www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: синьо кокиче в Август 14, 2007, 17:20:46 pm
-
Момичета, не зная как е при вас, но при мен май ситуацията е леко парадоксална.
Странно е, че майка ми един път не ме е питала "Абе, как си, Лошо ли ти е?"
А свекърва ми се оказва много по-загрижена и ден през ден ми звъни, да пита как съм /от както сме и съобщили, че съм бременна/. Все ме напътства "Пази се, внимавай в жегите." Много е мила.
А майка ми говори с мен само по работа. То е, защото и се явявам служител.
Свекърва ми се просълзи, като и съобщихме и даже каза, че малко преди това ме е сънувала бременна и всеки месец ме питаше: "Как си, добре ли си? Нещо ново има ли?"
Май, странно, а?!
-
Ами аз познавам момиче, не е член на форума(лисиче също я познава :lol:), на която свекърва и на стари години ходи в Гърция да работи като домашна прислужница, за да изкара пари за инвитро-то.Сега се радват на малка дъщеричка, кръстена разбира се на свекървата.Майка и не се интересувала особено.
Ама пък от друга страна-браво на свекърва ти, дай Боже повече такива!!! :lol:
-
Добре де, как да я преместя. По-скоро в дългоочаквана бременност.
-
и моите и неговите родители се вълнуват много,чак прекаляват.Като бях бременна с близнаците,свекър ми влизаше в американски форуми за близнаци и търсеше информация.
-
Аз не съм била бременна,но досега е така.Маика ми се вълнува за нас много.Дори пове4в за мъжа ми отколкото за мене,а свекърва ми се вълнува за сина си и неговите удобства,макар че полага усилия да не изглежда съвсем така!
-
Перошинке,
За какви удобства говориш, чесе грижела свекърва ти? Кое по-точно да му бъде удобно?
-
Моята се вълнуваше наравно с мен - питаше за всеки преглед преди докато правехме опитите, после докато бях бременна се интересуваше от ехографските снимки, от това как расте бебето, добре ли съм, дали спазвам режим на хранене, абе почти всичко, което питат и лекарите едва ли не, но може би защото изкарах цялата си бременност и раждане далеч от нея. А свекърва ми през цялото време ме питаше само дали повръщам и много ли съм надебеляла. А като ни казаха в началото, че евентуално е момиче, почна се едно тръшкане как ще го гледаме, какво ще го правим, все едно тя ще ми го гледа. После като казаха 100% момче и се затръшка, че "пак нямало да връзва панделки". От нея не съм очаквала да се вълнува и да се радва. Да не говорим, че и на сина ми, вече роден, не се радва или интересува, така както майка ми го прави. За мен майката си е майка, от нея можеш да очакваш всякаква подкрепа и разбиране!
Благодарна съм й, че е до мен във всеки един момент, а сега след загубата на бебето, по-голяма подкрепа не съм видяла от никой друг, така както от нея!
-
Абе какво говориш-моя влиза в болницата с бъбречна криза.Майка ми не живее в Разград, на всичкото отгоре има магазинче,в което си работи сама и въпреки всичко всеки ден идваше в болницата да му носи за хапване, да го види, да му поприказва.Неговата дойде само като го изписаха и пак бързаше, че отивала на някаква Орифлейм среща.
Иначе за бебеправенето, как да кажа.Майка ми пита, майка ми се интересува, майка ми финансира.Оттъка ни стон, ни вопъл.Оперираха ме-лапароскопия.Изписват ме.Прибирам се, естествено първо през майка ми минавам(докато бях в реанимация е звъняла 9 пъти на телефона ми, защото се забавих повече от очакваното).После се качваме в свекито.Те вечеряха, питаха ни дали сме гладни и толкова.Никой не си направи труда да попита как съм, как е минало.
Откачена работа.
Като се роди племенника го кръстиха на майката на етърва ми и свекъра вика-абе не е хубаво така, първо дете на свекър се кръщава.Айде и Явор(моя) да става татко,че да си видя и аз името някъде 8O 8O 8O
-
Да, Гане, явно при теб майка ти е съпричастна.
Ето затова намирам моя случай за необичаен. Мен дори леко ме обижда поведението на майка ми. С нея само един път сме говорили на лична вълна - на тема бременност и то аз започнах разговора. Иначе говорим само на служебни теми. Тя се вълнува основно от работата. Аз бих искала да ме пита и за мен, не само за ДДСто и за осигуровките. 8O
-
А като ни казаха в началото, че евентуално е момиче, почна се едно тръшкане как ще го гледаме, какво ще го правим, все едно тя ще ми го гледа. После като казаха 100% момче и се затръшка, че "пак нямало да връзва панделки".
:lol: как ме разсмя с описанието си на думите на свекърва си, Гане. Цунки на сладкия Алекс :balk_21:
Моята свекърва винаги пита как сме, как вървят опитите, с какво може да помогне, чуе ли за някой доктор, предаване по темата, врачки и какво ли не - веднага звъни да ме информира :) Майка ми толкова се притеснява - да не ме засегне, че не може да ми помогне финансово - че почти не смее да ме пита за нищо. Виждам я, че много и тежат нашите проблеми и се страя колкото мога да не показвам какво ми е, особено като за поред път ми дойде :( Искам скоро и двете майки да ги зарадваме, че ще стават баби, за да започнат да мислят за това лошо ли ми е, какво е бебето, дебелея ли и други такива. :balk_144:
-
Ех, Бебе, ако не ми се ревеше тогава, щях и аз да се смея с глас :? Моята като й казахме за проблемите и тя ревна и се почна едно нареждане, едно чудо... Моето семейство ме крепеше непрекъснато за всичко, да не говорим, че брат ми ми помагаше финансово за изследванията и ме караше на прегледи. Те нито веднъж не се счупиха онея да попитат имам ли нужда от помощ, дали съм добре, да не говорим, че сега след аборта свеки се обади да ме кани на ресторант, да празнуваме 50 годишнината от как са се запознали :x Не попита даже жива ли съм... А за раждането понеже съм много заслужила, за това, че им родих кръвно и първородно внуче ми подари един крем нивеа. Сигурно щото съм стара и грозна вече 8O
Милена, седни и поговори с майка си как се чувстваш, кажи й, обясни й, кажи, че имаш нужда от подкрепа. Все пак ти си я познаваш и знаеш как най-добре да поговориш с нея.
-
За мен майката си е майка, а свекървата - свекърва. Нашата свекърва изобщо не знае за проблемите ни и не смятам да и казвам. Тя си гледа дъщерята и нейното дете/внучето и/ и съм убедена, че дори и да разбере за нашия проблем изобщо няма да се трогне. Та тя дори за сина си не се трогва, та какво да очаквам за такъв проблем освен само неприятности от тях. По-добре да не знаят.
Колкото до майка ми - тя е изцяло погълната от нашия проблем. Още преди да се регистрирам в Зачатие, тя влизаше в този сайт и четеше по цели нощи. Тя ме убеди да отида до Плевен за имунологичните и генетичните изследвания и дори дойде с мен, имайки предвид колко е ангажирана с работа. Освен морално, тя ме подкрепя изцяло финансово за изследвания, инвитрото и т.н. За всичко съм и много благодарна и се радвам, че имам такава майка, макар че ми се иска да не се тормози толкова заради нас и ми се ще вече да и спестявам някои неща.
-
Милена, не се сърди на жената.Все пак е майка.може просто да не показва чувствата си - има и такива тип хора.Опитай се да започнеш пак разговор около бременноста и очакванато бебе.най малкото можеш да я попиташ тя какви симптоми е имала, как се е чувствала в различните етапи от бременноста - вобще има какво да се говори на тази тема.аз не бих пренебрегнала заради това,а напротив бих направила опити за разговор.Колкото и да ти е близка свекървата,никога не може да е като майка ти.
-
Ами, такава си е тя майка ми. Тя не показва чувства, знам си я.
