Сигурно ако можеш да уговориш всичко по телефона и си редвидиш 10 дена поне в България ще стане. Какво става с клиниката в Англия, новини?

Да, другият път ще са поне 2 седмици тук пък дано стане всичко, че пусто нетърпение. Д-р Сигридов каза, че след такава операция се препоръчва опити да се правят веднага на следващият месец, така че дано.
От Англия нищо. Ще им се обадя аз като се върнем , за да фигурираме и в системата и там.

Англия е ужасна система, от разкази на мои познати.Късмет имат хората работещи в големи градове и на места с повече практики/клиники.Иначе е ужас.

Както много често казваме тук, важното е да се върви в правилната посока, да се търсят вариантите, причините и да не се унива.

А защо е такова мъртвило днес?

Е мъртвило, колко да е... Но пък казваш понеделник е, на работа сме, значи сме свободни да пишем
Аз от днес си спрях лекарствата. Трябваше да си пусна поредното ЧХГ, просто защото ми го искаха.
Трето < 0.10. Радвам се, че повече не ми го искат, защото не искам да ги гледам повече тези нули.
На мен дуфастона много зле ми влияе винаги и се усещам, че много съм увесила нос. Въпреки, че явно много добре се прикривам, казаха ми днес, че съм била много весела. Уж се опитвам да не се депресирам и успявам, но нощем сънувам само тестове за бременност, липси на имплантация. Сигурно това са емоциите, които се опитвам да подтисна или въпросите, които не успях да задам.
Чакам да ми дойде. На 3-4 ден ме викат в болницата. Тогава ще си искам и всички хормони по време на стимулацията. Бих се зарадвала, ако прогестеронът ми е бил висок. Изобщо не бих обвинила никой, просто ще си намеря причина защо. С докторката не успях да си задам въпросите, тя не ми позволи да говоря за ЗЕТ, защото този месец съм щяла да забременявам. И Мишо не ми помогна много, само се усмихваше. А някак си не върви да питам: "защо не стана?" все едно обвинявам, аз знам, че не всичко зависи от тях. От стимуляцията, пункция и трансфер съм изключително доволна. Може би се надявах да коментираме какво стана, но може би това ще е като дойде месеца за ЗЕТ. Оп, не. Урочасвам работата,нали? То нали съм щяла да забременявам този месец (де да можехте да ми видите скептичната физиономия ).
Редакция: актуална тема за мен и Маги https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/nov-in-vitro-metod-za-zheni-s-reproduktivni-problemi.html

Тери, като отидете за ЗЕТ ще говорите защо не се е получило и какво може да е станало проблем.Но сама знаеш, лекарите не са богове.Все пак успеваемостта е 30%.

Аз туй го знам, и за това много исках ЗЕТ, ама като ти кажат айде да правим свеж и някак мисълта да си бременна сега на момента е много съблазнителна.Сега се обвинявам, че не настоях за ЗЕТ!Да ми е хубаво нали!За това съм го нарекла това замразеното, че ще е момче и ще стане.Щото беше по-бавно от предното, а момчетата са малко по-смотани от момичетата 

Точно затова не съм настоявала с въпроси, защото би звучало като обвинение, а то си знам Божа работа. Дори докторката като й казах и каза: "Е защо?", което ми прозвуча като: "Божа работа"
Най-искрено ти пожелавам момъка да се хване. Ама Моника братче ли е поръчала?

При нас беше голям шок и за доктора.Беше много стъписан от това, че така се стекоха нещата.Ще говорим сега септември, аз мисля да пусна и една тромбофилия ама придобита, трябва да видя точно как се водеше де, ама да наближи 15-ти че тогава трябва да ми дойде.

Моника иска момиче и в клиниката каза, че иска сестричка и ако е братче ще го носи на доктора да го гледа  Много и се смяха!После реши, че ще го гледаме братчето, ама трябва да я слуша.

Леле, момичета, как се изложих. Вече ще се преименувам на teri_revlata. Баш баш шефа ме викна, за да си преподпиша договора след повишението на заплатата и каза: "Здрасти, извинявай Здравейте, вие сте двама".... И ви казвам рев. То на човека му стана неудобно, че е казал такова нещо. Извиних му се, той каза, че няма за какво, но се ядосвам, че не мога да се контролирам.

