0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #60 -: Юли 15, 2007, 23:26:42 pm »
Толкова се обезверих, 4е месеци наред не влязох в този форум, не исках да 4увам за бременни, за деца...

 Viarvam , липсваше ни! :bighug:
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #61 -: Юли 16, 2007, 08:42:01 am »
Viarvam :rainbow:, чаках те!

Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #62 -: Юли 16, 2007, 09:24:27 am »
Гане,миличка няма да мога да те успокоя,каквото и да кажа...трудно е да се бориш с такава болка,но - моля те,не се оставяй на страданието,защото Алекс ще си мисли,че той е виновен за твоята болка(нищо,че е толкова мъничък и не разбира,те усещат майчините чувства)...Гушни го малкия къдрокоско и помни,че не си сама  :heartbeat: !!!!!!!!!!!!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #63 -: Юли 17, 2007, 15:06:21 pm »
Оси, хубаво е да е силен човек, но не винаги можеш да издържиш. Не искам да съм силна, не мога... Толкова много сили ми трябваха до сега, че някак си се чувствам не слаба, а безумно уморена. Причината не мога да я открия, за съжаление, така и ще си остане неоткрита... Не мога да се предпазя от мислите - дали няма да се случи пак, дали мога да го избегна някак... Не знам, страха и мъката винаги ще останат...
Розичка, при мен никога в такива ситуации не надделяват разума и чувството за самосъхранение. Емоционална натура съм и ми е много трудно да се справям.
Мари, трудно е човек да не помни такива дати. А когато децата са желани, изстрадани с душата, още повече боли. Радвам се, че се завърна отново при нас. На мен много ми помага споделянето тук. Има на кого да поплача, има кой да ме разбере и утеши, има на кой да кажа, че душата ми се раздира от болка... И да получа приятелско рамо и подкрепа. Пиши по-често тук, плачи на нас, на нашето рамо и ще ти поолекне. Прегръщам те силно и много се надявам скоро да плачеш само от щастие!
Ле
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #64 -: Юли 18, 2007, 08:56:58 am »
Гане , когато забременях и премина първоначалната еуфория , инстинктивно се помолих на утробата си , усещайки , че не аз контролирам нещата там .
Молих я , да не ме предава !
Молих я , всеки божи ден!
И тя изпълни молитвите ми , крепеше мъртвия плод , дни наред , преди да разбера....

Молих Бог , да бъда бременна , години наред , и Той изпълни молитвата ми!
Забравих да го помоля , да родя детето си...

Не зная , колко съм праведна и колко съм грешна , никога няма да узная ,защо трябваше да преживявам това .
Няма отговори.
Има само въпроси , които дълбаят в раната.

Ще трябва да се научим, да ги оставяме без отговор.
Ще трябва да оставим гладна ,тяхната жестокост.
Ще трябва , Гане..



*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #65 -: Юли 18, 2007, 11:09:47 am »
Ели, не очаквах толкова лесно да забременея - очаквах трудности...
Не очаквах да е лесно - не беше...
Дори когато мъжа ми ме молеше да се откажа от бебето - аз се борих за него...
Молих Господ да ми помогне да стигна до края, молих се всеки ден... Не ме чу...
Не знам защо е толкова жесток и защо ни наказва така... Не искам и да знам... Но съм уморена, ужасно уморена да му се моля да ми помага...
Не знам Ели, иска ми се да не е така... Искам най-накрая да прояви малко милост... И да бъде наистина всеопрощаващ и любящ...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #66 -: Юли 18, 2007, 11:26:56 am »
И такъв ще бъде , Гане !
Вярвай!
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #67 -: Юли 18, 2007, 11:41:49 am »
Не знам, Ели, трудно ми е да повярвам в това, при вида на толкова много болка тук :(
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #68 -: Юли 18, 2007, 12:43:00 pm »
Гане , ето една притча:

"Един човек, отишъл при Бог. Поискал да види своя житейски път. И Бог му го показал. Там той видял, че редом с неговите следи ,имало още едни,тези на Бог,който вървял редом с него.
 Тогава човекът поискал да види, най-трудните си житейски моменти.  Но с удивление разбрал ,че там има само едни следи.
" Господи , но ти си ме изоставял, тогава , когато ми е било най-трудно!!!???"
И Бог отвърнал:
" Не , грешиш! Това не са твоите следи. Тогава те носих на ръце."