Ния, симптомите няма какво да ги обсъждаме. За мен това е втора бременност и през първата вече ги обсъдихме. На мен почти постоянно ми е лошо. Ама, не смея да се оплаквам. Нали това исках - да съм бременна. А майка ми е казвала, че нищо и е нямало и, че до последно е ходела на работа. И не смея да се глезя.
Явно, ще остана единствената в този форум, чиято свекъвра се държи по-майчински. И мъжа ми го е забелязвал, че майка ми само по работа ми звъни. А свекъра и свекъврата ме приемат като тяхна дъщеря. Аз не съм допускала, че има такива хора като тях.
-
Милена, винаги можеш да кажеш на майка ти, че имаш нужда от нея. Все пак няма никакво значение коя поред бременност ти е това. Аз знам, че на майка ми мога да кажа всичко и да й се оплача от всичко. Даже понякога прекалявам, но пък връзката ни е толкова силна, че не мога да й се обадя разстроена и тя да не познае че съм. Просто поговори с нея и се изяснете. Кажи й че свекърва ти си е свекърва, но ти имаш нужда от майка си все пак.
Всеки човек е различен. Може пък майка ти да се чувства обидена, ако ти споделяш повече със свекърва си. Не знам, ти си ги познаваш най-добре. Много е трудно така съвет от разстояние да ти се даде.
-
е, не на 100% да обсъждаш кой кога му е ставало лошо, но все пак от нещо започни разговора.може да я накараш някак си да си покаже чувствата.Опитай.
-
Ами, такава си е тя майка ми. Тя не показва чувства, знам си я....Явно, ще остана единствената в този форум, чиято свекърва се държи по-майчински.
Милена,ние с теб сме едни щастливи снахи,защото сме попаднали на добри и разбиращи свекърви. :wink: Моята майка обаче е прекалено загрижена за прегледите и процедурите,които правя и наравно с баща ми проследява всяка една стъпка от плана ни към бебчо(не отричам и редовната финансова помощ от тяхна страна).Споделям много и с нея и със свекърва ми.Но майката си е майка(колкото и тривиално да звучи) и затова ми е болно за това което пишеш за твоята.Явно това е нейният начин да те направи по-силна,не си пада много по "сантименталносттите".Но ти при всяка възможност,която ти се отдаде,говори й,сподели й...информирай я как протича бременността ти,че имаш нужда от нейната майчинска подкрепа,без да хленчиш,разбира се. :wink: Радвай се на бременността си,успех!
-
Моята майка, баща и братя, както и техните жени са винаги до мен!
Имаме много силна връзка всички.
-
Милена,понякога най/близките ни хора/майки сестри,ба6ти,не показват 4увствата си,за6тото един вид се подразбира,т.е. ясно е 4е ни оби4ат и сме на първо място за тях.Може би и при майка ти е така.А и помисли,ако на тебе не6то ти е криво,и си при майка ти,ако не ти се говори,няма да говори6,без да те е страх 4е тя 6те го изтълкува неправилно,докато ако си при свекърва ти,и не ти се говори,все пак 6те опита6 да си любезна за да не си помисли 4е не6то има6 против нея.Надявам се 4е се изразих правилно и разбираемо.Ина4е моята свекърва се интересува в рамките на нормалното,доката майка ми доста 4есто прекалява с интереса и въпросите,аз предпо4итам интереса да не е 4ак толкова голям,особено докато 4акам всеки месец,и тя ме пита постоянно какво става,няма ли някоя добра новина.Оби1ам си я много,ама...Добре 4е свекърва ми не пита толкова.
-
Е, значи, с Баракуда сме от един клуб.
Права си, майка ми не си пада никак, ама никак по сантименталностите. Тя е "мъжки модел".
Тя е рационален тип.
Но пък да не кажете, че я изкарвам черна.
Помага ми финансово. Тя е човек на действието.
Тинкито, съгласна съм напълно с теб. Разбираемо си се изразила.
-
Е, защо тогава се оплакваш от жената.
Има хора които не показват какво им е, за да не тревожат другия.
Майка ти няма как да не мисли за теб, ТЯ ТИ Е МАЙКА.
-
За мен също майката си е майка!
Ще ви кажа само един случай/от мнооооогото такива подобни/и ще разберете!
Никога няма да забравя като ходихме на прегледа да чуем пулса на бебетата/
знаете,че това е много важно/,аз бях много притеснена,майка ми сигурно повече от мене,обаче винаги ми даваше кураж!Даже тогава майка ми дойде с нас.
Свекърва ми,стара жена на 82 години,очакваща първите си внучета,даже и не каза нещо за наша подкрепа.Както и да е,връщаме се ние от прегледа,аз майка ми и моя на върха на щастието,влизаме в къщи,свекърва ми гледа мач с другия си син!
Минаха 5,10 минути,никой нищо не пита! :?Свкърва ми толкова унесена в мача,вика,крещи,псува футболистите...... 8O
На мен ми стана много гадно и му казах на моя.
След половин час моя вече бесен,пита майка си и на брат си:
"Няма ли да попитате дали сме чули сърчицата,не ви ли интересува?"
А те чак се ядосаха,и викат:
,"ми ние чакаме вие да ни кажете,ние какво да ви попитаме!" 8OС едно безразличие....нямам думи!
Ами един ден взела да яде,и гледам че си слага половин кило масло на филията,цялото!
И аз и викам:
"Няма друго масло/а знае,че аз на закуска ям масло/!Аз бременна!
И като ми се обръща оная ми ти жена с един "кръвнишки поглед",и като ми вика:
"Аз не съм ли човек?Аз не трябва ли да ям?
Като ми се развика,направо ме уплаши,и така и не ядох аз да яде тя!
И още мноооооооооого такива подобни!
А майка ми горката,какво ли не преживя с мене,и сега милата децата ми гледа,и никога нищо не казва.
Майката си е майка!
-
Ами, Сами,
Купувайте повечко масло, да не се сърди женицата. :eating: Тя не знае ли кво значи бременна и глад?!
Е, вече казах, че съм изключение. Моята свеки е загрижена. Като ходихме да правим генетични изследвания, веднага звъни, интересува се. Така и след всяко УЗИ и ЖК.
Пожелавам ви свекърви като моята.
Обаче, Сами, това с маслото ме изуми, че и с мача - също. 8O
-
Ами един ден взела да яде,и гледам че си слага половин кило масло на филията,цялото!
И аз и викам:
"Няма друго масло/а знае,че аз на закуска ям масло/!Аз бременна!
И като ми се обръща оная ми ти жена с един "кръвнишки поглед",и като ми вика:
"Аз не съм ли човек?Аз не трябва ли да ям?
Като ми се развика,направо ме уплаши,и така и не ядох аз да яде тя!
И още мноооооооооого такива подобни!
А майка ми горката,какво ли не преживя с мене,и сега милата децата ми гледа,и никога нищо не казва.
Майката си е майка!
[/quote]
Като остареят са така.Все по-егоисти стават(не вси4ки разбира се,но някои...)
Не и се връзвай.
-
Ами, такава си е тя майка ми. Тя не показва чувства, знам си я....Явно, ще остана единствената в този форум, чиято свекърва се държи по-майчински.
Милена,ние с теб сме едни щастливи снахи,защото сме попаднали на добри и разбиращи свекърви. :wink: Моята майка обаче е прекалено загрижена за прегледите и процедурите,които правя и наравно с баща ми проследява всяка една стъпка от плана ни към бебчо(не отричам и редовната финансова помощ от тяхна страна).Споделям много и с нея и със свекърва ми.Но майката си е майка(колкото и тривиално да звучи) и затова ми е болно за това което пишеш за твоята.Явно това е нейният начин да те направи по-силна,не си пада много по "сантименталносттите".Но ти при всяка възможност,която ти се отдаде,говори й,сподели й...информирай я как протича бременността ти,че имаш нужда от нейната майчинска подкрепа,без да хленчиш,разбира се. :wink: Радвай се на бременността си,успех!
