-
Поредната нощ, в която не мога да спя... Поредната нощ, в която сълзите ми мокрят възглавницата... Поредната нощ, в която сънувам наяве нероденото си дете и мечтая да върна времето назад... Поредната нощ, в която се питам можех ли да направя нещо и да го спася... Поредната нощ, в която се връщам назад и се чудя къде съм сгрешила... Поредната нощ, в която дават разтърсващи филми...
Иска ми се да се скрия и да потъна нейде, да не говоря с никого, да не обяснявам на никого, че не съм бременна, а просто дебела... Да не виждам съжалителните погледи, когато казвам - Загубихме бебето си... Да не ме питат дали съм добре... Да не ми казват - Ти имаш вече едно дете, ще ти мине...
Искам да спра да броя седмиците и да си мисля как щях да усетя движенията му, как щях да разбера пола му на поредния преглед, а не на операционната маса... Искам все още да живея в момента, когато мислех какво ще е името или кога да купя креватчето... Искам времето да спре... или просто да спре да ме боли...
-
Гане, съжелявам за това което си преживяла. Но не трябва да живееш с миналото! Не те познавам, но от постовете ти които съм чела оставам с обеждението, че ти си силен човек и съм сигурна, че си такава! Знам, че каквото и да кажа няма да те утеши. Поплачи си, излей си мъката, но продължи напред!
Гушкам те силно!!!! :hug2:
-
Гане, :bighug:
ще отстъпи болката, ще се скрие в някое тайно ъгълче. само времето и приятелското рамо помагат това да стане по-бързо.
само не се укорявай, че ти си виновна за нещо, защото не си!
-
Ох Гане :bighug:, старите хора казват "времето лекува", но не е така. Болката и мъката верно избледняват с времето, но в душата и сърцето си остава завинаги. Искрено се надявам, при теб по бързо да дойде това време.
Аз все още сънувам кошмарни сънища, макар вече по на рядко. Все още се питам, как , защо се случи това на моите неродени близнаци :balk_145:, а си мислех че съм го превъзмогнала.
Плачи, тъгувай, говори, олеква :balk_21:
-
Гане , миличка , аз не знам коя ще е последната такава нощ ,но знам че болката трудно си отива... :(
Идва ,като неканен гост и превзема цялото ни същество...
Остави я!
Нека се мисли за по-силна от теб!
Ти знаеш ,че не е така!
А отговора на твоя въпрос е някъде във времето , банално ,но е истина.
Прегръщам те и ти желая много ,много сили!
Ели
-
Гане, иска ми се да поема върху себе си част от твоята болка, за да спиш спокойно поне една нощ. Уви...
Искам всеки от нас да намира своята логична причина за нещата, но уви...
Искам никой да не пиша такива теми и тъжни думи. Уви...
Най-тежко е на хората със силен дух и висока интелигентност. Те са свикнали да се справят с всяка трудност със собствените си сили, да търсят логиката, да се борят.
А срещу болката няма лек, има само време, време, време.
Един ден болката ще сведе глава пред твоята сила, ще се свре в ъгъла и ще дебне най-черните ти нощи, за да атакува.
Тогава прегърни любимите си хора, погледни в очите на приятелите си.
Чуждата вяра в нашия успех прави чудеса.
И в мига, когато си най-неподготвена, ще се случи онова чудо, което побеждава всички болки. Отново ще си бременна, повярвай ми.
Огромна, силна и топла прегръдка от мен: Мира
-
Гане, Гане... :balk_21: Проклетата болка е част от равновесието в живота ни. И също толкова помага да израстнем, колкото и щастието и обичта. Потъгувай - няма нищо лошо, даже напротив. Но в никакъв случай не можеш и не трябва да търсиш вина в себе си, просто защото такава няма, мила. Просто така се е случило - идея си нямам дали, като част от някакъв генерален план на съдбата или като случайно стечение на обстоятелства, но ти нямаш вина. С помщта на времето и на обичта на близките и приятелите ти ще преодолееш остротата на болката и ще продължиш напред - мъничко по-тъжна и много по-мъдра. Това е живота...
Силно те гушкам: Рая :bighug:
-
Днес отново се събудих с болка, а виждам че не съм сама в страданията...
Плачи, тъгувай, говори, олеква
:bighug:
-
Мила Гане!Остави я...пусни я да си отива пустата болка...Спомена за нея вечно ще те преследва...не се забравя...Ние сме с теб в тази мъка и заедно ще я изживеем...нашето разбиране и подкрепа ще облекчат поне малко страданието ти...не си сама.Ще дойдат и по-добри времена... :balk_21:
-
Гане, не мога да те утеша, каквото и да ти кажа, няма да ти стане по-добре.
Единствено мога да ти стискам палци, това никога да не се повтаря, да те уверя че не си сама, да ти вдъхна малко кураж и да ти пратя виртулани прегръдки. :bighug:
Като чета това, очите ми се пълнят със сълзи.... :balk_145:
Но времето лекува... или поне с времето малко олеква...
:balk_21:
-
Благодаря ви, момичета!
Не знам, може би ми трябва сила, сигурно съм я изчерпала... За пръв път в живота си се чувствам ужасно слаба и ми е трудно да приема съдбата си...
Не искам такова израстване, не ми трябва, както не трябва и на никоя от вас...
Искам никога повече никоя от нас да не чувства такава болка, да не плаче, да не страда...
Вярно, че най-тъмно било преди разсъмване, но кога ще съмне при нас...
-
Гане, с времето болката ще отслабне, повярвай ми. Но нямаа изчезне напълно... Поне при мен е така.
В една тема написах, че нищо не лекува болката така, както новата надежда, новата бременност. Така че поплачи си и когато си готова, изправи се и смело напред.
-
Не искам такова израстване, не ми трябва, както не трябва и на никоя от вас...
Миличка, Гане. Не говоря наизуст. Опитах се просто да ти кажа нещо искрено и изстрадано и лично - като на близък приятел. Аз съм на 40 години и нямам деца. Това което ти написах е в резултат на моите безсънни нощи, на моите загуби и на моите лични изследвания из тъмните дебри на болката. То е моя опит за справяне с нея. Не исках да ти прозвучи лошо, исках да прозвучи като споделяне и съпричастност. Извинявай, ако съм те наскърбила. :balk_144:
-
Мила Гане, много, много ми стана мъчно за теб! Едва ли ще намеря подходящи думи, за да те успокоя адекватно и в достатъчна степен. Просто няма такива думи. Но те разбирам много добре! Повечето момичета тук сме имало такова "ненужно израстване" в емоционален план. Ами, за тези неща никой не ни иска съгласието, за съжаление. Не искам да ти говоря нито за моя опит в това отношение, нито баналности. Само се опитай да не затъваш в тази мъка, намери нещо, което ще те измъкне и ще те спаси. Конкретно на въпроса ти - ами, напълно болката никога няма да си отиде, защото това е нещо, което се е случило с теб, то винаги ще бъде част от теб и защото за това страда и тъгува цялото ти същество! С времето като че ли се притъпява, но не изчезва напълно. Някакви механизми за самосъхранение се задействат и ти помагат да оцелееш и да се справиш! Много, много прегръдки и целувки ти изпращам!
-
Рая, мила, не си ме обидила, как може някой, който преживява моите терзания, моите болки, който ме разбира - да ме обиди. Просто се ядосвам, че ни се налага така да растем, че се налага да се борим с всичко това.
