Цитат на: Ganka в Септември 27, 2007, 18:23:27 pm

Тук майките са след стерилитет, дългогодишен при това, и понякога може да са повече от изнервени, притеснени и с желание да се направи всичко за децата им, но ако на мен не ми харесва какво е казал един доктор - отивам и му казвам, или го сменям. Не влизам със страх в ничий кабинет. Защото става дума за живота на детето ми.

Гане, нямам избор - мога да я сменя декември месец. Такъв е закона. До тогава - тя трябва да ни слага ваксините. Не виждам смисъл да и казвам какво мисля, освен че ще ме гледа на кръв и ще ми обяснява нещо си, смисъл друг няма.

Лани, не знам, според мен има смисъл да си поговориш с нея. Да й обясниш че не си съгласна. Все пак става дума за твоето дете и си в пълното си право да се бориш то да е добре. Не може със страх да се подходи за такова нещо. Камо ли пък за ваксинация. Колкото и да четем и да се интересуваме, не можем всичко да знаем.

Съжалявам, не ми се влизаше в такава полемика точно с вас, не ми се спори за такива неща, не желая с носталгия да се връщам назад. Аз също съм от лекарско семейство и знам много неща от тази сфера. Имам прекрасни примери пред себи си за различни неща - за добри лекари, за посредствени лекари, за кошмарни лекари.
Немски форуми рядко чета, майките тук безропотно се съгласяват с всичко, което им кажат лекарите просто защото така са научени - тук имат една политика и всеки си я спазва. Имат си огромна вяра в лекарите и се съобразяват с това, което им се каже. Аз не мога да бъда съгласна с диагноза "бронхит", 40 градуса температура, при която детето ми е полумъртво и да ми кажат, че видиш ли лечението му е студен влажен въздух. Аз такова лечение не приемам. От тогава този лекар няма моето доверие. Детето ми е с 39 градуса температура, диария и е обезводнено - виждат го в болницата и ми казват - аааа, нищо му няма, малко е обезводнено. Това и аз мога да го видя, до толкова разбирам все пак. Нито погледнаха памперса, нито взеха секрет да видят от какво е, нито го задържаха в болницата, за да не стане проблем - това не е адекватно лечение. Не може моята лекарка в БГ по телефона да каже как да се справя с положението и да пресека проблема, а тук да ми се говорят глупости. Също така да ми дадат Perenterol, който явно има същите съставки, които вие не одобрявате. Или последния преглед - докторе, има хъркане в носа, какво може да е - ами трета сливица, ама няма кой да отвори да погледне. Е, как да се доверя???
Тук майките са след стерилитет, дългогодишен при това, и понякога може да са повече от изнервени, притеснени и с желание да се направи всичко за децата им, но ако на мен не ми харесва какво е казал един доктор - отивам и му казвам, или го сменям. Не влизам със страх в ничий кабинет. Защото става дума за живота на детето ми.
А по въпроса за кадърните лекари - юни месец направих мисед с второто ни дете - лекарите в Германия са ме оставили 10 дена с мъртъв плод без да го видят. Лекарите в БГ ми спасиха живота. Така че като се сравнява - хубаво е да е адекватно. Моля ви.

Простете, интересно ми е какво Ви препоръчаха по телефона за обезводняването и температурата (от София)?

За другите неща бях Ви писал веднъж... щом Ви казват нещо, знаят за какво Ви го казват и са преценили състоянието и без тези неща, които според Вас биха им направили положението по-ясно. Те не вземат изследвания "на око". Имат точна преценка и без това... За какво им е да вземат секрет? и то в първият ден? как логично да обосновете тези неща? Не се правят тези неща така... памперса за какво да го гледат- това че е сух или влажен в момента с какво помага, щом могат да оценят степента на дехидратацията и по други белези...

Не бяха ли прави, когато го оставиха без Антибиотик миналата зима? колкото и дълго да трая всичко тогава и да се измъчихте? не бе ли права тяхната преценка?