Напълно съм съгласна с Баракудка.Милена,сигурна съм,че ако посрещнеш майка си с една топла прегръдка и й споделиш,че имаш нужда от нея направо ще се разтопи.От друга страна трябва да се гордееш,че имаш такава силна и оправна майка,но аз съм сигурна,че ти го цениш.Аз просто не знам какво бих правила без моята майка,макар да знам ,че един ден и това ще се случи.Тя е човека,който ако трябва няма да яде,няма да спи за да мога аз да съм добре.МНОГО Я ОБИЧАМ!!!!!!
Перошинке,
За какви удобства говориш, чесе грижела свекърва ти? Кое по-точно да му бъде удобно?
Тук имам предвид,че свекървата ми винаги поставя сина си пред мен.Нормално е ,дете й е,но понякога е обидно.Все гледа той да не се тревожи за нищо и наглостта й е стигала дотам да ми казва да не споделям моите проблеми с моя мъж,че той да не се тревожел.Още повече ,че моята майка не ги прави такива неща и си мислех,че всички обични майки се държат така.Мята никога не би си позволила да засегне по какъвто и да е начин мъжа ми,за да има мир и спокойствие между нас двама ни.Преди 2 седмици с моя изкарахме летния грип.Повръщане,разтройсво 3 дни.Понеже мъжа ми рядко и се обажда ,а тя е досадна и тои все я хока,свекито звъни на мен и почва-защо не ми званите,защо това,защо онова.Аз за да не я тревожа и казвам,че само аз съм болна и се чувствам като парцал.Глас в пустиня.То си знае неговото.Може да съм болна,ама трябва да се обадя.ядосах се и казах,че и сина й е болен,леееелее като се развайка,ще кажеш че е в болницата.И много други такива.Той не живее с нея от 16 годишен.Сега е на 32.И като доиде в нас се почва кое как да готвя,или да направя,защото той така оби4ал,а аз не съм знаела.А за 16 години много вода е изтегла и тя съвсем не познава сина си.
Твоята майка ми напомня на моя баща.През живота ми съм получила 4 целувки по бузата,а през всичкото останало време,с брат ми ни учи как да се справяме с живота,как да се справяме с работата и т.н.Делови разговори.Винаги е бил много строг и макар с всички сили да се мъчи да не го показва,когато имаме някакви емоционални проблеми,той много се разчувства,но само ако му покажем,че имаме нужда точно от неговата подкрепа.
Не бъди като майка си,покажи й ,че ти липсва и разчупи леда!Живота е много кратък и никои няма да ти го върне.Не се обиждай от поведението й,а говори!
-
Дължа много на майка ми!Винаги имам пълна подкрепа от нейна страна.Макар че ние сме с мъжки фактор, майка ми ми даде пари за изследванията ма мъжа ми.Абе майката си е майка,няма какво да говорим.А свекито,тя не знае,в пълно невидение е.Мъжа ми не пожела да каже на неговите родители че има проблем.Но моите знаят всичко,и ни подкрепят непрекъснато.Веднъж мъжът ми беше казал,че ако нямахме собствено жилище,щяхме да живеем при моите родители,защото за него те са златни хора, а при неговите не искал да живее.От 18 годишен се оправя сам и живее сам.
Момичета да се гордеем с МАЙКИТЕ си.ОБИЧАМ я много и незнам какво бих правила без нея!
-
Перошинке,
Явно твоят баща и моята майка са от едно тесто замесени. При нас майка беше строгата, а баща ми - добрия и сантименталния. майка ме биеше като бах малка, а баща ми ме спасяваше и ме извеждаше някъде на разходка.
Сега ние с майка ми се виждаме и чуваме всеки ден, но тя ми говори предимно служебно, защото работя при нея.
Ама, кво да се оплаквам. Такъв модел си е тя - работата я вълнува преди всичко. Една бивша колежка също се чудеше на отношенията ни - че са делови, а не лични.
Сега, като забременях ми каза да си вдигна заплатата, респективно и осигуровките. :)
А пък, Перошинке, ква ти прегръдка? Та тя, майка ми сама е казвала за себе си "О-о, аз съм такава буца лед, че... Приличам на баща си!" -гордо казва майка ми - "и той не си падаше по сантименталностите."
Ей това е при нас!!!
-
И аз смятам, че майката си е майка. Колкото и да се разбираме със свекървата, единствено майка ми е тази дето постоянно нещо ми носи - плодове, храни какви ли не, само и само да съм добре. Свекърва ми само пита - как си. Но и това е нещо :lol: Иначе през цялото време докато се борехме за бебето, майка ми е плакала наравно с мен...
-
Майката си е майка.Свекървата пак си е майка,но на нейното си 4едо.
-
А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? :wink:
-
Аз не съм била бременна,но досега е така.Маика ми се вълнува за нас много.Дори пове4в за мъжа ми отколкото за мене,а свекърва ми се вълнува за сина си и неговите удобства,макар че полага усилия да не изглежда съвсем така!
Това ми е доста познато, тук мога да вмъкна, не само на сина да му е удобно, но и на дъщерята (вечната мъченица)и нейното семейство. Историята помни хиляди такива случаи...
а майката си е майка!!! Моята наравно с мен се притеснява, наравно с мен плаче... а да не говорим за финансовата помощ. Като си помисля, парите на брат ми за университет, може ба отидат за моето бебе... А свеки, уж на пръв поглед разпитва, но на практика имитира загриженост. Веднъж решила, че иска да ми купи фолиева киселина, за какво, и тя не знае. Но щото дъщерята пила в ранния стадий на бременността, та и аз да пия. то не че е лошо, но без да знае какви са причините за моето незабременяване. като че ли от това ще стане. и само в устата й "ти много се притесняваш". ами как да не се притеснявам, като всичко става възножно при властта на Цар Лев.
...добре, че е майка ми...
-
А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? :wink:
Ами вълнувам се,разбира се.Тя е майка на мъжа ми,доста е изстрадала,и винаги 6те бъде 4аст от моето семейство.Все пак,4естно да си кажа,пове4е се вълнувам за мама.Мисля 4е е естествено.
-
Не, единственият, който се е вълнувал наравно в мен или даже повече, е съпругът ми. Никой от роднините не е знаел нито за лапарото, нито за арта после, не съм изпитвала нужда да споделям, за щастие с финансирането сме успявали да се справим сами. Добри хора са и двете семейства, биха били съпричастни, но за нас е било по-важно да се съсредоточим върху решаването на медицинските проблеми, нямах време и сили за роднински PR.
-
Ох...гадната свекърва...ще отделя няколко минути за да я оплюя.
Само милата ми майчица винаги е била до мен. И след извънматочната ми и по време на диагностичното лапаро и след спонтанният ми аборт моята свекъева никога не намери време да дойде в болницата. То каква ти болница?! Тя по телефона не ми се обади да ме пита как съм, имам ли нужда от нещо? За финансовата страна на нещата няма смисъл да говоря... Само майчето ми и съпругът ми бяха до мен.
Сега продължавам напред и пак само майчето ми е до мен, защото "милият" ми съпруг слушкаше "мама" за много неща и както на пове4ето тук вече е известно развода ни е в ход вече.
Висока цена, за да се отърва от гадното свекървище и милото и синче...
-
nataly_kirova поздравявам те за смелостта!Понякога е по-добре така,отколкото да се живее чужд живот.
-
Аз съм много привързана към моята майка, всичко споделям с нея, всяка продцедура, преглед, усещане, емоция. В последно време обаче взе да ме тормози напараво, обсебена е от идеята да има вуче. Държи се така все едно аз искам по-малко от нея да си имаме детенце. Все пак към проблема трябва да се подхожда разумно. Следвам всичко, което ми предписват лекарите. Тя го превръща в психоза и в последно време нашите разговори не завършват добре.
