За мен също майката си е майка!
Ще ви кажа само един случай/от мнооооогото такива подобни/и ще разберете!
Никога няма да забравя като ходихме на прегледа да чуем пулса на бебетата/
знаете,че това е много важно/,аз бях много притеснена,майка ми сигурно повече от мене,обаче винаги ми даваше кураж!Даже тогава майка ми дойде с нас.
Свекърва ми,стара жена на 82 години,очакваща първите си внучета,даже и не каза нещо за наша подкрепа.Както и да е,връщаме се ние от прегледа,аз майка ми и моя на върха на щастието,влизаме в къщи,свекърва ми гледа мач с другия си син!
Минаха 5,10 минути,никой нищо не пита! :?Свкърва ми толкова унесена в мача,вика,крещи,псува футболистите......
На мен ми стана много гадно и му казах на моя.
След половин час моя вече бесен,пита майка си и на брат си:
"Няма ли да попитате дали сме чули сърчицата,не ви ли интересува?"
А те чак се ядосаха,и викат:
,"ми ние чакаме вие да ни кажете,ние какво да ви попитаме!" 8OС едно безразличие....нямам думи!
Ами един ден взела да яде,и гледам че си слага половин кило масло на филията,цялото!
И аз и викам:
"Няма друго масло/а знае,че аз на закуска ям масло/!Аз бременна!
И като ми се обръща оная ми ти жена с един "кръвнишки поглед",и като ми вика:
"Аз не съм ли човек?Аз не трябва ли да ям?
Като ми се развика,направо ме уплаши,и така и не ядох аз да яде тя!
И още мноооооооооого такива подобни!
А майка ми горката,какво ли не преживя с мене,и сега милата децата ми гледа,и никога нищо не казва.
Майката си е майка!

Ами, Сами,
Купувайте повечко масло, да не се сърди женицата. Тя не знае ли кво значи бременна и глад?!
Е, вече казах, че съм изключение. Моята свеки е загрижена. Като ходихме да правим генетични изследвания, веднага звъни, интересува се. Така и след всяко УЗИ и ЖК.
Пожелавам ви свекърви като моята.

Обаче, Сами, това с маслото ме изуми, че и с мача - също.

Ами един ден взела да яде,и гледам че си слага половин кило масло на филията,цялото!
И аз и викам:
"Няма друго масло/а знае,че аз на закуска ям масло/!Аз бременна!
И като ми се обръща оная ми ти жена с един "кръвнишки поглед",и като ми вика:
"Аз не съм ли човек?Аз не трябва ли да ям?
Като ми се развика,направо ме уплаши,и така и не ядох аз да яде тя!
И още мноооооооооого такива подобни!
А майка ми горката,какво ли не преживя с мене,и сега милата децата ми гледа,и никога нищо не казва.
Майката си е майка!

[/quote]
Като остареят са така.Все по-егоисти стават(не вси4ки разбира се,но някои...)
Не и се връзвай.

Цитат на: Milena.b в Август 15, 2007, 10:38:11 am

Ами, такава си е тя майка ми. Тя не показва чувства, знам си я....Явно, ще остана единствената в този форум, чиято свекърва се държи по-майчински.

  Милена,ние с теб сме едни щастливи снахи,защото сме попаднали на добри и разбиращи свекърви. Моята майка обаче е прекалено загрижена за прегледите и процедурите,които правя и наравно с баща ми проследява всяка една стъпка от плана ни към бебчо(не отричам и редовната финансова помощ от тяхна страна).Споделям много и с нея и със свекърва ми.Но майката си е майка(колкото и тривиално да звучи) и затова ми е болно за това което пишеш за твоята.Явно това е нейният начин да те направи по-силна,не си пада много по "сантименталносттите".Но ти при всяка възможност,която ти се отдаде,говори й,сподели й...информирай я как протича бременността ти,че имаш нужда от нейната майчинска подкрепа,без да хленчиш,разбира се. Радвай се на бременността си,успех!

  Напълно съм съгласна с Баракудка.Милена,сигурна съм,че ако посрещнеш майка си с една топла прегръдка и й споделиш,че имаш нужда от нея направо ще се разтопи.От друга страна трябва да се гордееш,че имаш такава силна и оправна майка,но аз съм сигурна,че ти го цениш.Аз просто не знам какво бих правила без моята майка,макар да знам ,че един ден и това ще се случи.Тя е човека,който ако трябва няма да яде,няма да спи за да мога аз да съм добре.МНОГО Я ОБИЧАМ!!!!!!

Перошинке,
За какви удобства говориш, чесе грижела свекърва ти? Кое по-точно да му бъде удобно?