Както бях Ви писал, техният професионализъм е "тих". Те не се тупат в гърдите, не крещят, не правят движения за впечатляване, не ползват жаргонен език, не фамилиарничат. Това на Бг-ите свикнали с невероятния цирк из Бг болници изглежда като "безразличие" -но не е така. Те работят с точно око и голям професионализъм. Е, повечето от тях... добре, нека е така. Ние Бг никога не можем да свикнем с това.Ние сме сраснали с "цирка". Освен това сме патологично недоверчиви и мнителни. Ние Бг-ите НИКОГА не можем да се отпуснем- НИКОГА. Отвсякъде и от всички страни ни дебне страх. За всичко и всички. Особено поколението родено през 60, 70, години.
Ние не знаем какво е това "добър живот". Не знаем какво е да имаш достойнство, да вярваш на хора, които никога не си виждал, да вървиш в живота със човешки отсенки, а не с параноя и психясал мозък.
Смело и честно мога да кажа, че моето поколение е такова на УВРЕДЕНИ ПСИХОЛОГИЧНО хора и индивиди. Който не се чувства така, моля да се самоизключи. Няма да се сърдя .

"Цинизма на нашите мисли бе продукт на бездънната мизерия, в която бяхме принудени да живеем" (Г.Марков).

Не се притеснявайте-обменяме мнения... Не е задължително да сме съгласни с всичко.

След 5 дни диария и съмнения за салмонела - да не се предприеме нищо???? Не знам, за мен не е адекватно лечение. Пристигаме в болницата, чакаме 4 часа да ни прегледа специалист, влиза една смърдяща лекарка, която казва - нищо му няма, обезводнен е, само с едно поглеждане. А че със смекта се оправи за два дена, няма значение. Те не познават това лекарство, не го дават, не го ползват, то не съществува. Това че не съм ви "ревала" при всеки проблем, не означава, че не съм търсила начини да се справя с проблема.
Детето ми го оставиха без антибиотик достатъчно дълго време, за да вдигне 40 градуса, да направи бронхит и да си го влачим почти месец този бронхит. Ако бяха изписали антибиотика по-рано, нямаше да се стига до лечение за толкова дълъг период. За мен в случая не бяха прави, ако антибиотика беше даден по-рано, както ме посъветваха от България, нямаше да си тормозя детето...
Да, съгласна съм - всеки има мнение, въз основа на това, което е видял в житейския си път.

След 5 дни диария и съмнения за салмонела - да не се предприеме нищо???? Не знам, за мен не е адекватно лечение. Пристигаме в болницата, чакаме 4 часа да ни прегледа специалист, влиза една смърдяща лекарка, която казва - нищо му няма, обезводнен е, само с едно поглеждане. А че със смекта се оправи за два дена, няма значение. Те не познават това лекарство, не го дават, не го ползват, то не съществува. Това че не съм ви "ревала" при всеки проблем, не означава, че не съм търсила начини да се справя с проблема.
Детето ми го оставиха без антибиотик достатъчно дълго време, за да вдигне 40 градуса, да направи бронхит и да си го влачим почти месец този бронхит. Ако бяха изписали антибиотика по-рано, нямаше да се стига до лечение за толкова дълъг период. За мен в случая не бяха прави, ако антибиотика беше даден по-рано, както ме посъветваха от България, нямаше да си тормозя детето...
Да, съгласна съм - всеки има мнение, въз основа на това, което е видял в житейския си път.

Как стоят нещата тук:

*Смекта има в Гърция от година. Преди-нямаше. Не е практика за обикновени диарии да се дават лекарства. Салмонела има типични по вид изпражнения и картина, и може да се различи. В конкретният случай не може да кажете дали Смектата е била решаваща. Може и да е била, но може и детето само да се е поправило, а Вие да го отдавате на Смектата. Ами ако е имал Салмонела, знаете ли че Смекта е абсолютно противопоказана? и може да направи детето хроничен носител?? Освен това, при Салмонела днес МНОГО рядко се дава АБ...
*преценката за даване на АБ във всички страни от Европа и САЩ днес е много строга. Понякога ненужно строга. Но пък положението в Бг е абсурдно в този аспект.

Както бях Ви писал, техният професионализъм е "тих". Те не се тупат в гърдите, не крещят, не правят движения за впечатляване, не ползват жаргонен език, не фамилиарничат. Това на Бг-ите свикнали с невероятния цирк из Бг болници изглежда като "безразличие" -но не е така. Те работят с точно око и голям професионализъм. Е, повечето от тях... добре, нека е така. Ние Бг никога не можем да свикнем с това.Ние сме сраснали с "цирка". Освен това сме патологично недоверчиви и мнителни. Ние Бг-ите НИКОГА не можем да се отпуснем- НИКОГА. Отвсякъде и от всички страни ни дебне страх. За всичко и всички. Особено поколението на 60, 70, години.
Ние не знаем какво е това "добър живот". Не знаем какво е да имаш достойнство, да вярваш на хора, които никога не си виждал, да вървиш в живота със човешки отсенки, а не с параноя и психясал мозък.
Смело и честно мога да кажа, че моето поколение е такова на УВРЕДЕНИ ПСИХОЛОГИЧНО хора и индивиди. Който не се чувства така, моля да се самоизключи. Няма да се сърдя .

