Незнам как ми се изплъзна от устата, никога не съм си представяла че този въпрос мога да го задам ТОЧНО АЗ. А от него най-много съм се дразнела и ме е боляло.Попитах я "какво още чакат". С нея, въпреки че сме много близки, никога не сме говорили на тема деца. Защо те нямат, и защо ние нямахме.
Много ми е мъчно и ме боли,как можах Боже?
 Това беше и последния ни разговор.Оттогава не ми се е обаждала, не ме е търсела, а не пропускаше мой празник.Минаха много месеци...Аз направих опит, но не ми отговаря.
Виновна съм.
Не търся съвет.Пиша това за да ви кажа че понякога се случват и такива неща. И не винаги човека отсреща мисли и осъзнава какво говори.

опитай отново да говориш с нея. и отново. ако сте (били) толкова близки най-вероятно и на нея й тежи раздялата ви.
въпреки че...абе дано не е като мен

"Какво още чакате?" съм чувала от почти всеки, когото познавам. Ако трябваше да престана да разговарям с някого заради това, че ми е задал нетактичния въпрос, досега да съм се изолирала от всички. Всъщност, всеки реагира различно. На мен не ми пука много и отговарям с каквото ми хрумне. Напоследък с "отказвам да отговоря на този въпрос!"  Обикновено след това престават да питат.  Да си призная и аз съм питала така нетактично и съм се улавяла, че какъвто и да е отговорът не би бил от голямо значение за мен. Но всичко се връща - сега питат мен. Явно човек търси щастливите събития в живота на приятелите си, които закономерно би трябвало да се случват, но забравя, че те не идват по поръчка.

П.П. : TianA, според мен на приятелката ти ще и мине. Може би просто те отбягва от страх да не продължиш с въпросите ...

Благодаря ви момичета. Криво ми е, как да говоря с нея и с какви очи да се натискам. Нали знам как се чувства.....
 Аз лично съм отрязала много хора само защото са ми задавали болезнени въпроси.Ненавиждах ги. Явно не съм била права към някой, защото ето - сега ми се връща.

мислех да не пиша, но понеже си се върнала да коментираш все пак написаното, рекох да си кажа какво мисля по случая.

наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника". приятелката ти със сигурност е подозирала какво е дереджето при теб и затова сега й е станало триж по-гадно - именно заради смисъла на поговорката. "тя си опече работата и забрави какво е".
да, често се случва. ама е гадно...

и друго си мисля - колко странни са разбиранията на хората за близост и приятелство. значи, вие сте много близки приятелки, но толкова години всяка от вас си трае за една голяма болка и проблем, които носи в себе си? за какво сте тогава толкоз близки - да си пиете коктейлите заедно ли?

звуча много неприятно, сигурна съм. може би е от часът на денонощието.
но ето ти един добронамерен съвет за компенсация на нелицеприятните размисли - отиди на вратата на приятелката си с една роза и бутилка вино, ако имаш физическата възможност за това. погледни я в очите и кажи - прощавай. помоли я да влезеш и й разкажи за своята борба със стерилитета.

Благодаря ти Джам. Стана ми "по-добре".Дано никога не ти се случва да направиш неволна грешка. Нямам какво повече да ти кажа.

наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника".

Аз ей за това продължавам да влизам в този сайт, защото съм забравила....

и аз този въпрос съм го чувала от почти всеки.ако и аз бях престанала да контактувам с всеки, сега нямаше да имам с кого едно 'селям' да си кажа!
защо не я потърсиш лично?отиди в тях, обясни и, че имате еднакви проблеми, че съжаляваш..кажи каквото ти е на сърцето!
всеки прави грешки, всеки говори глупости.ако наистина сте били толкова близки, тя ще ти прости, а и този форум тук е доказателство, че много повече подкрепа получаваш от хора с твоите проблеми, отколкото от останалите.заедно ще ви е по-леко по трънливия път!
ау-гаф!от моя страна де!ти вече си имаш човеченце!браво.ами значи можеш много да и помогнеш по пътя!

Колко докачливи хора има....
Извинете, но аз ако трябва да спра да говора на всеки, който ме попита "Какво чакаме?" Ще остана най-самотния човек на света.
Неразбирам какво толкова е станало. Или аз съм трудно обидчива  
За мен по-обидното е, когато девойка след сртерилитет забременнее  и започне да се оплаква колко е надебеляла, колко зле се чувства и т.н.

