О, да, разните инициативи на теория в първо лице множествено число, които като действие трябва да преминат във второ лице единствено число мноооого го обичам, направо са ми от най- любимите.
Мешко, за играчките май в яслите ги учат или поне в нашата е така - на заменки.
За яденето на глупости най- често се възмущавам кога на площадката (примерно) детенце си играе нещо и майката "ела мами да ти дам солетка" .То хабер си няма за ядене, но тя му напомня.

Когато ходихме на прегледа в Св.Никола и след многото въпроси, реших аз да попитам за гърнето и дали е проблем, че малкият ОЩЕ не ходи на гърне. И двете /психоложката и лекарката/ казаха, че е до две години две години и половина децата не са готови психически дори и физически за гърне /после подкрепиха това с факти от физиологията и менталното развитите/. Така, че въобще пък вече не ми пука като ми зацъкат укорително: "`Ма той още ли е с памперс? Такова голямо момче!"
Относно играчките, той иска да взима чуждите, но си дава и своите /според мен обаче не осъзнава този факт - те просто му ги взимат, а той държич уждите/. Имахме обаче доста неприятни ситуации, при които вече аз се озъбих и развиках на майките- в единия случай дете на около 4-5 години е със светеща, пееща и летяща количка и съответно след него вървят поне 5 зомбирани деца, които искат да я разгледат. Нашият естествено се спусна и той да гледа като се опита /заедно с другите/ да я пипне. Да, но това 5-годишното започна "Нееееее, нееееее, нееее", съответно почти всички ревнаха, защото искаха да пипнат въпросното чудо на колите, а той не даваше. Майка му само казваше: "Няяяяяма, мамо, никой няма да ти пипне играчката...Няма да дадем". Ейй, кипна ми значи. Стоим си 6 майки още с ревящи, пищящи и дърпащи се деца,а тя Няма. Така ли. Токава казах на детето - "Ако не искаш никой да ти пипа играчката, дръж си я вкъщи, където другите деца няма да ти я пипат. Щом си я изкарал навън - всиччки ще искат да я видят". Айде, ревна и то /не съм целяла това естествено/, но и другите родителки почнаха да ме подкрепят-що изкарваш нещо, като знаеш, че и други деца ще искат да го видят /това за майката се отнася/. Друг случай - стоим в едно заведение, в което ма детска къща /за поне 4 деца/ и други играчки. Едно по-голямо дете се е навряло вътре и не пуска другите около 4-5 деца /и моето сред тях/ и се почна съответно рееееев.Майка му - никаква реакция, само погледна и продължи да си отпива. Аз и други майки ставаме и молим детето да отвори, да влязат поне още 3 деца. Докато не дойде един татко и вдигна къщичката и я премести, а малките дружно влязоха и пищяха от радост. Да, но онова реши да продължи с дразненето и взе всички играчки, включитело и дръпна от ръцете на моето момче една кола и така я дръпна, че падна назад по дупе. Не се удари, но така ревна, че майка му дойде и се развика на моето дете. Еееее, тогава побеснях - хем не видя какво се случи, пък и си позволява да му крещи без да е виновен... Та си посъскахме с нея, но беше много противна ситуация. Затова съм решила да не се дразня, ходим по отдалечени площадки, обикновено рано сутрин, а тогава и няма много деца,а видя ли задаващи се дразнещи играчки на хоризонта, мятам го в триколката и отиваме на друго място. Уморително е, но засега това е решението при нас

Вчера писах, писах на порции от телефона и накрая го затрих 

Мешко, точно пръчиците Слънчо нямат други добавки освен грис, сол и мазнина. Но Зайо Байо и др.п. имат разни "екстри" от рода на овкусителите.
Много ти съчуствам за Явор и неяденето. Надявах се вече да е на друга вълна.

За събуването бос подрепям много. Дани обаче и това не обича. Не знам как ще ходим на море като не иска да стъпва на пясъка 
Виж на басейни обожава да ходи.

Бонболини, и аз обичам да ходим рано, когато няма други деца по площадки. Добре, че Дани се събужда рано и лятото в 8 още сме навън (когато не съм на работа) и в 10, когато започнат да пристигат другите, се прибираме. На мен и слънцето, и многото хора не ми понасят и винаги ги избягвам.

Днес ходихме пак в Капела Плей. В 10 ч., когато отваряха, бяхме само ние и още едно момченце. В 11 и малко започнаха да идват други деца и ние се изнесохме.

На мен досега не ми се е случвало  да се "карам" или да се обяснявам с родители. На нашата площадка между другото повечето са доста свестни.
По-скоро направо на някое дете се случва да му кажа нещо и то не карайки се, а обяснявайки.
Дани отнася караниците, защото попрекалява понякога.