Тук имам предвид,че свекървата ми винаги поставя сина си пред мен.Нормално е ,дете й е,но понякога е обидно.Все гледа той да не се тревожи за нищо и наглостта й е стигала дотам да ми казва да не споделям моите проблеми с моя мъж,че той да не се тревожел.Още повече ,че моята майка не ги прави такива неща и си мислех,че всички обични майки се държат така.Мята никога не би си позволила да засегне по какъвто и да е начин мъжа ми,за да има мир и спокойствие между нас двама ни.Преди 2 седмици с моя изкарахме летния грип.Повръщане,разтройсво 3 дни.Понеже мъжа ми рядко и се обажда ,а тя е досадна и тои все я хока,свекито звъни на мен и почва-защо не ми званите,защо това,защо онова.Аз за да не я тревожа и казвам,че само аз съм болна и се чувствам като парцал.Глас в пустиня.То си знае неговото.Може да съм болна,ама трябва да се обадя.ядосах се и казах,че и сина й е болен,леееелее като се развайка,ще кажеш че е в болницата.И много други такива.Той не живее с нея от 16 годишен.Сега е на 32.И като доиде в нас се почва кое как да готвя,или да направя,защото той така оби4ал,а аз не съм знаела.А за 16 години много вода е изтегла и тя съвсем не познава сина си.
  Твоята майка ми напомня на моя баща.През живота ми съм получила 4 целувки по бузата,а през всичкото останало време,с брат ми ни учи как да се справяме с живота,как да се справяме с работата и т.н.Делови разговори.Винаги е бил много строг и макар с всички сили да се мъчи да не го показва,когато имаме някакви емоционални проблеми,той много се разчувства,но само ако му покажем,че имаме нужда точно от неговата подкрепа.
 Не бъди като майка си,покажи й ,че ти липсва и разчупи леда!Живота е много кратък и никои няма да ти го върне.Не се обиждай от поведението й,а говори!

Дължа много на майка ми!Винаги имам пълна подкрепа от нейна страна.Макар че ние сме с мъжки фактор, майка ми ми даде пари за изследванията ма мъжа ми.Абе майката си е майка,няма какво да говорим.А свекито,тя не знае,в пълно невидение е.Мъжа ми не пожела да каже на неговите родители че има проблем.Но моите знаят всичко,и ни подкрепят непрекъснато.Веднъж мъжът ми беше казал,че ако нямахме собствено жилище,щяхме да живеем при моите родители,защото за него те са златни хора, а при неговите не искал да  живее.От 18 годишен се оправя сам и живее сам.
Момичета да се гордеем с МАЙКИТЕ си.ОБИЧАМ я много и незнам какво бих правила без нея!

Перошинке,
Явно твоят баща и моята майка са от едно тесто замесени. При нас майка беше строгата, а баща ми - добрия и сантименталния. майка ме биеше като бах малка, а баща ми ме спасяваше и ме извеждаше някъде на разходка.
Сега ние с майка ми се виждаме и чуваме всеки ден, но тя ми говори предимно служебно, защото работя при нея.
Ама, кво да се оплаквам. Такъв модел си е тя - работата я вълнува преди всичко. Една бивша колежка също се чудеше на отношенията ни - че са делови, а не лични.
Сега, като забременях ми каза да си вдигна заплатата, респективно и осигуровките.
А пък, Перошинке, ква ти прегръдка? Та тя, майка ми сама е казвала за себе си "О-о, аз съм такава буца лед, че... Приличам на баща си!" -гордо казва майка ми - "и той не си падаше по сантименталностите."
Ей това е при нас!!!

И аз смятам, че майката си е майка. Колкото и да се разбираме със свекървата, единствено майка ми е тази дето постоянно нещо ми носи - плодове, храни какви ли не, само и само да съм добре. Свекърва ми само пита - как си. Но и това е нещо Иначе през цялото време докато се борехме за бебето, майка ми е плакала наравно с мен...

Майката си е майка.Свекървата пак си е майка,но на нейното си 4едо.

А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? 

   Аз не съм била бременна,но досега е така.Маика ми се вълнува за нас много.Дори пове4в за мъжа ми отколкото за мене,а свекърва ми се вълнува за сина си и неговите удобства,макар че полага усилия да не изглежда съвсем така!

Това ми е доста познато, тук мога да вмъкна, не само на сина да му е удобно, но и на дъщерята (вечната мъченица)и нейното семейство. Историята помни хиляди такива случаи...
а майката си е майка!!! Моята наравно с мен се притеснява, наравно с мен плаче... а да не говорим за финансовата помощ. Като си помисля, парите на брат ми за университет, може ба отидат за моето бебе... А свеки, уж на пръв поглед разпитва, но на практика имитира загриженост. Веднъж решила, че иска да ми купи фолиева киселина, за какво, и тя не знае. Но щото дъщерята пила в ранния стадий на бременността, та и аз да пия. то не че е лошо, но без да знае какви са причините за моето незабременяване. като че ли от това ще стане. и само в устата й "ти много се притесняваш". ами как да не се притеснявам, като всичко става възножно при властта на Цар Лев.
...добре, че е майка ми...