Дано никога не ти се случва да направиш неволна грешка.

Мога много грешки да направя, но такава никога.
След като три години се боря и познавам толкова момичета тук, преживяващи толкова мъка.
Това не е неволна грешка.
Това е подсъзнателно желание да изтъкнеш своя успех.
Тя го е почувствала и затова те избягва.
Ако беше неволно, нямаше да стане така.
Моят съвет е да я притиснеш и искрено да се разкаеш.
Но ако не можеш да си искрена, изобщо не се захващай.
Защото ми се струва, че не си много наясно с душевността, не прие мнението, което не ти хареса, значи не чувстваш нещата правилно и вътре с себе си обвиняваш приятелката си, че тя е виновна, защото е тънкообидчива.
Аз също бих те отрязала.

П.П. Нямам нищо лично към теб , не те познавам, просто те анализирах само по тази тема.

А приятелката ти не те ли попита:"Точно ти ли ме питаш за това?"
Послушай съветите на момичетата! Потърси я само ако си болезнено искрена с нея!
Ако приятелството ви е било голямо - ще успееш!!!
 

наистина репликата не е от "приятните", но чак пък месеци мълчание... вижда ми се малко в повечко и то от близка приятелка. ами говорете, устите служат и за извинения, освен да нараняват. вярно казана дума хвърлен камък, но затова сме хора и можем да говорим. често се сещам как "наказах" моя близка приятелка, която живее в друг град и прояви неблагоразумието да ме пита "какво чакате". доста садистично и без предисловие й разказах за аборта преди месец (тогава). е, не станахме по- малко приятелки. ама на нея колко гадно й стана, нямам думи. май забрави тази реплика веднъж завинаги. хората я изговарят автоматично, без да се замислят, просто за да кажат нещо "адекватно" в дадена ситуация. и ако не са настойчиво нахални, мисля че няма повод за сърдене. все пак сме големи хора. в такива случаи се говори, иначе се помни лошото за цял живот, а няма смисъл. TianA, не знам историята ти (съжалявам за което, май в този момент съм приюопуснала форума), но с едното споделяне нараних приятелката си пред други хора май няма да се оправят нещата. и това продължава месеци, доколкото разбирам... ако наистина сте си близки и си усещате проблемите като еднакви или почти, няма повод за сърдене. чудно ми е тя как не се замислила как така точно от твоята уста чува тази реплика...бъди настоятелна и говорете 

... хората я изговарят автоматично, без да се замислят, просто за да кажат нещо "адекватно" в дадена ситуация...

Хората - да.
Но ние /борещи се със стерилитет/ не сме хората.

Аз съм съгласна с Лали и Джам.

Аз сега си мисля, че никога няма да забравя през какво минавам и искренно се надявам да го постигна. Наистина ми е чудно как толкова лесно се забравя болката и започваш да ставаш от тях, от „нетактичните доброжелатели”.

И да, няма по гаден въпрос от този „Ами вие какво чакте” .............

Бил ми е задаван и ми е било ужасно гадно. Не че има място за сравнение ама е кофти да зададеш въпрос от рода на „вие кога ще си купувате мерцеде” на човек който едва свързва двата края, нали. Е зададеният от теб въпрос е в пъти и то милион пъти по-болезнен.

На мен ми е бил задаван този въпрос мноого пъти,боли наистина, но най-тежко го приех от приятелка, която се бори със стерилитета почти две години. Първо като забременя ми го съобщи по много нетактичен начин, след това през цялата бременност пуши като комин, и когато и правих забележка ме отрязваше, че аз нищо не разбирам, а сега, когато говоря за моите притеснения свързани със забременяването, тя с насмешка ме пита, пак ли се надявам да съм бременна, а и нещото, което много ме дразни, че непрекъснато говори как вече мислила за второ! Виждам,че искрено съжаляваш за допуснатата грешка, това е хубаво, защото има и такива, на които изобщо не им пука. Просто и се извини и обясни, че е станало неволно,дано помогне.

най-силно боли от близък, много близък човек 

Не търся съвет.Пиша това за да ви кажа че понякога се случват и такива неща.

а ти самата как си обясняваш тази агресия към своята приятелка?
Аз бих поискала прошка...