Утре в Музейко има ден за най-малките от 0 до 5 г. Прилагам линка, ако някой се интересува.
Ние може да отидем до към 12, че после вече много му се приспива.

http://www.muzeiko.bg/bg/news/detail-den_za_nai_malkite_v_muzeiko-1099.html

Хубав остатък от деня на всички 

Ох, да правиме нещо за децата и на мен ми е любимо, особено ако идва от човек, дето ги вижда веднъж на няколко месеца за по 2 часа. Другото любимо ми е "Ами то така е с малки деца" ..... щото аз нали не знам как е. Опитвам се да не се ядосвам и да не обръщам внимание, ама не ми се получава всеки път. Колко коментари отнесох по време за захранването понеже захранвах с парчета, а не с пасирани пюрета, добре че издържах и не се отказах. Сега същите майки ме питат как съм научила децата да ядат непасирано щото техните почти на 2 не ядат, ако има парчета колкото и малки да са те. Ами с хипноза, викам си наум и напомням как съм захранвала. Естествено хич не си и спомнят как са ме одумвали, било си е за тогава, но аз съм се впрягала излишно.

Аз съм от майките дето не носят играчки по площадките. Ако детето си вземе нещо и си го носи, ок. Аз не нося, че на връщане освен две деца и играчки трябва да мъкна. Та често се случва да играят с чужди играчки, но ако собственика дойде и си го поиска, ги уча да ги връщат. Не е приятно, но трябва да свикват. В яслата на племенничката ги учат да се изчакват - вероятно защото играчките са общи. Ако искаш да играеш с нещо и някой друг го е взел, отиваш при него и му казваш, че го чакаш. Напомняш през определено време и не му дърпаш от ръцете. Та такава тактика прилагам и на близнаците у дома. В момента не работи в 90% от случаите, ама с времето имам надежда, че ще свикнат. Винаги играчката, която държи другото дете, е по-интересна. Конфликти по площадките до сега не сме имали, ама аз все отстъпвам. Ако видя, че някой си е окупирал съоръжение, просто не играем там или си тръгваме. Трудно ми е да възпитавам собствените си деца, а чуждите просто ми идват в повече. Не съм се замисляла дали е правилно, просто нямам сили и нерви и за това. И аз не обичам многото хора, но не всеки път успявам да ги избягвам.

Смайли, много благодаря за информацията за Музейко. Сега ще разгледам и утре сутрин можем да се пробваме. Ако има много хора, просто ще си тръгнем, че не си представям как ще гоня 2 деца в народа. И ние ще сме до 12, че после и на работа трябва да се ходи.

Бонболини, и аз на няколко пъти се разправях с родители на по-големи деца или директно с децата...ми то аман от невъзпитани деца и безхаберни родители пък и не виждам защо да си мълча...
Смайли,благодаря за информацията за Музейко чудя се дали пък не са малки още за там инак ми е съвсем наблизо,но освен това с пясъка друго не мисля,че ще им интересно..

Уфффф това с носенето на играчки и други вещи (които непременно ще привлекат като рояк мухи всички деца наоколо) съм и ще си остана много против. Често си мисля, че някои родители повличат подобен арсенал "на разходка" - само за да демонстрират материален статус по-висок от този на околните и: "Ей на, вижте сега какво можем да купим на детето си!". Може и да греша, но така ми се струва на мен поне.
Аз като си извеждам детето някъде - извеждам го все пак, за да комуникира и да играе с други ДЕЦА, а не, за да размята 50 вида играчки (сои, чужди - все тая). Това може да си го прави и у дома, доста повече от 50 са при това.  Понеже по площадки не ходех в общи линии, а по заведения с детски кътове - съвсем пък нищо не носех (като играчки), то там си има всичко. Ако мислите обаче, че и там някоя патица нямаше редовно помъкнала чувал играчки, някои по по 50 - 100лв. парчето...да се чудиш как да реагираш просто. Или въпросното дете не си ги дава и следва масов писък, сълзи и нервен родителски тон до 5 мин., или ако ги дава - трепериш постоянно твоето да не счупи скъпата чужда джаджа. Ни така, ни иначе е тя. Та затова считам, че "по-така" играчките - бива да се ползват у дома, не да се влачат по паркове и пр. места. В моята компания майки, когато децата ни бяха по-малки - това което сме носили на разходка -  беше общо взето еднакво, може да се купи от всеки китайски магазин за дребни пари и съответно - не привлича стръвно вниманието на "колегата по количка". Едни такива пластмасови търкала с дръжка имаха, топки, кофички с лопатки и пр., в един период - всичките имаха колички за кукли (тия от 10 лв., сгъващи се тип "чадър", че да я разнасяш лесно с количката на детето). Е, нямам спомен да не са си играли до изтощение и "само" с тези неща, нито да е имало дърпане, ревове и писъци за играчка.