"Цинизма на нашите мисли бе продукт на бездънната мизерия, в която бяхме принудени да живеем" (Г.Марков).

Не се притеснявайте-обменяме мнения... Не е задължително да сме съгласни с всичко.

Ето с това не съм съгласна. Казах ви, че съм дете на лекар - аз не съм свикнала с цирка, който имате предвид. Аз имам нужда от точна и вярна преценка без да ме лъжат. И не ми прави впечатление цирка, той не е за мен. Колкото повече парадира някой, толкова повече ме съмнява. Така съм устроена - Съмнявам се, следователно съществувам! Това е моята максима в живота. Не се доверявам на 100% на никой, който не може да ме спечели. Не показвайки ми цирка, а адекватно на ситуацията поведение. Вярвам на хора, доказали ми, че знаят и разбират това, което правят. Нямам нужда от фамилиарничене, не ми трябва за това лекаря, а за съответната помощ, за която съм отишла при него.
Пример - консултация с ендокринолог - спечели ме още от първата си приказка. На него имам 100 % доверие, че ще открие моя проблем и ще ми предложи адекватно решение. Без да ми фамилиарничи или да ме омагьосва с мили приказки. Просто ми показа какво не са правили другите преди него и къде са сгрешили. Нещо, което сама открих.

Как стоят нещата тук:

*Смекта има в Гърция от година. Преди-нямаше. Не е практика за обикновени диарии да се дават лекарства. Салмонела има типични по вид изпражнения и картина, и може да се различи. В конкретният случай не може да кажете дали Смектата е била решаваща. Може и да е била, но може и детето само да се е поправило, а Вие да го отдавате на Смектата. Ами ако е имал Салмонела, знаете ли че Смекта е абсолютно противопоказана? и може да направи детето хроничен носител?? Освен това, при Салмонела днес МНОГО рядко се дава АБ...
*преценката за даване на АБ във всички страни от Европа и САЩ днес е много строга. Понякога ненужно строга. Но пък положението в Бг е абсурдно в този аспект.

Как доказваме наличие на салмонела? Без да е видяно изпражнението? Без да е взет секрет? Та в случая, въпреки че не са взети никакви мерки да се отхвърли наличието на салмонела, съм се доверила на лекарите, че са били прави с диагнозата "на око" и съм оставила тяхното решение за правилно. А ако беше салмонела и не е лекувана? Тогава?
Даването на АБ може да се прецени според състоянието, а да не е толкова строго и като се изпуснат нещата да се засилваме да ги спасяваме, когато вече е много късно и се получават усложнения. За мен това не е адекватно решение.

Цитат на: Birdie в Септември 27, 2007, 19:47:26 pm

Как стоят нещата тук:

*Смекта има в Гърция от година. Преди-нямаше. Не е практика за обикновени диарии да се дават лекарства. Салмонела има типични по вид изпражнения и картина, и може да се различи. В конкретният случай не може да кажете дали Смектата е била решаваща. Може и да е била, но може и детето само да се е поправило, а Вие да го отдавате на Смектата. Ами ако е имал Салмонела, знаете ли че Смекта е абсолютно противопоказана? и може да направи детето хроничен носител?? Освен това, при Салмонела днес МНОГО рядко се дава АБ...
*преценката за даване на АБ във всички страни от Европа и САЩ днес е много строга. Понякога ненужно строга. Но пък положението в Бг е абсурдно в този аспект.

Как доказваме наличие на салмонела? Без да е видяно изпражнението? Без да е взет секрет? Та в случая, въпреки че не са взети никакви мерки да се отхвърли наличието на салмонела, съм се доверила на лекарите, че са били прави с диагнозата "на око" и съм оставила тяхното решение за правилно. А ако беше салмонела и не е лекувана? Тогава?

С посявки. В това отношение сте права.
Но не се дават антибиотици при Салмонела-това само я прави хронична.80-90% от децата със Салмонела НЯМАТ показание за АБ, и такъв не се дава! АБ се дават само при две, три категории болни.

"На око" е изкристализиран години опит и тонове знание. Качествено знание, не руско, Чавдарово, Мустаково...

