Според мен това зависи най-много от дадената двойка. Защото ние хората сме мног различни и разбира се съществуват и такива, които не искат деца

Почти от година правим опити за бебе (дори може да се каже година защото миналия юли започнахме, но после имаше прекъсване) и вече май това човече е станало най- желаното нещо и за двама ни. Вече година мечтаем за бебе и най-голямото щастие за нас ще е именно то.

Знам че не е минало много време от опитите ни за бебе и се старя да не се шашкам още от сега, но мисля че без дете не бихме били щастливи. В смисъл - да ще се обичаме и ще живеем заедно, ще се разбираме и ще се подкрепяме. Според мен обаче живота губи смисъл ако липсват децата. Бих направила всичко възможно за да имам дете. Ако се наложи бих осиновила и ще го обичам като свое.

Napalno sam saglasna s teb.As imam 19 godischna daschterja kojato e mnooooooooogo daleche ot men,veche si ima sobstven zivot,a az imam vtori brak i zelaja oschte edno dete. Opitvame saschto ot pochti edna godina.Ne sme hodili na lekar.Az na 37,mazat mi na 34.Saglasna sam i na osinovjavane.Imam palnata vasmoznost sa otglezdane na oschte edno dete,koeto naistina schte napravi zivotat mi palnozenen.Iskame da opitame vse pak,oschte po estestven pat.

И аз съм съгласна че животът без деца не е вариантът. Като се почне от най-най-тривиалната причина че светът трябва да продължи (т.е. желателно е да се възпроизведем поне два пъти - дай боже всеки му) и се стигне до голямата любов, която смятам че мога да дам на едно дете. Ако стане така че не можем да имаме свои - ще осиновим.

За мен също животът без деца не стои като вариант.Ние сме семейство вече от 4 години и все още нямаме деца.Не че не сме щастливи сега,но животът ни ще е съвсем пълен и осмислен едва когато се появи някое малко съкровище,което да ни радва.Ако,не дай си Боже стане така,че да нямаме собствени деца,то ще осиновим защото имаме толкова любов,която можем да дадем на едно дете,че е грехота тя да остане нераздадена и несподелена.Разбира се аз все още имам надежда за собствено дете,но за живот без деца....и дума не може да стева.
Няма кариера и няма успех,който да може да замени една доверчива детска усмивка,една детска прегръдка и една проста думичка..."мама"!

Мисля, че всики в този форум, включително и аз, не си представяме живота без деца. Всички толкова много се борим за така желаното бебенце, че едва ли някой допуска идеята да няма едно малко същество в живота му- независимо по какъв начин се е появило- по естествен път или чрез осиновяване. Сигурна съм- това се вижда от всяко писмо тук, че всички носим толкова много любов и обич, която несъмнено искаме да споделим и да дарим на едно малко и прекрасно същество. За това мечтая аз, и въпреки всички гадости, които ми се случиха, все още не съм загубила пълна вяра, че ще имам детенце. Дано Бог ме дари с това щастие- мен и всяка една от Вас.
Поздрави.

da vi kaja 4esno ne vqrvam.Sled poredniq nespolu4liv opit za bebe toi me zarqza.

От модератор: Пиши на кирилица или ползвай КРЕДОР!

Сашенка,мила,това означава че този човек не е бил за теб.Ако те обичаше щеше да е при теб и да се борите заедно.Затова заслужава колкото се може по бързо да го забравиш.горе главата и гледай на пред.

Аз пък вече започвам да си представям моя живот и без деца...
Може би защото съм на такава възраст (42), свикнала съм вече да бъда без деца, може би, ако бях по-млада едва ли щях да мога да си го представя, но с течение на времето започва примирението.
Не съм се отказала от борбата, така или иначе, все още не...
Странно нещо е живота понякога..., с течение на времето започваме да правим неща, който преди, на определена възраст не сме си и помисляли, че можем да направим...

Отговорът ми на този въпрос е категорично-НЕ.Не се чувствам нещастна,но не съм и щастлива.Нищо не ме радва,така както бих се зарадвала на това да имам деца.Още повече чувствам се непълноценна,смятам че животът ми минава напразно и много,много страдам за това.Изобщо не искам и да си представя,че ще свърша живота си без да оставя поколение след мен.Разбира се не изключвам и факта,че може да се наложи да осиновя.
Няма ден,в който да не отправям молитва към Господ да ми прости и се смили над мен и ме дари с дечица!Нека стори това и с всяка една от вас момичета!Няма да спра да се моля и да вярвам!!!Целувам ви!!!

Странно нещо е живота понякога..., с течение на времето започваме да правим неща, който преди, на определена възраст не сме си и помисляли, че можем да направим...

Много вярно!

Темата е доста старичка, ама като сте я захванали отново и аз да си кажа мнението...
И аз, като Танита, вече свикнах да живея без деца. Когато бяхме млади, животът ни беше толкова пълноценен и динамичен, че изобщо не ни идваше на ум за деца. С напрадване на възрастта, приоритетите ни се промениха. Преди 10 години започнахме да мислим за дете, направихме и всичко възможно по въпроса, но явно не ни е било писано. Сега сме много изморени, вечно болни, безпарични и даже не знам дали бихме се справили с отглеждането на дете, пък камо ли на деца. Свикнахме да живеем само двамата, станахме и малко егоисти, даже и много гости не ни се канят в последно време, а бе с две думи - хубаво ни е двамата. Може би за това и оня горе не ни дава рожба. Усеща, че сме си достатъчни двамата един за друг, или пък, че няма да бъда добра майка... знам ли... В последно време около нас само болести, смърт и неприятности, та за това - вече се моля само да сме живи и здрави, та то по-голямата част от живота ни е минала. Щастлива съм, че обичам и че съм обичана безрезервно. Може би, за това казват - всяко нещо с времето си... Имаше една мисъл: "Ако не искаш, когато можеш, не можеш - когато искаш!" Малко късно сме се сетили за деца... ама какво да направя, като тогава решихме, че искаме и сме готови! Хайде, да му мислят младите! Ние ще бъдем щастливи дори и без деца!