И по повод темата се сетих за една сценка, която ми се е запечатала в съзнанието, ама дълбоко. Дани е бил на месеци, минавам с количката през една от най-оживените и посещаване градинки, часът е към 17:30 - точно всичкУтУ деца е взето от ясли и градини и заведено там. Виждам поне 10-ина жени на някаква тумба, дърпат децата си, носи се нечовешки вой и рев, а не виждам какво става. Решавам, че някое детенце е паднало и се е ударило лошо и затова е шума и стълпотворението и се хуквам аз с бебето натам, ако се налага да окажа помощ, колата ми беше паркирана на метри, да карам до болница и пр. И какво мислите вие? Едно 3-4 годишно качено в акумулаторна кола, която свети и свири и то уж я кара, ама повече реве и блъска другите деца скупчени край него...има си хас всичко живо в градинката да не хукне към такава играчка. Освирепялата майка на въпросното, се зъбеше на останалите да си дръпнели децата, да не пипали тяхната кола, можело да я счупят, пречели им на разходката... Единственото, което според мен пречеше на разходката на всички там - беше липсата на мозък и поне малко усет у тази родителка.

До разправии лично аз съм стигала само няколко пъти, ама то просто са били ситуации, в които е напълно оправдано да набиеш някого, не да правиш забележки и да се разправяш.  Например на последната ни почивка, в комплекса си маше чудна детска площадка, в ресторанта вечер идват хора с деца от Пловдив, Дани си играе с всички безгрижно... На 5-я ни ден там - се изсипват 10 бр. около неговата възраст на детски РД, играта тръгва добре до появата на двама братовчеди. Понабиха и разреваха почти всички останали гостенчета на купона, това за старт. Както се бях нагласила да вечерям и си бях поръчала бяло вино...застанах на нокти и очите ми само в децата. Ест. дойде и ред на моето, което беше изблъскано от люлката, едното гаменче се почекна на нея с обувките и взе да му се ежи, че люлката била само за него, площадката и тя, моя да се махал и пр. Дани чак се усъмни дали вЕрно площадката е на това ***** и дойде да ме пита вярно ли е. Казах, че площадката е за всички в комплекса и да ходи да си играе. След което, искам не искам отидох при родителката на въпросния герой. Усмихна ми се разбиращо, да, извинявала се, ми бил буйничък, изрева едно: "Коцееее веднага да спреш!" ( с кое да спре не стана ясно) и си сипа още една ракия и обърна пак гръб към площадката. Площадката е с оградки и 2 вратички с резенца. Точно 30 сек. след "забележката на мама" - титулярният разбойник и братовчед му - седят и държат резенцата, че моя да не можел да влезе на ТЯХНАТА площадка... Така бързо се изстрелях от масата дотам и прескочих оградката, че Коце дори не видя навреме какво и откъде му идва.  Ведро и усмихнато му казах, ама съвсем в прав текст, че ако още веднъж направи нещо на моето, или на друго от децата, ще го съдера от бой насред площадката, пред всички, че да му се смеят и хич да не разчита, че майка му и баща му ще го спасят. Добавих, че и площадката и целия хотел са мои! Ясно ли е? Ясно било...и повече нямахме ядове с Коце. Добре, че на тази възраст все още не се замислят, че реално - не бих изпълнила такава заплаха и не ми искат нотариалния акт за хотела  , ама в някои крайни ситуации - ползвам крайни средства. То и на мен познайте докъде ми е дошло от такъв модел чавенца и родители...

И аз не нося играчки, най-вече защото ме мързи  Най-много по някоя малка количка, която да пуска по пързалката.
От време на време излизаме обаче с превозно средство (тротинетка, кола за бутане с крака, колело). И се случва да пожелае да отиде на площадката с тях. И се случва разбира се, да е качен горе на пързалката и да види, че някое дете му пипа тротинетката и започва да пищи.

Няма да забравя как, когато я купувах видях една майка да държи същата тротинетка и помолих да я разгледам, защото щях да я купувам он-лайн, без да съм я видяла на живо.
И майката ми каза: "Много съжалявам, но не мога да ви я дам, защото дъщеря ми ще започне да пищи". И съвсем скоро след това и аз бях вече в същата ситуация. 

Направо се чудя в яслите и градините как си "делят" играчките.

Добавих, че и площадката и целия хотел са мои! Ясно ли е?

Хахаха, този подход много ми хареса 

Ох, излизането с 2 деца и 2 тротинетки ми е "много любимо". На отиване и двамата карат, на самата площадка почти никой не я пипа тротинетката, седи си паркирана до някоя пейка, а на връщане се чудя кое по-напред да взема. И двамата не искат да карат, че били уморени и мъкна и двете тротинетки +  Явор, който  иска и да го нося, Мия се сърди, че не я хващам за ръка. Ама колко ръце ми трябват?! Всеки път се заричам, че няма да излязат повече така, ама после ми минава и хайде другия път пак същото .
Смайли, Явор все още не е проял. продължаваме с филиите със сирене, попара в нов вариант само със сухари, сирене и масло, без вода (сам си я прави), кисело мляко и прясно пие от време навреме и кекс хапва, сега и сладолед. В общи линий както казва една моя приятелка, спокойно, той живее с друг вид храна -слънчева енергия .

