www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: *Snow-white* в Юни 12, 2008, 10:10:50 am
-
:help: Момичета мили, искам да се обърна за помощ и съвет към вас, защото не знам какво да правя - пред дилема съм - дали да остана на работа или да напусна. Проблема е такъв, че аз за 2,5г през които съм на настоящата си работа се е налагало непрекъснато да отсъствам заради проблемите си. Няколко месеца след като постъпих се наложи да правя аборт по мед.причини - отсъствах доста, защото аборта беше в 16г.с. и имаше усложнения. После се наложи да лежа за задържане при втората ми бременност, което отиде пак към аборт /мисед/ - пак около месец отсъствие. миналата година бях болничен 2 месеца заради операция от извънматочна. Сега отсъствах 1,5м задари ин-витрото, което правих. Тъй като е неуспешно се налага второ, вече съм си взела час за октомври-ноември в София, което налага пак отсъствия от поне 1м. Да не говорим че док иска да правя лапароскопия и хистероскопия в София - айде пак поне 2 седмици отсъствие. Проблема е, че работя в банка и на съответната длъжност съм само аз, т.е. няма кой да ме замества като отсъствам и когато това се наложи започват едни акробатики кой точно да се заеме с работата ми, шефа недоволства, мръщи се, мърмори, непрекъснато се обажда кога ще се връщам, колко още ще отсъствам и вече не издържам, честно. Не ми стигат другите ми тревоги, ами и да мисля дали заместващия се справя с работата и какви ги мърмори шефа. Поставям се и на негово място, разбирам че това е голямо неудобство служител непрекъснато да ти отсъства, затова засега съм решила да напусна. Не знам дали е правилно решение, ако можете да ми помогнете със съвет момичета.Дали някоя от вас е изпадала в подобно положение и как се е справила с това?
-
Важно решение трябва да вземеш.
2 пъти напусках работа заради ин витро.
1 - за третото 2005 г.
2 - за четвъртото 2007 г.
Сега за петото бях все още безработна.
Прецени си кое е по-важно за теб, работата или възможността да имаш дете.
Успех!
-
Много е трудно да се даде съвет за това. Всеки човек преценява сам за себе си според условията, с които разполага...
За себе си поставих на кантар - за втори път в моя живот - какво искам повече: дете или работа/кариера... Там е работата, че превес при мен винаги взима семейството, явно категорично съм семеен тип. Винаги си казвам така - без семейство не мога, дори и да имам най-прекрасната работа, ще се чувствам празна, половин човек... Ако имам семейство, дори и работата да не е това, което съм искала за себе си, пак няма да страдам... По-важно е да има кой да ме гушка, когато нещо ме боли, защото шефът определено няма да е :lol: С детето - по-същия начин. Вярно, въпрос и на средства е, дали можете да си го позволите да останеш без работа, или просто да потърсиш по-спокойна... Пожелавам ти да намериш вярното решение за себе си и една спокойна успешна бременност :goodluck:
-
снежка ,и аз работя в банка от 4 г.
и в момента с теб сме в едно и също положение.и аз непрекъснато отсъствам, и на шефовете въобще не им е приятно.
за това съм решила ,другата седмица като ми изтече болничния ,отивам и си подавам молбата за напускане.
-
Миличка а защо не поговориш с шефа ти за това. Незнам, строго индивидуално е. Има много неща от който зависи. Ако мъжа ти успява да покрие разходите и не е проблем да не работиш няколко месеца напусни. Ще имаш време и спокойствие да осъществиш плановете си. Друг варянт е да поговориш и с шефа ти. Може пък да сътворите компромисен варянт :). Успех ти желая. :)
-
Ако проявяват разбиране към отсъствията ти , защо да напускаш?
-
Снежка, ами ако не ти пречи едното мърморене - остани си, ако ти харесва работата. Ако мърморенето е непоносим психически терор за теб, напусни, все ще намериш алтернатива. На шефа ти като не му изнася, да ти намери колега, с който/която да си помагате и да се замествате, ако не - да те осовбоди и да те компенсира. Изобщо варианти бол, сядате и говорите. Защо трябва сама да решаваш? Понякога човек като поговори и се оказва, че може да има решения. Аз в работата си непрекъснато го правя и понякога подхождат към проблема ми с разбиране, а пък аз съм си мислела, че няма да е така.
