Видях, че си има тема за запознанства, но ще се представя кратичко тук (ще разберете защо). На 32 год. съм и мисля, че ми е крайно време да започна да бебеправя. Не съм омъжена официално, а съм от онези "на семейните начала" или подобно, но така ни е по-добре. Така или иначе времето си върви, а аз все не се чувствам достатъчно готова за бебе. Винаги има още нещо за свършване, нещо да се случи и т.н. Мисля (по ред причини), че ще имаме проблем при забременяването и от доста време чета форума, статиите в сайта, водя статистика в календара и т.н. Накрая се навих че вече няма за кога и напънах съкровището да почнем да бебеправим. Той уж не щеше първо с предлога, че иска нормално семейство и нека да се съберем съвсем и т.н., но май е премислил защото изненадващо за мен той беше инициатор на бебеправене преди ден-два. Ето тук идва проблема. Първо много се надявах да е станало от раз, но в следващия момент ме обвзе паника, ама яка паника. Ами ако не се справя, ами ако не съм добър родител, ами ако не успея да създам добър живот за детето си, ами ако се роди с малформации, ами ако се потвърдят опасенията ми за проблеми и не става и не става бебе и още хииляди "ами ако"....
Ако има и други с подобни недефинирани емоции или отминали такива, моля, кажете как ги преодолявате. Просто стомаха ми се свива като се замисля, а от друга страна зная, че е крайно време да да действам.

Ако, ако, ако... Животът ти ще мине в едно безкрайно чудене, ако я караш така. Ще бъдеш добър родител и ще родиш най-здравото дете, което ти е по възможностите. Ще го обичаш. И то ще те обича. Така е създаден човекът от природата. Да иска да се размножава. Да продължи. Така че хващай го този живот за рогата и си направете едно бебе! Друг живот я има, я няма! Щом отсега си критична към себе си и се замисляш за това, което предстои, няма как да си безотговорен родител. Освен, ако не си куку, но ми се струва, че не си!  Смело напред, чети, организирай се, информирай се, бъди позитивна, не подбутвай проблемите насила на предна линия. Може още следващия месец да си бременна!Приемай фолиева и се грижи за общото ви здраве.
За чувствата: започнах плахо, страхливо, ама готови ли сме, ама как ще я караме, после стана интересно, после нямах търпение, после се изплаших, после се разочаровах, после се разстроих, после се изненадах безкрайно приятно, после се надявах до последно, после плакахме много, после чакахме... какво и ние не знаем, после пак се стегнахме и сега се борим. Общо 3 години до тук. Да сме живи и здрави, ще се преборим!
Успех ти желая! Много по-бърз и лесен отколкото предполагаш!
Мари

Здравей пампа! И аз съм нова тук, и аз като теб си задавах същите въпроси, докато накрая реших, че с чудене и маене нищо не става, а живота си върви! Нищо не е съвършено, и ако чакаш за идеалните условия, или да си абсолютно сигурна в каквото и да е, няма да дочакаш . Затова, моят съвет е: затвори очи, хвани за ръка любимия, и се гмурнете дълбоко в неизвестното, сигурна съм, че там ви очаква нещо непознато, но и прекрасно  ! Ненапразно толкова хора се стремят към това, явно усещането е неповторимо! Успех!

Здравей, pampa !

Никога неможеш да си 100 % сигурен в нещо. Мисля,че се притесняваш излишно за "нероден петко" . Недей. Може би четенето из форума те  е настроило така.

Искам да ти кажа само едно : моли се да не преживееш и една хилядна от мъката,която изживяват момичетата,които  години наред се борят за бебе. Преди това е безмислено да се тревожиш. Само предизвикваш съдбата.   
 Не се съмнявай,че детето ще направи живота ти по-смислен и хубав. Няма да има нужда да си родител номер едно ! Съвършенни хора няма.
Не разбрах всъщност защо си мислиш,че при вас ще има проблем.
Или проблема е ,че ти не си наясно дали го искаш наистина и по-точно не си сигурна дали ще бъдеш добра майка. Никой не е.

Ако искате бебе просто се обичайте и опитвайте .Дай боже да стане веднага. Ако не се получи след 5-6 или /недай си боже/ повече месеци ,по-силно ли ще го искате ? Тогава ще го искаш ли въпреки всичко само и само да стане...мисля ,че сама знаеш отговора.
Както и да е . Всеки си има своите душевни терзания. Форума е за това. Не се притеснявай,най-прекрасното нещо е да станеш майка. 
Дано не чакаш дълго . Желая ти успех !

За чувствата: започнах плахо, страхливо, ама готови ли сме, ама как ще я караме, после стана интересно, после нямах търпение, после се изплаших, после се разочаровах, после се разстроих, после се изненадах безкрайно приятно, после се надявах до последно, после плакахме много, после чакахме... какво и ние не знаем, после пак се стегнахме и сега се борим.

Искам да ти кажа само едно : моли се да не преживееш и една хилядна от мъката,която изживяват момичетата,които  години наред се борят за бебе. Преди това е безмислено да се тревожиш. Само предизвикваш съдбата.

Pampa,не се плаши!Ще бъдеш най-милата и любяща мами! :hug2:Щом си написала такива неща,значи си отговорна и сериозно подхождаш към мечтата на всяка жена! :bighug:Да отговорност си е да си родител и е нормално да се притесняваш!Късмет и дано скоро ни зарадваш с добри новини!

Гледането на дете е като дишането.
Не необходимо нещо специално.
Единственото условие е: обич.

Благодаря на всички за отговорите. 
Хем ме е шубе, хем вече ми е време, а и май съм готова и го искам вече - съдя по това, че напоследък се заглеждам по бременни и по колички с някакво особено чувство - не е любопитство, а някаква странна смесица между съпричастност, малка доза завист, радост... абе луда работа ви казвам  .
Като си дадох сметка колко ме е шубе си казах, че вероятно не съм у ред  - хем искам бебе, хем след първия опит ми щръква косата и се запитах дали е нормално. Вече си отдъхнах, щом и на други се е случвало   
Иначе подозирам, че може да имаме проблеми по ред причини, но не искам да се панирам или самонавивам предварително или да изпадна в ситуацията на онзи виц - да отида на лекар и да кажа, че не можем да имаме деца, а първата причина, която док ще установи да бъде че се пазим от забременяване  . Надявам се и аз да не тръгна по вашия път. Чета от доста време и зная, че следва да се обърна към лекар при планиране, но някак не вярвам на родната медицина и реших да мина на план "Б" - отивам ако нищо не стане 6 месеца.
Иначе си пия фолиевата от известно време и питах една приятелка, която скоро роди, дали трябва още нещо да се прави и спазва.

Пампа, хайде спри се. Мненията ти не са подходящи за сайт за проблемно забременяване.
То бива-бива нетактичност, ама чак пък толкова.
Е, в бг-мамма иди се тюхкай, там ще намериш съпричастни.

Сори, не съм разбрала че Репродуктивно здраве значи да пишат само хора с доказани проблеми и Емоционални проблеми включва само такива, предизвикани от невъзможност за бебе.
Омитам се в такъв случай, по-точно минавам пак само на четене, макар да не разбирам какво нетактично намери в поста ми. Може би ти се струва, че моите страхове и проблеми са смешни...
Сори още веднъж, но моля, не ме пращайте къде да ходя.
Успех на всички

И аз не намирам поста за нетактичен, но пък го причислявам към ония - тип "пълнеж".
Но pampa правилно си решила, ако след 6 мес. нямате резултат - отиди на лекар.

Иначе "новобранки" тук винаги ще има /за мое огромно съжаление/ и те винаги са малко объркани в началото, но след време всичко си идва на мястото.

 :DАз бях със същите мисли и препрочетох приказката за "Неродения Петко". Много ми помогна. Изводът е - за проблемите се мисли, когато възникнат, ако ги няма - няма смисъл да се тревожиш!

Може би ти се струва, че моите страхове и проблеми са смешни...

Никак не ми се струват смешни!
Намирам ги за подигравка на фона на ТОВА.
Примерът е произволно избран от многото.
Мисля, че човек на 32 години е крайно време да знае какво иска и какви са му възможностите.
Както и да си премисля думите и емоциите.
Цялата тази патаклама си струва само, ако ме разбереш.
Ако не ме разбираш - нищо не може да се направи и темата е приключена за мен.

Лали, не бъди толкова груба към хора, които не познаваш и на които не знаеш проблемите - преди да напъдиш някого опитай да разбереш какво точно се крие зад думата "проблеми", все пак говориш за тактичност. Аз никого не съм обидила или разплакала нали.....

1. Въобще нямам ову, но за сметка на това имам купища други здравословни проблеми, от които, на свой ред, се надявам вие да не изпитате и 1/10. Не искам да изпадам в подробности и да товаря другите с неща, които не са пряко предмет на форума.

2. Не мисля, че съм объркала мястото. Като си знам състоянието си давам сметка, че е по-вероятно Червената шапчица да изяде вълка, отколкото аз да забременея, износя и родя нормално. Както сама отбеляза, човек на 32 си знае какво му е дереджето.

3. Все пак пиша в "емоционални проблеми" тъй като мисля да се надявам 6 месеца на чудо - надеждата, викат, умирала последна. В тази връзка не търся съчувствие, а окуражаване.