Споко бе, вчера ометох три арабки на басейна да си озаптят децата и после го извъртях, че възрастните като говорим те взимат добър пример. Ама бях много ядосана. И мъжът ми изкоментира, че само луда българка се разправя по този начин, иначе масово родителите тук НЕ се месят в скандалите на децата и децата намират начин. Налагало ми се е да се меся с две арабчета пак по друг повод и то момиченца. Не БЯХ расист, но станах. Изключително агресивно възпитание, с идеята, че са над всички. А в същото време градината ни е с арабки за възпитателки, ми няма го това, няма я тази история. Ние споделяме, ние рисуваме, ние успокояваме детето, всичко е НИЕ правим компромис в името на друг, за да са всички радостни. Ама пък моите арабки са лекарка и педагог, та са духнали и те от Мароко овреме. (лирично отклонение: собственичката е около 50 годишна и няма деца, не е имала и ми е много мъчно за нея. Хем е лекар, хем  културата им  им налага ограничения, та сега се радва на чужди деца, не на свое, а душа дава за децата).



За яденето тук носят всички коласиони (малка закуска, тип снакс - недостатъчно за наяждане, но достатъчно, че да залъже глада)- нарязан кашкавал, чушка, грозде, праскова, нектарина, ябълка, круша, в пластмасови кутийки,  рядко чипсове и гадости по площадката. Но Мешко, на мен ми е било много неприятно да се изваждат пръчици и солетки по всяко време на площадката и Ники да ми реве за тях. Разбирам, че Явор и като Ники - не яде нищо, но моето дете не ядеше нищо и ако някой изваждаше такива гадости по площадката, той налиташе и малкия шанс който имах да вечеря нещо качествено изчезваше. Така че, прощавай, но майката има право. Влез и ти в положение й. Ако Явчо иска да яде толкова много, просто обясни, че трябва да се дръпнете, зада не дразните другите деца, или си го сложи в количката и го отведи настрана за да яде пръчици. Иначе Ники беше същия като твоя Явор, пусни си търсячката и ще видиш що вой вдигнах за това, ама нА, мина 4 години и прояде.

Иначе тук никой не споделя храна от страх от алергии, нормално е. Тукашните лекарства тип Епипен се слагат и от деца на деца, навсякъде има плакати и децата от детска възраст знаят как се прилагат.


За гърне това лято опитах с Катерина, нищо не свърших, сяда и не иска да пишка. Ми хубу. Ама вика бай-бай на тоалетната чиния и е много сладка, та заради това бай-бай разигравам цялата сценка

Катерина проговаря бавно и славно, бавно и смислено...на френски разбира ме на български, но упорито ми отговаря на френски. Въпреки, че цяло лято около нея е българска реч.

Лош патриот ли ще съм, ако не ми стигнат силите да налагам българския на 100%? Чувствам се зле, че не мога да я науча на нашите думи, а ми връзва отговори на френски. Чисто фонологично е по-лесно като звучене, фонетичната система не се счита за завършена преди 5 години, уж го уча това да помагам на чужди деца....ама ми е много гадно, много

Вени, повечето деца, израстващи в двуезична среда, обикновено проговарят и на двата езика, но по-късно. Смятам, че Катерина ще проговори и на български, но може би френският е в по-голяма степен около нея и е първостепенен. На твое място бих продължила вкъщи говор на български, а в градината и във всяка друга среда нека си е на френски.
Що се касае за историята с пръчиците, изключително ме подразни императивността на майката. Някакси се опитваше да ми каже, че нейните деца са по-важни в случая от моето. Не е това начинът. А и като децата й не са достатъчно добре възпитани, аз каква вина имам?! моите деца, когато искат нещо, което яде някое друго дете, до този момент не е имало случай да ходят да си искат директно от детето или не дай си боже, каквото съм виждала, директно да бъркат и да взимат. Идват при мен, казват какво искат и решаваме доколко е уместно да го получат или не. Освен това винаги, когато се случва да ядат нещо пред други деца, съм ги учила да предложат, но първо питам майката. Обаче повечето хора тук са адски нагли, нахални и откровено невъзпитани, какво да очакваш от децата.

Уфффф това с носенето на играчки и други вещи (които непременно ще привлекат като рояк мухи всички деца наоколо) съм и ще си остана много против. Често си мисля, че някои родители повличат подобен арсенал "на разходка" - само за да демонстрират материален статус по-висок от този на околните и: "Ей на, вижте сега какво можем да купим на детето си!". Може и да греша, но така ми се струва на мен поне.