Свекърва ми е друга работа /тя е жена преживяла 9-годишен стерилитет/ попитаха в началото "има ли нещо" и аз отговорих, че те ще са първите хора, които ще уведомя. После няколко пъти съм се опитвала да обясня какво ми е всъшност, но тя не ме разбра и вече не пита жената. Инъче и двете обичат да залитат по "алтернативни" методи. Майка ми я отрязвам веднага, а на свекито казвам "ще видим". Но върха на сладоледа се оказа баща ми с крилата му фраза "иди при доктора и го питай, кво става аз ще забременявам ли най-накрая" :lol:
Доста време ми отнема да обясня на домашните любимци положението, а от чуждите не се вълнувам толкова.
Направо се тревожа за мама в последно време, обаче.
-
А пък моята свекърва няма грешка. Идва вчера и ми носи разни работи за ядене. Излезе на двора и ми откъсна единствената узряла смокиня. Седя, говорихме и ми предложи идната седмица заедно да отидем на УЗИ и преглед при докторката. Много е загрижена.
За сведение, майка ми и леля ми, които са ми и началници, не са ме питали как съм. Майка ми звъня тази сутрин в 7ч. да ми даде задачи, с което събуди мъжа ми.
Ужас!
-
Вече ви разказах за моето т.нар.свеки и нопълно ви разбирам. Браво на тези свекърви които показват уважение, разбиране и подкрепа на снахите си. Та нали и те са били като нас. Аз не разговарям много с майка , трябва вече съвсем да е сериозно и да плача, за да си кажа. Но тя ме познава и веднага разбира, че има нещо да ме гризе. Подкрепя ме и знае кога да ме утеши. А свекито си гледа дъщерята. На сина си се обажда от време на време, за да го пита защо не се обаждаме ние. Сега е щастлива, защото щерката е идпълнила плана и снахата да я ядат кучетата. Плаках и днес цял ден докато приятелят ми открива лова. Поне ще ям пъдпъдъци после. :wink:А тай милия веднага разбра по телефона, че съм тъжна. Евала на добрите женици и м.....а на злите и злобни "съкровища"
-
А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? :wink:
:good_post:
-
Да се похваля!
Днес със свекърва ми ходихме на първо УЗИ. Тя държеше да дойде с мен, че все много се вълнува милата.
Видяха се 2 плодни сакчета с 2 живи зародиша. Чак се просълзихме от радост и вълнение и двете. ГОЛЯМА РАДОСТ! 2 БЕБЕНЦА!
-
Да се похваля!
Днес със свекърва ми ходихме на първо УЗИ. Тя държеше да дойде с мен, че все много се вълнува милата.
Видяха се 2 плодни сакчета с 2 живи зародиша. Чак се просълзихме от радост и вълнение и двете. ГОЛЯМА РАДОСТ! 2 БЕБЕНЦА!
Само мъжа ми още не знае и май няма да е толкова въодушевен, че всички разходи са по 2
Милена, първо честито за двете сакчета. Само че какво значи това - Няма да е въодушевен? Извинявай, ама тук хората не ги интересува дали е по две или по три разхода, след като се борят да стане само. Моля те, просто преди да напишеш каквото и да било - добре си помисли и тогава пиши. Думите ти малко или много нараняват момичетата тук.
-
Гледам аз заглавието на темата и си викам, чакай да ида да посъскам и там. Ама вие няма да престанете да ме изненадвате. Явно вече добре се справяте и без мен. Е още не сте ги диагностицирали тези, които не харесват майките си, а свекървите, ама скоро и това ще стане.
Milena.b много се радвам, че не си ми шефка. Представям си как щеше да се подаваш на подмазване. Направо си представям как ще си търся прах срещу мазни петна. Не ти стига, че майка ти те търпи на работа, а ти само цвилиш срещу нея. Вдига ти осигуровките, ти пак недоволна... че по телефона ти звъняла... И само за да не се притеснява мъжът ти - да ти кажа, че разходите няма да са ви точно по две и голяма част от тях вече поема майка ти. Успокойте се и идете свеки да ви олигави хубавичко!
Аз като бях бременна си говорих с приятелка, която също беше. Сега като имам проблеми ги споделям с вас. И как съм пропуснала да преценя кой ми се лигави повече - майка ми или свекърва ми. Ама то щот ги държа на разстояние, явно.
-
Да се похваля!
Днес със свекърва ми ходихме на първо УЗИ. Тя държеше да дойде с мен, че все много се вълнува милата.
Видяха се 2 плодни сакчета с 2 живи зародиша. Чак се просълзихме от радост и вълнение и двете. ГОЛЯМА РАДОСТ! 2 БЕБЕНЦА!
Само мъжа ми още не знае и май няма да е толкова въодушевен, че всички разходи са по 2
Честито двойна радост! Лека бременност ти желая и да си ги износиш и двечките до край!
Последното изречение обаче те съветвам да го изтриеш, защото звучи гадно. :(
-
Чета, чета и продължавам да се изумявам! Милена, незнам защо си я пуснала тази тема. Какво толкова се оплакваш от майка си не разбрах. Или просто искаше да се похвалиш че хем имаш добра свекърва, хем майка ти ти дава пари и заплата. Ами няма ли да ти е гадно като отидеш на работа, тя да ти се лигави и да ти вика: "Маменце как си, ела да седнеш, да си вдигнеш краката, недей да правиш нищо, аз пак ще ти давам заплата..." Радвай се че имаш такава майка, която може да ти даде работа и да ти вдига осигуровките, а не да бачкаш като вол при някой изрод и накрая да те осигурява на минималната заплата. Защото сигурно половината от момичетата са в това положение.
Щях да прескоча темата, обаче се издразних на последния ти постинг! Много грубо от твоя страна! Лека бременност ти желая, но никога друг път не се оплаквай че са 2. Все пак тук всички се молят и се надяват на бебе въобще. Аз и 3 да са пак ще им се радвам, само да станат!
-
Наистина последното изречение на Милена е ИЗЛИШНО при положение, че във форума момичетата се борят за дете/деца. Това е божа работа, а относно разходите по 2..................... 8O, защо сте правили дете
Извинявам се, но мисля, че прекаляваш. Лека бременност.
-
Все пак тук всички се молят и се надяват на бебе въобще. Аз и 3 да са пак ще им се радвам, само да станат!
Абсолютно точно!
А и децата ги създаваме аз и мъжът ми. Какви майки, какви свекърви има тук не разбирам. Въпроса е да не пречат по някакъв начин с поведението си и отношението си към нас. Това искам аз тях!
-
Без коментар! 8O
Щото може пак да си изтрие темата. :wink:
-
Милена,мисля че си несправедлива към майка си.Според мен тя е от типа хора,които трудно изразяват чувствата си.Това обаче съвсем не означава,че не изпитват такива,и то силни.
-
Милена,мисля че си несправедлива към майка си.Според мен тя е от типа хора,които трудно изразяват чувствата си.Това обаче съвсем не означава,че не изпитват такива,и то силни.
Да, така е, наистина, тя е от този тип хора и сама така се определя.
-
Аз също не обичам да демонстрирам чувствата си,въпреки това обичам дъщеря си повече от всичко на света.Сигурна съм,че и с майка ти е така.
-
Да, така е, наистина, тя е от този тип хора и сама така се определя.
Миленка значи разбираш майка си добре и според мен нямаш основание да се настройваш отрицателно към нея. Може би ти си в другата крайност и си допадате със свекърва ти именно затова. Все пак трябва да разбереш че шефовете имат ангажимента да поддържат фирмата, да мислят за нейното развитие - все едно моя шеф да дойде и да ме кутка как съм и т.н. - малко не става.
Не те нападам, само искам да се осъзнаеш. Майката си е майка и това е. Ако пробваш да си с нея, в неработно време и й разкажеш мисля че и на нея ще й стане хубаво. А трябва да внимаваш на кой (освен на нас във форума) споделяш и сравняваш майка и свекърва, някой може уж случайно да се изтърве и повярвай ми никак няма да й е приятно на твоята майчица.
Ще го осъзнаеш има време, внимавай да не стане късно обаче. Казвай на майка си какво чувстваш и нека и тя преживява радостите около бебетата заедно с теб.