Тъгата ми е от друго - снощи съвсем случайно попаднах на един филм. Мислех си, че е обикновено скучно филмче за поредната тинейджърка, забременяла по погрешка. Оказа се тъжен, невероятен филм за борбата на една жена да има дете от ин витро, с неуспешен 3-ти опит с 4 ембриона и за едно момиче, което и подари детето си, за да го гледа. Беше толгова затрогващо, толкова истинско, че ме порази ужасно много. Дълго време не успях да заспя и мислех за това, колко е тежко да загубиш дете. Това, съчетано с въпросите на две познати дали сме в увеличен състав, така с едно намигване и ехидно въпросче, звучащо в репликите и моя отговор - загубих бебето си, някак си ме сринаха тотално. Не издържах, заболя ме повече, отколкото някога съм си представяла, че може да ме боли. Мислех, че съм успяла да се справя, но явно болката е там някъде и ме чака, дебне ме да се пречупя...
-
Гане, мила, всичко, което искам да ти кажа, са го казали момичетата, просто прегърни Алекс, поплачи си и дано е близо момента, в който наистина мъката ти ще е в някое скрито ъгълче на сърцето ти и няма да те кара да се чувстваш пак така :bighug: :hug2:
-
Гане, не мога да ти кажа нищо в момента.
Само това:
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Гане :bighug:
Каквото и да кажа болката няма да намалее, но те прегръщам искрено и ти желая да дойде по-бързо и по-скоро момента, когато очите ти ще се усмихват отново и когато ще ми кажеш отново най-хубавите думи - "Бременна съм"...Кураж и избърши сълзите, миличка :bighug:
-
:bighug: :balk_146:
-
:balk_146: Гане с теб сме. :bighug:
-
Ох, Ганюшка, миличка.... :bighug: :bighug: :bighug: :balk_21: :balk_21: :balk_21:
-
Гане, не знам дали ще си отиде, но със сигурност с времето ще отстъпи пред други емоции и все по - рядко ще те навестява. Не можем винаги да сме тъжни. В този случай истината е повече от банална - семейството, приятелите и времето са нещата, които ще ти помогнат.
Не търси вина там, където я няма.
:bighug:
-
Title: Tears In Heaven lyrics
Artist: Eric Clapton
Would you know my name
If I saw you in heaven
Will it be the same
If I saw you in heaven
I must be strong, and carry on
Cause I know I don't belong
Here in heaven
Would you hold my hand
If I saw you in heaven
Would you help me stand
If I saw you in heaven
I'll find my way, through night and day
Cause I know I just can't stay
Here in heaven
Time can bring you down
Time can bend your knee
Time can break your heart
Have you begging please
Begging please
Beyond the door
There's peace I'm sure.
And I know there'll be no more...
Tears in heaven
Would you know my name
If I saw you in heaven
Will it be the same
If I saw you in heaven
I must be strong, and carry on
Cause I know I don't belong
Here in heaven
Cause I know I don't belong
Here in heaven
Гане,
-
Момичета (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
Поредната нощ, в която не мога да спя... Поредната нощ, в която сълзите ми мокрят възглавницата... Поредната нощ, в която сънувам наяве нероденото си дете и мечтая да върна времето назад... Поредната нощ, в която се питам можех ли да направя нещо и да го спася... Поредната нощ, в която се връщам назад и се чудя къде съм сгрешила... Поредната нощ, в която дават разтърсващи филми...
Иска ми се да се скрия и да потъна нейде, да не говоря с никого, да не обяснявам на никого, че не съм бременна, а просто дебела... Да не виждам съжалителните погледи, когато казвам - Загубихме бебето си... Да не ме питат дали съм добре... Да не ми казват - Ти имаш вече едно дете, ще ти мине...
Искам да спра да броя седмиците и да си мисля как щях да усетя движенията му, как щях да разбера пола му на поредния преглед, а не на операционната маса... Искам все още да живея в момента, когато мислех какво ще е името или кога да купя креватчето... Искам времето да спре... или просто да спре да ме боли...
болката не си отива никога... и не можеш просто да гледаш напред...каквото и да ти говорят хората
-
Ще си отиде, Гане. Ще видиш, че ще си отиде.
Прегръщам те!
-
Мила Гане, искрено ти съчувствам и знам какво преживяваш! Но това е животът... Прегърни силно хубавото си момченце и му се радвай... И аз гледах този филм... А вчера и снощи бяхме на две сватби... Беше пълно с бебета... Правихме се на весели и се забавлявахме с мъжа ми... Но в сърцата ни беше пусто и празно... И аз си мисля за загубата и много ме боли... Толкова години, една бременност... вчера трябваше да не се радвам на чуждото щастие, а да прегръщам моето такова...Уви, животът е жесток и несправедлив! Да се радваме и да благодарим на това, което ни остава, а то не е никак малко - голямата любов и подкрепа на мъжа до нас! Прегръщам те силно и вярвам, че скоро пак ще бъдеш щастлива! :bighug:
-
Гане, знам, че каквото и да ти кажа няма да те успокои в момента.
Прегърни и целуни малкото слънчице, което имаш и дано то ти даде сили да преодолееш този ужасен период от живота си и да продължиш напред с вярата, че ще се случи твоето чудо... скоро... много по- скоро отколкото се надяваш...
Прегръщам те :bighug:
-
Гане, знам, че каквото и да ти кажа няма да те успокои в момента.
Прегърни и целуни малкото слънчице, което имаш и дано то ти даде сили да преодолееш този ужасен период от живота си и да продължиш напред с вярата, че ще се случи твоето чудо... скоро... много по- скоро отколкото се надяваш...
Прегръщам те :bighug:
:youwoman:
-
Съжалявам много, всички останали думи са безсмислени - знам, колко ти е тежко и не мога да дам спокойствие на душата ти. Мога да ти обещая, че ще мине време и ще свикнеш да живееш с болката, ще мине време и ще спреш да се будиш в сълзи. Желая с цялата си душа това време да бъде изключително кратко!
:bighug:
-
Мила Гане, приеми и моята прегръдка :bighug:
Съжалявам много за твоята болка,тя наистина е жестока. Самата аз се чуствам по същия начин, въпреки че минаха вече 6 месеца откакто загубих малкото движещо се вече същество в мен, изгубих голямата си надежда. Не знам колко време ще ти трябва, за да преодолееш тази болка, това което аз мога да те посъветвам е да не я криеш и да не се мъчиш да я подтискаш. Не губи вяра обаче, ти имаш прекрасно детенце и съпруг, които се нуждаят от теб и те обичат. Сигурна съм че скоро пак ще си бременна и това ще ти помогне много в преодоляването на мъката!
-
Гане, мила, болката няма да мине с времето. То не "лекува". Такова неЩо не се zабравя - kолкото и деца да имаШ, колкото и след това да имаШ. Просто Ще намериШ начин да я zабутаШ някъде на дълбоко, в най-скритото ъгълче на съzнанието ти, zа да те спохожда все по-рядко и освободи сърцето ти zа хубавите моменти в живота ти.
ПрегръЩам те и ти пожелавам това време да дойде по-скоро!
-
Много съжалявам и не знам какво да ти кажа...
Кога ще отмине болката? И аз не знам... При мен не си отива вече цяла година... Мисля, че трябва да се научим да живеем с нея, а е много трудно. Момичетата тук с последвала успешна бременост споделят, че новата емоция им помага да се справят с преживяното. Затова ти пожелавам скорошна бременост и нека тя е твоето излекуване!
