Съжалявам. Дано е  временно.

Мила Диана, много се надявам това да е просто лощ период!
Желая ти от сърце много щастие!

Мило Диде, ти си толкова добър човек ! Макар и само виртуално имам много хубави впечатления от теб !
Знаеш ,че аз също се разделих с приятеля ми преди около година /боже как лети времето  /. Въпреки, че раздялата беше по моя инициатива ми беше ужасно трудно и тежко след седем годишна връзка да реша дали искам да си дам шанс за друга връзка или да продължа тази агония ,която вече нямаше смисъл.Сега имам друга връзка и съм много по-щастлива от преди.
Видях ,че другите момичета са ти писали ,че се надяват да е временно.Щом го обичаш истински и аз се надявам да е така,но аз бих те посъветвала да си дадеш малко време,да помислиш хубаво дали това наистина е единственият мъж за теб на света ,дали щом така те оставя сама в този труден момент наистина си струва всичко ?
Човекът до мен не ме подкрепи ,когато най-много имах нужда от него ,затова реших да сложа край на връзката ни и не съжалявам нито за миг.Мисля ,че това е непростимо . Мисля също ,че не трябва да сме толкова добри и да ги съжаляваме толкова тия мъже,че били по-слаби ,че по-трудно приемали проблема и т.н. А нас някой пита ли ни какво ни е ? Защо трябва винаги да понясяме всичко- да се унижаваме,да плачем ,да се съсипваме от нерви ? Живота е толкова пъстър и много образен ,а ние понякога се вкопчваме в човека до нас все едно е единственото ни спасение.Когато някой не иска да те подкрепи ,не иска да участвате в един "общ филм" не може да го накараш насила - прав му път ! Може да звуча малко крайно,но твърдо вярвам ,че човек преди всичко има право на свободен избор.Няма да ти повтарям разни клишета как всяко зло е за добро и как като се затвори една врата се отваряла друга и т.н. ..наслушала съм се на всичко и аз.  Знай само ,че рано или късно всичко ще се нареди .
Диде ,я горе главата мила ! Сигурна съм ,че имаш добри приятели , на които да се опреш,любими неща ,които да правиш - не се затваряй в себе си ,излизай,развличай се с нещо - спорт,танци ,каквото и да е .
Сигурна съм ,че ще се справиш ! Силно се надявам нещата да се развият по най-добрия начин !
 Ако искаш пиши ми на лични.

Диде, съжалявам!
странни били мъжете, объркани, не знам какви...
истината е, че в емоционалния си живот, мъжете са слаби. въртят бизнеси, водят войни, губят приятели - проявяват силна психика и воля. имат силна жена до себе си, тя ги обича, гръб им е, затова. ако се върнат в пещерата без плячка, ЖЕНАТА ще подели малкото храна между децата и него - за да е силен и утре. но недай си боже ТЯ да е в беда... безпомощни, объркани, уплашени - силния пол дезертира.

той може и да е бил рязък и може и да размисли. но дали тя ще иска да го приеме тогава?

Диде, аз също съм насреща, прегръщам те!

Здравейте, всички.
Безкрайно слаби са думите, за да изразя благодарността ми към вас.
Аз вече се преместих -сега живея при родителите ми, пък после ще видя...
На моменти се чувствам все едно е дошъл края на света, адски е задушаващо, но вашата подкрепа ми помага много. Изобщо изобилие от всякакви чувства и все силни.
Благодарна съм, че ви познавам.
Сама за себе си съм решила, че ще имам дете, независимо дали ще остана сама.
Може би наистина тази раздяла е за добро... незнам, въпреки че ми иска да върна времето и да поправя всяка грешка, която съм допуснала.
Той казва, че му липсвам, но според него това е поради дълбокия навик..
Прегръщам ви и се извинявам, че пиша толкова разхвърляно, но съм много неконцентрирана в момента и някак ми е празно.

Миличка, някак ми се струва, че това е временна криза. Каквото и да е надявам се да намери своя най-добър изход. Борбата със стерилитета е ужасно изпитание за връзката, понякога настъпва умора и за съжаление силния пол по-бързо се изморява...
Дано да имаш сили да удържиш фронта и на тази буря. Целувам те

Диди, искренно се надявам и ти пожелавам нещата да се подредят по най-добрият начин за теб. Прегръщам те !!!

Eх , Диде !
От вчера пиша и трия и пак пиша.....

Остави време на болката , но не много!
Не търси вина в себе си , не се обвинявай , не си причинявай това!
Решението не е твое , твоя е раната !
Бъди малко егоист сега , защото ти си най-важната!

Нека се случи това , което е най-добро за тебе!
От цялата си душа ти го желая!

Диденце, не знам какво да кажа... Тъжно е и не е честно, не и точно сега. Възможно е да не е мислил думите, които е казал; може да е страх, че сега наистина тръгвате пътя към родителството и няма отказване по средата. Дори да е така, пак не е честно. Не съм експерт по мъжката психика, не мога да чертая прогнози, и смислен съвет май не мога да ти дам. Но те прегръщам много силно и ти желая да намериш своето щастие, по един или друг начин. Ти най-много го заслужаваш!

о, боже, Диденце, много е трудно в такива моменти...
момичетата са ти написали доста верни неща.
знам колко задушаващо е чувството, колко объркано и самотно може да е, как се луташ между гняв и надежда...
когато на мен ми се случи, света се срина пред очите ми, изобщо не вярвах на приказки от рода на "времето лекува", мислех си, че при мен нещата са различни и няма да го преживея.
ама пуст инстинкт за самосъхранение... реших да записвам мислите и чувствата, които бушуват в мен, за да мога след няколко дни да ги прочета черно на бяло и да си изясня какво точно се случва и как да продължа живота си. така се предпазих от необмислени решения и напразни надежди. заминах за една седмица сама, запознах се с нови хора, обърнах внимание на чуждите емоции, имах време да преценя ситуацията от дистанция, без да се влияя от чужди мнения. върнах се и промених изцяло живота си - нова квартира, нова работа, нови приятели и много танцуване. после срещнах Румен, а мислех, че вече съм възрастна за ново влюбване и прекалено изтощена за да се доверя отново. но се получи!
ако искаш да поговорим, ако имаш нужда от помощ, пари, утеха - насреща съм!