Късмет
-
Здравейте, момичета!
Нямам на кого да го кажа, затова ще го кажа на вас - Истината е, че моята майка изобщо не ме подкрепя в опитите за второ дете. Самата тя е забременяла трудно - коствало й е 4 години. Но вместо като човек, който е минал през това, да ме разбира и да ме подкрепя, тя ми казва, че година и половина е малко време и че просто съм била нетърпелива и трябвало да се "успокоя". А на всичкото отгоре тя е доктор.
Чувствам се малко зле да кажа нещо недобро за майка си, но наистина ми е много болно, че не получавам нейната подкрепа... От месеци насам спрях да й споделям каквото и да било, а и тя не се е сетила да ме попита как се развиват нещата.
-
veni, съжалявам, че се чувстваш наранена. Обаче ние сме големи хора, имаш си мъж, който се надявам да те подкрепя, имаш си и форум, където да четеш и да си намериш твоя лекар. После си се съветваш с него и си действаш по плана, който сте си изготвили. Желая ти успех!
Абе изобщо не разбирам защо трябва да е драма, ако родителите или свекитата не ни държат за ръцете през цялото време. Малко на клюкарник го обърнахме. Родителите са имали този ангажимент, докато станем пълнолетни, свекитата никога не са го имали. Ако са съпричастни и помагат - идеално. Ако не - не са длъжни, важно е само да не пречат и да не се бъркат. Тези деца ще са си наши и трябва да си ги мислим с половинките.
-
Добре, че е майка ми бих казала :P , но е не съм очаквала друго от свекърва си. Майка ми е тази, която ни помага, която се интересува не само на думи :P Свекърва ми се интересума много,на думи обаче - как съм що съм и така нататък. На практика всичко си остава само думи; иначе все повтаря, че ако имаме нужда ще дойде да ми помогне. Е, сега, дойдоха за ден и половина спор няма и с това се отчетоха за 9 месеца :? Казахме им с мъж им да дойдат да отпразнуваме хем рождения ден на свекър ми, хем моя - че и двата са края на август и какво последва като отговор 8O : Имаме ли си разходи по край първородния си внук, лекарства купували това онова и нямало да дойдат 8O Уплашиха се явно да не би покрай празнуването да възникне и някоя работа 8O
И най-вече имат си вече внук за гледане 8O
Нищо де - аз не се впрягам вече; имам майка ми :P - това е достатъчно :P
-
Абе изобщо не разбирам защо трябва да е драма, ако родителите или свекитата не ни държат за ръцете през цялото време. Малко на клюкарник го обърнахме. Родителите са имали този ангажимент, докато станем пълнолетни, свекитата никога не са го имали. Ако са съпричастни и помагат - идеално. Ако не - не са длъжни, важно е само да не пречат и да не се бъркат. Тези деца ще са си наши и трябва да си ги мислим с половинките.
Напълно подкрепям! :)
Който си има брадичка си купува гребенче!
Не смятам, че някой, който и да е той ми е длъжен с нещо.
-
Аз си мисля, че боли защото това е отношението на един от най-близките ти хора. Ако имам безразличието на свекито, на някоя леля или на някоя приятелка......., не би ми станало добре, но безразличието на майка ми, трудно бих го понесла. А и не мисля, че става въпрос за дундуркане или държане на ръката при счупен нокът например. Не знам, така мисля аз. Нека Milena.b и veni ме поправят ако греша.
-
Ето затова намирам моя случай за необичаен. Мен дори леко ме обижда поведението на майка ми. С нея само един път сме говорили на лична вълна - на тема бременност и то аз започнах разговора. Иначе говорим само на служебни теми. Тя се вълнува основно от работата. Аз бих искала да ме пита и за мен, не само за ДДСто и за осигуровките. 8O
Не си сама спокойно, аз имам подобен проблем. С моята майка не сме разговаряли по лични теми повече от 5години сигурно. Тя е твърде властна и с нея трудно се коментира каквото и да било. Немога и да си представя да трябва да й кажа че имам евентуално проблем с бебеправенето. Имам чуството, че ще получи просто удар :(. Виж, противно на коментарите й, че свекър ми и свекърва ми щели да ми вгорчат живота, с тях / да чукна на дърво / се разбирам изключително добре. Те ни помагат адски много, естествено все още незнаят, че правя разни изследвания, и не се знае какво ми е още, но поне знам, че ако видим зор с милото има към кого да се обърнем за помощ. Те веднага ще се отзоват просто съм сигурна.
Пожелавам такива свекър и свекърва на всеки :)
-
Я да се намеся и аз ,че на мен ми е съвсем прясно/от вчера/.
Когато съобщих на моите родители ,толкова се радваха ,дори измислиха къде точно щяло да спи детето.Макар ,че имат вече една сладка внучка-отроче на сестра ми ,все даваха зор.
Вчера с моя възлюбен отидохме да съобщим на неговото семейство.Бяхме настроени за много приятни емоции,тъй като те са много сърдечни хора.НО!!!Когато им съобщихме те ни гледаха все едно сме им съобщили за смъртен случай.Почнаха да правят коментари от рода-„Ние мислехме ,че сте ялови и си викаме тези двамата да вземат да си осиновят едно дете.Ама после си викаме ,пък кой знае какво ще им се падне по добре без.”
Можете да си представите как гледахме и двамата.Толкова зле не съм се чувствала през целия си съзнателен живот.После явно осъзнаха грешката си ,ама казаното не спря да боли.Сега мислите ми са ангажирани само с тези тежки думи.Незнам може и от хормоните да е ама много ме боли
-
Верно ли бе? 8O 8O 8O
Етървата и девера като съобщиха на свекървата, че етървата е бременна в края на 4ти месец тя само исумтя-ми хубаво и докато не се роди племенника не отвори дума за това и си мислех,че това е лошо, ама гледай, имало и по-лоши варианти! :?
-
Оооо Мимка, аз като един оптимист да кажа, че винаги може и по-зле :lol:
Но пък си признавам без бой, че вие двете ме смаяхте 8O такова нещо не бях чувала до сега.
Миличка, хич да не ти пука какво са ти казали. Тегли им една м...на и карай по-спокойно. Не се хаби за глупости, а си помисили за малкото човече, което расте в теб. То заслужава спокойна и усмихната майка. Знам, че са те наранили, но те със сигурност не заслужават да ги мислиш толкова, не можеш и да промениш станалото. Тогава не се наказвай за чужди грешки!
Хайде късмет и горе главата :D
-
„Ние мислехме, че сте ялови и си викаме тези двамата да вземат да си осиновят едно дете.Ама после си викаме, пък кой знае какво ще им се падне по добре без.”
Мойта едната баба си беше проста женица - нито училище беше завършила (беше учила за шивачка), нито беше работила на бюро. Тя имаше навика така да си казва всичко точно както го мисли. Дори не си помисляше, че някой може да тълкува. Но никога не е имала лоши чувства. Всичко си беше първосигнално. И до сега си спомням едно писмо (тогава бяхя в пощенски плик) била тръгнала да ни праща и по пътя разбрала, че племенника й се е оженил. Направо отвън на плика беше написала "Племенника се ожени за онази пъпчивата, дето идваше на гости"
Не им се сърди. Постави се на тяхно място. Хвърлила си ги в размисъл хората. Ами сега какво ще кажат на хората?
-
Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо. 8O
-
Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо. 8O
Абе не мисля че случая е такъв.Nikolgia казва че са много сърдечни хората.По/скоро са били шокирани,и не са могли да асимилират ситуацията.А това че са използвали думата 'ялови' , вместо 'бездетни',или т.н. 'купешки' термини,е не звучи много добре,но какво от това,сигурна съм че нищо лошо не са имали предвид.
-
Не мога да повярвам, че има хора, които не се радват, че
ще стават баба и дядо. 8O
Абе не мисля че случая е такъв.Nikolgia казва че са много сърдечни хората.По/скоро са били шокирани,и не са могли да асимилират ситуацията.А това че са използвали думата 'ялови' , вместо 'бездетни',или т.н. 'купешки' термини,е не звучи много добре,но какво от това,сигурна съм че нищо лошо не са имали предвид.