Малко извън темата, но немога да не похваля моя работодател. Снежка, аз също работя в банка. Винаги се подхожда с разбиране, дори и колеги да отсъстват по един месец, по два. Майките с малки деца никога не са притеснявани за това, че отсъстват често. Ново задължение на Личен състав е, когато има някой болен, още първия ден да се обадят да се поинтересуват от състоянието на болния. Пращали са кошници с плодове на колеги, които боледуват по-дълго и сериозно. За мърморене - изобщо е недопустимо. Е, да имаме си и някой друг недостатък, но къде няма.
Да, работя в чужда компания, естествено! И защо не вземаме пример за добрите, хубави и полезни неща?
Напоследък все по-често чувам такива оплаквания, което е жалко, а онзи ден жена ми сподели, че на много места не вземали майки с малки деца 8O
Колко е жалко всичко...
-
Май сме много банкерите тук :hello: И аз доста отсъствам от работа, но пък за разлика от твоя случай, нашата регионална много ме разбира и ме подкрепя. Постоянно ме пита какво става и дали вече няма да им се "махна от главата за около 2 години". :wink: Аз също отсъствах сега 1 месец, но проблема беше решен много бързо - просто сложиха човек на мое място. Когато се върнах и съответно, когато регионалната ми разбра че няма "хубави новини" ме извика при нея и ми предложи следното: Когато реша пак да започна с процедурите ( тя все още незнае, че ще е септември ) просто да си взема неплатен отпуск 6 месеца през които да съм спокойна и да правя всичко без да бързам, а пък те ще намерят някой стажант за това време, като съответно 1 месец преди това ще работим заедно за да го/я въведа в работата. После си се връщам и ....всички са доволни. Може да го обмислиш като вариант. Мисля че във всяка банка има стажантска програма, пък и ако ти си подготвиш човека и му обясниш естеството на работата няма да има проблем. На всеки му е нужен старт, а по този начин, хем някое новоизлюпено студентче ще сложи някакъв старт хем ти ще имаш времето и спокойствието да свършиш твойта си работа. Вече друг е въпросът, както Лидиа е писала, дали съпружеството ще успява 6 месеца да покрива всички разходи. Пожелавам ти да намериш най-вярното решение и в крайна сметка покрай новогодишните празници да ни зарадваш с един хууууубав :bfp: и след това с един или пък защо не 2 сладки бебока.
-
имам общо 5 трансфера и две инсета.смятайте само колко съм отсъствала.
в началото не беше проблем ,но след това вече.....
започнаха и клюките ,а както знаете те се разпространяват бързо.
и колкото и да си мислех ,че съм над тези неща , вече не издържам.
магичка ,браво на шефовете ти!при нас няма такива филми като 6 м. неплатени и няма и стажантски програми.
-
Снежка,решението за това дали да напуснеш си е само твое.Аз бях в подобна ситуация преди година,когато подготвях първия си инвитро опит.Тогава работех в магазин,а отпуск можех да използвам само за една седмица в годината,макар че в Кодекса е записано друго .Накрая взех решението да напусна.От една страна залагах прекалено големи надежди на този първи инвитро опит,а от друга не ми се искаше колегите ми да разбират нищо за моите проблеми.Сега година по-късно започвам втори опит,а и все още съм безработна.Сега си оценявам грешката и си мисля ,че би било по-добър вариант да си споделя проблема да търсим решение,отколкото да остана без работа,но... както се- казва късно е да съжалявам. :BangHead:Надявам се всяко зло да е за добро и следващия опит,който започвам след седмица да приключи с успех.