Много съм си мислила по този въпрос. Като че ли отговорът ми е "Не". Мисля, че не съм била истински щастлива за някакъв значим период от време. Имала съм много щастливи мигове, но цели периоди си мисля, че ще имам едва когато имам деца. 

Някой ми беше казал, че истински щастливи са се почувствали едва, когато са имали деца. И ми викат: "Просто не знаеш какво е...!" ... Еми не знам, наистина... може би и за това да не се чувствам нещастна от това. Не можеш да знаеш какво е нещо, което нямаш!

Не бих могла да кажа, че съм способна да свикна без деца...Мисля, че нямаше да издържа да чакам дълго...Особено ми беше тежко по празниците: много обичам да правя неща за другите - вкусни десерти, много и разнообразни гозби, обичам подаряването на подаръци и шумотевицата когато има веселба и присъстват много хора (и деца)...Оказах се с много натрупана обич, която е твърде много за даряване на само един човек (мъжа ми). Вярвам, че щастието дебне всяка от нас и все някога ще ни спипа...

Аз пък мисля,че не задължително да отидеш в Антарктида,за да кажеш,че там е вечна зима.В тази връзка искам да кажа,че това,че нямам деца не означава,че не знам какво е да си имаш дечица.Знам,че да имаш деца означава по празниците да купуваш подаръци за тях,а не за съседските деца.Означава да разказваш на колежките за лудориите им,за това какво обичат да хапват,за болестите им и за много други неща,а не в тези разговори все да мълчиш и да ти се пълнят очите със сълзи.Да имаш деца означава просто всеки ден да чуваш думичката мамо и да знаеш, че за едно беззащитно същество ти си всичко на тоя свят и то за тебе.Аз знам какво означава да си имаш дечица и вярвам,че някога ще ги имам.

Зависи от хората. Познавам хора без деца,които не се борят за това /вече осем години бебето не става/. Просто не искат да става в болница и това е техен избор.Казали са си : ако стане ,стане .ако ли не - така е било писано. И не са се очуждили един от друг ,а напротив - още повече се обичат.
За мен това е непонятното по-скоро. Как се запазва любовта ? Аз усещам ,че започват вече да куцат нещата между нас. Толкова е нелепо да правиш секс по часовник.
Но да се върнем на темата. Аз лично от скоро вече си мисля,че мога да живея и без деца. Вече се уморих да се надявам ,да мечтая и т.н. Писна ми от всякакви празни думи и надежди. Може да бъде щастлив човек и без деца.Ако намериш друг смисъл може. Така мисля.
Просто не може, не е нормално  да се превръщаш в някаква изтерзана сянка и да обезумяваш само и само да станеш майка. Не и на всяка цена. Трябва да усетиш кога да спреш. Инъче губиш години от живота си ,живеейки в кошмар и имам чувството ,че ако постигнеш накрая целта си чак неможеш да се зарадваш истински.

И аз да споделя моето мнение, а то е: аз мога да бъда щастлива без деца, но сама, не и сега, не и с човек до мен, не, че той не е човека, просто аз няма да мога да  гледам как се радва на чуждите деца, да съм спокойна и да не се обвинявам, че не мога да му ги родя аз, не искам и не мога да си помисля за осиновяване, не съм толкова добра и силна. И всеки ден се моля Господ да ми помогне и аз да стана мама!

Просто не може, не е нормално  да се превръщаш в някаква изтерзана сянка и да обезумяваш само и само да станеш майка. Не и на всяка цена. Трябва да усетиш кога да спреш. Инъче губиш години от живота си ,живеейки в кошмар и имам чувството ,че ако постигнеш накрая целта си чак неможеш да се зарадваш истински.

Подкрепям напълно!
Аз вярвам, че всеки един от нас идва с някаква мисия на тази земя. В кайна сметка, ако мисията не ти е да бъдеш майка - и Господ така е решил, можеш да пренасочиш усилията си в това, което ти е отредено. Във всичко трябва да има някаква мярка!
Нали знаете - живота е това, което ни се случва, докато ние правим планове за бъдещето!

И аз, като Танита, вече свикнах да живея без деца. Когато бяхме млади, животът ни беше толкова пълноценен и динамичен, че изобщо не ни идваше на ум за деца. С напредване на възрастта, приоритетите ни се промениха. ... Свикнахме да живеем само двамата, станахме и малко егоисти, даже и много гости не ни се канят в последно време, а бе с две думи - хубаво ни е двамата. Може би за това и оня горе не ни дава рожба. Усеща, че сме си достатъчни двамата един за друг... Щастлива съм, че обичам и че съм обичана безрезервно... Ние ще бъдем щастливи дори и без деца!

Душе, много мъдри думи. Съгласна съм.

Eli__ , съгласна съм с почти всяка твоя дума. Много си права. Единствено тук нещо не разбирам....

За мен това е непонятното по-скоро. Как се запазва любовта ? Аз усещам ,че започват вече да куцат нещата между нас. Толкова е нелепо да правиш секс по часовник.

Не правим секс по часовник. При нас основният проблем е мъжкия фактор и няма как да стане с нормален полов акт. А как се запазва любовта? Запазва се, не - даже става още по-силна, когато е с правилния човек!