За мен също майката си е майка!
Ще ви кажа само един случай/от мнооооогото такива подобни/и ще разберете!
Никога няма да забравя като ходихме на прегледа да чуем пулса на бебетата/
знаете,че това е много важно/,аз бях много притеснена,майка ми сигурно повече от мене,обаче винаги ми даваше кураж!Даже тогава майка ми дойде с нас.
Свекърва ми,стара жена на 82 години,очакваща първите си внучета,даже и не каза нещо за наша подкрепа.Както и да е,връщаме се ние от прегледа,аз майка ми и моя на върха на щастието,влизаме в къщи,свекърва ми гледа мач с другия си син!
Минаха 5,10 минути,никой нищо не пита! :?Свкърва ми толкова унесена в мача,вика,крещи,псува футболистите......
На мен ми стана много гадно и му казах на моя.
След половин час моя вече бесен,пита майка си и на брат си:
"Няма ли да попитате дали сме чули сърчицата,не ви ли интересува?"
А те чак се ядосаха,и викат:
,"ми ние чакаме вие да ни кажете,ние какво да ви попитаме!" 8OС едно безразличие....нямам думи!
Ами един ден взела да яде,и гледам че си слага половин кило масло на филията,цялото!
И аз и викам:
"Няма друго масло/а знае,че аз на закуска ям масло/!Аз бременна!
И като ми се обръща оная ми ти жена с един "кръвнишки поглед",и като ми вика:
"Аз не съм ли човек?Аз не трябва ли да ям?
Като ми се развика,направо ме уплаши,и така и не ядох аз да яде тя!
И още мноооооооооого такива подобни!
А майка ми горката,какво ли не преживя с мене,и сега милата децата ми гледа,и никога нищо не казва.
Майката си е майка!