Аз не визирах точно тях. :wink:
-
И аз да споделя.
Майка ми все ме пита "Има ли нещо?". Виждаме се през почивните дни, главно в неделя, за няколко часа. Вече дори се притеснявам да остана насаме с нея. Не че не искам да й споделя, но просто това припиране започва да ме дразни. И понеже ми е майка, на няколко пъти й правих забележка. Казах й да престане да ме пита за това и че ме натоварва още повече психически, и че когато стане бебето, ще научи. Спира за известно време с въпросите, после пак започва. Не сме се виждали вече 3 седмици и съм сигурна, че като се видим другата седмица, отново ще ме попита.
А свекърва ми ме е питала какво става с нас точно два пъти. Тя пък другата крайност - понякога си мисля, че не я интересува. Сега е ангажирана и с бебето на зълва ми и хептен е забравила за нас. А пък с нея като че ли ми е по-лесно да споделям този проблем. Скоро даже като си говорихме със съпруга ми го попитах дали пък с него не е говорила нещо. Ама не.
-
Малко ще ви занимавам с мойте проблеми. Ще е дълго, знам, но имам нужда да напиша някъде това което така ме измъчва. Със съпруга ми сме от близо 10 години заедно. От деца. Израснахме заедно и бяхме заедно в най-хубавите ни тинейджърски години. Обичахме се и сега се обичаме по силно от всякога. Но винаги сме имали един проблем и то голям. Родителите му. В началото аз найвната девойка не подозирах и не можех да си представя , че може да има такива хора.Колко пътисъм чувала свекърва ми да злослови зад гърба ми. Колко пъти съм чувала мъжа си да и казва: Майко, моля те не ни се мешай. Държа да кажа, че живеем отделно. При нас живее майката на свекърва ми, която е толкова тиха. Не разбирам че има баба в къщата. Идва когато я викнем, хапва и си отива в стаята.
Имах много проблеми с брата на мъжа ми. Имаше една злоба в това момче. Влизаше кален с обувките в къщи, опишкваше целия капак на тоалетната, имам чувството че стреляше от вратата още. :(
Хиляди пъти съм молела мъжа ми да му направи забележка, когато най-накрая му правеше онзи му казваше че си е при баба и всичко завършваше със скандал :(
Свекър ми, той е толкова странна птица. Може би никога няма да го разбера.
Винаги когато е дошъл е крещал за нещо, казвал ни е какви сме лентяй и как сме се мотали безцелно нагоре надолу. С две думи нищо не става от вас :( Дори когато мъжа ми работеше на две места и след нощна смяна отиваше на другата работа. Работеше по 24 часа :( Аз работех 2дни и почивах два дни. В дните който почивах лепях тапети и правех ремонт на скапаната къща която сега мразя до дъното на душата си :(
Свекърва ми, ох свекърва ми. Тя никога не ме е харесвала. От първия път в който ме видя разбра че аз не се потдавам на команди и това не и хареса. Винаги е настройвала мъжа ми срещу мен. Дори когато бях бременна и знаеше че три години се мъчихме, тя не се спря. даже имам чувството че тогава озлобя още повече. Отдавна спрях да и обръщам внимание, но това я вбесяваше още повече. Докато един ден, преди няколко дни не се случи непоправимото. Появи се тя с бойна крачка, влезе на майка си в стаята и извика мъжа ми. И на отворена врата започна да крещи. Още не мога да повярвам и никога няма да забравя. Цитирам: Тя мене не уважава бе, тя детето не уважава, тя и тебе не уважава тая. Къщата е моя бе, аз съм царя и аз казвам, калта подноктите ми стой още когато я стройхме. Тя ми оскуба тиквата тя и труда ми не уважава(случая с тиквата: пред къщата мъжа ми направи беседка, посадихме райграс и направихме пясъчник и люлка за детето. През цветята и тези съоръжения докато бехме на почивки един месец се изви прекрасна тиква. Това е трета година , първите две и изтърпяхме тиквите. :()Ти не си мъж бе, да и позволяваш така да ни тъпче, ти мъж ли си бе, та не хванеш да я смачкаш и да я изхвърлиш от тука. Тук аз се намесих и се опитах културно да и обясня, че тя работа в мойто семейство няма. Няма място във възпитанието на детето ми и т.н. при което тя освирепя още толкова и избълва още порция простотия и злоба: Ти като се разведете кво си мислиш ма, аз на сина си съм му дала къщата(тук незнам какво тя е дала, като тази къща не е нейна а е на майка и. Бабата беше сама и каза че ще препише на мъж ми къщата ако и позволи да остане в нея. Само и само да не е самичка, пък и не може да се справя сама жената)(а и незнам защо е решила, че ще се развеждаме, явно поради друг случай когато мъжа ми го боляха бъбреци и го молих два дни да отиде на лекар. Тъкмо се съгласи и тръгнахме на там, тя се появи и му каза че ще му свари коса от царевица и ще му разтрие бъбреците с ракия и ще му минат :() Та била дала на мъжа ми къщата, не на мене. А тази къщурка беше само купчина тухли и покрив с боклуци вътре. Лепени тапети от преди двайсет години по три цвята и вида щото такива е имало по битака. :( От там ние препокрихме покрива, пристройхме две помещения които направихме на баня и тоалетна защото нямаше, направихме ремонт и обзаведихме цялата къща включително и в стаята на бабата. Направихме локално парно, сменихме дограми и врати вътре с ПВЦ и Алуминии и кажи речи за три години набухахме около 100 000 лв вътре, колкото един прекрасен апартамент преди три години в центъра на София. Е идва ми да се гръмна повярвайте ми :( След като разбрах че няма да се разбера със побеснялото крещящо чудо реших че няма смисъл да говоря повече. съшност аз отдавна знам че смисъл няма, но заради мъжа ми.. Та взех си колата и излязохме с детето до банката. Спряли ни картата щото имала срок две години, ми хубаво де, имате ми телефоните, ми оведомете ни :( Та разходихме се до другия край на софия щото и клона в който сме теглили кредита е там, пък и от там трябва картите да си вземе. А тя звъна на мъжа ми и я чувам че пак крещи. Имала рожден ден, той не я попитал има ли багаж да качи и да я закара. Той пелтечи милия нещо тя пак бълва: добре щом жена ти е права ближи и задника :(. Ядосах се , но мълча, на него му е достатъчно. Изпратих го до тях да вземе малко да се разберат и да и сложи наморник. Ако трябва и нещо против бяс да и даде. Уж каза че се разбрали, уж баща му щял да реши проблема, вчера пак идват в къщи. Тряскат врати, хвърлят сладки. Чакат да мина и почват злобните коментари. Айде взех си малката и отидох на гости. Върнах се на обяд да си нахраня детето и да го приспя, изяли го че нарочно детето съм взела.
Ей бога ми аман вече. Идва моят вуйчо, носи ми грозде , човека на село бил при баба ми, седят под беседката и го гледат като бикове. Ми какво е виновен той. Мъжа ми вече със сетни сили и сълзи в очите от срам трепери и ми вика, моля те направи нещо, щото ще ги изгоня. Ми какво да направя :( Дадох му една лъжичка мента, глог и валерян и му казах че след малко си тръгват да стиска зъби. :(
Идват след малко кумовете, момчето казва как сте добър ден. свекър ми: айде жена да си ходиме да не и пречим тука да си седят. Това съпроводено от злобната муцунка и вечната физиономия тип многострадална Геновева. :(
Ей хора, кажете ми аз ли съм идиот или какво. Те брака ми няма да съсипят, но съсипват мъжа ми. Той горкия така се тормози. А се кълнеше в семейството си, те никога няма да направят така, те никога няма да кажат това, те не са способни на онова и сега все едно го налагат с бухалки ежедневно. А как ми кажете аз да ги погледна в очите. А и не бил мъж щото не ме накарал да им казвам майка и татко. 8O :rockon:
Кажете ми хора с тея хиляди заеми къде да отида и как да помогна на съпруга си. На майка си несмея да кажа, когато опира до детето и тя го защитава както може. Но чувствам, че вече ни идва в повече. Ще се махнат ли тея хора или това ще продължи вечно. Какво е това тяхното възпитание, какви са тези хора. Мъж ми каза че не били преди такива или може би той не ги познава в тази им светлина. Може пък аз да съм виновна. :(
-
Малко ще ви занимавам с мойте проблеми.... Може пък аз да съм виновна. :(
Ужас, какви отношения :balk_159: :balk_149:
Според мен дори и ти да си виновна за нещо, те не би трябвало така да внасят проблеми в семейството, поне ако обичат сина си.