А баш така си е! Ние си в3емаме по ра3ходни сега колело, тртинетка, но винаги моля Божи да даде на децата да я покарат, ако поискат. А той пък сам, ако иска да види на друго дете прево3а, предлага - "Хайде да се ра3меним 3а малко." И обикновено се получава работата и двете деца са доволни. Не че и той няма луди моменти на инати, че и да посяга, ама съм 3абеля3ала, че обиковено атакува агресивни деца, които са го нападали него. С което дете си играе спокойно, няма ядове.
Мога да ви кажа, че според мен лоши деца по рождение няма. Има си по-диви, по-енергични или емоционални, но не са лоши. Както ги научим. Типичен пример от скоро - компания деца на 5-10г и едното вади мини пакетче семки, една от майките му ка3ва да почерпи и другите деца, да си опитат поне. А детето "Леля ка3а, че са само 3а мен и да не давам на никой!". Е, детето ли е лошото, или тоя дет го учи така умно. Любимо ми е по 3аведения с детски кът, особено по-големи и оправни деца ги пускат, както ка3ват тука "бошна" - да се самооправят, а родителите си пийват там каквото дойде. И става като описаните от Жбрул и Маури случки - обсебват по-бойните и големи деца всичко и гонят, блъскат и т.н. по-кротките и малки деца. А родителите все едно нищо. По принцип го оставям да се оправя и съм виждала как си отбранява неговото и от по-големи деца, но понякога се налага намеса, ако видя, че има опасност да фръкне от върха на пър3алката, примерно, и3блъскан щото не мое той да се качва там  Още едно любимо - по въртележките със стотинки, като качиш едно дете и се накачулват още 10 върху капака на колата, 3ад гърба му и т.н. или на кончетата дето се въртят - не 3 ами 30 деца, то прави то по 2 на конче, то чудооо. Все едно въртележка не видели! И родителите никаква намеса - дали ще падне някое, дали ще се счупи въртележката, дреме им на трът..те. Никакво уважение, че някой е инвестирал децата ни да има де да играят, докато си и3пием кафето. То ясно, че се чупи всичко, ама бива да го експлоатираме съобра3но. И нашият батко вече се оправя сам в повечето случаи, но пак очите ми са по него все, докато си "почивам" с малката, особено пък ако има по-мали деца, дето сами още не могат да се па3ят.
По градинки и а3 съм против ра3ните пръчки-мръчки - хем 3а да не ми яде детето боклуци, хем да не си ра3валя основното хранене. Божидар като имаше 3лояд период - основно на хляб и плодове караше, целенасочено не му давах нищо между храненията, че да огладнее и да му пробутам нещичко готвено. И ако си открадне някоя солетка, бисквитка - край с опитите ми. Иначе той само гледа жално отстрани и не ходи да си в3еме храна от друг, ама пък има напористи родители дето 3орлем му тикат в ръцете, даже и да се дърпа. Слава Богу, той пръчки, чипсове, кубети и т.н. не яде - не ги харесва. Ама други и3кушения си иска, АКО ВИДИ. Т.е. ако не вижда Фафлички, пастички, бли3алки и т.н. - няма и да се сети, ама ако му са пред очите, му се прияжда и на него.
Мешко, не 3нам пробвала ли си да му правиш домашен хляб с ра3ни добавки на Явор. Миналата година като караше моят Убавец основно на хляб, си купихме хлебопекарна и слагах в хляба мляко, яйца, сирене, маслини, семена ра3ни, масълце - само да не е голо брашно и вода. Той и сега си обича да му направя питка, кифлички - пускам хлебопекарната да ми омеси тестото и само оформям после
Смайли, навън канчето 3а пиш не го нося Там най-често си препикава гумата на колата ни. В началото, като му беше страшно да пишка вън, имахме "цели" - гумата, онова камъче и т.н. И мен не ми е супер кеф да пол3вам околната среда 3а тоялетна, ама като напъне работата се налага. А пък и ми е мнооооого любимо по 3аведенията като 3аключат кенефа и е "Само 3а клиенти!". Иде ми да го накарам да препикае пред вратата им, че мен ще ме е срам да го направя лично а3. Супер парк ни направиха в Ка3анлък и има обществена тоалетна, която не 3нам кой я поддържа, ама е ...бляк, гнус ме е да стъпя. А е на няма и година - новичка. Има и барче, дето винаги си в3емаме от там кафе, сок, докато детето играе в парка. Е, отивам и то съм готова да си платя кот трябва - не можело и с плащане, трябва да съм клиент в момента. Да съм ходела в обществената. Ама ко си 3ема кафе, може. Плюс това вечер обществената се 3аключва - по градниките ли да ходя на то3и хубав парк, ми и а3 съм човек.
хаха, Вени, много лош патриот си Не си втълпявай глупости пък ти - ще проговори детето и български, ще удома говорите. То на тая въ3раст пак че говори нещо смислено, ти сега и претенции 3а е3ика. Ми то основно