С посявки. В това отношение сте права.
Но не се дават антибиотици при Салмонела-това само я прави хронична.80-90% от децата със Салмонела НЯМАТ показание за АБ и такъв не се дава!
АБ се дават само при две, три категории болни.

"На око" е изкристализиран години опит и тонове знание. Качествено знание, не руско, Чавдарово, Мустаково...

Поне постигнахме съгласие по една точка Не съм казвала, че се дава АБ при салмонелата. Но при съмнение за бронхита и последващо 1но месечно лечение на такъв, мисля че се закъсня с АБ.
Горепоменатите лекари не ги познавам и не съм имала досег с тях. Разчитам единствено на един варненски педиатър.

Гане, точно когато напористо ми се обясняваше как да си оставя детето да се къса от рев, за да му се развият белите дробове на въпросната жена и дойде гостенка от Германия - българка, която живее отдавна там. Явно са коментирали и имаше доблестта жената, която ме убеждаваше за бел. дробове да каже, че не е права. В Германия обяснявали точно, че е добре, когато детето се разплаче да бъде утешено, да бъде помилвани, да знае, че има подкрепа. Поне на нея така са и казали. Там майките предполагам не показват чувствата си толкова емоционално като нас, въпрос на темперамент, но си обичат децата и са загрижени. Аз работя с холандци и преди 10 години гледах децата им, сега за съжаление работя доста по-скучна работа. Та тези деца бяха гледани изключитено спокойно. Майка ми се притесняваше дали у нас е чисто, а холандката това най-малко я вълнуваше, колчем паднеше нещо на земята/храна/ тя я взимаше и хоп - на детето. Незнам дали това ще го определи някой като безотговорно, но децата израстнаха живи и здрави. Малкия Марти ходеше с едни зелени сополи до петите, а аз не видях тя да се тръшка до бога. За разлика, моя близка, с дете на четири години когато то е в колата, слиза първо и не се отварят всички врати, за да не стане течение  Пренасят го завито в одеяла от първия на втория етаж на къщата и за нищо на света през лятото не се държат отворени прозорците. Детето нон-стоп е болно. С тези примери искам да кажа, че действително ние неможем да се отпуснем и сме под напрежение непрекъснато. Аз лично от прекалена "загриженост" на лекарите и прекомерна употреба на амопен и ампицилин съм със сериозни поражения. Съгласна съм с Бърди за АБ. Тук най-лесно е да се даде антибиотик. Непрекъснато с това се сблъсквам. А вероятно честата употреба на антибиотици прави вирусите резистентни към тях. На мен лично ми е изписван един и същ антибиотик в рамките на 3 месеца - ами не ме излекува втория път, само ме отрови. Преди пъртвата ми неуспешна бременност за 6 месеца изпих 7 вида антибиотик, а имах ангина, щаха да ме уморят,с 40 градуса темп. Аз самата съм като параноичка, въпреки, че се старая да се въздържам и се надявам да надмогна това.
Аз също познавам много добри лекари, които са прекрасни специалисти, особено в сферата на неврохирургията и спешната медицина. Там сме силни. Но като цяло нацията ни е обременена доста, особено поколенията 50 до 80 години както казва Бърди, обременени, комплексирани, ограничавани в търсенето на познания от различни източници и школи. Някои сега може да се засегнат, но това е моето мнение.
И сега да разведря малко: Разговор м/у лекари - единия "абе аз вчера лекувах един от ангина, той умря от инфаркт", другия " оооо, аз пък лекувах един от херния, той умря от гангрена", а третия заявил гордо " ааааа, аз мойте от каквото си ги лекувам, от това си умират"
Приключвам по темата!
Лека нощ и приятни сънища!

