А ние със съпруга ми бяхме гаджета като ученици и бяхме много влюбени. Той година и половина ме чакаше, докато реша да му стана гадже. Разделихме се за 7 години, през които бях с хубостника, който ми е изневерявал, лепна ми ЧПВ и може би хламидия (тя е доста под въпрос при IgG 0.5). Та се срещнахме пак с Мишо (съпруга) и той още на първата ни среща каза, че аз съм сватбен материал и до 1 месец щял да знае дали просто трябва да се оженим. Та той на втората седмица знаеше вече и много искаше дете. Аз бях тази, която се страхува. Аз пътувам с приятели, карам докторантура. Работя в IT сферата и 2 години отсъствие може да са пагубни за кариерата ми. Та хич не исках. Едва склоних за 1 дете, той иска 3. Нощта след сватбата започнахме опитите, леле как се чудих да му дам ли без да се пазим. Че нали знаете, то ще стане от първия път. И когато ти дойде първия месец и втория, и третия..Хубавото на това, че не стана отначало е, че сега много искам дете, готова съм още утре да спра работа, че даже искам 2-3. Така че аз разбирам хората, които се притесняват. И аз никак не бях готова да започна с опитите.
Иначе аз започнах вече с изследвания. Аз си ходя от ноември при д-р Даскалов и декември бях там за микробиология. Аз нищо не казах за ваучера, те сами си направиха справка и не ми взеха пари. Впечатлява ме вниманието към пациента в неговия кабинет. Вчера 2-3 пъти ми се обадиха с уточнения за цветната снимка в понеделник. Акушерката им е най-милото медицинско лице, което съм срещала. Карат те да се чувстваш в сигурни ръце, не като при другите ми лекари: "Ъъъъ, теб за гъбички ли те гледахме? -Не, идвам два пъти в месеца от една година, нямам гъбички". Така протичаха прегледите при предишния ми лекар.