Момичета, ще изразя еретичната мисъл  , че на обществени места, където по принцип е прието да се прави нещо (например да се яде) - не следва да имаме претенции, че някой яде и какво точно яде, щото на нас така пък ни пречело, ама децата ни се учели на лошо, ама после не ядели добре и пр.
Считам единствено, че когато става дума за деца - не бива и не следва да предлагам нещо на чуждо дете (и не съм го правила никога), без да попитам възрастния с него дали може, както и да му дам желаното (което да кажем ям аз, или Дани в момента), дори то да си поиска,  пак без да попитам придружаващият го възрастен дали може. Може детето да има алергия примерно към даден вид храни, или родителите да са "болни" на тема био-храни и какво ли не още...тяхна работа и право.Но дотам. Какво аз, или детето ми ядем на обществени места си е наша работа, а кой и дали ще яде, или ще дава на децата си същото - негова.

Изобщо не считам за нормално обаче, ако съм с детето си в парка и то поиска сладолед и аз му купя, някоя майка да ми се засвятка по темата, че тя не давала на нейното пък да яде сладолед (все тая по каква причина), ама на ся - моето яде и дразни нейното и то пищи.

3ависи от общественото място. Детската площадка например е 3а игра на деца и по пре3умция е пълно с деца, дето искат всичко що видят - ядливо, или 3а игра- детска им работа. То не че и на нас не ни се приисква, ама се съобра3яваме И на алергично дете, примерно, дето умира 3а парченце шоколоад и се опитваш да не вижда, че да не му се прияде - ми най-малкото ще гледа жално ядящото на съседната люлка. Иначе на пейка в парка, встрани от от епицентъра , и ние си даваме на децата. Ама да го пльосна насред 20 деца с един сладолед и всичките да го наобиколят с гладни и жални погледи - не ми е кеф. Парковете и улиците са големи и спокойно има място всеки - кой да яде, кой да се ра3хожда. То по улиците няма логика да ти се цупи някой майка, че даваш на твоето си дете сладолед, при положение, че има 5 машинки 3а сладолед по трасето и нейното пак ще му се прияде, като види

Бебе, поне при нас има скамейки около площадките и кой каквото дава на детето си - дава го там. Не съм виждала някой родител да се чекне по пързалката и да преследва отрочето си, за да го натъпче с вафла, или царевични пръчки.  Не съм виждала и табела в парк, или в близост до площадка, която да обозначава, че на това място не е приемливо да похапваш нещо, та какво да "зависи от общественото място", когато говорим за точно тези обществени места? Да не споменавам пък, че по по-цивилизованите държави, в парковете, където естествено има и всякакви съоръжения за детска игра, хората направо си разстилат одеала на тревата и се вадят едни огромни кошници за пикник и ти да видиш храна, та храна. Аз без да съм малко дете и особено ящна съм слюноотделяла при вида на разни мъфини, плата сирена и пр., които хората си хапват насред парка, а около тях - деца да искаш. И явно на никой не му хрумва, че детето на съседите по одеало може да се подразни, да иска нещо и "да гледа жално". Продължавам да считам, че когато някаква храна, по някаква причина аз не искам да я дам на детето си в този момент, или изобщо не искам да я давам - следва аз да си намеря начин да се оправя с детето си, в случай, че то я иска и се тръшка за нея. А, не да очаквам от куп случайни, непознати хора да не консумират каквото и да било пред него, че то пък да не се изкушавало и можело да му се прияде...
Я си представи, че си помъкнала в парка една кутия храна за малкия, с цел да обядва навън, понеже не смяташ да се прибирате до вечерта. Искаш той да се храни здравословно и си си поиграла да му изпечеш една пържолка (от домашно пиле), направила си му гарнитура от домашни картофки, ти си добра майка, храниш здравословно, браво! И седящата до теб майка вземе та се окаже вегетарианка, която си храни детето само с треволяк и нейното гледа жално пържолата на твоето, а ти с тази пържола й цакаш на нея доброто възпитание и приучаване към правилно хранене (според нея си). Каквото за теб са пръчки и близалки, такова е и за нея всякакво месо. И не, ти не си длъжна да съдействаш на всички да си учат децата на еди какъв си вид хранене, нито те на теб.

