На всеки е отредено да мине по определен път.
При мен първия път стана, веднага щом решихме. Аз си нямах и ни най-малката представа какво ми престои. Светът беше в краката ми, можех да се справя с всичко.
Когато загубих бебето в късна бременност, мислех, че и следващия път ще стане така бързо. след половин година се появи депресията - истинска, страшна. реших, че ще се справя сама - само загубих ценно време!
Лекарства, азиатски масажи (човек се доверява на всеки шарлатанин!), много музика, масажи, но професионални, сауни, но сама, за да останеш с мислите си, спорт / от йога, през пилатес, каланетика, ориенталски танци, много позитивност и чакане.
Но знаеш ли как стана при мен - много е трудно да кажеш успокой се. Винаги ти е в мислите, но съм чувала за не един случай, в които става точно тогава. на мъжа ми изледванията не бяха добри и щяхме да започваме лечение. И двамата тръгваме в различни посоки за известно време. Точно тогава аз разбрах, че няма да стане от днес за утре, и това ми охлади ума. И в този момент чудото стана!
Не преставай да опитваш, не преставй да вярваш, но си охлади ума!