Гане, моите съболезнования . Искрено се надявам и се моля, лошото вече да остане зад гърба ти...
 

Благодаря ви Хубавата новина днес е, че брат ми се размина с операция. За сега само терапия с хапчета. Олекна ми малко...

                                           

Гане, много ти се насъбра на последак. Имаш моята виртуално подкрепа.

Гане, знам какво ти е на душата, за жалост....Моите най-искрени съболезнования! 

Крайно време е вече и на нашата улица да изгрее слънце...ама трябва и ние да му помогнем...а пък как става това, като ни се е свила душичката и очаква пак нещо лошо да се случи...като звънне телефона и ти трепва сърчицето какво лошо пак ли се е случило...
Трябва да мислим, че ще ни се случват само хубави неща от сега нататък! И те трябва да започнат да се случват! Крайно време е! Трябва!
Силно те прегръщам и искам да вярвам, че ще бъдеш отново щастлива и то много при това съвсем скоро! 

Гане, чак сега влизам тук и чета, чета и настръхвам и незнам какво по-точно да напиша, освен, че е време лошото да остане зад вас. Майка ми винаги ми казва, че след лошото винаги идва хубаво...  Прегръщам те и знай, че тук винаги ще има някой, на който да се опреш 

Гане, съжалявам 3а всичко, което преживяваш
Не се предавай, наистина след лошото идва хубавото

Желая ти всичко лошо да е зад гърба ти! 

Благодаря ви, момичета
Душе, моята улица явно е от тези, покритите. Така са я застроили, че светлина не влиза... И не знам как мога да му помогна на това пусто слънце да изгрее... И аз знам, че трябва да почнат да се случват, ама те знаят ли...

Гане, нека това слънце сгрее смръзналата ти душа.

Ех, Сиа

Благодаря ви, момичета
Душе, моята улица явно е от тези, покритите. Така са я застроили, че светлина не влиза... И не знам как мога да му помогна на това пусто слънце да изгрее... И аз знам, че трябва да почнат да се случват, ама те знаят ли...

Как бе, Гане, как да няма светлина, ами Алекс? Той не е само светлина, той е твоето слънце, твоята галактика с много слънца.

Как бе, Гане, как да няма светлина, ами Алекс? Той не е само светлина, той е твоето слънце, твоята галактика с много слънца.

Така е Мери, но само понякога помага точно това слънце. Има кътчета, които не може да огрее и стопли...

Привет, момичета!
Да, болката е много голяма и никога няма да изчезне напълно. Това е очевидно и от факта, че отворената тема за болката върви вече повече от половин година. Всеки си има своята мъка... и си живее с нея, това е.
Гане, не те познавам, но определони си от хората, които обичат да ровят в раната и то доста грубо. Не си помагаш така, както и  на хората около теб. Наистина, това което ти е нужно е да допуснеш слънцето вътре в теб.
И още нещо - когато не успееш да поискаш приживе прошка от някого и това те измъчва, не е късно да го направиш и след това. Достатъчно е в мислите си да проведеш този разговор или да напишеш всичко онова неизказано на лист хартия, или да се помолиш в църква. Опитай, ще се учудиш от ефекта. Трябва да се освободиш.
Разбирам, че имаш проблеми с кръвната захар - знай, че основна причина за това заболяване е стреса и емоционалния срив. Не го допускай, нужна си на себе си и на другите! Докато сме тук, трябва да се борим, за след това не знам...

Gane думите са излишни, но виж позитивното мислене може да направи чудеса, само ако повярваш в това.

Снежина, целия си живот съм се старала да бъда внимателна, да не засегна никой, да не причиня болка на някого, дори и по невнимание и винаги, когато съм грешила съм се извинявала или признавала грешката си. Не смятам че ровя на някого друг в раните и душата, освен в своите собствени, но това също е един вид лечение - обикновено мъртвата тъкан се изрязва, за да може здравата да се оправи. Слънцето в мен доста отдавна е събрало лъчи и му е трудно да живее. В живота ми има толкова много болка, трупана с годините, че това, за което четеш е може би само една нищожна част от нея. Да, знам, че стреса и емоционалното натоварване вреди, наясно съм с това, но знаеш - хората не са машини и не можем да изключим тази програма, която не ни харесва. Просто се учим да живеем с нея.
Колкото до прошката - в сърцето си винаги съм молила за прошка, по-тежко е, когато човека отсреща няма как да те чуе. Не аз трябваше да я моля да ми прости, а тя мен. Исках само да оправим нещата заради мъжа ми. Сега този товар тежи на неговите плещи... Аз съм простила и смятам, че и тя дълбоко в душата си е поискала прошка от мен...
Ийгъл, аз съм доста позитивен човек, по принцип, но дори и най-позитивно мислещия не винаги може да се пребори с толкова много тъга и нещастие. Трудно е да вярваш в позитивното и доброто...

Гане,не те познавам,но познавам този начин на мислене :(Като чета,все едно аз съм го писала.Напълно те разбирам и подкрепям.И аз имах много проблеми с моята свекърва.Беше стигнала до там,да ми каже в очите че ме търпи само заради сина си.И всичко заради това,че съм разведена с дете/нещо недупостимо според нейните разбирания/Обърнах гръб,не я погледнах,не и проговорих по-вече.А колко голяма беше болката ми,като гледах сина и как страда от това.Ноооооо мина известно време и тя ми звънна плачеики да ми иска прошка.Не знам дали е била искренна,но заради НЕГО простих.Сега отношенията ни са нормални/до колкото е възможно/,но болката от думите изречени с такава злоба още звучат в ушите ми.Така че Гане,бъди сигурна че и твоята свекърва е осъзнала грешките си,но не е могла да ги признае пред теб.Бъди силна,мисли за семейството си-то има нужда от теб!Колкото до слънцето,то то е в душата ти-просто трябва да се вгледаш по-добре в нея.

Благодаря ти, мила! Аз никога не съм давала повод да се отнасят лошо към мен. Противно на всички приказки - подходих с уважение и желание за разбирателство, държах на добрите отношения, не за друго, а защото аз нямам какво да деля с нея. Обичам мъжа си, обичам семейството си, винаги съм искала да са добре нещата, точно за да не страда той. Само че тя някак си не можа да се пречупи, да тръгне напред. Брат му е нещастен точно заради такова неразбирателство - не е харесвала другата си снаха. Явно тя е била такъв характер и за нея такива отношения са били нормални. Нещо, което не можах да преглътна. Най-тежко и болно ми беше от факта, че в деня на кюртажа нямаше кой от тях да дойде да гледа сина ми. Най-добрата ми приятелка излезе от работа, за да може да ми помогне, а те не намериха време и сили да гледат внучето си И два дена след това, тя се обажда да ме кани на ресторант, да празнувам... Без да каже извинявай, без да ме попита мен добре ли съм... Не знам... още ми е болно и тъжно... Както ме боли и от факта, че мъжа ми не се сбогува с нея и се обвинява за това...

Миличка