-
Съжалявам мила :( :( :( Напълно те разбирам, но нямам за себе си отговор на въпроса ти кога ще премине болката :( :( :( Мога само да кажа поплачи си на приятелско рамо, така поне за момент олеква :( :( :(
И аз още помня моите три ембриончета така, както ги видях на екрана на монитора и никога няма да ги забравя. Само дето вече нямам надежда, че някога ще се случи и на мен, че ще усетя движенията на нашето дете, че ще имам най-щастлиявия миг, когато мъжът ми види своето дете .... Не знам дали мога да живея с това, не знам дали някога ще го преодолея, но заради близките ми хора трябва някак да продължа напред .... Само дето е ужасно трудно да събера парченцата от себе си и има вечери, в които като си лягам си пожелавам просто да не се събудя ... А на сутринта ставам и продължавам напред, защото просто нямам друг избор ....
-
Само да знаеш,че ...много съжалявам,че си минала и през това. Единственото ,което помага е да споделяш ,да изразяваш емоциите и чувствата си ,да се опреш на приятелите и близките си - друго не можеш да направиш ,явно някой неща просто не зависят от нас . :hug2:
Ще се справиш, ще мине и тоя период ,просто кофти момент ,това е.. :roll:
-
Гане, момичетата са казали всичко, не знам какво повече да кажа, освен :bighug: и, че ти пожелавам много скоро пак да си бременна!
-
Гане,прегръщам те силно мила и не знам какво да ти кажа.Аз самата нямам отговор за себе си.След първият аборт мислех,че по-гадно няма да ми е никога,но ето че дойде и загубата на близнаците.Толкова надежди имах в тази бременност(все пак бях стигнала до 5-ти месец),а всичко се срина.Още не мога да го преживея.Изгубих интерес към много неща,плача за най-малкото,обвинявам се-а знам,че няма за какво.
Не знам,може би когато все пак гушна своето бебе,болката ще намалее.
-
Гане, няколко дни подред започвам да пиша и не мога да намеря смислени думи....
Незнам мила, болка като твоята не съм изпитвала, но имам няколко неизмерими загуби в живота ми. Мисля си, че болката никога не минава, но човек се научава да живее с нея. Понякога я забравя, понякога тя се връща с такава сила, че спирам дишам. Клишетата от рода, на това, което не ни убива ни прави по-силни и пр., при мен въобще не работят. Моят начин за справяне с болката е да я оставя да боли - не я гоня, не опитвам да я забравя, просто я оставям да изболи, колкото е необходимо. После тя сама си отива, послепак се връща и така.... Важното е да не се страхуваме от нея, а после винаги изгрява слънцето.
Прегръщам те миличка, това което мога да направя за теб е да ти кажа че те мисля :bighug:
-
Съжалявам, мила Гане! Трудно ми е да опиша какво чувствам, когато мисля за това, което преживяваш. Аз не вярвам, че болката отминава някога. Обхожда бавно всички кътчета на душата ни и после си избира място, където трайно да се настани, за да й е най-удобно при всеки случай и всеки спомен отново да захапе. Най-верния й съюзник е чувството ни за вина и най-върлия й враг-любовта на другите човеци.
Силно те прегръщам!
-
Гане,тъй като не мога да те успокоя с думи ти изпращам моята виртуална :bighug:.
-
Гане, каквото и да кажем сега, няма да те успокои или да намали болката. Но тя по-добре да си изболи сега, да я изговориш, да я изплачеш... Иначе още по-лошо. После сигурно ще си остане много дълго, но дано да е по-немощна. Хубаво е, че сега си при най-близките си хора, че имаш подкрепата им и най-вече че имаш Алекс. Ще видиш, че ще стане батко! Прегръщам те.
-
Гане, :bighug:
-
Днес се навършва един месец от аборта... И първия цикъл след него... И толкова боли... Петнадесет години след първия аборт все още ме боли... Явно и тази болка няма да премине... Знам че трябва да съм благодарна, че имам поне Алекс, защото повечето от вас и това нямат, но е толкова трудно... Дълго не мога да заспя, заспя ли - се събуждам с мисълта че все още съм бременна... Завиждам на жените по улицата и се мразя, че го правя... Броя седмиците, като че ли все още съм бременна, а не бива... И плача и досаждам на приятелите си... Липсва ми мъжа ми и ми тежи всичко това... Мисля си, ако не бях тръгнала за България дали щеше да стане така или все още щях да съм бременна и не намирам отговора...
Не знам на кой да вярвам - лекарите там ме увериха, че с бебето всичко е наред, а тези тук - че е било мъртво... И не знам къде е истината, дали не съм виновна... Не знам, толкова боли... ужасно
-
Ганюшаааааааааа :bighug:
-
Гане :bighug:
-
:rainbow:Прегръщам те силно, Ганета!
Мечтите и това което се случва!?
Не мога да си позволя да мечтая нито в синьо, нито в единственно число!
Моите мечти са си все така двойни!Не съм луда, просто така се получи!
И колкото и да се опитвам да прогонвам образа на несъществуващия си ангел
той е там в сърцето ми, близо до треперещата ми същност!
Когато загубих едното сърчице и лекаря ми и любимите ми хора ме убеждаваха
че за нищо не съм виновна!Аз се обвинявах дни наред!
"Аз го убих- си казвах- и само милостта на съдбата спаси другото!Пощади ме!"
Побърках се от ужас че съм виновна, бях измила просто едни стълби и тази мисъл убиваше мене?
А знаех че е спряло да се развива дни преди кръвоизлива!
И едва успокоила се ми бе зададен въпроса "Ти какво направи, та така стана?"
И потока от ужас, вина, сълзи ме заляха пак!
Моите мечти са все така двойни!И са си мой!
И ще се боря за тях!Колкото и да е налудничаво!
Ганета :sunshine: прости на невежия, той толкова може
да разрови отново кървящата рана с незнние и посредственност!
Изправи глава, ние ще те чакаме при първото кладенче с жива вода!
:heartbeat:Мария!
-
Мише :balk_21:
-
Гане, и да разбереш истината - нищо няма да промениш.
Довери се на инстинкта си.
Предполагам, ако си чувствала, че нещо не е наред с бебето,
нямаше да предприемеш пътуването.
Така, че не се упреквай. :bighug:
Няма как да си виновна. :balk_77:
Знам, че боли.....
И още дълго ще боли...
Но..... такъв е животът.
Това, че имаш Алекс едва ли е успокоение.
Всяко дете е за себе си.
Горе главата и само напред.
:balk_21:
-
Гане, чета, чета и все не намирам сили да напиша нещо. Да не би да сбъркам, да те нараня без да искам с моето положение в момента.
Не знам колко силна е болката ти, само предполагам. Моля се, никой да не я изпитва. Будя се нощем от страх да не ми се случи и на мен....защото всички сме равни на тоя свят. И никой не е застрахован от нищо!
Не знам какво да ти кажа освен, че се надявам да преодолееш тази криза, да спреш по-скоро да се обвиняваш за загубата и да продължиш напред. Имаш прекрасно семейство, нека то ти бъде опора! А Господ си знае работата.....повярвай ми! Целувам те!