Извинявам се ,че за втори път я публикувам , но тя е специално за теб!
С много надежда ,че ще ти помогне!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #69 -: Юли 18, 2007, 13:28:11 pm »
Гане просто никога няма да си отиде болката...АЗ  имах мъртво раждане в 37 гс преди повече от година и половина.Просто един съвет не търси съжаление в другите!
Мое ангелче винаги ще те обичам!
embed src="http://babystrology.com/tickers/baby-ticker-glass.swf?parent=eva&year=2010&month=7&day=14&babycount=1"
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #70 -: Юли 18, 2007, 14:10:13 pm »
Eли  :balk_21:
Ева, съжалявам за това, което се е случило с теб  :balk_145: Не търся съжаление, просто имах нужда да кажа какво чувствам. :balk_134:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #71 -: Юли 18, 2007, 14:32:59 pm »
Гане, предполагам, че при всеки болката се чувства по различен начин. Все пак сме различни. Но ти много бързаш. Ще стихне. Но не мисля, че някоя жена забравя подобно нещо.
Ще споделя как е при мен.
Моят аборт се случи през декември 2004г. Оттогава минаха 2.5 години.
Първият 1 месец след аборта бях ....изпразнена от смисъл.
Следващите 3-4 месеца бях ентусиазирана, че изобщо мога да забременея и чаках да се случи пак. Болката беше понамаляла, но си беше в мен.
През октомври 2005 се случи голямо нещастие и погребахме двамата ми най-близки приятели. Тази Болка, заглуши другата, но не я изтри.
Мина време. Болката е скрита и се появява, когато нещо друго я провокира.
Последният път, дойде след неуспешна инсеминация. Отново бях ... изпразнена от смисъл. И много, много уморена. Никога ли няма да свърши това?

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #72 -: Юли 18, 2007, 15:39:20 pm »
Аля, в деня, в който се случи спонтанния аборт научих, че най-добрата приятелка на майка ми, която беше и майка, и баба за двете ни е починала. Двете болки се сляха в една... И болката стана още по-силна... Не я измести, не я притъпи... Просто ме убива... И аз се чувствам уморена, изпразнена, лишена от нещо... И аз се питам кога ще свърши всичко това... И не намирам отговора...
Надявам се, че при теб ще свърши скоро, че скоро ще видим и твоята темичка и че ще бъдеш най-щастливата мама на света!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #73 -: Юли 18, 2007, 16:00:07 pm »
Гане, :bighug:
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #74 -: Юли 18, 2007, 16:10:52 pm »
Просто един съвет не търси съжаление в другите!
Съжаление търсят слабите хора!
Тук няма такива!
Тук се подкрепяме!



п.п.Преживяла си нещо ужасно ,за което ти съчувствам искренно!
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #75 -: Юли 18, 2007, 16:16:19 pm »
Съжаление търсят слабите хора!
Тук няма такива!
Тук се подкрепяме!
:good_post:
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #76 -: Юли 20, 2007, 01:52:10 am »
Гане, извинявай, че ти отговарям само със текстове на песни, ако не се лъжа говориш английски.

Думите на " When Time Doesn't Heal " - толкова силно докосват сърцето ми, че не намирам аз свои  да напиша но всъщност те изразяват състоянието на моята душа.  :(


I thought the collors would come back
The days would return
To something i can understand
I'll believe winter will change
Turning into spring someday soon
But the ice won´t melt

I thought the memories wouldn't be so strong
And all would fade away
And I could move on
I believed to found something new inside
To chase away the darkness in my mind
But i still cannot find

Now a single soul is crying
When the world around is dying
Nobody can feel what i feel
Does anybody hear me
Or sit right here beside me
Let me tell you about
when time doesn´t heal

Feels like my wounds are to deep
The pain won´t leave me
Will it ever go away
I thought the cold were disapear
And the sun would coming down this frozen world im living in vain

Now the single soul is crying
When the world around is dying
Nobody can feel what i feel
Can anybody heal me
Come and sit right here beside me
I will tell you
when time doesn´t heal


When will my wounds ever heal ???
....

Time just won't heal...


Моят термин беше  на 08.04. 2007год. мечтаех за щастието, което ме очакваше. Да  гушна толкова желаното ни бебе... Бебето така и не го гушнах... :(
На тази дата  вечерта между 08.04. и 09.04. 2007г. дядо ми почина...   :(

А трябваше да съм щастлива...

Гане, всъщност, зная, че не ти помагам да погледнеш напред... но не мога да не ти  споделя...

" Времето не лекува "   :(
« Последна редакция: Юли 20, 2007, 02:05:59 am от deep »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #77 -: Юли 20, 2007, 22:22:57 pm »
4ета и пла4а....толкова мъка при всяка една от нас :balk_145:...
Моята болка си е все същата,всеки ден....ве4е от близо 3 години,след 2 загуби...просто нямам думи да я опиша.....И естествено ве4е не съм същата.Незнам дали ще си отиде някога мъката и болката....
Гане съжалявам ,4е си изгубила това бебенце,прегръщам те и ти желая детето ти да те радва за двама...поне засега. :bighug:
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #78 -: Юли 24, 2007, 15:28:46 pm »
Дийп, мила, дори познатите неща, текстовете на песни или цитати не ми помагат да разбера защо се случва така... Не знам, не намирам смисъла на тази болка и тъга... И ми е трудно да преглътна всичко това...
Краси, иска ми се да мога да ти помогна, да ти дам малко вяра и надежда, но и аз я нямам... Прегръщам те много много силно!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
Re: Ще си отиде ли някога болката...
« Отговор #79 -: Юли 24, 2007, 18:20:21 pm »
Гане, недей така. Ние и да сме под земята, никой не го интересува, мъжете ни и те страдат с нас.
Но ти имаш Алекс и той не трябва да вижда дълго майка си тъжна или депресирана. вИЖ ти имаш пример за "4удо", имаш доказателство, 4е може да се слу4и.
Хайде, събирай сили за нови опити  :bighug: