Нещо не се оправих с цитата, но ще ме разберете 

Един колега на мъжа ми от МЕИ-то се беше подписал върху снимката си в стария зелен паспорт, защото там под снимката пише "Подпис на лицето"

Момичета, като ще сме граматически коректни, дайте да сме коректни и към названията. МЕИ не съществува от поне 20 години. Нарича се ТУ, а че влияе изперкващо, то е ясно! 

Цитат на: jam в Март 22, 2007, 23:55:22 pm

къде е запетайката в примерите на Tamara?

при условие че
в случай че

  както ги е написала Тамара е, виж:

http://bglog.net/Obrazovanie/5790

от същата статия:

"Тези съчетания обаче трябва много внимателно да се използват и непременно да се вниква в смисъла на изречението, защото понякога запетаята е правилно да се постави между думите в посочените конструкции.


Ето вижте разликата:


Статията е написана чудесно, така че ние всичко разбрахме.

Статията е написана така, че в нея да няма нищо неясно."

не искам да споря, а само да изтъкна, че следва да се водим по смисъла на изречението.

Цитат на: marmotche в март 22, 2007, 09:26:35
Също малко офф, но провокирано от слафянската фиология...
Един колега на мъжа ми от МЕИ-то се беше подписал върху снимката си в стария зелен паспорт, защото там под снимката пише "Подпис на лицето"

А пък в моята служба накарахме един клиент да напише молба, коята да е свободен текст и понеже той се колебаеше, колежка му продиктува какво да съдържа молбата, след което тя му каза: "и накрая подпис тук" (като му посочи най-долу на листа). Човека беше написал молбата и вместо да се подпише, най-долу се мъдреше - "подпис тук" ))))) Ако разровя всички молби не се знае какви бисери ще излязат, но в нашето забързано ежедневие май е нормално да откачаме. Аз например много често вместо на калкулатора, започвам да смятам на телефона и като потърся "+" чак тогава ми светва, че сметката няма да стане.

следва да се водим по смисъла на изречението.

Безспорно 
Аз лично открих отговор за примерите на Тамара, но оттам нататъка се оплетох ...
Поради това се старая писмено да се се изразявам така, както съм сигурна, че е правилно.
Иначе за коректор не ставам ...

[quote jam :не искам да споря, а само да изтъкна, че следва да се водим по смисъла на изречението.[/quote]

и от логическата пауза, която поставяме с оглед на смисъла.
Рали е права, че има сложни съюзи, които включват простия съюз "че" в себе си и тогава запетаята е пред първата част на съюза, напр.: въпреки че, макар че и др.

Там почти никой не употребява "бръмчи", а "ручи". Двигателите ручат. А на тези, които ще кандидатстват в София с литература им се обръща специално внимание, че няма такава дума.

 

Ето ви една глупост от днес - магазин за детски стоки на пазара "Димитър Петков"



Освен обувките, кое друго, мили деца, е на чифтове?

Освен обувките, кое друго, мили деца, е на чифтове?

чурапити? ракавицити?

Цитат на: little_rabbit в Март 27, 2007, 19:14:31 pm

Освен обувките, кое друго, мили деца, е на чифтове?

чурапити? ракавицити?

Чехали.
Това верно, когато мама обяснявала, че щом се чудим дали а или ъ е в съществителното се проверява с мн.ч. Пример
вятър - ветрове
нокът - нокти
И едно хлапе така си го написало и даже си направило проверката - чехал - чехали

Дънките и панталоните 

Ама, представяте ли си - в онзи магазин ви продават една обувка, а втората я получавате подарък...

Аз пък трябва специално да благодаря на започналия темата, който обърна внимание на правилното изписване на титлата "доктор".

Тази седмица ходихме на Техномаркет. Когато плащахме на касата девойчето тръгна да изписва фактурата и съкрати по грешния начин. Небрежно подхвърлих, че така изписано значи "другарка", тя се поправи, а аз се почувствах много образована

чехал - чехали

тази комбинация ме подсети за един уникален мой състудент, който на въпрос по време на изпит "Ама това не сте ли го чели, колега?", отговори така - "Четъл съм го, ама го забравих!" 

Нещо забавно в подтема диалект, виц, раказан от един колега от Банско:

Един овчар си пасял овцете над Банско из поляните на Пирин, и видял в едни храсти младеж и девойка да правят любов. Подпрял се на гегата и се загледал. Като свършили, младите излезнали от храстите и овчарят ги попитал: "Вие какви ще?" Те решили да му отговорят на същия диалект: "Турище". Овчарят: "Аз видях, че си го турище, ама питам какви ще"
 

тази комбинация ме подсети за един уникален мой състудент, който на въпрос по време на изпит "Ама това не сте ли го чели, колега?", отговори така - "Четъл съм го, ама го забравих!" 

 

Аз от доста време се опитвам да намеря логика в образуването на множествено число на думата дете. Едно хлапе твърдеше, че е детета.
И като се мислих, ами наистина всички други думи спазват тази лигика:
теле - телета, козле - козлета, лозе - лозета, гърне - гърнета..., а иначе
тяло - тела, крило - крила, седло - седла.
Думите, които завършават на "е" все образуват мн.ч. с "-ета", а тези които образуват множествено число с "-а" завършват на "о". И май само лице и дете са изключения. Нормално е детето да си направи думата както е логиката. Нали не правим множествено число на теле - тела.
Просто не им завиждам на чужденците, които са принудени да учат български.

И май само лице и дете са изключения.

сирене - сирена.

много ми хареса това за "дететата". смятам да си го включа в речника. изобщо, обожавам детския език. навремето имаше една преведена от руски книга на Корней Чуковски. казваше се "От две до пет" и представляваше много забавен и увлекателен анализ на детския говор с много весели примери. скъсвах се от смях. и досега си спомням някои:

детенце си лежи в леглото, готово за сън и си мърмори:
- Ние... спаваме.
 (не му звучи добре и опитва пак)
- Спиваме...
(не, и това не е)
- Спием...
така и не могло да достигне до формата "спим". 

Хихи, много са сладки дечицата като почнат да си съчиняват думички. Аз например като малка вместо възглавница съм казвала заглавница. По-добре ми е звучало и предполагам съм правила връзка, че е за главата, а не въз главата. Като се замисля звучи логично . 

bori_st, а сестра ми казваше "поглавица". Идва от поДглавница, но тя не можеше да казва Д, пък Н-то го съкращаваше явно за благозвучие. Колкото и да се опитавахме да я убедим, тя си твърдеше, че се слагала под главата и за това била "поглавица". Даже и сега от време на време се обърква

много са сладки дечицата като почнат да си съчиняват думички 

В тази област по-голям майстор от племенницата ми просто не познавам.
Ще дам много малко от думичките, които помня:
чорапогащник - кошмомайкик
перушина - пужан
Да не говорим, че без "преводач" тя просто не можеше да комуникира с други хора:
Мони мани топло дап йол - Моля, намажи ми препечена филийка със сол
Ко де мята - Какво яде змията
И безбройно други такива букво и словосъчетания.