-
Жени, не знам, може да съм имала някакво усещане, а да съм го пренебрегнала в желанието си да се прибера тук. Знам само, че два дена преди пътуането бях ужасно зле. Имах чувството че умирам... Мъчих се да се сетя кога съм спряла да усещам признаците на бременността си, кога са ми спаднали гърдите, кога за последно съм повръщала... Не знам, така сме устроени, да търсим вината в себе си, да човъркаме, да се опитваме да разберем... Сигурно наистина няма смисъл, но е толкова трудно да пренебрегнеш тези мисли...
Каси, мила, не можеш да ме нараниш със състоянието си, знаеш много добре колко се радвам за теб, а и за всяко момиче тук. Ще успееш и ще имаш две прекрасни здрави момчета и ще си най-щастливата мама на света, когато се родят! Пази се и вярвай в добрия край и в чудото, което е дошло в живота ти!
-
Гане, мила, от няколко дни чета само 3аглавието на темата ти и не смея да я отворя, 3ащото се страхувах да не си припомня 3а моята болка :(
А3 мисля, че повечето от момичетата тук във форума са и3питали подобно нещо, 3а голямо съжаление.
Не се 3абравя, наистина не се 3абравя, но се научаваме да живеем с нея.
А3 се научих да си крия моята болка( а и не е една :() мнооооого дълбоко в паметта. Ако не я и3бутвам там, няма да мога просто повече да живея и да се радвам на малкото хубави неща от живота, които са ми останали.
Често се появява, не крия, поплаквам, тъжа и пак отново.
Дано се пребориш с мъката. Па3и се и си мисли, че Алекс има нужда от теб.
Прегръщам те силно.
-
Не търси вина там, където я няма.
А за гърдите - предполагам не спадат веднага.
Не се предавай!
:bighug:
-
Гане, миличка, много е тежко. Но трябва да продължиш напред! Заради Алекс, заради другите деца, които ще имаш, заради мъжа ти и заради теб самата! Ти си прекрасна майка и аз те прегръщам! Не забравяй, че Господ изпраща изпитания само на тези, които обича.
-
Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много :( Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...
Перла (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)много много силно те гушкам и знам, че ще успееш!
-
Ех, Зайо, не може ли Господ да не ни обича толкова много :( Защо толкова много изпитания за такива чудесни, невероятни жени, които заслужават да бъдат майки, а такива чудовища, дето пребиват децата си нищо не ги застига... Не знам, не я разбирам аз тази обич...
Миличка Гане, и аз това се питах често, но вече спрях да търся справедливост, която не съществува.... макар, че по природа съм голям бунтар, и винаги искам и търся тая справедливост.... колко ми е трудно да превъзмогна това, само аз си знам. Ти живееш в Германия, вороятно разбираш езика, всяка седмица по радиото или телевизията съобщават за такива случаи, не искам повече да ги гледам и слушам....
Аз мисля че човек така е устроен, че иска всичко да разбере, неизвестността го убива, и ако ти по някакъв начин стигнеш до някакъв отговор защо е станало така, ще се успокоиш, сигурна съм.
В никакъв случай не искам да те натъжавам, разбери, или осъзнай по някакъв начин каква е причината за случилото се, приеми нещо за факт, и преодолей болката, не се самоизмъчвай... Но вникакъв случай не се самообвинявай, ти не си виновна, никой не е виновен за съдбите ни...
Ти си силна, като всички нас тук... ще успееш, макар че частица от тази болка ще остане завинаги в сърцето ти, не и позволявай да те погуби, защото ти си необходима на толкова хора покрай теб - ТВОЯТ СИН, съпруг, родители, приятели, всички ние...
Голяма прегръдка от мен, дано скоро имам възможността да те срещна.
-
Гане, :bighug:!Горе главата! :hug2:
-
Гане, аз четири тодини вече се питам какво направих погрешно или какво не направих правилно, за да ми се случи същото два пъти. Отговор - няма. Нормално е да се терзаеш и да търсиш в себе си причината, но тръгнеш ли по този път на мислене, ще се озовеш в един омагьосан кръг, от който няма излизане. Чувството за вина е един опасен капан, от който ако излезеш, ще си още по-самазана психически и душевно отсега. Просто не мисли за това. Само Господ знае защо се случват тези неща. Но се случват по-често, отколкото на нас ни се иска. Това е и утешително, защото ни дава и малка надежда, че следващия път може и да прескочим в другата графа, на успешните проценти. Пожеланието за "позитивното мислене" е като пожеланието "да се успокоиш" - мисия невъзможна, ако цялото ти същество страда. Но с времето разумът и чувството за самосъхранение и оцеляване надделяват над емоциите и чувствата и това пожелание започва да не изглежда толкова банално решение. Затова се усмихни, пък макар и през сълзи, и мисли за следващия път! От цялото си сърце ти пожелавам всичко да е наред тогава!
-
Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.
-
Гане, не се забравя, това е. Аз щях да родя на 28 август и сега само затова мисля. И аз се питах, затова, 4е пътувах до България ли така стана? Затова, 4е ме бе толкова страх то4но от това ли?
Нали знаеш отговор няма. Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Толкова, толкова ужасно съжалявам, 4е си преживяла такава драма.
Целуни Алекс от мен.
Забелязах аз, че те няма от известно време.
Съжалявам за това, което ти се е случило!
:bighug:
-
Болката не минава. Както са написали момичетата, седи си някаде там дълбоко в нас, но никога не ни напуска. Но с времето поне не ни притиска като в менгеме.
Като се замисля от сън да ме бутне човек, мога да кажа кога е трябвало да родя всяко едно бебе. А това толкова тежи.
Дано поутихне пустата болка, защото знам колко е неадекватен човек, а Алекс се нуждае от теб - силна и здрава. Успех.
-
Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...
Viarvam , липсваше ни! :bighug:
-
Viarvam :rainbow:, чаках те!
(http://a1.rimg.info/e6d320abb6747c1c5c87b643987e4cb6.gif)
-
Гане,миличка няма да мога да те успокоя,каквото и да кажа...трудно е да се бориш с такава болка,но - моля те,не се оставяй на страданието,защото Алекс ще си мисли,че той е виновен за твоята болка(нищо,че е толкова мъничък и не разбира,те усещат майчините чувства)...Гушни го малкия къдрокоско и помни,че не си сама :heartbeat: !!!!!!!!!!!!
-
Оси, хубаво е да е силен човек, но не винаги можеш да издържиш. Не искам да съм силна, не мога... Толкова много сили ми трябваха до сега, че някак си се чувствам не слаба, а безумно уморена. Причината не мога да я открия, за съжаление, така и ще си остане неоткрита... Не мога да се предпазя от мислите - дали няма да се случи пак, дали мога да го избегна някак... Не знам, страха и мъката винаги ще останат...
Розичка, при мен никога в такива ситуации не надделяват разума и чувството за самосъхранение. Емоционална натура съм и ми е много трудно да се справям.
Мари, трудно е човек да не помни такива дати. А когато децата са желани, изстрадани с душата, още повече боли. Радвам се, че се завърна отново при нас. На мен много ми помага споделянето тук. Има на кого да поплача, има кой да ме разбере и утеши, има на кой да кажа, че душата ми се раздира от болка... И да получа приятелско рамо и подкрепа. Пиши по-често тук, плачи на нас, на нашето рамо и ще ти поолекне. Прегръщам те силно и много се надявам скоро да плачеш само от щастие!