И аз ще си позволя да изкажа мнение, защото по стечение на обстоятелставата се наложи да посетя много лекари и специалисти. Добри и лоши специалисти има навсякъде, безспорно, но докато станеш способен да правиш разликата между двата вида, вече си придобил доста медицински познания. Аз и семейството ми сме потърпевши от главозамайването и самозванщината на хора като Чавд.., които си измислят собствена медицина на гърба на безкрайно притеснени и уплашени родители. За мен не е нормално шефката на неонатологията на една от най-големите АГ болници в България да изпише детето ми с думите: "Дано не е най-страшното!" Кое  е по-страшно, да ти кажат конкретното притеснение или да те оставят да фантазираш всякакви кошмарни картини и версии на най-страшното?! Заради нея посетихме какви ли не специалисти и то без никаква идея какво точно търсим. В епикризата на детето не пише нищо, даже не са написали, че са й давали антибиотик, камо ли какъв точно. За мен това е престъпление и ако имах сили, щях да я съдя тази жена, не заради това, което се е случило на детето ми, защото това едва ли някога ще го разбера, а заради тези й думи, заради това, че ни скъси живота и ни отне радостта от дълго чаканото бебе...Ами какво да кажа за една друга неонатоложка, която ми заяви, че щяло да бъде по-добре ако детето ми било недоносено, защото там по-лесно се виждат проблемите и може да се прогнозират нещата. Тази работи в другата голяма АГ болница. Простете, ама това не може да бъде нормална медицина. Ще се съглася с д-р Бърди. Тук работят големи некадърници и ако нямаш достатъчно информация, нужните връзки и интелигентност, за да ги избегнеш, става страшно. След всеки преглед съм прекарвала часове в интернет да се поровя из медицинските енциклопедий и да разбера какво означават поредните термини, с които приключва прегледа. Така ли трябва да бъде? Едва ли. Моля да ме извините за дългия пост. И още веднъж бих искала да Ви благодаря д-р Бърди, че ни отделяте от времето си и ни помагате.

Нина, моя свекър живее с едни представи за гледането на деца, аз с други. Това за дробовето го чувам за н-ти път от теб, от него също съм го чула. И какво като го е казала лекарката? Някакъв друг недостатък да си й намерила или да си открила, че не се грижи правилно за детето ти?
Аз съм на мнение, че когато детето ми плаче, значи има нужда от мен, не да съм прекалено грижовна или нещо подобно, просто да му дам утехата, която търси. Без да прекалявам и да го превръщам в мамино синче. Моя син когато падне, спъне се, удари се - не тичам да му се лигавя, оставям го да се изправи сам, за да знае, че така се налага и че аз няма да съм вечно до него. Не му преча да изучава света по собствен си начин, не го държа в стерилна среда. На това учат и тук, на това учат и в БГ. Но когато може с употребата на АБ да се избегне по-голям проблем или по-продължително боледуване - за мен е адекватно да се приложи такова лечение. В крайна сметка предпочитам детето ми да не се мъчи и да се оправи максимално бързо. Не съм го родила, за да гледам как страда от недомислени решения или от строгост при употребата на различни медикаменти.
Колкото до лекуването с различни лекарства - имам 40 инжекции пеницилин в краката, ако са ти ги били някога, знаеш какво е, в млада възраст, точно защото не са знаели как да ме лекуват. Това че съм лекарска щерка, не ме е предпазило от недомислено лечение и от прекомерна грижа, да не говорим, че от парафинова нагрявка имам смъкната кожа на крака. Не одобрявам варварски методи, каквито са се прилагали. Но навсякъде има КАДЪРНИ И НЕКАДЪРНИ ЛЕКАРИ. Не може покрай някой некадърен да изгорят и кадърните. Не си длъжна да си съгласна с моето мнение, за това сме хора, да сме различни и да мислим различно. Всеки според житейския си път.
Освен това, когато нещо се отрича - предпочитам да ми се даде разумен довод за това, а не просто защото е отживелица или плод на комунистическата педиатрия. За това сме човешки същества - защото можем да разсъждаваме и въз основа на разсъжденията си да си правим съответните изводи.
Благодаря на д-р Бърди за помощта, но просто понякога човек има нужда от малко повече адекватни обяснения, за да се съгласи с нещо. Иначе изпадаме в позицията на отричане и на същото това, в което обвиняваме другите лекари.
Съжалявам за дългото писание, но понякога диалозите тук провокират повече разсъждения.

Ganka, не искам да споря с теб - може би в някои отношения си права, но в други със сигурност не. Искренно се радвам, че си попаднала на добър педиатър, това е толкова важно за правилното развитие на нашите съкровища..., но ми е странна тази отривиста защита на българските лекари - като цяло /мога да я оправдая единствено, с това че си дете на лекари/. Не е въпроса дали сме доволни от един лекар /в частност педиатър/ или не - въпросът е глобален - и това е, което тук сме, и коментираме и всички много добре знаем какво е положението със здравеопазването в България /нека не се самозаблуждаваме/.
Относно моя личен опит с педиатрите - ами досега съм се допитвала до мнението на 3-ма /забележи за месец и половина/ и мога с ръка на сърцето да кажа, че не получих професионално и точно диагностициране. "Чашата преля" при последната консултация, когато настоящата педиатърка каза, че трябва да започна да захранвам бебчо /а трябвало още от 40-тия ден - закъсняли сме били  / ... и се оказва, че това е масово явление в България... Разбирам - това е руската школа, е да де ама откакто ние сме били бебета, че и нашите родители също така, медицината се развива ... Лекар не е професия, а призвание - не случайно е казано това и да си Лекар означава да учиш и да се развиваш цял живот, а не да вземеш дипломката и хайдееее - аз съм лекар... а че извън България има калпави лекари - ами то е нормално, нали все пак винаги в стадото има и черни овци, но хубаво е когато те са малко, а не преобладаващи, както е в Бълтария...
хайде, че станах многословна, а моето бебче ме вика /плаче/ и трябва да бъда до него.
Поздрави
Дени