Каквото и да решиш аз те подкрепям и ти стискам палци :bfp:
-
Мили момичета много ви благодаря за отговорите! Относно разговор с шефа за обсъждане на възможности аз си мислех просто да му кажа, че ми се налага да продължа да отстъствам и ако е съгласен с това и няма нищо против, ще остана. Но просто си познавам шефа и съм почти 100% сигурна, че няма да се съгласи. А относно неплатената отпуска, аз още миналата година есента го бях помолила за 20 дни н.о. /къде ти 6 месеца!!!/, а той категорично ми каза, че няма да стане. А относно проявата на разбиране към майки и бременни, как да ви кажа - шефа като разбере, че някоя колежка е бременна и спира да говори с нея, държи се като сърдит. Едната ми колежка за цялата си бременност беше в болничен 1 седмица и като се върна той я привика да я пита смятала ли да продължава да отсъства. Просто не виждам какво може да се промени, че да мога да остана
-
Снежка, съчувствам ти! И аз съм в същото положение! С гаден шеф, стар ерген, със зам-шефка, която уж все ме подкрепя и сама ме кара да си вземам болнични, а не да искам неплатена, но е толкова некомпетентна горката, че ми звъни за щяло и нещяло в къщи. Аз съм учителка и мога да отсъствам и то с разрешение само през ваканциите! Тогава, обаче лекарите не работят. :( Какво да правя?! Заплатата ми е 400 лв, което не е малко, но не е и много!? Но, без нея не можем да се оправяме. Имаме много заеми и странични разходи. Та, така - реших да остана! Вложих всичките си сили, средства и надежда в един последен опит! Дадоха ми 1 месец болнични, в който не ме оставиха и 1 ден на мира. Имах положителен тест, но в последствие на ходенето ми на работа след трансфера(и в болнични) се разболях, вдигнах температура и ... резултатът е едно голямо нищо, което ще изплащам още няколко години. :( Сега и аз се чудя какво да правя?! Не ми дават неплатена отпуска, след часовете оставам до вечерта да работя по разни проекти и програми(без заплащане) и се чудя изобщо струва ли си???? :lol: Ако има следващ опит за мен и аз ще трябва да избирам!? :( Дано намериш правилното решение!
-
Пак да се включа. Радва ме като чета, че има и готини шефове. Мислех си, че всички са един дол дренки. Но от шеф до шеф май има голяма разлика. При моите преди време - вече - като споделях, че ми се налага отсъствие, и то за не повече от 3 дни или че вероятно ще ми се наложи по-продължителна терапия и изследвания, пред мен на момента ми поднасяха своето разбиране. Затова пък след ден вече обстановката така се "спичаше", че по сто пъти се упреквах за решението си да им споделя или да ги известя за моя проблем. Според тях имаш ли проблем, то значи няма да си напълно отдаден на работата си. Опровергавах тази философия дълго време. Накрая се уморих, мисля дори че ми се отрази и на здравето. За двете седмици отпуск, които имах в годината шефката бе с такова нетърпение да се върна на работа, че ми звънеше по телефона на десетия ден да ме провери, а аз просто се опитвах с пълни гърди да си взема отдиха и спокойствието за година напред... Реално не съм отсъствала много, на година два пъти по три до пет дни, пет но никога последователно - като за това време вършех работата си вкъщи. Често оставах на работа и извън работно време или вършех по нещо събота и неделя, просто защото си обожавах работата... И накрая пак си виновен...
Снежка, по думите ти съдя, че и твоят настоящ шеф е голям темерут. А вариантът просто да смениш банката, няма ли да е добър за теб... То вярно, че свестни работни места трудно се намират, и че няма гаранция новите шефове да са хора, но ми прави впечатление, че във вашата сфера това не е невъзможно...?