Ле (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
Гане , когато забременях и премина първоначалната еуфория , инстинктивно се помолих на утробата си , усещайки , че не аз контролирам нещата там .
Молих я , да не ме предава !
Молих я , всеки божи ден!
И тя изпълни молитвите ми , крепеше мъртвия плод , дни наред , преди да разбера....
Молих Бог , да бъда бременна , години наред , и Той изпълни молитвата ми!
Забравих да го помоля , да родя детето си...
Не зная , колко съм праведна и колко съм грешна , никога няма да узная ,защо трябваше да преживявам това .
Няма отговори.
Има само въпроси , които дълбаят в раната.
Ще трябва да се научим, да ги оставяме без отговор.
Ще трябва да оставим гладна ,тяхната жестокост.
Ще трябва , Гане..
-
Ели, не очаквах толкова лесно да забременея - очаквах трудности...
Не очаквах да е лесно - не беше...
Дори когато мъжа ми ме молеше да се откажа от бебето - аз се борих за него...
Молих Господ да ми помогне да стигна до края, молих се всеки ден... Не ме чу...
Не знам защо е толкова жесток и защо ни наказва така... Не искам и да знам... Но съм уморена, ужасно уморена да му се моля да ми помага...
Не знам Ели, иска ми се да не е така... Искам най-накрая да прояви малко милост... И да бъде наистина всеопрощаващ и любящ...
-
И такъв ще бъде , Гане !
Вярвай!
-
Не знам, Ели, трудно ми е да повярвам в това, при вида на толкова много болка тук :(
-
Гане , ето една притча:
"Един човек, отишъл при Бог. Поискал да види своя житейски път. И Бог му го показал. Там той видял, че редом с неговите следи ,имало още едни,тези на Бог,който вървял редом с него.
Тогава човекът поискал да види, най-трудните си житейски моменти. Но с удивление разбрал ,че там има само едни следи.
" Господи , но ти си ме изоставял, тогава , когато ми е било най-трудно!!!???"
И Бог отвърнал:
" Не , грешиш! Това не са твоите следи. Тогава те носих на ръце."
Извинявам се ,че за втори път я публикувам , но тя е специално за теб!
С много надежда ,че ще ти помогне!
-
Гане просто никога няма да си отиде болката...АЗ имах мъртво раждане в 37 гс преди повече от година и половина.Просто един съвет не търси съжаление в другите!
-
Eли :balk_21:
Ева, съжалявам за това, което се е случило с теб :balk_145: Не търся съжаление, просто имах нужда да кажа какво чувствам. :balk_134:
-
Гане, предполагам, че при всеки болката се чувства по различен начин. Все пак сме различни. Но ти много бързаш. Ще стихне. Но не мисля, че някоя жена забравя подобно нещо.
Ще споделя как е при мен.
Моят аборт се случи през декември 2004г. Оттогава минаха 2.5 години.
Първият 1 месец след аборта бях ....изпразнена от смисъл.
Следващите 3-4 месеца бях ентусиазирана, че изобщо мога да забременея и чаках да се случи пак. Болката беше понамаляла, но си беше в мен.
През октомври 2005 се случи голямо нещастие и погребахме двамата ми най-близки приятели. Тази Болка, заглуши другата, но не я изтри.
Мина време. Болката е скрита и се появява, когато нещо друго я провокира.
Последният път, дойде след неуспешна инсеминация. Отново бях ... изпразнена от смисъл. И много, много уморена. Никога ли няма да свърши това?
-
Аля, в деня, в който се случи спонтанния аборт научих, че най-добрата приятелка на майка ми, която беше и майка, и баба за двете ни е починала. Двете болки се сляха в една... И болката стана още по-силна... Не я измести, не я притъпи... Просто ме убива... И аз се чувствам уморена, изпразнена, лишена от нещо... И аз се питам кога ще свърши всичко това... И не намирам отговора...
Надявам се, че при теб ще свърши скоро, че скоро ще видим и твоята темичка и че ще бъдеш най-щастливата мама на света! (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/balk_21.gif)
-
Гане, :bighug:
-
Просто един съвет не търси съжаление в другите!
Съжаление търсят слабите хора!
Тук няма такива!
Тук се подкрепяме!
п.п.Преживяла си нещо ужасно ,за което ти съчувствам искренно!
-
Съжаление търсят слабите хора!
Тук няма такива!
Тук се подкрепяме!
:good_post:
-
Гане, извинявай, че ти отговарям само със текстове на песни, ако не се лъжа говориш английски.
Думите на " When Time Doesn't Heal " - толкова силно докосват сърцето ми, че не намирам аз свои да напиша но всъщност те изразяват състоянието на моята душа. :(
I thought the collors would come back
The days would return
To something i can understand
I'll believe winter will change
Turning into spring someday soon
But the ice won´t melt
I thought the memories wouldn't be so strong
And all would fade away
And I could move on
I believed to found something new inside
To chase away the darkness in my mind
But i still cannot find
Now a single soul is crying
When the world around is dying
Nobody can feel what i feel
Does anybody hear me
Or sit right here beside me
Let me tell you about
when time doesn´t heal
Feels like my wounds are to deep
The pain won´t leave me
Will it ever go away
I thought the cold were disapear
And the sun would coming down this frozen world im living in vain
Now the single soul is crying
When the world around is dying
Nobody can feel what i feel
Can anybody heal me
Come and sit right here beside me
I will tell you
when time doesn´t heal
When will my wounds ever heal ???
....
Time just won't heal...
Моят термин беше на 08.04. 2007год. мечтаех за щастието, което ме очакваше. Да гушна толкова желаното ни бебе... Бебето така и не го гушнах... :(
На тази дата вечерта между 08.04. и 09.04. 2007г. дядо ми почина... :(
А трябваше да съм щастлива...
Гане, всъщност, зная, че не ти помагам да погледнеш напред... но не мога да не ти споделя...
" Времето не лекува " :(
-
4ета и пла4а....толкова мъка при всяка една от нас :balk_145:...
Моята болка си е все същата,всеки ден....ве4е от близо 3 години,след 2 загуби...просто нямам думи да я опиша.....И естествено ве4е не съм същата.Незнам дали ще си отиде някога мъката и болката....
Гане съжалявам ,4е си изгубила това бебенце,прегръщам те и ти желая детето ти да те радва за двама...поне засега. :bighug:
-
Дийп, мила, дори познатите неща, текстовете на песни или цитати не ми помагат да разбера защо се случва така... Не знам, не намирам смисъла на тази болка и тъга... И ми е трудно да преглътна всичко това...
Краси, иска ми се да мога да ти помогна, да ти дам малко вяра и надежда, но и аз я нямам... Прегръщам те много много силно!
-
Гане, недей така. Ние и да сме под земята, никой не го интересува, мъжете ни и те страдат с нас.
Но ти имаш Алекс и той не трябва да вижда дълго майка си тъжна или депресирана. вИЖ ти имаш пример за "4удо", имаш доказателство, 4е може да се слу4и.
Хайде, събирай сили за нови опити :bighug:
-
21 седмица... Седмица, в която трябваше да усещам вече детето си, да разбера пола му... Да се радвам на движенията му... Поредната седмица, в която гледам бременните жени на улицата с жадни очи и си мечтая да върна времето назад... Да отида на лекар, да видя пола на детето си, да ми маха с ръчички, да мърда... Не да чувам в съня си думите на лекарката - беше момче...