п.п. и още нещо, което се сещам - в началото ти писа, че трябва да поискаш разрешение от педиатърката ви, за да напишеш името й ... е извини ме, но ми се струва доста абсурдно. Този форум е точно за това - да си помагаме по всякакъв начин - в началото като открием пътя, за да имаме така дългоочакваните ни съкровища, а след това в тяхното отглеждане, и част от тази помощ е точно обмяна на информация, която включва мнението ни за специалистите /разбира се с тяхните имена - иначе как ще ни помогнат като не знаем кои са?!/ - гинеколози, ендокринолози, ... и педиатри. Пък и интернет е точно затова - да искаш разрешение, за да напишеш за някой човек - още повече става въпрос за положителни отзиви - съгласи се, че това е абсурдно?!?! 

Денито, това че съм дете на лекари не ме прави кон с капаци и не ги защитавам толкова отривисто, просто защото така трябва. А положението със здравеопазването не е чак толкова лошо. Има лекари, които наистина са призвани за това, има и такива, които не са. Навсякъде ги има. Тук не им пука и го казвам с цялата си отговорност на съзнателен човек, защото той има медицинска застраховка, която покрива всички фалове и дори и да се случи нещо, той плаща съответната цена и това е. Докато ти можеш да се разделиш с живота си или да ти умре детето. Това не го прави съпричастен на моя проблем. В България не им пука, защото не носят отговорност и няма нито един осъден. Но те не са виновни за това, виновна е системата. По въпроса за школите - може много да се спори, но няма да навлизам там. Не е нормално например това, което се прави в Щатите - там държат на кърмене до 2 години, ми и това е залитане. Въпроса е ние да успеем да направим правилния избор. Не виждам да е много зле детето на мои приятели, което е захранено на 2 месеца. Така че хайде да не изпадаме в крайности. Ако нямам кърма - ще храня с АМ, ако не мога да си позволя да купувам пюрета или да готвя сама - ще ползвам детска кухня. Няма нужда да се отрича или да се отритне нещо такова, само заради идеята или защото е руска школа.

Денито, това че съм дете на лекари не ме прави кон с капаци и не ги защитавам толкова отривисто, просто защото така трябва. А положението със здравеопазването не е чак толкова лошо. Има лекари, които наистина са призвани за това, има и такива, които не са. Навсякъде ги има. Тук не им пука и го казвам с цялата си отговорност на съзнателен човек, защото той има медицинска застраховка, която покрива всички фалове и дори и да се случи нещо, той плаща съответната цена и това е. Докато ти можеш да се разделиш с живота си или да ти умре детето. Това не го прави съпричастен на моя проблем. В България не им пука, защото не носят отговорност и няма нито един осъден. Но те не са виновни за това, виновна е системата. По въпроса за школите - може много да се спори, но няма да навлизам там. Не е нормално например това, което се прави в Щатите - там държат на кърмене до 2 години, ми и това е залитане. Въпроса е ние да успеем да направим правилния избор. Не виждам да е много зле детето на мои приятели, което е захранено на 2 месеца. Така че хайде да не изпадаме в крайности. Ако нямам кърма - ще храня с АМ, ако не мога да си позволя да купувам пюрета или да готвя сама - ще ползвам детска кухня. Няма нужда да се отрича или да се отритне нещо такова, само заради идеята или защото е руска школа.

... опссс чакай, чакай - нима лекарската клетва не значи нищо?!? - не носят отговорност - хаааа - че то отговорността не се вменява - тя идва от възпитанието и съзнанието на самия човек ... и още нещо тя не зависи от заплатата

и не отричам нещо /ранното захранване/, само защото е руска школа - далеч съм от идеята за това - отричам, го защото е доказано, че това не е полезно за бебето /и това не означава, че е смъртоносно  или води до някакви трайни последици за детето, не е и необходимо да бъде нещо толкова крайно, за да не е полезно, нали?!/ Виж напр. какво съветва СЗО ...

