В първото си мнение пишеш, че мислиш, че ще имате проблеми със забременяването.
Това е казано между другото и някак си не звучи никак сериозно.
Не трябва да се казва, че мислиш, че евентуално и т.н.
За да те разбера правилно.
Има два варианта: или казваш твърдо - имам сериозни здравословни проблеми и евентуално ги изреждаш /може би някой ще може да ти даде полезен съвет/, или - не търси разбиране с недомлъвки.
Трябва да се изразяваш правилно. Или казваш нещата такива, каквито са , или изобщо не започваш.
За да бъдеш разбрана и подпомогната морално в първия случай.
Продължавам да пиша в темата, защото виждам, че си ме разбрала.
Сега по същество.
Да разбирам ли, че една бременност би застрашила живота ти?
Ако е така - би трябвало много да премислиш и да се консултираш с няколко лекари.
Ако се притесняваш, че няма да можеш да износиш успешно бременността, притеснението ти е неоснователно.
Докато не опиташ, никога няма да разбереш.
Лежала съм седем месеца за задържане в болница с много момичета от цялата страна и знам толкова истории, че мога книга да напиша.
Трябва да опиташ, защото като минат годините, винаги ще съжаляваш, че не си опитала.
Още повече, че разбирам, че имаш подходяш човек до теб.
Бог изпраща на човек точно толкова, колкото може да понесе.
Може да ти се виждам груба, но аз съм по звучните шамари, които отрезвяват и действат оздравително.
Не съм по празните приказки и мяу-мяу.
Ако евентуалната бременност не застрашава живота ти, не виждам друга причина за да се отказваш.
Бори се.
Стават и чудеса.