Поредната безсънна седмица...
-
:bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
Друго не знам какво да кажа... :balk_144:
-
:balk_145: :bighug:
-
Гане,толкова силно те прегръщам,че ако можех да удуша мъката ти... :(
Не живей с миналото...радвай се на семейството си,такова,каквото е в момента!Гледай напред! :hug2:
-
Гани, :bighug: :bighug: :bighug:
-
Понеже за случая има по-умни хора от мен, които са казали по нещичко, само ще си позволя да ги цитирам. Думите им изразяват всичко, което искам да ти кажа. Знам, че се повтарям, защото и преди време ти казах същите тези неща. Знам, че ще ти е трудно, но гледай напред в бъдещето, а не към нещо, което вече не може да се върне ! Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар!
Конфуций Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Ерих Мария Ремарк "Този, който често се обръща назад, може лесно да се препъне и да падне."
Поздрави: Вени (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
:balk_145: Съжалявам, Гане!
-
Мили4ка, моля те недей да живееш с тези мисли...така само още по-силно се измъ4ваш. :bighug:
-
Момичета, знам, прави сте, но ми е толкова трудно... Ужасно трудно...
Благодаря ви, че ви има и че сте до мен! (http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
Гане, то ако беше лесно, нямаше да сме толкова силни!
А ти си силна, знам си аз :D
Така че, затваряй бързо тази страница и гледай смело напред!
-
Гане, миличка, толкова си лъчезарна и усмихната!
Знам, че ти е трудно, но пусни тази болка да си тръгне,
ти трябва да го направиш, тя сама едва ли ще си иде....
Една голяма прегръдка от мен
-
Гане, то ако беше лесно, нямаше да сме толкова силни!
А ти си силна, знам си аз :D
Така че, затваряй бързо тази страница и гледай смело напред!
Сиа, злато, как искам само да съм слаба и да мога да погледна напред, но така ме е страх от това, което ме чака там...
-
Гане, миличка, толкова си лъчезарна и усмихната!
Знам, че ти е трудно, но пусни тази болка да си тръгне,
ти трябва да го направиш, тя сама едва ли ще си иде....
Една голяма прегръдка от мен
Наде, искам да я пусна, опитвам се и може би затова рева толкова често тук, но вие сте единствените, които ме разбирате и само с вас мога да споделя... Само вие знаете как душата ми гори...
Благодаря ви!!! :balk_21:
-
:D :D :D Гане,страхотен аватар!Пу!Пу! Толкова сте сладки и лъчезарни с Алекс!...Мечта! :D Направо щастлива семейна идилия! :)
-
Гане, наистина не знам какво да ти кажа....не намирам думи....
Напълно разбирам какво си преживяла и как се чустваш....
Времето няма да излекува болката, само ще я притъпи.
Много те целувам и прегръщам!
-
Днес стават 6 месеца от миседа. На този ден трябваше да се роди моето бебе... Някак си по-лесно щях да приема нещата, ако миналата седмица не разбрах, че момичето от нашата компания, с която имахме един и същ термин е родила. Спешно секцио, отворил се предишния шев. И си мислех, докато хората се чудят какво да изберат - дали да е нормално, дали да е секцио, на нас живота не ни предоставя този избор... Просто решава вместо нас... Не помня нищо от разговора, само помня, че тя е родила... Всичко останало ми е мъгла... седмица вече...
Днес трябваше да е рожденния ден на моето неродено бебе...
-
Гане, миличка... Поплачи си, изплачи болката и... просто гледай напред...
Не затъвай в нея, не затъвай в мисли какво е могло да се случи, моля те, недей... Това ще те унищожи... Ако можеш затвори тази страница и погледни напред, погледни до себе си, виж твоето слънчице как ти се усмихва, как се радва, какви бели прави...
Едно силно :bighug: и :balk_21:
-
Гане, :bighug:
Бъди силна.
Господ взема с едната ръка и дава с другата.
Вярвай в това!
-
Ганка, :(
Трудно е, но ще се справиш. Заради другото ти слънчеце.
Дано времето излекува болката.
-
Гане, погледни от хубавата страна. Минаха 6 месеца и ще можете да подновите опитите за една сестричка на малкия къдравелко!
:bighug:
-
Гане, :bighug:
-
Гане, погледни от хубавата страна. Минаха 6 месеца и ще можете да подновите опитите за една сестричка на малкия къдравелко!
:bighug:
Аз точно така бих го погледнала :wink: Не може все назад да се връщаме и да гледаме, крайно време е да поемеш в посока само напред! Успех и късмет! :)
-
(http://dl6.glitter-graphics.net/pub/813/813166py85qprdn7.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
:bighug: :bighug: :bighug:
Не знам какво да кажа... прегръщам те...
-
Гане докато 4етях писаното от теб направо не6то ме прободи в сърцето :balk_146:.Каквото и да кажа е малко щото знам каква е болката. :bighug: :bighug: :bighug: силно мили4ка,и мисли за напред,връщай се по рядко назад,знам 4е не можем да забравим .Но трябва да гледаме напред :hug2:
-
Така е Сиа,Цветенце, и от тази страна го гледам, но нали знаеш страха, че може да се повтори винаги го има. Не знам как ще преживея четвърта бременност, ако не е успешна. Не съм толкова силна. Като знам колко време излизам от тази дупка...
Днес, за щастие или нещастие не знам, но малчо не ми даде да потъна в съжаления, да страдам и да се тормозя. А може би сте прави, братчето му го пази там някъде, горе, където и да е. Днес беше ужасен ден за моето семейство, но моето ангелче ми помогна!
Оси, Полибо :bighug: Ще дойде и на нашата улица щастието!
Оси, късмет мила, стискам ти палци много силно и вярвам, че ще успееш!
Тиан, Капчице, Жени :bighug:
-
Не знам как ще преживея четвърта бременност, ако не е успешна.
Гане, просто това не си го и помисляй. Вярвай и мисли, че четвъртата ти бременост ще е успешна и тя ще е такава, просто е въпрос на време, тя ти предстои. Желая ти го от все сърце :D
Силна прегръдка от мен :bighug:
-
Гале, с ваша помощ се надявам да повярвам! :bighug:
-
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Странно нещо е животът и все намира как да те подхвърли, да те завърти, да те накара да си мислиш, че най-хубавото нещо е, че си жив. Три дати сигурно никога няма да забравя в живота си и не вярвам, че човек няма орисия, не е подвластен на съдбата и житейския му път ако е труден, то винаги ще му е трудно да върви напред.
Изминалата година беше ужасна - на 13.06.2007 загубихме бебето си. Последваха прегледи, диети, ходене по лекари, за да вкарам в норма кръвната захар. Отчаянието ми беше огромно, не знаех на кой свят се намирам и си мислех, че по-лошо не може да стане. Полека лека се изправих на крака, тук е мястото да благодаря на Точица - Обичам те много! Желая ти да си много щастлива с твоята прекрасна бебка! :balk_21: Предаде ме приятел, за който душата си давах. Мислех, че по-лошо и от това няма. Лъгала съм се... На 19.12.2007 година пребиха и наръгаха зверски брат ми. По една случайност е жив. За нещастие има проблеми, вероятно увреден нерв на крака. Може би ще се наложи да го оперират и да шият нерва. За късмет е жив, по-хубаво нещо няма от това. Останалото да се надяваме на лекарите, че ще оправят нещата. Мислех си моята серия свърши. Идва нова година, ново начало, нов късмет. Време да се радваме на семействата си, да вървим напред и да загърбим лошото. Само че се оказа, че има и по-лошо. На - 6.01.2008 година загубихме свекърва ми. Внезапно. Безвъзвратно... На връх годишнината от сватбата им със свекър ми. Не дочака 3 седмици само, за да се видим и да се опитаме да изгладим нещата помежду си. Нямахме възможност да поискаме прошка една от друга, да вървим напред в името на нещо хубаво. И сега си мисля как живота ни показва колко сме нищожни, как времето ни е ограничено и как трябва по-често да говорим с близките си и да им казваме колко ги обичаме и държим на тях... Тъжно ми е и болно... Не знам какъв ще е следващия удар на съдбата и колко още мога да понеса... Уморих се...