Просто заставай зад мъжа си на 100% и го подкрепяй, защото сигурно на него му е още по-тежко :balk_133:
Колкото до злобното свеки може да й устоиш една спаринг среща :fighting:, в която да й обясниш че тя тормози детето си по тоя начин и да вземе да се стегне, вместо да го съсипва.
-
За нещастие,с такива хора не можеш да се разбереш по никакъв начин,и никакъв разговор не може да ги промени.Само игнориране,което както виждам вие не може да си го позволите,защото живеете в тяхно жилище./от юридическа гледна точка ще стане така,освен ако бабата не го е прехвърлила на вас/.В момента ни се налага да живеем в отстъпено от свекъра и свекървата жилище/докато построим нашата къща/,и искам да ви кажа,че ми се разхождат като генерални директори тук,въпреки че те живеят на друго място.В момента ,в който им направихме забележка,ми се заяви,че това си е тяхна собсвеност и ще правят каквото си искат.
-
Жекова жилището е прехвърлено на мъжа ми от баба му. :(
Свекърва ми има малък дял който ни прехвърли с дарение и от там идва цялата тази гнус и искане да и се кланяме цял живот. :(
Единственото което ще направят е мъжа ми да ги намрази за цял живот. Внучка им също.
-
Ох,Лидия,тогава кураж,явно отърване няма!Горкия ти мъж,кой знае как се срамува от тях.Дано не се стигне до омраза,че това вече не е хубаво!И моя е разочарован от своите,затова поне аз не му мърморя.Гледам криво-ляво да се разбирам с тях,докато се махнем оттук.
-
Е всеки път се изумявам колко ненормален народ има!Е то бива бива,ама това което Лидия разказа,направо ме ужаси!Как може да има такива изроди*извинявам се за израза*!Какво удоволствие им доставя по цял ден да се надъхват,да злобеят и да мислят само простотии!
Лидия,не знам какво да те посъветвам,никога не съм била в подобна ситуация.Само мога да ти пожелая много скоро да кротнат малко и да им дойде акъла.И много сили ти желая,защото като гледам,трябват ти!
Много успех и късмет и да ти е живо и здраво семейството,това е най/важното!
-
Както изградихме този дом, така ако не се махнат ще изградя и друг, дори цял живот да работя за него. Имам още три години от заема и след това спокойно мога да изтегля друг.Заради мъжа ми е мъката ми. Той много се тормози. Той се кълнеше в тях, че никога няма да са способни и на част от тази помия. Не мога да разбера хора, как една майка може така упорито и с такава злоба да крещи срещу детето си. Да се опитва да разбие семейството му. :( Някой ще каже че ги мразя, ми не ги мразя, жал ми е за тях. Преди много се ядосвах, сега ми е жал за децата им. Аз като дойдат хващам на някъде, но децата им... :( Малкия им син схвана за какво иде реч, държи се вече като човек и гледаме да се разбираме. Представяте ли си като влезе някоя девойка пък в апартамента и със брата на мъжа ми... :(
Аз и на свекърва ми и казах, тормози си децата , не мен, колкото и да и се иска.
Благодаря ви милички че поговорихте с мен. Имах нужда да поговоря с някого за това.
От нерви одеве и темата съм сбъркала. :? :bighug:
-
Лиденце,какво преживяваш.ужас.незнам какво да ти кажа,трудна ситуация.бъди опора на мъжъ си и го подкрепяй.или като се появат и не се показвай,и просто акъла ми не го побира как има такива хора.как може да ти създават такива главоболия и нерви,на всичко което си преживяла.нямам думи. :bighug:
-
Ниа то това си е отдавна, но поне не ми бълваха в очите. Избягвах ги , както и сега.
Аз отдавна да съм си събрала багажа, но мъжа ми не е съгласен. :(
Ще ги изчакам още малко да видя, може пък да се усетят 8O
-
Лидка, много мъчмо ми стана... Личен опит в такива неща нямам, но исках да ти кажа, че много ти се възхищавам на това, че въпреки ужасните обстоятелства си толкова добронамерен, премерен и разумен човек. С такова чудо май няма начин да се разбереш и всеки опит само ще усложни конфликта и пак ще постави мъжа ти между чука и наковалнята. Много разумно постъпваш, като се стараеш да не внасяш още стрес в душата на мъжа си. Все пак, хубавото е, че жилището е юридически ваше, колкото и да злобее, не може да направи нищо страшно поне в този план. Пък кой знае, някой ден може просто да го продадете, като толкова си тровите живота заради това и да си купите друго. Наистина недоумявам как може да си тормозиш така собствените деца, ама свят широк. Единственото, от което много бих се притеснявала в тази ситуация, е как ще се отразят тези неща на малката. Все пак, каквото и да става с възрастните, не е нормално едно дете да чува трясъци на врати, да гледа как летят сладки и ти да се притесняваш да се приберете, за да поспи спокойно, когато трябва да спи. Желая ти сили и малко късмет да се справиш с това, всичко друго ще се нареди, важното е да си пазите любовта, взаимното уважение и нервите. :bighug:
-
Да мармотче и мен това ме притеснява. Изнервят ни и малката малко или много усеща. Започва и тя да нервничи колкото и да я гушкам и гъдаличкам да се смее. Те идват два три пъти в седмицата за два три часа, но то стига. На нас и следващия ден ни е "цветен". Мисля, непрекъснато търся варянти за решение на проблема. Но нещата са много , много сложни. Винаги съм казвала, когато човек позволи злобата да изпълни душата му, дори и да умра, на него няма да му стане по леко. :(
Виждам, че мъжа ми е на ръба на силите си и скоро ще избухне. Проблема е техен не мой. Кой каквото си е надробил, да си го сърба в крайна сметка. И все пак надеждата умира последна и аз все още се надявам, че ще се спрат до тук и ще престанат. Дано.
-
Лидка, вие наистина преживявате нещо ужасно :( Както ги описваш, тези хора няма да паднат по гръб. Явно, свикнали са да им се играе по свирката и затова сте им трън в очите. Хубавото е, че мъжът ти е на твоя страна. Какво щеше да бъде, ако се подчиняваше безпрекословно на майка си 8O
Дано рано или късно родителите му осъзнаят, че с това поведение вредят не само на децата, а и на внучка си.
-
Stivarip ако и се подчиняваше отдавна да не сме заедно. Незнам как и кой го е възпитал този човек, но найстина се чудя дали е от това семейство. 8O
Те са от старата категория народ. Снахата ще лъска и принася. Ще ги посреща с питка мед и сол всеки божи ден. Ще им се кланя. Каквото каже мъжа трябва да е закон. Ще си седи в къщи да си гледа децата и няма да сади трева и цветя ами ще копае градина. Няма да учи више, щото работата на жената е да си гледа децата в къщи. :lol:. Неща който са на светлинни години от моето възпитание и мислене. От там дойде неразбирателството и омразата им към мен. Е аз съм си такава, мъжа ми ме обича такава и не иска да се променям. Техните желания не ме интересуват.
-
Драмата в която живее Лидия , ме кара да се замисля , колко млади ,свежи , изпълнени с живот хора , трябва да търпят ежедневен тормоз!
Защо ?
Нямат и не могат да имат собствено жилище ?