Малее много конфузна ситуация... горката. За да се успокоиш ще ти кажа, че и аз съм същата. И си мисля и си говоря няма да ревеш, ама е на за щяло и не щяло очите са ми насълзени. Пък ако бях на твое място сигурно още щях да рева. Споко всички сме така 

Тери, не си само ти виновна, просто и той не е трябвало да коментира.Повярвай на него му е станало по-притеснено, че е казал тези неща.И аз така съм ревала пред шефа.Един въпрос ей така като го гледаш невинен може да предизвика поток от сълзи.

Според мен, човека е искал да те зарадва с този коментар, а и показва съпричастност с борбата, която водиш. Друг е въпроса, че доста се владееше  след неуспеха и всичко се е натрупало. В този момент е напълно нормално да покажеш емоции. Няма да се притесняваш, Теринка  Аз също съм ревла, голяма чувствителност, голямо нещо ви казвам. За най-малкото и спиралата ми тече по бузите 

О да, той сигурно с мен щеше да се разреве. Просот му прочетох в очите не онова съжаление, ами направо мъка с мен.
Важното е, че ме повиши преди това, не е било от съжаление

Тери, шефът ти е смотан, не ти. Коментират ли се такива неща по този начин?! Хормоните си казват своето. Не е срамно да се плаче.

Ния (голямата ми дъщеря) много искаше братче, и до ден днешен казва (въпреки, че обожава сестра си), че трябвало да е братче, а то станало сестриче, и че иска още едно бебе  момченце. То детето не съзнава какво ми казва в случая, но мен всеки път ми се свива сърцето и ми иде да ревна и с цяло гърло да изкрещя “имаше братче, но то отиде  на небето, а мама няма как да има повече деца”, но само й казвам, че един ден тя ще си роди момченце.
После ми става едно гузно мъчно и криво, защото тя е малка, но въпреки, че вече доста добре разбира какво е някой да отиде на небето, не е сега момента да й казвам за братчето й, а мен много ми тежи да го премълчавам, особено като често ми говори за братче.

Ей, заричам се, че сигурно аз съм най-негативния член в тая група, с най-лирично-драматичните постове, ама просто си казвам винаги каквото ми е на сърцето.

Вистал, ако е вярно твърдението, че адът е на Земята, то вие с мъжът ти сте го изживяли. Случило ви се е най-страшното, а след това и всички перипетии, за да имате бебонката. Нещата, които си преживяла, си оставят белег. Няма как да си човека, който си била преди това. Това са чувствата ти, тук споделяме виж и аз омрънках цялата тема напоследък. Гледам си будна в 01:30, давала си нощни смени

Вистал,напълно нормално е да се чувстваш така. Такава загуба не се преживява просто свикваш да живееш с нея.На мен лично ми беше много тежко след като ми казаха,че бебче не се развива и че трябва да прекъснем бременността,като си спомня колко вечери плачех в банята...и пак ми се насълзяват очите,а неискам да си представям през какво си минала ти.

Всички имаме лошите си моменти.ТУк сме да си помагаме в добро и лошо. :* Това малко като в брака прозвуча.

Още нямам резултати от микробилогията от Торакс. Щом така се забавиха, на антибиограма ми мирише..Пфу. Такива надежди залагах на тях
Маги, така като гледам тамън за твоя цикъл ще имаме нужда от нова тема

Тери ти очакваш ли микробиология с антибиограма... това ми е много странно... толкова микробиологии с теб и нито една до сега.. хаха така че не се надявай пак на антибиограма.
п.с. Дано да ти е чиста. Ти в кой ден я пусна?

Слънцемое, аз винаги си имам антибиограма. Тя си върви наред с бактериите. В петък сутрин пуснах. Минаха 4 дена вече, днес е 5ти. Когато микробиологията се забави, често това е признак, че тестват за антибиограма с антибиотици как да убият гадините. За това казах, че май ще очаквам антибиограма.