-
До сега аз не съм имала проблеми - две лапароскопии и три трансфера за около три години. Винаги обаче ползвах само по десетина дни болничен. Колежките ми може и да са мърморели, но съвсем не се съобразявам с това. Повечето, ако не всичките, са родили и отгледали децата си. Сега е наш ред! Ама този трябвало да излезе в отпуска, онзи трябвало да работи извънредно заради мен!!! Винаги ще има някой, чиито ангажимент е "по-належащ" от нашият, и който ще е недоволен. Ако цял живот се съобразяваме с другите - оставяме себе си на заден план. Щом все още те търпят - остани си. Щом звънят да те търсят, значи имат нужда от теб. Нека си мърморят. Може пък и шефа ти да не е чак такъв темерут. Често шефовете показват разбиране, когато отидеш и директно споделиш проблема си, а не когато го научават от трети лица. Е, не всички са такива, но си струва да опиташ преди да решиш да напуснеш :wink:
-
ognyana и тоя вариант обмислях да сменям работното място. Обаче само като се замисля, че отивам на нова работа и след месец-два им казвам, че ще трябва да отсъствам, за да правя ин-витро - просто не знам на какъв супер шеф трябва да случа, че да се отнесе с разбиране - тя, видиш ли, няма да я има месец за ин-витро, после ще вземе да забременее, пак ще отсъства и аз пак нов човек трябва да търся /опитвам се да се поставя на мястото на шеф и горе-долу как би могъл да разсъждава един шеф при такава ситуация/
-
Относно последния пост,мога да кажа,че човек носещ сърце ,а не камък ще те разбере и помогне.Искам да Ви дам един съвет:
Работех на едно място 12 години.Като напусках всички плакахме.Винаги са ме разбирали и предлагали помощ.Аз говорих открито и ясно и казах кое е по важно за мен и да се поставят за 1 месец на мое място какво преживявам.
Напуснах с цел,нови хора ,по малко напрежение,по малко работа и повече пари да не се лъжем.Като кандидатствах за новата работа казах какво съм работила и какви са ми плановете.Ако няма да ми съдействат,няма да си напусна старата работа.Засега нямам проблеми,но за напред....?
Дано и да нямам ше се моля.
Говерете,говорете и колкото повече толкова по добре ще се чувствате и вие.Вярвайте ми!Истина е!
-
Говерете,говорете и колкото повече толкова по добре ще се чувствате и вие.Вярвайте ми!Истина е!
Абсолютно подкрепям тези думи.
Ако отидеш на ново място е още по-трудно. Шефът може и да ти влезе в положение и да стане съпричастен. Проблема с работата наистина е сериозен и оказва допълнителен стрес.
-
Снеже във всички случаи твоят шеф не е прав. Ти все пак и от камък да си все седмица две в годината ще се разболееш, три седмици ще си отпуска... Няма как да няма кой да те замести. Да си обучат човек. Сегашните работоддатели искат на място за 12 работника да назначат 5 и всичко да е ок. Е няма как да стане. Аз заради такива "умни" идеи реших да мина на държавна работа. Не че там няма простотии, ама никой не решава самосиндикално.
Не виждам защо от сега трябва да говориш с него. Като дойде време за процедури си взимаш болничен и не му даваш повече обяснения. Не можеш да напуснеш сега. Кой ще ти плаща майчинството после? Ако успееш, ще му освободиш мястото. Ако ли не - няма да те има само две седмици - какво толкоз.
Ами аз като съм с болнаво дете. Ако реша да го дам на градина - резултатът е една седмица на работа, една в къщи. Ами няма как да са доволни. Затова търпя по-ниска заплата от другите, ама дори и за момент не си помислям да ми е криво и да съм гузна.
Сега като разбрах, че съм бременна им казах и малко след това си взех болничен и им освободих мястото. Да си намерят друг. А те ми платиха премии. Е това си е ненормална работа.
И на мен ми е дошло до козирката от стари моми и ергени и хлапаци без деца. Комплексари са, но вината за това не е твоя. Има си кодекс, който те защитава. Ако си отсъствала често, твоят шеф ще е усетил накъде духа вятъра и ще ти е намерил работа, която го позволява. Щом не го е направил, значи още не си прекалила.
А и като си взимаш болничен му спестяваш парички все пак - нали друг ти плаща.
-
ognyana и тоя вариант обмислях да сменям работното място. Обаче само като се замисля, че отивам на нова работа и след месец-два им казвам, че ще трябва да отсъствам, за да правя ин-витро - просто не знам на какъв супер шеф трябва да случа, че да се отнесе с разбиране - тя, видиш ли, няма да я има месец за ин-витро, после ще вземе да забременее, пак ще отсъства и аз пак нов човек трябва да търся /опитвам се да се поставя на мястото на шеф и горе-долу как би могъл да разсъждава един шеф при такава ситуация/
така си е.Но работа винаги ще има-дори и след 100г.Нали?