Властта - "ти живееш в моя дом и ще правиш каквото аз пожелая!"
Комплексите - родители , чието собственическо чувство превръща децата им в жертви и
оскотели от низки чувства , се борят за абсолютен контрол върху живота на собственото си дете !
Превръщат омразата в движеща сила , докато ги съсипят , разделят с "оня"/"оная" , разболеят или превърнат в роби на собствената си низост?!
На финала ?
Съсипани безкрайно дълги дни , месеци , години от нечий живот ?
А живота е толкова кратък , че дори не можеш да преглътнеш цялата тази отрова!
Лидия , аз не смея да давам съвети , мога и искрено съжалявам ,че преживявате всичко това !
Но ако корена на всички тези мрачни събития е в покрива над главите ви , сменете го , твърде скъпа цена сте платили !
Желая ти от цялото си сърце да намериш изход и спокойствие за твоето семейство!
-
Лидка, искрено ти съчувствам за емоциите, които изживяваш в момента! За съжаление тези отношения ги има (и ще ги има) откакто свят светува и лошото е, че едва ли някой ще може да ги промени.
Съгласна съм с мненията на момичетата, и също бих добавила, че е нормално в момента, след всичко това, да се чувстваш зле, но за да го преодолееш по-леко се бори не толкова с болката, която са ти причинили тези хора, а с негативните мисли, които следват от това. Нали знаеш, че човек като е ядосан започва да се надъхва и вместо да се съвземе по-бързо от ситуацията, той се настройва още повече и си усложнява положението. Затова не си слагай всичко на сърцето, гледай си мъжа, прекрасното детенце и да не ти пука!
:hug2:
-
Ох, Лиде, много ми стана мъчно в какъв абсурд трябва да живеете със семейството си :( С малко детенце, което кърмиш и ти е нужно толкова спокойствие...
Не знам какъв съвет да дам, но ми се струва, че такъв тип хора няма да се променят, те самите едва ли имат желание за промяна.
Дано скоро намерите начин да излезете от тази ситуация и заживеете нормално.
-
Лиде, в тази ситуация трудно се дава съвет. При мен нещата са почти същите, с тази разлика че аз само веднъж съм позволила на свекърва си да ми крещи и тя повече не повтори. От тогава с нея не разговаряме, не си ходим на гости, не се срещаме. При нас за късмет голямото разстояние има също значение. Въпреки това, мога само да те посъветвам - като дойдат пак, вземай си детето и излизай от в къщи. Не стой там, не чакай да започнат скандала. Просто се махай. Не си заслужава нито нервите, нито стреса. А и детето няма да страда. Ако искат да виждат малката, просто кажи, че ако не се променят няма да им я даваш да я виждат и че един ден ще умрат като кучета сами в старчески дом. Не говори с тях, подкрепяй мъжа си колкото можеш и се обичайте. И на мен ми е жал за моя мъж, защото той страда от всичко, но няма как. Не можем да ги променим. Те не искат да разберат, че пречат на децата си и ги правят нещастни. Жалко е, но нямаме друг изход.
-
Направо им се чудя как не им идва на акъла,че няма да са вечно млади,и че един ден така или иначе пак на нашите ръце ще паднат!
-
Лиде, мила ... направо като те четох, ми настръхна косата.... Истината е, че и аз с моята ССССССССвекървещица :wink: имах търкания на тема имоти, и то още преди с милото да тръгнем сериозно (бяхме у тях, тя се беше разкрещяла, че съм такава и онакава /няма да пиша епитетите, че са супер грозни/, и че искам на милото да му взема апартамента), но за щастие милото я отряза още тогава.
Резултат - те не знаеха, че ще подписваме, леко затоплихме отношенията, но все още се виждаме само по Коледа и Великден :lol: (малейй, че кефффф) :lol:
И както и нашите и ссссссссссссвекърите живеят в София, така ние с милото сме под наем - далече и от едните и от другите... И винаги съм си мислила, че това е най-доброто решение, всяко семейство да е само за себе си, самостоятелно, да не му се бъркат....
Та мисълта ми беше - нямате ли възможност да излезете на квартира?
Иначе, на такива хора, с такива дребнособственически еснафски инстинкти, няма как да въздействаш за съжаление...
-
Аз искам да изляза на квартира. Винаги съм искала, но мъжа ми е против. Когато влязахме в къщата тя беше купчина тухли. Изтеглихме кредити които ще връщаме още три години за да я оправим. Сега наем от 300 лв е непосилен за нас, при полужение че връщаме още 300 на банката :?. Много ни става. Ще го оставя още малко да видим дали ще се оправи с тях. Той така иска, ще се съглася с него. Но непрекъснато мисля и търся варянт да се изнесем някъде.
Днес пак свекърва ми дойде, пак съска и мрънка на мъжа ми как прекалено много ме боготворял а аз нищо не съм заслужавала и тех грам не уважавал. На човека взе че му писна и се развика. Каза и че брат му ги реже и крещи по тях, затова му треперят и го уважават , а той горкия поне се държи добре все им е крив. Попита я направо какво иска, да се разведем и да ме изгони ли? Тя като седна да вика: о, не не, как така можеш да говориш, искам само жена ти да ме уважава. Тогава той и каза че това не е начина и само влошава нещата. Тя пак се връцна и си тръгна. И пак горкия се ядосва цял ден. Усещам как започвам да се газирам вече, то и моето търпение си има граници. И скоро време ще има експлозия, ще се чуе да знаете :lol: :bonk: :bonk: :bonk:
Очаквайте продължение :lol:
-
Скъпа щом мъжлето ти е с теб-значи нищо не е изгубено.Именно в трудни ситуации се разбира дали си заслужава да бъде някой до теб и да разчиташ на него. Вярно и на тях не им е лесно да лавират м/у двата бряга..но в разговорите е истината.Мисля че тя го прави от безсилие.Приеми я такава каквато е важното е вие заедно да извървите пътя по който сте тръгнали :bighug:
-
Момичета, снощи се появи свекър ми. Аз бях решила да прекъсна всякакъв контакт с тези хора, но ме хвана на тясно в кухнята :). Още щом започна да ми чете лекции по възпитания седнах и му казах направо, че аз не съм идиот и предостатъчно търпях. Последната капка съпругата му я сложи и никога няма да забравя. Казах му че ще потдържам с него служебни отношения, колкото да не тормозя сина му и детето си. Но когато става въпрос за съпругата му, просто да не иска нищо от мен. Достатъчно е че изобщо я допускам до детето си и съм още тук. Затова пак трябва да е благодарен на сина си. Той седна да я защитава, но го спрях. каквото тя чувства и има да ми каже ми го каза. Аз я чух и повече не желая да я слушам. Дори не него ами папата да ми докара тук. Разговора мина в спокоен тон, без викове. Мисля че човека ме разбра. дано се примирят най-накрая че сина и е женен и гледа и уважава семейството си. Той ни помоли да останем в къщата и каза че тя е на мъжа ми и никой няма право да ни говори така. Незнаел защо жена му така е побесняла. Повече нямало да се повтори. Не мога да ги разбера тези хора. Дано се приключи вече са това. Склонна съм да вярвам в доброто и разума, дано пак да не падна по гръб. :?Прегръщам ви.
-
Браво,Лидия,много се радвам,че нещата са се развили така!Хубаво е ,че сте се разбрали в прав текст,без излишни емоции.Дано нещата да се нормализират и поне да поддържате едни относително нормални отношения.
-
Лиде, и аз много се радвам, че нещата при теб се развиват по този начин! Според мен проблемите се решават като се говори за тях още в самото начало, иначе като мине време се затлачват и шанса от разбиране и сдобряване намалява. Познавам доста хора развалили си по такъв начин роднински и приятелски отношения. Добре, че сте постъпили интелигентно и сте се разбрали на кой какво му тежи.
:bighug:
-
:bighug: Момичета не отварях темата да не се ядосвам вече. Прегръщам ви силно.
Бори :bighug: