Лан, мила, хубаво е да се радваме на такива теми, но някак си ни е болно като се съпоставят нещата. Изведнъж от подфорум, в който обсъждахме проблемните си бременности, станахме подфорум за справки - закупуване на дрехи за бременни, пърхащи кореми и отесняващи дрехи. За времето, в което съм регистрирана тук видях толкова много болка и мъка, видях толкова много ридаещи момичета и как всяка една бременност е изстрадана с душа и сърце.
Лошо няма да се похвалиш, но забелязала ли си, как момичетата с дългогодишен стерилитет идват и казват някак така, без да се зарадват, със страх в душата, защото никой не знае колко ще продължи тази бременност, дали ще е успешна, дали ще е добре бебето и още хиляди други неща. Докато забременелите след съвсем кратко време опити изведнъж влизат като торнадо и ни отнасят. Без да се замислят и за минута какво могат да причинят.
Ами лошо няма - нека се похвалят, да се порадват всички, ама да не прекаляват. Съжалявам, аз като майка вече и като едно от момичетата със стерилитет - ами не го одобрявам. Тук всяко едно момиче търси пристан за болката си, за напрежението и натоварването. Ние тук сме, за да си помагаме, да подкрепяме и да живеем заедно с болките и радостите си. Аз мога да напиша хиляди страници за това кога съм усетила бебето си да мърда, как при всяко спиране на движенията си мислех, че има нещо лошо и че няма да видя края. До деня на операцията си се притеснявах и не спирах да мисля какво може да стане. А на операционната маса, след като получих алергичен шок единствената ми мисъл беше - Видях си детето, живо и здраво е мога да умра спокойна. Но трябва да помислим, че има момичета, които даже не могат да стигнат до това, да видят сърдечна дейност, камо ли да забременеят. Малко само трябва да се научим да щадим чувствата на другите.
Нати, не се сърди, не искай да заключват темата, но преди да напишеш нещо - помисли и се опитай да се поставиш на мястото на другите.