така че -майната му и на шефа и на работата!Почивай си!
-
Снежке , оставам с впечатлението , че тази работа е важна за теб.
Но пък от друга страна имаш скруполи спрямо колегите и шефа.
Виж мила , дълги години и още набивам в главата си следното- на мястото където работиш си свързана само и единствено с трудов договор , не с акт за граждански брак , не с чувства и не с емоции.
Този договор и закона над него са ясни.
Можеш да правиш това , но не можеш да правиш другото.
Погледни ситуацията от горе.
Имаш нужда от работата си , от социалните придобивки , от заплатата си.
Тогава провеждаш разговор директно и прямо с горестоящия и си ползваш правата по договор. Така хем си коректна , хем си взимаш твоето.
Нямаш нужда от тази работа , можеш да си позволиш финансовите разходи без нея - напускаш.
Не се поставяй на ничие място, така се объркваш още повече.
Знам ,че не е лесно , но помага.
-
Efirche е съвсем права.
Знай си правата, следвай си целите и не се съобразявай с нищо и никой. Работи си и си вземай възнаграждението. Когато имаш процедури си ги прави и мисли само за тях!!! Те са най - важното нещо за теб. Щом представяш болничен лист никой за нищо не може да те пипа. Като им е трудно без теб да си вземат още един човек.
И да, наистина на някои български работодатели им се иска да свършим работа за 4 човека, но да ни платят като за един. :x
-
Момичета, прави сте, но там е работата, че и с болничните е много трудно.Сега като правих ин-витрото, първо от клиниката ми отказаха болничен, после личния ми лекар ми отказа, и накрая гинеколожката ми, дето е запозната с всичките ми проблеми и тя ме насочи към ин-витрото - и тя не ми даде! Остава да разчитам на едната отпуска, дето е 20 дни/год., от които за тази не ми остана нищо.
-
Хм, лоша работа наистина. Но защо от инвитро центъра да не могат да ти дадат?! Друг път давали ли са ти?
Аз лично не съм се сблъсквала с този проблем, дано някое момиче с подобен случай ти даде съвет.
Не се тревожи, винаги се намира решение!
-
Момичета, реших дилемата. Днес си подадох молбата за напускане и след 1 месец вече не съм на работа. Дано да съм взела правилното решение и Бог да е с мен!
-
Снеже, желая ти късмет и успех! Вярвам, че си взела правилното решение за себе си. Дано много скоро сбъднеш мечтата си! :bighug:
-
Снежи,успех!Целта оправдава средствата,а и изисква жертви!Бори се до край!Късмет! :crossfingers: stork-girl stork-boy
-
снежка,успех!
и на мен ще ми е нужен такъв ,защото и аз утре ще си подавам молбата за напускане.
-
Снежке, желая ти много спокойствие, късмет и успех в процедурата! Днес за малко и аз да си подам оставката. Спряха ме колегите и учениците. Децата не са виновни, че имам гаден шеф. Ще си изкарам учебната година, ще ги оформя и тогава ще му мисля. Работила съм много извънредно, а при нас този труд не се заплаща. Записват часовете след 8-мия час и като станат 8 часа - ти дават 1 ден компенсация. Имам да вземам поне месец и никак не ми се губи, та затова си натискам парцалите.
А за болничните - аз като правих иксито, д-р Владимиров ми даде 1 седмица болнични и после гинеколожката ми ги продължи с още 1 месец от ЛКК със същата диагноза. Друг е въпроса, че никой не ме остави на мира през цялото това време! :(
-
Снеже, късмет и от мен! И още при следващата процедура да имаш "уважителна" причина да си седиш вкъщи! :bighug:
-
Успех, Снежка!
Успех и на всички останали момичета поели този риск...
