Как ме промени Стерилитета?

Направи ме по-силна, по-упорита, повече инат (на съпруга ми това последното не му харесва де:), показа ми, че мога да се справям и сама когато се налага та дори и да не ми харесва:)
Научих се да не бъда така наивна и да разпознавам малко по-добре хората около мен:)
Научих се и да бъда търпелива и да се усмихвам дори когато очите ми се пълнят със сълзи.Научих се да се радвам заради радостта на хората.Научих се да мечтая повече, много повече от преди, да се доверявам на верните си приятели и да говоря свободно за стерилитета си без да се чувствам като инвалид, без да съм различна от всички останали хора по земята.
Научих коя съм аз и се научих да живея свободно,спокойно и уверено, защото за всичко има начин.

Dankatabg, моята майка е като теб:)Тревожи се много,тъгува заедно с нас, но винаги когато се изморя ми предлага рамото си за да се облегна и да събера сили да продължа. Искрено ви желая всичко това скоро да прключи с много радост:)

Мили момичета искам да ви кажа, да не се предавате. Да не вървите с наведени глава. Ние живеем в малък град и клюките са неизбежни. Това, което ме е водило напред и което се опитвах да предам и на децата си е следното " Данък обществено мнение не плащам". Искам и моята дъщеря и вие да разберете, че трябва да си живеете живота. Вие сте семейство в пълния смисъл на думата. Важното е с половинката да се подкрепяте. Ние родителите винаги ще ви подкрепяме- и морално и финнсово-само да сме живи и здрави. На другите-майната им. Никой не е дошъл да ме пита аз как се оправям в този живот или децата ми. Който е истински приятел те подкрепя, а на тези които гледат сеир ги наказвайте с презрение. Всички трябва да сме силни и да се подкрепяме. А малките краченца все някой ден ще потропат и у нас.

dankatabg направила си всичко необходимо. Освен едно
Ти се успокой и ще стане
И сега ако ми кажеш, че не е лесно. Ами зная, но ти искаш същото от дъщеря си. А за нея това е невъзможно. Ти можеш да погледнеш нещата отстрани, тя не.
Ти трябва да си до нея, за да не й позволиш да се откаже след пореден неуспех.

Сигурно много пъти си виждала дъщеря си хленчеща и омърлушена. Най-вероятно при всяко грипче. Но после температурата е спадала и тя е била същото весело дете без спомен за гадния вирус. Така ще стане и сега. Когато успее и гушне своето детенце, вече няма да приема стерилитетът като присъда. Ще си бъде същата дъщеря от преди няколко години. Може би малко по-зряла, но всички порастват.
При втората бременност вече ще е много по-спокойна. Ще приема нещата трезво и на теб няма да ти хрумне да се тревожиш.
По-добре се погрижи децата да имат една здрава баба, която да ги гледа, когато мама трябва да се върне на работа. Това че си раждала млада не те извинява. Пенсионерка или не... някой ще рябва да помага  

Първа фаза :
Имаме проблем. Не , не е възможно! Не и на мен! Това не би могло да е истина!Плача , тръшкам се , бунтувам се!
Втора фаза :
Имаме проблем. Да така е! Не плача . Търся лекари. Защо ли им приличам на сгъната банкнота????!!! Не разбират ли колко ме боли , колко ме е срам ,колко ме е страх...
Няма да ходя по лекари!
Приятелите ни ,вече имат бебета. Ще имаме и ние, само да спрат тези унизителни подмятания....!
Трета фаза:
Първи учебен ден. Приятелите ни си изпращат първолачета. Кога мина това време?
Пак плача! Тъжно ми е ! Животът ни ,не е пълен , нещо му липсва , нещо много важно...
Ще ходя на църква . Ще се моля!
Не , ще се отдам на работата си ,ще работя до припадък!
Един път за винаги ще подтисна тази болка , ще я заглуша! И комплексите си ще избия, ще се престоря на безгрижна....
Какви ти лекари , те с нищо не ми помогнаха!
Четвърта фаза:
Я имам си интернет. Зачатие? Боже , колко момичета имат моя проблем. Щастлива съм!
Представяте ли си,НЕ СЪМ САМА!!!!
Не мога да повярвам , имало и лекари с човешки , много големи сърца.....
Господи , бременна съм!
АЗ СЪМ БРЕМЕННА! Как звучи само!
Нещо в душата ми се свива , страх ме е , дали съм го заслужила?
Та нали съм половин човек, виновна ,смазана ,невярваща...
Вече го няма!
Знаех си!
Потъвам!
Умирам!

Тази сутрин е изгряло слънце?! Дали и вчера е било слънчево ? Събуждам се!
Не е било мираж!
Докоснах се до моето детенце , за миг...
То ще се върне!