На моя братовчед детето (понастоящем студент по социология в 3-ти курс) е с инсулинозависим диабет от последната група в ДГ, та до ден днешен. Това му състояние изисква много балансирано меню, не може да яде, или пие куп неща + че е всеки ден бодене - с глюкомера, после се слага инсулина, понякога се слага втори, трети път, според зависи. От поставянето на диагнозата - никой в семейството не изпадна в сълзливо настроение, пред него се ядяха шоколади, торти и пр. И правилно. Майка му ми каза: "Няма да е вечно малък и пред очите ми и аз да контролирам какво яде, какво влиза у дома, трябва да свикне че хората около него ще ядат такива неща през целия му живот, повечето няма да подозират за заболяването му, а той просто трябва да приеме, че да хапне нещо такова - може и да го убие и да не посяга, независимо колко му се прияжда". Разбираш какво й е било на душичката на тази майка и как преживя това, че с нищо не може да помогне на сина си в смисъл - няма открит лек за диабета. Има методи за контрол на кръвната захар, включващи куп лишения за болния и дотам. Въпросният младеж си живее съвсем нормален живот, заради добре контролираното заболяване - за щастие нямаше проблем в развитието си, нито има трайни поражения типични при такова заболяване и съвсем няма драма с това, че някой пред него хапва тортичка, шоколад, палачинка със сметана. Благодарение на адекватната реакция на родителите си навремето няма такива проблеми, а беше съвсем малко дете все пак, когато се почна боденето и диетите.
Споделям ти тази история, защото пред очите ми едни родители се справиха адекватно с такъв проблем, който е къде по-тежък и важен от "уффф аз съм против хапването на пръчки и близалки", без да считат, че целия свят трябва да спре да консумира какво ли не пред сина им, че той "да не гледа жално". Така, че ми идва въз наистина този вид тръшкане у нас, което разбира се гледам и чета откакто аз самата съм майка. И пак ще кажа - не бива и не е редно да ПРЕДЛАГАШ храна на чуждо дете, или да му я даваш направо, без да попиташ възрастния с него дали може. Но само това. Иначе - всеки може да си яде каквото пожелае, независимо кой го гледа в устата.

И аз, като Jbrul, съм на мнение, че на кое да е обществено място, не можеш да очакваш хората да се съобразяват с твоите разбирания, изисквания и т.н. Ако на някой нещо не му харесва, да намери начин да се справи - да се премести от там, където се яде храна, която дразни, или да се обясни на детето защо не може...Колкото хора, толкова и мнения и навън никой не е длъжен, а и не може да угоди на всички Неизменно, докато пораснат децата, ще има много случаи, в които ние като родители няма да сме съгласни със случващото се наоколо, но по мое мнение - просто трябва да обясняваме на децата кое е редно, защо е редно и кога е редно. Наистина е сложно това с яденето, но както една майка не дава на детето си ред неща, друга майка - по съвсем други причини дава тези неща на детето си,а може би и на такова място. Някой деца имат нужда от развлечение, иначе не ядат и може за майката това да едно място, където наистина детето ще хапне малко. Друго хора пък, просто не се втеляват толкова. Но за това местата са обществени - всеки според акъла си. Аз за себе си много неприятно бих се почувствала,ако някой  дойде да ми каже, защо давам нещо на детето си ( все пак още не ходим по детски площадки, за да си играе дребчо), но малкия е много ящен, непрекъснато иска по нещо да гризка - основно плодчета, но му давам и солетки Та така, аз не бих правила забележка, а по-скоро бих се опитала да се с правя с детето си

Аз също мисля като Jbrul. Знаете ли какво е ори нас по площадкитв, разни нации, разни култури. Мъкнат се пици, гофрети, пръчки, сокове, сладолед и прочие. Моето обича плодове, аз й нося в кутия я праскова, я круша или банан. Случвало се да й се прияде какво ядат другите деца, питаме може ли. Не й забранявам, защото тя само гризва от любопитство и е дотам. Ако й забраня, ще са истерии. Няма нужда от драми, все пак ние сме тези които сочат с пример кое е полезно и кое. А, че изяла няколко пръчки или солетки, нищо няма да й стане. За сметката на това, яде сладолед -  единственото сладко нещо което й харесва. Една майка се опита да ми направи забележка да не ядем пред нейното дете, че щяло да пищи. Ами да пищи, въпросното дете се разказваше с огромен пакет гризки с играчка, дразнеше другите деца, пиеше кока кола!!!!  Това на почти три години дете, а сладолед не може, че ще го боли гърлито. Добре, че не бяхте да ме чуете какво й казах. Като има дразнещи деца или ядящи и не ми харесва, просто обеснявам, че отиваме на друго място и тръгвам. Няма драма, всеки е в правото си да прави и храни детето си с каквото иска. Въпрос на култура и възпитание, не е моя работа да възпитам чуждите деца. Моето първо ме пита, ако другия родител не е сторил това и тогава взима, ако кажа да

 Водя Александра на детската площадка от 6-месечна. В началото само на люлките -сега щъка навсякъде. Много ги "обичам" тия дето виждат сламката в окото на другия, но не и градата в своето. Не знам защо някои майки приемат отглеждането на дете, като състезание - кое кога ще се захрани, ама с какво и как,  че на кой пръв ще му избие зъб, кой ще пролази и проходи пръв и т.н. Като се съберат няколко такива екземпляра и ми става лошо.
На една от майките детето ѝ проходи и друга още на сшедващия ден почна да влачи детето си за ръце, чак и каишка му купи. Грозна картинка. Не могат да разберат, че всяко дете си е индивидуално и не бива да се насилва, само за да си избият глупавите амбиции.
Относно храненето по ДП - нямам нищо против кой с какво си храни детето, не правя забележки и не желая на мен да ми бъдат отправяни такива.