(още веднъж благодаря на всички за отзива  )

Лали, моля те ако решиш да ми напишеш "ами щом пък си толкова дефектна, по-добре не се размножавай въобще", моля те не го прави - боли!

Извиних се вече и казах, че няма да пиша. Стискам палци на всички които се надяват на чудо също.

В първото си мнение пишеш, че мислиш, че ще имате проблеми със забременяването.
Това е казано между другото и някак си не звучи никак сериозно.
Не трябва да се казва, че мислиш, че  евентуално и т.н.
За да те разбера правилно.
Има два варианта: или казваш твърдо - имам сериозни здравословни проблеми и евентуално ги изреждаш /може би някой ще може да ти даде полезен съвет/,  или - не търси разбиране с недомлъвки.
Трябва да се изразяваш правилно. Или казваш нещата такива, каквито са , или изобщо не започваш.
За да бъдеш разбрана и подпомогната морално в първия случай.

Продължавам да пиша в темата, защото виждам, че си ме разбрала.
Сега по същество.
Да разбирам ли, че една бременност би застрашила живота ти?
Ако е така - би трябвало много да премислиш и да се консултираш с няколко лекари.
Ако се притесняваш, че няма да можеш да износиш успешно бременността, притеснението ти е неоснователно.
Докато не опиташ, никога няма да разбереш.
Лежала съм седем месеца за задържане в болница с много момичета от цялата страна и знам толкова истории, че мога книга да напиша.
Трябва да опиташ, защото като минат годините, винаги ще съжаляваш, че не си опитала.
Още повече, че разбирам, че имаш подходяш човек до теб.
Бог изпраща на човек точно толкова, колкото може да понесе.

Може да ти се виждам груба, но аз съм по звучните шамари, които отрезвяват и действат оздравително.
Не съм по празните приказки и мяу-мяу.

Ако евентуалната бременност не застрашава живота ти, не виждам друга причина за да се отказваш.
Бори се.
Стават и чудеса.

Само колко си права, Лали! :youwoman:Не си груба,празните приказки на никого не помагат,така че правиш услуга не само на Пампа,но и на всички нас! :balk_21:Трябва да се борим!

Пампа, успокой се малко и не мисли за "нероден Петко". Ако искаш, сподели проблемите си. така можеш да получиш и полезни съвети.
Не мисля, че има нещо ненормално в емоционалното ти състояние. Ако това ще те успокои, и аз бях изпаднала в подобни мисли след първите ни опити: дали ще стане въобще (бях на 36 вече!), дали ще мога да го износя и дали ще е много проблемна бременността ми (имах си здравословни проблеми, които не ми застрашаваха живота при бременност, но можеше състоянието ми да се влоши все пак), дали ще се наложи да лежа 9 месеца, дали после ще съм в състояние да ходя на краката си и да си гледам детето и т.н. Е, вече почти 4 години опитваме и вече съм на принципа, че искам да дам живот на детето си, само да му видя очичките, пък с мен да става каквото ще.
Сега си мисля, че ако не бях мислила толкова мнго дали, дали ... може би вече щях да съм бременна 

Е, вече почти 4 години опитваме и вече съм на принципа, че искам да дам живот на детето си, само да му видя очичките, пък с мен да става каквото ще.
Сега си мисля, че ако не бях мислила толкова много дали, дали ... може би вече щях да съм бременна 

Първо - я се стегнете и двете и спрете да мислите глупости. Всеки един от нас ги има тези моменти. За всяко едно нещо размишляваме. Нали за това Бог ни е дал разум - да премисляме всяко едно нещо и да го отглеждаме от всички страни - с всички плюсове и минуси. Важното е да си убеден в това, което правиш и да го искаш с всички сили. И да гониш уверено целта си. Успех!

  Гане. Много си права. Аз съм не на 100, на 200% убедена че го искам. Просто дългото чакане ми идва в повече и започвам да мисля глупости  . А това не помага, само пречи.
Обещавам да се стегна   

Мила, така е, но в крайна сметка не си помагаш по никакъв начин с това. Не се измъчвай и натоварвай излишно. Просто ще стане. Не защото няма да го мислиш, а ще стане защото го искаш, защото трябва да стане и защото го заслужаваш. Ще бъдеш много добра мама и със сигурност ще е скоро

Надявам се и аз да не тръгна по вашия път.

В подкрепа на Лали да кажа, че на мен това ми прозвуча малко нетактично, казано не с правилните думи.

Иначе, Пампа, желая ти късмет и всички страхове и притеснения са си достатъчно важни, особено за този, който ги преживява.