Гане, точно когато напористо ми се обясняваше как да си оставя детето да се къса от рев, за да му се развият белите дробове на въпросната жена и дойде гостенка от Германия - българка, която живее отдавна там. Явно са коментирали и имаше доблестта жената, която ме убеждаваше за бел. дробове да каже, че не е права. В Германия обяснявали точно, че е добре, когато детето се разплаче да бъде утешено, да бъде помилвани, да знае, че има подкрепа. Поне на нея така са и казали. Там майките предполагам не показват чувствата си толкова емоционално като нас, въпрос на темперамент, но си обичат децата и са загрижени. Аз работя с холандци и преди 10 години гледах децата им, сега за съжаление работя доста по-скучна работа. Та тези деца бяха гледани изключитено спокойно. Майка ми се притесняваше дали у нас е чисто, а холандката това най-малко я вълнуваше, колчем паднеше нещо на земята/храна/ тя я взимаше и хоп - на детето. Незнам дали това ще го определи някой като безотговорно, но децата израстнаха живи и здрави. Малкия Марти ходеше с едни зелени сополи до петите, а аз не видях тя да се тръшка до бога. За разлика, моя близка, с дете на четири години когато то е в колата, слиза първо и не се отварят всички врати, за да не стане течение

Пренасят го завито в одеяла от първия на втория етаж на къщата и за нищо на света през лятото не се държат отворени прозорците. Детето нон-стоп е болно. С тези примери искам да кажа, че действително ние неможем да се отпуснем и сме под напрежение непрекъснато. Аз лично от прекалена "загриженост" на лекарите и прекомерна употреба на амопен и ампицилин съм със сериозни поражения. Съгласна съм с Бърди за АБ. Тук най-лесно е да се даде антибиотик. Непрекъснато с това се сблъсквам. А вероятно честата употреба на антибиотици прави вирусите резистентни към тях. На мен лично ми е изписван един и същ антибиотик в рамките на 3 месеца - ами не ме излекува втория път, само ме отрови. Преди пъртвата ми неуспешна бременност за 6 месеца изпих 7 вида антибиотик, а имах ангина, щаха да ме уморят,с 40 градуса темп. Аз самата съм като параноичка, въпреки, че се старая да се въздържам и се надявам да надмогна това.
Аз също познавам много добри лекари, които са прекрасни специалисти, особено в сферата на неврохирургията и спешната медицина. Там сме силни. Но като цяло нацията ни е обременена доста, особено поколенията 50 до 80 години както казва Бърди, обременени, комплексирани, ограничавани в търсенето на познания от различни източници и школи. Някои сега може да се засегнат, но това е моето мнение.
И сега да разведря малко: Разговор м/у лекари - единия "абе аз вчера лекувах един от ангина, той умря от инфаркт", другия " оооо, аз пък лекувах един от херния, той умря от гангрена", а третия заявил гордо " ааааа, аз мойте от каквото си ги лекувам, от това си умират"

Приключвам по темата!
Лека нощ и приятни сънища!