Диде, мила моя, не търси грешки и вина в себе си! Не търси път назад! Не вярвам да си съгрешила чак толкова, за да получиш такъв удар!
Остави време за себе си! Прави нещата, които ти се правят, разпусни, отдай се на емоциите! Не го търси, не се виждайте, може пък наистина да осъзнае какво е оставил зад себе си! Да разбере, че не е прав и не е трябвало да те наранява така!
Прегръщам те и ти желая бързо изправяне на крака!

Мила Диана,
чета постинга ти и много добре разбирам през какво преминаваш!Моя първи брак рухна в голяма степен заради борбата със стерилитета.Проблема беше в мен и досега-въпреки ,че имам втори съпруг ,с който безкрайнно се обичаме, изпитвам ужасяващ страх,че пак ще се случи.Че СТЕРИЛИТЕТА ще унищожи хубавите аспекти на връзката ни,ще я разруши и няма да има връщане назад.Но си мисля-ако Стерилитета може да направи това с нашите връзки и ние не можем да ги спасим-значи те не са правилните за нас!Този който ще ни обича въпреки всичко и минавайки през всичко с нас,който няма да се умори и обезвери-той ще е правилния мъж за нас!
Прегръщам те!
Нека ,което е най-добро за теб-това да се случи!

Диди,знай,че всички ние преживяваме заедно с теб болката от случилото се.Желаем ти наистина да изплуваш по скоро от това мъчително преживяване!С теб сме!Дано нашите положителни мисли и съвети към теб ти помогнат!Ще ти кажа супер-баналното в такъв момент,но наистина помага:"Бъди силна!"
 

Диде,
и аз съм за егоизма в такива ситуации. Обърни максимално внимание на себе си, опитвай се да се развличаш със странични неща. Да изживееш чувствата в момента. Когато чувствата са силни, мисълта е слаба. Т.е. остави си за после анализите "защо стана това", това само още повече ще те нарани, а реална преценка едва ли ще можеш да направиш. Ти не си виновна!!! Да не ти и хрумва даже. 

Миличка Диди, битката със стерилитета понякога изчерпва жизнените ни сокове (включително и моите). И може би ни кара да вземаме необмислени решения (не че това е извинение).

Аз обаче вярвам, че една такава многогодишна връзка има много дълбоки корени. И че ако човек иска да се върне към тях, винаги може. Стига да иска. Сигурно му липсваш и не е заради навика. Ако наистина му беше тежала тази връзка, щеше да изпитва облекчение. Иска ми се това да не е краят. 

Много те прегръщам!

Скъпа Диде, съжалявам за травмата, която преживяваш в момента. Не иска да прозвучи студено, но ти си тази, която трябва да взема решения от тук на татък и да се бориш за собственото си щастие. А това със сигурност не е много лесно.
Искам само да ти пожелая да стане така, както е най-добре за теб!!!И скоро да ти олекне на душата, каквото и да значи това!! Моля се да имаш много сили (аз вярвам, че ги имаш).

Ди, съкровище! Не ти давам да изпадаш в такива състояния. Нямаш право красавице. Приеми нещата така, че ти се е случило нещо положително, хубаво! Разбирам те отлично, а и се радвай, че при вас няма усложнението наречено развод. Ще видиш, че ще ти се отрази добре, защото животът ти пак е в твоите ръце! Ще си спомниш колко силна жена си (остави факта, че стерилитетът ни направи въобще по-силни и борбени), ще видиш че някой друг ще те обича по-силно и истински! Представи си да се беше случило да имате бебче и той да те остави с малко дете, сама? Не съжалявай, онзи горе има планове за теб, просто сега не ги разбираш, но след време ще погледнеш назад и ще видиш, че всичко което се е случило е за твое добро. Много те целувам, съжалявам, че и ти минаваш през това, но повярвай ми времето ще ти покаже, че всичко в бъдеще ще е по-добро!

Мила Диди,

Надявам се вече се чувстваш поне мъъъничко по-добре Много съжалявам, че се налага да преживееш това. Много е трудно, особено след дългогодишна връзка.

Все си мисля, че твоята половинка като ти е казал, че се е измъчвал с теб, го е преценил така според настроението си напоследък, а не че е било така наистина

Повечето двойки минават през такива моменти - и ние преди една инсеминация имахме такива проблеми, даже писах тук - изведнъж се оказа, че сме били много различни и не сме си подхождали, а пък после се изяснихме, че всъщност му е било криво, че като ни гостува моето семейство, се е чувствал пренебрегнат. Така че не се знае, може нещата наистина да се подредят.

Трудно е да се предвиди кое е най-доброто за бъдещето, но аз ти го пожелавам от сърце!! С теб сме, Миличка!

Помня как преди една година и аз писах същото ,като теб ,Диди .
 Помня и как всеки ден гледах дали някой ми е отговорил и ми ставаше мааалко по-леко ,като видех някой нов пост. Едно такова чувство ,че не си сам,че имаш подкрепа ! Неповторимо е. 
Още веднъж искам да ти кажа "горе главата",знам че е ужасно трудно ,но всичко ще се оправи. Щом се е случило така,значи така е трябвало.

Такива моменти са част от пътя към щастието.
Щастието да си родител.