White, съжалявам. 
Ти имаш ли спонтанна овулация? Ако - да, защо не опиташ на естествен цикъл?

Мила Лали, успеха на IVF- ICSI от естествен цикал е 8% поради малият брой  ембриони.
White не губиш надежда и вяра.
 

Страхотни сте! Всички! Толкова ви обичам! Плача и се усмихвам, защото ви има.
Знам, че моята история прилича на историите на много от вас. ЗНАМ, че все някакъв начин съществува.
Това, което ме уби, е, че дори и лекарят, на когото се доверих напълно, няма обяснение на нещата и не вижда смисъл в нов опит засега. Поне докато не е наясно с проблема.
Това е човекът, в който вярвах безрезервно. Знаех, че той МОЖЕ.
Как да се почувства човек в такъв случай?! Ако той не миже, какво остава за мен?!
Имам 3 замразени ембриона, които ще си прибера другия месец. Но, както ми казаха, не разчитам на тях.
Правила съм всички възможни изследвания, за които ви хрумва. Имала съм спонтанна овулация през целия си живот.
~хормони - проблем с отношението на ЛХ/ФСХ. ЛХ е около 3, а ФСХ - около 7,5.
~Щитовидна жлеза - всичко е ок.
~Яйчников резерв - доста висок Инхибин (90)
~Имунологични - 2 пъти, в София и Плевен. Високи Антифосфолипидни антитела. Направено вливане на Имуновенин и Фраксипарин след трансфера.
~Генетични - без проблеми.
~Имунореактивен инсулин - много висок. Пих Сиофор до пункцията.
~Цветна снимка - проходими тръби, двурога матка.
~Хистероскопия - 2 бр. за установяване вида на септума.
~Изследване на ембрионите (HLAG) и при двете процедури - резултати отлични според специалистите.
§ 1-во ИКСИ - 10 фоликула, 9 оплодени, 6 издържаха до 5-ти ден, 3 трансферирани бластоциста. Лигавица в деня на трансфера - 12 мм.
Кървене на 21-ви ден. Отрицателен уринарен тест.
§ 2-ро ИКСИ - 12 фоликула, 11 оплодени, трансфер на 5 осемклетъчни ембриона (изглеждаха като по учебник), лигавица - 17 мм, Кървене на 16-ти ден, отрицателни уринарни тестове, ЧХГ- 2.01.
Аз ще се изправя на крака, ще стигна до Австралия, ако трябва.
Просто имам нужда от независимо мнение, поглед отстрани, шесто чувство.
Благодаря ви! Толкова сте истински!
 
Желая ви всичкото щастие, което сте способни да поемете.
Слънчев и усмихнат ден.

 

White съжалявам, че така се получава при теб.
Може би пък наистина ти трябва друго мнение, друг поглед върху положението ти, незнам, идея нямам, дано, дано стане ясно по-скоро или пък дано просто е било мал шанс и двата ти опита и следващият е успешен. Желая ти го от все сърце!!!

Това, което ме уби, е, че дори и лекарят, на когото се доверих напълно, няма обяснение на нещата и не вижда смисъл в нов опит засега. Поне докато не наясно с проблема.

                                    Ей, мила Уайт!
    Нали знаеш, че нещата, които не ни убиват, ни правят по-силни!
  Какво значи: "това, което ме уби...", и че няма смисъл от още едно ИКСИ. Не се предавааааай! Винаги има смисъл и надежда! С теб съм: Касси
 

White не мога да те утеша но мога да те подкрепя и окуража.С теб съм и с всички останали

White искрено съм съпричастна с теб, най-безсилни сме когато нямаме обяснение защо не става. Обаче това с бебетата явно не е математика, 2 + 2 не винаги прави 4, защото 4 винаги зависи от стотици други неща. Бебетата не могат да бъдат "планирани" като отпуските или "вмъкнати" в някаква промеждутък, когато кариерата ни го "позволява". Поне ние, които пишем тук, не можем да планираме така  
Разбирам какво си преживяла, защото и моята история е подобна, но моя съвет е да не бързаш със замразените ембриони. Дай си малко време да се възстановиш психически, запиши се на йога, аз я практикувам от 3 години и повярвай ми много помагна! Когато всичко "технически" ви е наред може би "амбицията да стане на всяка цена" макар и градивна като цяло дава обратен ефект. Не знам, опитай се да си върнеш душевния мир преди да се хвърлиш пак в борбата! Не всичко е само процедури...Може би просто не е трябвало да стане сега, може би просто този месец не е неговия месец!

Прегръщам те силно и съм с теб!

Може би просто не е трябвало да стане сега, може би просто този месец не е неговия месец!

Много е вярно това! Аз съм на същото мнение. Няма нищо случайно. Просто ще търсим верния месец! Нали така!
А пък и лекарите - те да не са магьосници! И те не по-малко от нас искат да стават повече бебета. И за тях това е не само успех в кариерата, а и повече радост /надявам се/!
Успех в следващия опит!

Миличка Уайт, и аз съм на същия хал
Отлично те разбирам.

Знаеш ли, при мен си мисля напоследък, че колкото повече се опитвам да подчиня на разума, медицината, логиката, науката и пр. нещата, толкова повече съдбата ми се присмива - капак беше увеличените НК клетки след вливането на имуновенин

Много добре те разбирам и как си се почувствала, когато и Док е позагубил вяра. Виждам го и аз в очите на моите лекари понякога - чудят се какво да ме правят и как да ми помогнат.

Все пак, имам още неща за изпробване: ко-култивиране, активно имунизиране, а не съм пробвала още и с интралипид.

Чудя се на силите на човешкия организъм и психика - как се изправяме и продължаваме пак. Знам, че и ти ще продължиш - длъжни сме да направим всичко по силите си.

Прегръщам те!

Фреши, знаеш ли, аз съм толкова дълбоко убедена, че нещата са по-прости, отколкото изглеждат, че не мога да приема никакви други варианти.
Досега сърцето никога не ме е лъгало. Сигурна съм, че щастието е току зад ъгъла, но не съм уцелила верния кръстопът.
Затова и толкова упорито се боря.
Рано или късно ще намеря верния път, но малко помощ от приятели никога не е излишна.
Прегръщам ви всички!
Слънчев и усмихнат ден.

Ох, да ме приемете и мен в клуба а?
Много е гадна тая ситуация.....
Ние колкото и да се водим мъжки фактор, на мен не ми излиза от ума, факта, че спермограмата на мъжа ми е лоша, но не чак толкова, че да не успеем с инсеминациите. А при нас фактите са 6 неуспешни инсета (едното полудонорско) и едно икси.
Така че.....

 
Винаги си добре дошла при нас. Тук е доста уютно на моменти, но ти не се задържай дълго.
Дано с общи усилия преместим планината.

За съжаление нещата понякога наистина изглеждат безнадеждни, но повярвайте ми не е така. Сигурна съм, че съвсем скоро светлината няма да е от отсрещния влак и щастието ти наистина е зад ъгъла
А ти комшо, обади се някоя вечер да се видим на кафе в махлата

Това с "току зад ъгъла" го чакам вече 6-та година, така че спрях да му се надявам

Фреш-а знае моята стара теория, че проблемът може и да ни е в главите...
Понякога, особено при умните и интелигентни жени, (тук си личи присъщата ми скромност), психиката ни може да се окаже много мощен фактор при зачеването. Не ми обяснявай Фрешо, колко си спокойна, спред мен блокажа става на подсъзнателно ниво. Страх ли е, недоверие към ситуацията ли е, ба ли му м. какво е.....

Миличка Уайт, това за светлината в тунела ми е много ясно, защото и при мен винаги е от насрещния влак  Вече откровено си мисля, че да нямаш проблем е най-големия проблем 
Зачудила съм се и аз накъде да я подхващам, към какво да се ориентирам, как да сменям схемата и не на последно място как да подредя и успокоя нещата в главата си.
Какво да ти кажа, освен, че трябва да се опитва. Аз отдавна вече не вярвам, че късметът ще ме сполети ей така както си стоя  .
Ще ни сполети, ако си го изработим явно...
Много е неприятно, когато и лекарят позагуби ентусиазъм, но така е при нас със старите досиета 
Изчакай известно време, отговорът накъде сам ще дойде в главата ти и дано този път да е верен 

Да допълня картинката за протокола.
Опит със 3 замразени ембриона. Кръвен тест на 10-ти ден от трансфера - 0.238.
Поотупвам кожуха, сменям стратегията, клиниката и доверието и тръгвам пак напред.
Все някъде има едно Малко Човече, което ме е избрало за своя майка. Само дето не му е дошло времето.

White, съжалявам.  

 

Сладурани, оставете съжаленията. Чакам свежи идеи.
Слънчев и усмихнат ден: Мира
П. С. Все по-леко приемам отрицателните тестове
Дано това е сигнал, че стигам дъното, а после има път само нагоре