Павла, не че толкова ги жалим момченцата. Моят е по-чувствителен от сестра си. Не знам дали защо е първо дете, на което човек повече му трепери, но повече си е до характер.
Когато се запознах с мъжа ми, той беше разведен и имаше три деца. Сега на всички разказва как съм го притиснала в началото с моето желание за деца. Изобщо не съм го притискала. Просто не исках да стана на 30-35 и той тогава да ми сервира, че не иска деца. В началото още му казах, че искам деца и ако той не иска, ще го разбера, но не желая да ми губи времето. После за второто взе да се чуди, той е едно дете, бил щастлив. Съгласи се и е много щастлив сега. Аз мисля, че ако може, е по-добре детето да не е само. Или просто защото знам, че е хубаво да имаш брат или сестра. За сина ми, който е интровертен, определено е много полезно. За дъщеря ми - предполагам, че също, въпреки че тя и без това е много социална.
Helianthus, истина е, че животът се променя, но ограниченията, които децата поставят, намаляват с увеличаването на възрастта им. Не може да се пътува с всяко дете. Честно казано, първото ми бебе беше голям ревльо и хич нямах и нерви да ходя и да правя каквото и да е с него освен обичайните дейности. Не, не може да се ходи до Куба или Канкун. Но има толкова други неща за правене. Особено ако имате кой да ви удари по едно рамо с детето. Имам приятелка, която е актриса. Мъжът й също. Имат дете на годинка и тя в момента играе в няколко постановки в театъра, той също, ходят и по разни пътувания понякога. Двете баби помагат активно. Въпрос на организация е - който може да си позволи жена за домакинството, гледачка и прочие. Всичко е позволено. И разбира се, мъж, който върши домакинска работа. Не ги свиквайте вие да правите всичко! Така няма да издържи дългосрочно никоя връзка, в която има деца. Не, не сме по-силни или по-добри в домакинството. И мъжете могат да готвят и чистят. Факт е, че животът с дете или деца никога не е същият. По-хубав е. Децата взимат, но и дават много. Много усмивки, много любов, много щастие. Има и трудни моменти, няма какво да се лъжем. И без да звучи като оплакване, защото не е. Това са нещата от живота и е най-добре да ги наречем с истинското им име преди някоя млада майка, която е очаквала само розови неща, да изпадне в следродилна депресия.
За момента бих предложила да спреш да му казваш кога си в овулация, дай му малко почивка, прави си тестовете, но без той да знАе, че прави бебе. Просто се наслаждавайте един на друг! И да, разбира се, че трябва да поговорите. Но първо бих го оставила малко да си почине. Всичко, което са казали момичетата по-горе, е вярно. Че го е страх да не бъде изместен от първото място, че натискът му идва в повече, че може би се страхува да няма той проблем и т.н. По думите не ти останах с впечатлението, че не иска дете, а че е във фаза "спек".