Аз също спрях да се усмихвам.
Плача доста често, станах и доста сприхава дори заядлива.
Чувствам се непълноценна и това ми смазва самочувствието.

Навсякъде, където отида, само бременни виждам и малки деца, всички приятелки и колежки само затова говорят.И се усещам, че това ме разтроива, не че злобея нещо, а като че ли на мен нещо лошо ми се е случило, стяга ми се отново душата и не мога да се отпусна и да погледна оптимистично.

Непрекъснато си мисля защо така сме наказани, не ми стигаха притесненията за нас, сега и за сестра ми също, с какво сме го заслужили.
Винаги съм се старала някакъв морал и поведение да спазвам, "любовниците" ми се броят на пръстите на едната ми ръка, никога не съм си мечтала за охолство и пари, винаги съм водила скромен начин, какво всъщност стана накрая, изнервили сме се, отчаяли сме се и не виждам светлина в тунела, чудя се колко ли време ще издържа.
И така, какво да се прави, нещата са сложни и трудни.

Все някога нещата ще се наредят добре!!!

Хората казват "Всяко нещо, което не те убива, те прави по-силен", нещо такова, чудя се доколко ще ни стигнат силите.
Допреди съм била винаги оптимист и съм се старала да мисля позитивно, а сега всичко ми е сиво, и НЕ ВЯРВАМ В ДОБРОТО изобщо, което хич не ми харесва.

Но ще стискаме зъби, няма как.

Все някога ще видим светлината в тунела  , Дай Боже, Амин!!!

Много ме промени.
Все по-често си забравям усмивката някъде,а преди беше непрестанно на лицето ми.А сега просто не ми се усмихва,някак апатично и безразлично ми е.Не ме вълнува нищо,безразлично ми е.Не ми е важно.
Важното е само едно,а аз го нямам.
Е, на моменти пак съм такава,каквато бях преди и сякаш се радвам сама на себе си,но нямам сили да поддържам това настроение.Прекалено много енергия ми отнема,а всичките ми сили са ми нужни,за да удуша и победя стерилитета.
Аз съм кълбо от нерви и противоречия.Сама не се понасям,как успяват околните не знам.Ту съм отчаяна,че никога няма да се преборим,ту пък съм окрилена от вяра и надежда.Едновременно се чувствам безкрайно уморено и пълна със сили да преборя всичко,което ме се изпречи на пътя.Казвам си,че не издържам и ден повече,а имам усещането,че мога да чакам цяла вечност,само и само да дойде деня,когато ще прегърна мечтата си.
Много се надявам,че предишното лъчезарно момиче не си е отишло завинаги,а се е скрило някъде дълбоко в мен и когато премина през това изпитание,и прегърна детето си отново ще се радвам на живота всяка секунда .

Ми как ме промени ?! Станах по- отговорна ,по- търпелива и маааалко по- толерантна.. Иначе и аз загубих жизнерадостта си и все по-рядко съм безгрижна.. Много често в мен се бият две идеи,едната е възможно най-скоро да имам дете,а другата е да спра да се тормозя и да се навия че ще се забави ,но все пак ще дойде този момент.. Когато успея да спра да мисля за този проблем ,се прокрадва мисълта че бързо се отказвам,а като започна да действам пък,започвам да мисля че съм прекалено припряна и това ми вреди повече.. Угодия нема ...  Иначе с мъжа ми станахме доста по- близки, от както разбрахме че сме "проблемни".. Дано всичко скоро приключи и то с добър финал ,чеееее....

Как ме промени?Стерилитета промени не само мен ,но и съпругами.Станахме по- силни по-единни Подкрепяме се по-вече.И се обичаме оп-вече.Щастливи сме всичко е страхотно Но ни липсва едно детенце за което се борим със всички сили и вярвам че ще го имаме за това се молим всяка вечер

Върнах се към себе си... Започнах да харесвам и ценя мъдростта си, която притежавам от дете - бях "старо" дете - добротата си, много важно, че живеем в свят на вълци, важното е, че аз искам да съм добра, да се радвам на светоусещанията си, възвърнах желанието да се вглеждам в хората, в дълбочината на душите им...казах си за пореден път, че успехите от типа в кариерата са ... в крайна сметка само суета..., а друго ме прави богата... това ме прави некомерсиална и от вида неоцеляващи в днешния свят, но един път съм и искам да съм точно такава... Та върнах се към себе си, това направи с мен този проблем 

Хммм... Мнооого ме промени стерилитета.
Вече не посрещам новия ден с усмивка и обнадеждена, че ще се случи нещо ново, нещо интересно...
Вече не намирам радост в малките неща и дребните детайли не ме трогват до умиление...
И много ме е страх...
Страх ме е, че след мен няма да има никой...
Че не ми предстоят никакви радости, а само това да изпращам любимите си хора един по един, докато остана сама...