А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? 

Ами вълнувам се,разбира се.Тя е майка на мъжа ми,доста е изстрадала,и винаги 6те бъде 4аст от моето семейство.Все пак,4естно да си кажа,пове4е се вълнувам за мама.Мисля 4е е естествено.

Не, единственият, който се е вълнувал наравно в мен или даже повече, е съпругът ми. Никой от роднините не е знаел нито за лапарото, нито за арта после, не съм изпитвала нужда да споделям, за щастие с финансирането сме успявали да се справим сами. Добри хора са и двете семейства, биха били съпричастни, но за нас е било по-важно да се съсредоточим върху решаването на медицинските проблеми, нямах време и сили за роднински PR.

Ох...гадната свекърва...ще отделя няколко минути за да я оплюя.
Само милата ми майчица винаги е била до мен. И след извънматочната ми и по време на диагностичното лапаро и след спонтанният ми аборт моята свекъева никога не намери време да дойде в болницата. То каква ти болница?! Тя по телефона не ми се обади да ме пита как съм, имам ли нужда от нещо? За финансовата страна на нещата няма смисъл да говоря... Само майчето ми и съпругът ми бяха до мен.
Сега продължавам напред и пак само майчето ми е до мен, защото "милият" ми съпруг слушкаше "мама" за много неща и както на пове4ето тук вече е известно развода ни е в ход вече.
Висока цена, за да се отърва от гадното свекървище и милото и синче...

nataly_kirova  поздравявам те за смелостта!Понякога е по-добре така,отколкото да се живее чужд живот.

Аз съм много привързана към моята майка, всичко споделям с нея, всяка продцедура, преглед, усещане, емоция. В последно време обаче взе да ме тормози напараво, обсебена е от идеята да има вуче. Държи се така все едно аз искам по-малко от нея да си имаме детенце. Все пак към проблема трябва да се подхожда разумно. Следвам всичко, което ми предписват лекарите. Тя го превръща в психоза и в последно време нашите разговори не завършват добре.
Свекърва ми е друга работа /тя е жена преживяла 9-годишен стерилитет/ попитаха в началото "има ли нещо" и аз отговорих, че те ще са първите хора, които ще уведомя. После няколко пъти съм се опитвала да обясня какво ми е всъшност, но тя не ме разбра и вече не пита жената. Инъче и двете обичат да залитат по "алтернативни" методи. Майка ми я отрязвам веднага, а на свекито казвам "ще видим". Но върха на сладоледа се оказа баща ми с крилата му фраза "иди при доктора и го питай, кво става аз ще забременявам ли най-накрая" 
Доста време ми отнема да обясня на домашните любимци положението, а от чуждите не се вълнувам толкова.
Направо се тревожа за мама в последно време, обаче.

А пък моята свекърва няма грешка. Идва вчера и ми носи разни работи за ядене. Излезе на двора и ми откъсна единствената узряла смокиня. Седя, говорихме и ми предложи идната седмица заедно да отидем на УЗИ и преглед при докторката. Много е загрижена.
За сведение, майка ми и леля ми, които са ми и началници, не са ме питали как съм. Майка ми звъня тази сутрин в 7ч. да ми даде задачи, с което събуди мъжа ми.
Ужас!

Вече ви разказах за моето т.нар.свеки и нопълно ви разбирам. Браво на тези свекърви които показват уважение, разбиране и подкрепа на снахите си. Та нали и те са били като нас. Аз не разговарям много с майка , трябва вече съвсем да е сериозно и да плача, за да си кажа. Но тя ме познава и веднага разбира, че има нещо да ме гризе. Подкрепя ме и знае кога да ме утеши. А свекито си гледа дъщерята. На сина си се обажда от време на време, за да го пита защо не се обаждаме ние. Сега е щастлива, защото щерката е идпълнила плана и снахата да я ядат кучетата. Плаках и днес цял ден докато приятелят ми открива лова. Поне ще ям пъдпъдъци после. :wink:А тай милия веднага разбра по телефона, че съм тъжна. Евала на добрите женици и м.....а на злите и злобни "съкровища"

А вие вълнувате ли се за свекървите си така, както за майките си? 

 

Да се похваля!
Днес със свекърва ми ходихме на първо УЗИ. Тя държеше да дойде с мен, че все много се вълнува милата.
Видяха се 2 плодни сакчета с 2 живи зародиша. Чак се просълзихме от радост и вълнение и двете. ГОЛЯМА РАДОСТ! 2 БЕБЕНЦА!