-
Оххх, мило Гане :hug2:! Каквото и да ти кажа, няма да ти стане по-леко. Тъжно е, когато губим близки хора. Животът е кратък миг и небива да съжеляваш за неща който не си направила. Може би Бог те изпитва, колко си силна, и когато най-малко очакваш ще ти се върне 100кратно. Знаеш ли, сетих се за баба ми(т.е. бабата на съпругът ми), когато си тръгвахме й обещах до година, т.е. тази година да види правнучетата си, но уви... :(. Знам, че тя ги вижда отгоре и ги закриля.
Гушкам те!!!
-
Гане, моите съболезнования за свекърва ти! Не си вменявай повече вина в минало време, отколкото на практика е имало. Не се живее по-леко, като все се чувстваш за нещо виновен. Каквото и да си казала, и да си направила в миналото, е било, за да защитиш себе си и семейството си. Вероятно и от другата страна са правили същото, но според своите си разбирания. Понякога хората просто се разминаваме в общуването. Случва се. Прости си и забрави лошото!
-
Гане, моите съболезнования за свекърва ти :(.
Каквито и да са били отношенията ви, тя си остава баба на сладкия Алекс и ще го закриля завинаги. Аз вярвам в това. И съм сигурна, че ти прощава.
Желая на теб, Ангел и Алекс да се обичате и да вървите заедно напред обединени от разбирателство и семеен уют, въпреки загубите, въпреки неволите, въпреки болката, която преживяхте.
Вярвам, че всяко зло е за добро, и вярвам в това, че когато си отива някой от този свят, отстъпва място на друг.
Не си сама!
П.С. И дано скоро време заключиш тази тема, пожелавам ти го от сърце.
-
Гане,моите съболезнования за загубата.
Надявам се вече всичко лошо да остане зад гърба ти,да имате в семейството повече поводи за радост.Прегръщам те!
-
Гане, съболезнования за свекърва ти...
Време е вече черната серия да свърши. Нали знаеш приказката, че лошото никога не идва само. Така е, обикновено болезнените събития се струпват накуп. Но хубавото е че, винаги след такава серия небето се прояснява и се случва нещо прекрасно. Дано скоро те сполетят само добри и положителни преживявания. :bighug:
-
Гане, съжалявам..... съболезнования.
Прегръщам те силно и ти желая само щастие от тук нататък. Просто не може вечно да е така болезнено всичко.
И вярвам че някога ще има край и болката ще си отиде...или поне част от нея. Това сме ние хората - създадени сме да живеем и да се справяме с живота, колкото и да е тежък той.
Не се обвинявай. Тя ти е простила, както и ти на нея. Понякога не са нужни много думи.
:bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
-
Гане, моите съболезнования за свекърва ти.....
Трябва да се справиш и с това изпитание! Чувала съм, че ноща е най-черна преди разсъмване! Дано и при теб да е така!
Силно те прегръщам!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Гане, съжалявам, приеми моите съболезнования :(
от сърце ти желая вече да идват хубавите работи!
-
Гане, приеми моите съболезнования.
Време е вече и на твоята улица да изгрее отново слънце.
-
Здравей, Гане,
изчетох цялата тема и реших също да изразя подкрепа! Виж, мила, живота е поредица от позитивни и негативни моменти, просто изживявайки и преодолявайки ги ставаме по силни и устойчиви във времето. Лек срещу болката няма, казвам ти го от собствен опит - преди години за кратко загубих няколко от близките си хора, като началото постави загубата на любимата ми майка. Времето притъпява чувството на празнота, но и сега след 17 години има моменти, в които неистово плача, прегърнала огромната празнина, която зее вътре в мен от липсата на майчина подкрепа вече толкова много години.....Това, което искам да ти кажа е да имаш дори и малко Вяра в себе си и в хубавите неща от живота, които те заобикалят и ти се случват!Изтъркано е, но ще го кажа, защото тази мисъл много ми харесва - Това, което не ни убива ни прави по-силни! И цял живот не е достатъчен да научим всички уроци на съществуването, знай че човек може да понесе невероятно много болка, просто така сме устроени, не знам в кое измерение ще ни помогне натрупания опит в тази насока, но ми се ще да вярвам, че уроците, които получаваме в ежедневието макар понякога да са безкрайно горчиви целят във утрото на всеки следващ ден, да ни направят по-добри отколкото сме били при вчерашния залез.....
Прегръщам те, кураж и позитивно само напред!
Поздрави!
~ ~
-
Гане, иска ми се да ти напиша хубави и успокоителни думи, но нещо не ме бива. Бъди силна! Лошите периоди винаги имат край. От тук нататък започват хубавите моменти за теб. Прегръщам те! Кураж!
-
Гане, моите съболезнования :(. Искрено се надявам и се моля, лошото вече да остане зад гърба ти...
:bighug:
-
Благодаря ви :bighug: Хубавата новина днес е, че брат ми се размина с операция. За сега само терапия с хапчета. Олекна ми малко...
-
:bighug:
-
Гане, много ти се насъбра на последак. Имаш моята виртуално подкрепа.
-
Гане, знам какво ти е на душата, за жалост....Моите най-искрени съболезнования!
:bighug: :bighug: :bighug:
Крайно време е вече и на нашата улица да изгрее слънце...ама трябва и ние да му помогнем...а пък как става това, като ни се е свила душичката и очаква пак нещо лошо да се случи...като звънне телефона и ти трепва сърчицето какво лошо пак ли се е случило...
Трябва да мислим, че ще ни се случват само хубави неща от сега нататък! И те трябва да започнат да се случват! Крайно време е! Трябва!
Силно те прегръщам и искам да вярвам, че ще бъдеш отново щастлива и то много при това съвсем скоро! :bighug: :hug2: :balk_21:
-
Гане, чак сега влизам тук и чета, чета и настръхвам и незнам какво по-точно да напиша, освен, че е време лошото да остане зад вас. Майка ми винаги ми казва, че след лошото винаги идва хубаво... Прегръщам те и знай, че тук винаги ще има някой, на който да се опреш :bighug:
-
Гане, съжалявам 3а всичко, което преживяваш :(
Не се предавай, наистина след лошото идва хубавото :bighug:
-
Желая ти всичко лошо да е зад гърба ти! :bighug:
-
Благодаря ви, момичета :bighug:
Душе, моята улица явно е от тези, покритите. Така са я застроили, че светлина не влиза... И не знам как мога да му помогна на това пусто слънце да изгрее... И аз знам, че трябва да почнат да се случват, ама те знаят ли...
-
Гане, нека това слънце сгрее смръзналата ти душа.