О,много ме е променил стерилитета!За съжеление...как ми се иска да не беше така,но уви!Станах много чувствителна и всичко свързано с това ме разплаква,и колкото повече се старая да не мисля за това имам чувството,че света около мен се върти само около бебета и ми е мъчно,и пак плача..млади хора сме,а ежедневието ни се върти само покрай това-а най ме е яд като кажат,че от толкова време сме женени,а защо поне една кола не сме си купили(това просто познати,които не знаят че заплатите ни отиват право в клиниката).Ами и аз искам,ама няма!
Миличкия ми и той се промени,но проблема ни направи много единни!Сближи ни.Щом преживяваме това значи можем да минем през всичко!И лекичко в себе си усещам че пак съм малко щастлива..и се чудя нали казват,че пълно щастие няма,дали това ни е взел Господ в замяна на тази голяма и истинска любов,защото наистина само това ми липсва за да имам всичко на този свят(не говоря за материални неща!)И пак плача...и чакам...и пак нищо!

Zdraveite momi4eta,az za purvi put vlizam vuv foruma,no mn me stresira tova,4e pove4eto ot momi4etata spodelqt,4e sa stanali po-revlivi.Predi 5-6 godini imah strahotni psihi4eski problemi,porodeni ot grijite mi za nenormana rodnina,nerazbiraneto na roditelite mi i edin kup drugi ne6ta,koito ne sa vi po temata.NO momi4eta az po4ti 2 godini ne sprqh da pla4a i v sledstvie na tova SLOJIH O4ILA ne sled dulgo!Trqbvaha mi mn sili i mn podkrepa ot supruga mi da zagurbq vs ujasno v minaloto mi i da jiveq v nastoq6teto,da se radvam na malkite ne6ta i da sum 6tastliva.Sega kato pogledna nazad se qdosvam za6to ne sum si jivqla jivota na 17-18 godini,a vmesto tova sum plakala v ku6ti.Moje bi,kogato re6ite problema si(zabremeneete) i mine malko vreme i vie 6te sujalqvate,4e ne ste se radvali na mladinite si.Zamislete se,4e problemi nqkakvi vinagi 6te ima,no Jivota e 1 i dnes6niq den nikoga nqma da se vurne.POmislete i za bude6to si dete,za nego kakva maika 6te e nai-dobra?Dali detenceto vi 6te iska da 4ue ,4e vie,kogato ste bili nai-6tastlivi ste go za4enali ili ...?Az ne sum bila jelanoto dete i tova mn mi e natqkvano,tejalo mi e,no ve4e e vreme az da imam detence.Nie opitvame ot 8 meseca i edva sega se konsultirahme sus specialist i si napravihme izsledvaniq.Az stavam ne6tastna za nqkolko dni i v ostanalite se radvam na jivota.Supruga mi dosega vinagi be6e do men,no ot izvesno vreme se durji mn hladno i v momenta se 4uvstvam sama!Sujalqvam,4e mislite mi sa razpokusani i izvinqvaite,ako ne vi e bilo interesno!

 Как ме промени стерилитета? Отговорът е един, МНОГО, но може дълго да пиша за това!!!
 Вече се усмихвам по-рядко, не съм щастливото момиче, което бях преди!!! По-силна съм със сигурност, но до кога ще издържа, не знам!!! По-неспокойна и изнервена съм, отколкото преди, а безсънните нощи и очите изпълнени със сълзи са много често явление!!! Благодарение на момчето до себе си се държа и успявам да намеря сили да се изправям след всеки опит и да продължавам напред!!! Изолирах се от много мои приятелки!!!
 Прекрасното, което ми се случи обаче, че тук открих много истински момичета, с които винаги мога да споделя болката и радостта си!!! Всяко момиче в този форум е невероятно само за себе си, сигурна съм в това!!!

Искам да добавя още нещо... за това как този проблем ме промени... промени и отношенията ни със съкровището...
Започнах да се чувствам по-нежна, по-женствена... Не знам дали това тръгна от самата мен или на златото му се наложи да порасне, но той започна да се грижи повече за мен, като за едно по-крехко и любимо създание... А и аз така се чувствам и искам точно това... Стига еманципация, стига съм се опитвала да бъда като бегач на дълги разстояния, или като човек способен да се справи с всяка дори мъжка работа, вече не се чувствам "каката" ... И колкото и парадоксално да изглежда - завърши ме като жена...
Пазете се момичета и се обичайте повече, с вашите половинки, обичайте повече и самите себе си, нежно, заслужавате го...