Моето мнение е някъде по средата (както винаги). Станалото станало, сега и да спорим или не, важното е, ако Tiana държи на приятелката си -  да отиде при нея. Ето Jam каза - бутилка хубаво вино, една роза, повод винаги се намира, ако човек поиска да намери. И разбира се, недей тръгва директно, защото тя може изобщо  да не ти е сърдита, а да има десетки други причини, поради които не ти се обажда.
В една реплика може да има много позитивизъм и много негативизъм, зависи кой и на кого я казва. Не знаем на човек какво му е в душата. Сигурно всяка от нас е казвала много реплики, които са наранявали някого по теми, но даже идея си нямаме за това. Ако след неуспешен опит или спонтанен аборт някой ми беше казал това, нямаше да му се разсърдя, ами направо щях  да го набия ...
Тя знае ли как си успяла? Не сте ли говорили на тази тема? Ако не сте - имате много неща да си кажете. А също и да й помогнеш и с информация и с разбиране.
Знам, че не си забравила, TianA, самия факт, че си тук всеки ден говори много. Защото моето наблюдение е, че повечето след 12 гестационна седмица просто си обират крушите и се сещаме за тях само ако някой повдигне от архива неволно някоя "прашна" стара тема.
Знам, че ще намериш пътя до сърцето на своята приятелка, ако ти трябваме с идеи тук сме.
А на нея й пожелавам още тази година 2 броя и тогава съвсем няма да може да ти се обади и да иска   

ТианА, не съм много сигурна в мотивацията ти да пуснеш темата. Казваш "да знаете, че такива неща се случват". Ама ние всички това си го знаем - когато чуваме този въпрос, той не е непременно злостен или с цел да ни обиди, даже може да е проява на загриженост, но във всички случаи си е адски нетактичен. И ако лесно може да го простим на баба си или на приятели, дето вятър ги вее на бял кон по въпросите на стерилитета, то не така лесно се прощава на някой, който знаем или подозираме, че е минал през целия този ад. Сега, според мен ти търсиш някакъв вид потвърждение, че макар и да си сгафила, човешко е, тя пък какво толкова преиграва... Предполагам, сама разбираш вече, че тук най-трудно ще получиш подкрепа точно за това. Според мен гафът си е много голям и ти си на ход, ако държиш на това приятелство. От друга страна, може да не те избягва само заради тази реплика, може просто да преживява нейните си тежки моменти в тази борба и да не иска никого да вижда; може да не й се приказва за бебета и да се опасява, че с нова мама няма как да се подмине темата... Мисля по-скоро като Cygnus и горещо подкрепям идеята на Jam, иди ти у тях, не отваряй точно сега темата за детето си, извини й се и й кажи, че ако иска, ще говорите за това ти как си успяла, ако не иска, просто ще си пиете виното и ще обсъждате другите ви общи любими неща. Желая ти успех!

Като чета тази публикация виждам че съм била в положението на наранената приятелка.
С моята приятелка се борехме заедно със стерилитета години наред.Ходихме по лекари,изследвания и операции.Аз дори и платих лапароскопията ,защото тя нямаше възможност да си я плати.После й направиха пластика тръбите,забременя и започна да ме отбягва.Накрая имаше наглостта да ми каже,че съм я натоварвала с  непрестанните си приказки за бебе.Оттогава не съм и проговорила,не й вдигам телефона и въобще не искам да я виждам!Хората бързо забравят,а това не е добре...Човек трябва да помни през какво е минал и кой му е помогнал.

Мъчи ме от одеве един въпрос .....

Как (тук следва нещо което не бива да пиша) се задава НЕСЪЗНАТЕЛНО подобен въпрос от човек преборил се със стерилитет към човек борещ се със стерилитет????

Тина, и аз понякога съм нетактична

Но понеже аз не се впечатлявам от такива реплики - приемам ги като израз на добронамереност и загриженост от близките ми (но като се замисля, не са ми задавали такива въпроси приятелите, но пък аз съм им казала какво е дереджето и те само питат имаме ли напредък), та затова и аз не бих си дала сметка, че ще нараня някого с подобна нетактичност. Сега, като чета тук, явно човешката душевност бива различна и много хора го приемат изненадващо лошо

Ей затова е добре по-малко тайни и дискретност, да не се получават конфузни ситуации.

Не го изживявай толкова, ако приятелката ти е близка наистина, едва ли това трябва да е причина за разваляне на отношенията.