Честито Павла! Желая ти този път всичко да е наред и да гушнете здраво и пухкаво бебче!
Момичета снощи мъжът ми ми каза, че го е страх да имаме бебе... В смисъл, че всичко щяло да се промени и, че нямало да можем да пътуваме, да имаме време за нас двамата, не знаел дали ще се справяме и финансово.... Аз бях така
и още съм така... Та ние се опитваме от не знам вече колко време... И без това имах чувството, че го прави повече заради мен, а че не чувства да му е дошло времето, а сега.... Направо не знам... твърди, че го иска в същото време не бил готов... 2 години го чаках да се престраши.. Колко още... Егоист ли съм... Скоро ще стана на 30, той на 32, имаме хубава работа, жилище, стабилни доходи, добре сме финансово... Чаках доста време за да стигнем до това ниво и да е спокоен, а той пак не е.... Не искам да го притискам, искам и той да го иска, но не мога да чакам още година, две.... Винаги съм мечтала да бъда майка... Може би вече ми е станало и фикс идея, но не мога просто да спра да го мисля... В шок съм... Спомена даже, че може би трябвало да спрем с опитите за известно време...ако бил рекъл Господ щяло да стане... Искал да пътуваме повече, а с бебе нямало как....Ами ако имаме проблем... Толкова месеци не стана... Може би съм твърде черногледа. Толкова се разстроих снощи, че даже и не можах да му предложа добри аргументи за това да имаме дете пред това да чакаме още. Той едва ли не представи нещата, така че всичко ще се промени към лошо за него и ме нарече егоист.
Стана много дълго и объркано... Съжалявам, че ви натоварвам, но няма с кого другиго да споделя...