Прочетох не всичко, но достатъчно за да си поплача и да кажа, че 80% от написаното се отнася за мен. Тъжно е, но няма как това са последствията и въпреки тях, аз вярвам, че този проблем стои пред нас за да ни научи на нещо! Порастнах или остарях, незнам точно, но факта е че отново съм си същото момиченце, с чувство за хумор  и оптимизъм в живота, но ве4е не лигаво и  знаещо  че не всичко което лети се яде! Минах през няколко етапа в борбата си и смея да твърдя, че сега се чувствам по-спокойна. След 4-тата години по малко плача, по- вече се усмихвам, по-лесно общувам с майки. Преди гледката на майка с коли4ка ме караше да се чувствам лабилна и заплаквах, а сега знам че отърване няма- майка ще стана, независимо по какъв начин, въпросът е на време! Имам си разбира се и своите моменти на слабост- като се затварям в себе си или просто задавам въпроси на милото "Ще имаме ли бебе", а той винаги ми отговаря едно и също с голяма увереност - "Ще имаме мило!" По-лесно приемам провала и изградих един реализъм за нещата. Ето сега се впускам в поредната битка и ако не спе4еля, зна4и още е рано, значи победата ще дойде по нататък!

Прочетох не всичко, но достатъчно за да си поплача и да кажа, че 80% от написаното се отнася за мен. Тъжно е, но няма как това са последствията и въпреки тях, аз вярвам, че този проблем стои пред нас за да ни научи на нещо! Порастнах или остарях, незнам точно, но факта е че отново съм си същото момиченце, с чувство за хумор  и оптимизъм в живота, но ве4е не лигаво и  знаещо  че не всичко което лети се яде! Минах през няколко етапа в борбата си и смея да твърдя, че сега се чувствам по-спокойна. След 4-тата години по малко плача, по- вече се усмихвам, по-лесно общувам с майки. Преди гледката на майка с коли4ка ме караше да се чувствам лабилна и заплаквах, а сега знам че отърване няма- майка ще стана, независимо по какъв начин, въпросът е на време! Имам си разбира се и своите моменти на слабост- като се затварям в себе си или просто задавам въпроси на милото "Ще имаме ли бебе", а той винаги ми отговаря едно и също с голяма увереност - "Ще имаме мило!" По-лесно приемам провала и изградих един реализъм за нещата. Ето сега се впускам в поредната битка и ако не спе4еля, зна4и още е рано, значи победата ще дойде по нататък!

Чуствам е ужасно....изнервена до безобразие. Почти без мъж, т.е. със съпруг, тип "съквартирант", не правим нито любов, нито секс, по простата причина- обеснение на мъжа ми че няма смисъл да се прави като не мога да забремениея! Стигнах до дъното и се чуд на къде да хвана, ред дилемата съм след като мъжа ми не ме желае какво правя аз в тоя брак, дали да се разведа, ако ми трябват любовници- цял куп......но не е там въпроса! Просто пропаднах  ине ми се живее!

Ние станахме по-отговорни към здравето си. Стерилитета ни накара още повече да се подкрепяме и обичаме. Огняна го е казала много добре - не ми се налага да бъда силна. Съпругът ми е силният в нашето семейство и прави всичко за мен. След два аборта и купища проблеми и при двамата, все още продължаваме напред с усмивка и надежда, че някой ден ще бъдем родители. Естествено, че има и моменти на слабост, когато плача, но после осъзнавам, че със сълзи няма да се оправят нещата. Единственото, което не харесвам в себе си като промяна е това, че станах малко по-рязка с някои хора, които все се оплакват от някакви дребни и маловажни неща.

Purko, не така мила, няма да пропадаме, ще живеем и ще се борим и ще се усмихваме;-))) Няма смисъл от отчаянието, ако сме отчаяни трябва да е за малко, само колкото за да излезем малко по-силни!
Поговори с мъжа ти, обсъдете нещата, може да е казал нещо което е било израз на неговото отчаяние. Двама души се събират и правят любов, а децата са божа работа, как и кога ще дойдат и дали ще дойдат - никой не знае!
Покажи му на мъжа ти любовта си към него - въпреки всичко и обсъдете нещата с любов и разбиране в диалог!
Желая ти успех!
И мен ме промени стерилитета, направи ме по-силна, по-мъдра, по-уязвима, по-човечна!
Промени и ме и в една друга насока, научи ме , че човек не трябва да гради дългосрочни планове, да гледа далеч в бъдещето, трябва да се научи да живее в и с настоящето такова, каквото е, а бъдещето се оказва доста непрогнозируемо, както се казва, ако искаш да разсмееш Господ, кажи му че имаш планове за бъдещето;-)))

Хммм... Мнооого ме промени стерилитета.
Вече не посрещам новия ден с усмивка и обнадеждена, че ще се случи нещо ново, нещо интересно...
Вече не намирам радост в малките неща и дребните детайли не ме трогват до умиление...
И много ме е страх...
Страх ме е, че след мен няма да има никой...
Че не ми предстоят никакви радости, а само това да изпращам любимите си хора един по един, докато остана сама...

Много истинска тема!