Първо да вметна - не съм правила 3абележка и не съм гледала "страшно" никоя майка, няма 3начение с какво си храни детето. Акъл ледам да не давам, ако не ми поискат. Ако не ми харесва какво някое дете яде, или 3ащо скача от върха на катерушката, блъска, пищи и т.п., а мойто реши, че и то трябва да действа така с думите "Ама тя така прави!", обяснявам, че тя си има нейни родители и е тяхна отговорност, че 3а нас не е правилно, прилично нашето дете да постъпва така, да яде нам кво си и се ка3ва 3ащо. Ако обяснието не е достатъчно - 3а ръчичка и се оттегляме и дра3нението. Мен пък са ми правили 3абележки, и то пред него!, що не съм давала на детето да яде Фафла и от оне3 боядисаните сокчета по 10ст - сякаш съм го лишила от нещо жи3нено важно.

Така да се каже, сме на два фронта - 3а и против яденето по площадки То ясно, че как няма всички - особено пък жените - да сме на едно мнение. 3а мен е логично, може да не е правилно, да се събра3явам с околните, да не дра3ня, преча, вдигам шум в неподходящо време... до колкото мога. Цял живот съм си била такава смотана. И явно си мисля, че и хората биха могли да правят същото. А може би е грешка, че и децата въ3питавам така Би ми било неудобно на плющя шоколад пред дете диабетик, както и ми става неудобно да тичам пред човек в инвалидна количка, например, да говоря какъв филм съм гледала пред не3рящ. Въпреки, че 3нам, че със специално отношение е по-вероятно да нараня те3и хора, ама така го усещам. Абе смотана работа.
Иначе не съм супер върла био-мама - всичко е ял и понякога яде младежът - пастички, бли3алки, солетки, бисквитки, но са рядко, а сладоледът си му е при всяка ра3ходка. Първите 2г му давах основно плодове и домашна храна, солетите бяха 3а чесане на венци и сега детето си обича по-3дравословните работи, другото си е 3а ра3нообра3ие. Не 3нам с момата как ще е сега. Може да съм случила на 3дравословно ядящо дете с Божидар, да не е от въ3питанието

Понеже разбуних темата (което не ми беше цел) - ще обобщя така: Наша работа, отговорност (и е добре да го правим и да можем да го направим), е да си отглеждаме децата съобразно РЕАЛНИТЕ условия и заобикалящ ги свят, а не да трептим как да им измислим някой "изкуственяк" от добро чувство, да, ама в переспектива е вредно. За децата ни е вредно. Аз моя го научих какво е ОК да се яде, какво не, посредством това което готвя и се яде обичайно у нас. Към момента - рядко ще поиска нещо, което е кофти, защото просто не му е свикнал и не го влече. Винаги край него ще има хора злоупотребяващи с нещо, тъпчещи боклуци и пр. Влагам време и усилия в това да обяснявам кое става, кое не и защо. Ако се запъне някой път - следва НЕ! и толкова. Сам не може да си купи някаква тъпотия, щото видял друго дете с въпросната. Давам чат-пат боклуци, всякакви, ама когато са наистина чат-пат - не е проблем при неговия ген и метаболизъм.
При всички случаи - не разчитам на околните да са разумни, съобразителни, отговорни и мислещи за моето дете. Аз пък като съм се размислила за техните ... Ми така де.

Бебе, нямах предвид теб за забележките. Ако по някакъв начин си се почувствала засегната - извинявай. Имах предвид, че не обръщам внимание на това кой с какво и къде си храни детето. Аз смятам, че ако искам да възпитам детето си в правилно и здравословно хранене не е нужно да бягаме, като дявол от тамян от места и хора, които ядат "джънкове" , така или иначе няма как да се затвори детето под похлупак, защото може в един по-осъзнат момент да се получи обратния ефект. Не съм някаква маниачка на тема здравословно хранене, но ми се ще да избягвам максимално дълго храните с Е-та.

Оф-топик: Днес по 2-3 часа пиша един отговор и все някой ме изпреварва, като облича мисълта ми с думи 😂😂😂, ама с малката ми е трудно, че е щъка навсякъде и само секунда невнимание и е залепена я на контакта, я на кактусите (много ги харесва). Та..така