(http://212.36.3.59/site_pics/193/n_1111778758_Slyncho.jpg)
-
Ех, Сиа :balk_21:
-
Благодаря ви, момичета :bighug:
Душе, моята улица явно е от тези, покритите. Така са я застроили, че светлина не влиза... И не знам как мога да му помогна на това пусто слънце да изгрее... И аз знам, че трябва да почнат да се случват, ама те знаят ли...
Как бе, Гане, как да няма светлина, ами Алекс? Той не е само светлина, той е твоето слънце, твоята галактика с много слънца.:bighug:
-
Как бе, Гане, как да няма светлина, ами Алекс? Той не е само светлина, той е твоето слънце, твоята галактика с много слънца.:bighug:
Така е Мери, но само понякога помага точно това слънце. Има кътчета, които не може да огрее и стопли...
-
Привет, момичета!
Да, болката е много голяма и никога няма да изчезне напълно. Това е очевидно и от факта, че отворената тема за болката върви вече повече от половин година. Всеки си има своята мъка... и си живее с нея, това е.
Гане, не те познавам, но определони си от хората, които обичат да ровят в раната и то доста грубо. Не си помагаш така, както и на хората около теб. Наистина, това което ти е нужно е да допуснеш слънцето вътре в теб.
И още нещо - когато не успееш да поискаш приживе прошка от някого и това те измъчва, не е късно да го направиш и след това. Достатъчно е в мислите си да проведеш този разговор или да напишеш всичко онова неизказано на лист хартия, или да се помолиш в църква. Опитай, ще се учудиш от ефекта. Трябва да се освободиш.
Разбирам, че имаш проблеми с кръвната захар - знай, че основна причина за това заболяване е стреса и емоционалния срив. Не го допускай, нужна си на себе си и на другите! Докато сме тук, трябва да се борим, за след това не знам...
-
Gane :bighug: :balk_21: думите са излишни, но виж позитивното мислене може да направи чудеса, само ако повярваш в това.
-
Снежина, целия си живот съм се старала да бъда внимателна, да не засегна никой, да не причиня болка на някого, дори и по невнимание и винаги, когато съм грешила съм се извинявала или признавала грешката си. Не смятам че ровя на някого друг в раните и душата, освен в своите собствени, но това също е един вид лечение - обикновено мъртвата тъкан се изрязва, за да може здравата да се оправи. Слънцето в мен доста отдавна е събрало лъчи и му е трудно да живее. В живота ми има толкова много болка, трупана с годините, че това, за което четеш е може би само една нищожна част от нея. Да, знам, че стреса и емоционалното натоварване вреди, наясно съм с това, но знаеш - хората не са машини и не можем да изключим тази програма, която не ни харесва. Просто се учим да живеем с нея.
Колкото до прошката - в сърцето си винаги съм молила за прошка, по-тежко е, когато човека отсреща няма как да те чуе. Не аз трябваше да я моля да ми прости, а тя мен. Исках само да оправим нещата заради мъжа ми. Сега този товар тежи на неговите плещи... Аз съм простила и смятам, че и тя дълбоко в душата си е поискала прошка от мен...
Ийгъл, аз съм доста позитивен човек, по принцип, но дори и най-позитивно мислещия не винаги може да се пребори с толкова много тъга и нещастие. Трудно е да вярваш в позитивното и доброто...
-
Гане,не те познавам,но познавам този начин на мислене :(Като чета,все едно аз съм го писала.Напълно те разбирам и подкрепям.И аз имах много проблеми с моята свекърва.Беше стигнала до там,да ми каже в очите че ме търпи само заради сина си.И всичко заради това,че съм разведена с дете/нещо недупостимо според нейните разбирания/Обърнах гръб,не я погледнах,не и проговорих по-вече.А колко голяма беше болката ми,като гледах сина и как страда от това.Ноооооо мина известно време и тя ми звънна плачеики да ми иска прошка.Не знам дали е била искренна,но заради НЕГО простих.Сега отношенията ни са нормални/до колкото е възможно/,но болката от думите изречени с такава злоба още звучат в ушите ми.Така че Гане,бъди сигурна че и твоята свекърва е осъзнала грешките си,но не е могла да ги признае пред теб.Бъди силна,мисли за семейството си-то има нужда от теб!Колкото до слънцето,то то е в душата ти-просто трябва да се вгледаш по-добре в нея. :bighug:
-
Благодаря ти, мила! :bighug: Аз никога не съм давала повод да се отнасят лошо към мен. Противно на всички приказки - подходих с уважение и желание за разбирателство, държах на добрите отношения, не за друго, а защото аз нямам какво да деля с нея. Обичам мъжа си, обичам семейството си, винаги съм искала да са добре нещата, точно за да не страда той. Само че тя някак си не можа да се пречупи, да тръгне напред. Брат му е нещастен точно заради такова неразбирателство - не е харесвала другата си снаха. Явно тя е била такъв характер и за нея такива отношения са били нормални. Нещо, което не можах да преглътна. Най-тежко и болно ми беше от факта, че в деня на кюртажа нямаше кой от тях да дойде да гледа сина ми. Най-добрата ми приятелка излезе от работа, за да може да ми помогне, а те не намериха време и сили да гледат внучето си :( И два дена след това, тя се обажда да ме кани на ресторант, да празнувам... Без да каже извинявай, без да ме попита мен добре ли съм... Не знам... още ми е болно и тъжно... Както ме боли и от факта, че мъжа ми не се сбогува с нея и се обвинява за това...
-
Миличка :bighug: :balk_21:
-
:bighug: :bighug:
-
Явно съдбата понякога ни дава знаци и се надявам да ги разчитаме правилно. Днес си мисля, че тя е знаела че умира и е искала да си простим. Получихме новогодишна картичка, пратена на 21.12.2007 с подпис "от мама и татко". Винаги до сега са ги подписвали с фамилия само и нищо лично вътре, по-различно от стандартните пожелания. А сега... Вярвайте ми, стана ми ужасно тъжно и болно... Толкова дни пътуване и едн глас от отвъдното... Надявам се сега да е заедно с моето бебе и да са щастливи...
-
Гане - :bighug:
-
Ииииииииии Гане, от известно време чета потингите ти и са все едни тъжни :(, меланхолични. Недей така бе мила, всичко ще бъде наред и ти ще бъдеш много щастлива, сигурна съм в това! :bighug:
-
Гане :bighug:
Каквото ми е ревливо напоследък, това само го прочетох и се разциврих, представям си на тебе какво ти е. Горе главата, мила, ще дойдат и по-хубави дни, дано само да е по-скоро.
-
Жабче, мило :balk_21: Скоро ще си много щастлива мама жабка! И ще има само сълзи на радост за теб! Сигурна съм в това!
Мари, Душе :bighug:
-
Гане, вдигни я тая глава, обърни очи напред! Аз си пускам музика и танцуваме с Елица, cheek to cheek :) Преоткрий малките радости и така лека полека ще си отиде болката. Време и е да си ходи вече!
-
Гане, вдигни я тая глава, обърни очи напред! Аз си пускам музика и танцуваме с Елица, cheek to cheek :) Преоткрий малките радости и така лека полека ще си отиде болката. Време и е да си ходи вече!
И аз мисля така. Крайно време е да я пуснеш тази болка да си ходи, да заключиш тази тема и да продължиш напред. Имаш и заради кого да го направиш! :D