а за последното - кърменето, АМ и храненето съм напълно съгласна с теб. Човек не трябва да се вманиачава. 


Не се сърди, споря с теб съвсем добронамерено, не влагам лоши мисли или чувства.
Поздрави
Дени

... опссс чакай, чакай - нима лекарската клетва не значи нищо?!? - не носят отговорност - хаааа - че то отговорността не се вменява - тя идва от възпитанието и съзнанието на самия човек ... и още нещо тя не зависи от заплатата
и не отричам нещо /ранното захранване/, само защото е руска школа - далеч съм от идеята за това - отричам, го защото е доказано, че това не е полезно за бебето /и това не означава, че е смъртоносно  или води до някакви трайни последици за детето, не е и необходимо да бъде нещо толкова крайно, за да не е полезно, нали?!/ Виж напр. какво съветва СЗО ...
а за последното - кърменето, АМ и храненето съм напълно съгласна с теб. Човек не трябва да се вманиачава. 
Не се сърди, споря с теб съвсем добронамерено, не влагам лоши мисли или чувства.
Поздрави
Дени

За последен път обяснявам какво искам да кажа - явно говорим на различни езици и просто не искаш да разбереш какво казвам. Лекарската клетва нищо не означава, за човек, който не иска да я спазва, дори и да се е клел в нея. Познавам такива фрапантни случай, че може да ти настръхне косата. И не говоря на изуст или защото така ми се иска. И аз искам да живея сред хора, които знаят какво е отговорност, но не става. Ще споделя нещо лично - бременна съм и лекарката ми има съмнение за гестационен диабет. Налага се да се следи, да се направят допълнителни изследвания, да се види за какво иде реч и т.н. Доктор, дето се е клел, работи в Германия - не в България, ме прегледа за 15 мин задавайки ми въпроси само, без да ми направи изследвания, препоръка - диета, движение, за бременна с полип, която трябва да лежи - две коренно противоложни лечения, и си ме изпрати по живо по здраво да си меря захарта у дома. Резултата - мисед, 10 дни съм държала мъртъв плод, гинеколожката ми в Германия изобщо не го е видяла, нищо че кървях. Прибрах се в България и един непознат лекар, който няма никакви ангажименти към мен ми спаси живота, само защото така вижда нещата. И защото е призван да е лекар. Без да съм му дала и една стотинка за преглед. Така че от лекар до лекар има огромна разлика и не клетвата или вътрешното убеждение го прави такъв. Или заплатата, или школата. Всичко е в главата му и в това, колко той може да даде от себе си.

Тук ли намерихте да се карате?

Аз имам конкретен въпрос.
Предисторията: Детето ми е с ларингит. На 4,5 години е. Сега ще го пускам за пореден път на градина. Последният път беше преди две години. Тогава правеше кризи - задушаваше се. Когато го спряхме от градина (по съвет на алерголог - Мустаков) пак си кашляше лаещо понякога, но не е имало задушавания и други проблеми.
Въпросът ми е: ако пак започнат проблемите - да го спираме ли от градина, кога да го спрем, при първата криза със задушаване веднага или да направим опити поне 2-3 мсеца.
Доколко опасни са тези кризи? Могат ли да станат астма и належаща ли е консултация с алерголог?

п.п. и още нещо, което се сещам - в началото ти писа, че трябва да поискаш разрешение от педиатърката ви, за да напишеш името й ... е извини ме, но ми се струва доста абсурдно. Този форум е точно за това - да си помагаме по всякакъв начин - в началото като открием пътя, за да имаме така дългоочакваните ни съкровища, а след това в тяхното отглеждане, и част от тази помощ е точно обмяна на информация, която включва мнението ни за специалистите /разбира се с тяхните имена - иначе как ще ни помогнат като не знаем кои са?!/ - гинеколози, ендокринолози, ... и педиатри. Пък и интернет е точно затова - да искаш разрешение, за да напишеш за някой човек - още повече става въпрос за положителни отзиви - съгласи се, че това е абсурдно?!?! 

Ако ти потрябва педиатър във Варна - ще ти дам името и телефона. Но без да имам нейното разрешение - не мога да си позволя да пиша. Още повече, че жената чете от време на време тук заради вторичен стерилитет. Не мога да управлявам нейната практика или приема й на пациенти. И не говорим за лекари, които редовно се споменават тук, за да се коментира колко е добър или лош. Дори и да става дума за положителни отзиви. Когато са ме помолили за нейни координати - дала съм ги. Не е нужно да ги споделям точно тук.

Аз само ще отбележа
Немския ни педиатър /живеем в едно градче край Мюнхен/, преглежда по няколко бебета и деца едновременно. Първо винаги чакаме по около 1 час в чакалнята /нали се сещате как се чака с 2 месечно ревящо бебе/, след като ни извикат в някоя от стаите, накарат ме да съблека бебето, чакаме още поне 15-20 мин. Идва д-ра, поглежда набързо, отделя ти около 5-10 мин, ако започнеш да задаваш много въпроси, видимо се нерви и бърза, зарязва те да си дообличаш детето и бърза към следватия пициент.
Абсолютно същото важи за педиатърката в съседното село, която посетихме, докато нашия беше в отпуска и тя беше поела и неговите пациенти.
Професионално, не мога да дам много мнение, но на нашата г-ца за втори път вече и излиза един обрив - много ситни пъпчици със зачервяване, в областта под памперса, който тръгва и нагоре по коремчето, освен, че изписа някаква цинкова паста, каза, че бебто нещо явно не понася /до който извод мога и сама да стигна / и че не било нища страшно, ако няма подобрение пак да ходим, не можа да даде конкретна идея, защо се появява и какво точно да направим за да го преодолеем изобщо.
Момичета това е факт от нашия живот в Германия, не си мислете, че всички лекари тук са идеални, напротив.
Няма да коментирам повече.
Приятен уикенд на всички

Тук ли намерихте да се карате?

Аз имам конкретен въпрос.
Предисторията: Детето ми е с ларингит. На 4,5 години е. Сега ще го пускам за пореден път на градина. Последният път беше преди две години. Тогава правеше кризи - задушаваше се. Когато го спряхме от градина (по съвет на алерголог - Мустаков) пак си кашляше лаещо понякога, но не е имало задушавания и други проблеми.
Въпросът ми е: ако пак започнат проблемите - да го спираме ли от градина, кога да го спрем, при първата криза със задушаване веднага или да направим опити поне 2-3 мсеца.
Доколко опасни са тези кризи? Могат ли да станат астма и належаща ли е консултация с алерголог?

От какво е болно детето? това, което описвате са симптоми, а не някаква диагноза...

Здравейте д-р Бърди,
имам нужда от вашето мнение. Дъщеря ми е на 11м. и 10 дни, преди две седмици започна да й тече носа, воднисти сополчета, които третирахме с физиологичен разствор и с помпичка аспирирах. За 3-4 дни почти спряха, нямаше запушване на носа, сумтене и др. проблеми, докато в понеделник (24.09) в 5 часа сутринта вдигна температура 38.5, която свалихме с панадол и мокри кърпи с вода и оцет. След 4 часа дадох още една доза, защото температурата пак се покачваше. През деня почти няма и следобед отново се вдигна докато през ноща към 1-2 часа отново стигна 38.5. Във вторник я заведохме на лекар, минахме и през УНГ - леко възпалено дясно ухо, силно зачервено гърло, запушен вече нос, чисти дробове, няма кашлица. Изписаха ни капки за уши, за нос и АБ Цифзил в случай, че продължи с вдигането на Т, е тя продължи. Започнахме АБ, вече е приела 6 дози, но картинката е все една и съща - в 1-2 през ноща вдига висока Т, сутринта отново стига 38, през деня няма и към 5-6 следобед вдига пак. Днес отново ходихме на преглед, ушите са чисти, гърлото е съвсем леко зачервено, само носа е ужасно запушен и вече текат жълто зелени сополки.
Пуснахме кръвна картина, всичко е в норма само гранулуцитите и лимфоцитите с в обратна пропорция, което говорело за инфекция. Урината също е внорма, без отклонение.
Какво ме притеснява - вече 5 дни детето е с висока Т, панадола не й действа вече, само нурофен и хиксалгин, с който много внимавам, опитваме се да сваляме с всякакви други методи Т, лекартва даваме като стигне вече 38.5
Моля Ви, споделете какво мислите по въпроса.
Нашата педиатърка смята, че става дума за доста упорит вирус, защото ако беше само някаква друга инфекция АБ щеше вече да е туширал Т. За сега нищо друго не ние препоръчано да правим, наблюдаваме още ден, два и след това пак на лекар.