Ако някоя от вас някога се реши и живее в София можем някой ден да се видим, аз със сигурност няма да търся работа до октомври, а след това Бог знае...
:kiss:
-
Снеже, желая ти много късмет.Мисля че постъпваш правилно. В живота на всеки настъпва момент , в който работата отива на второ място ,а борбата за бебе става най-важна.
Днешните работодатели са ужасни.Аз когато получих кървене и споделих с мойта шефка че след седем дни ще ида на преглед да видим плода жив ли е , имам усещането че цяла седмица се беше молила да пометна.Моята бременност се оказа голям проблем.В началото ми беше мъка че носи камък , а не сърце но после и теглих майните и се съдредоточих в това да продължа да бъда бременна
-
Ще използвам темата на Снежка и аз да питам нещо. То се е видяло, че ще се сменя тази работа, просто няма как... гаврите на шефа ми продължават... Та, въпросът ми е дали да напусна доброволно или да го принудя да ме уволни? Дисциплинарното уволнение вписва ли се някъде? Всъщност той няма основание, според което да ме уволни, обаче на мене така ми се иска, за да го осъдя после. Или сама да напусна и да го улесня... Натисках се на това работно време само и само, защото съм на постоянно място и все се надявах, че може да ми се наложи да изляза някога в болнични преди и след раждане... :( Но, май здравето и нервичките ми в крайна сметка ще се окажат по-важни от всичко друго!?
-
Ох, Душе... :bighug:
Дано някое от момичетата-адвокати се включат. От мен само пожелания - Горе главата! И не се давай никому!
-
Душе, много съжалявам, че така те тормозят, мила :(
Не съм много запозната, но скоро на мой близък се случи нещо подобно и имам някаква идея поне кое със сигурност не е добре за теб.
Най-лошото е да те уволнят дисциплинарно. Вписва се доколкото знам в трудовата книжка. След това ще е много по-трудно да си намериш друга, добра работа.
Мисля, че най-доброто решение е да напуснеш по взаимно съгласие. Тогава обаче не знам дали ще получаваш 6 месеца издръжка от държавата. Тя не че е кой знае колко, но пак е някаква помощ. По този въпрос ще питам и ще пиша по-късно.
Разбирателството на работното място е много важно. Ако го няма, колкото и да обичаш, цениш и вършиш с любов задълженията си, е много трудно.
Успех ти желая! :bighug:
-
Безкрайно ви благодаря момичета за подкрепата, която ми оказахте! Наистина много ми помогнахте да взема това решение и сега се чувствам по-добре! :bighug: за всички!
Душе, със сигурност при дисциплинарно уволнение в тр.книжка се вписва члена от КТ, по който си освободена, в случая чл., касаещ дисциплинарното уволнение. Тъй че се вижда. Според мен по-добре си напусни доброволно /щом си решила да напускаш/, щото както elma е написала при дисциплинарното после ще ти е много по-трудно с намирането на работа. В тоя случай /доброволния/ обаче нямаш право да се регистрираш в бюрото по труда, респ. да получаваш обещетение няколко месеца. Третия вариант е уволнение поради съкращаване на щата, така хем не си дисциплинарно уволнена, а просто уволнена, хем можеш да се регистрираш в БТ, но предполагам при теб такъв вариант няма да стане /що го написах въобще.../. Каквото и да решиш, много късмет и успех ти желая! :hug2:
-
Снеже, мисля че има някакъв член /конкретен/, по който трябва Душка да напусне, за да може да се регистрира в бюрото по труда /може би е точно този начин, който ти казваш - съкращаване на щата/. Ще разпитам за подробности и ще пиша веднага.
-
Мацки, хиляди благодарности! Няма да ме освободи по взаимно съгласие! :( Аз по какъвто и член да се махна от работа, ще се регистрирам във фирмата на мъжа ми или на някой друг 1 месец и след това ще се съкратя и ще отида на борса, от която имам право на 1 година. Иска ми се, обаче да направя нещо и за останалите колеги, защото той тъпче всички! :( Интересува ме, дали ако н-р утре си подам предизвестие за напускане съм длъжна да го работя 1 месец или може и да не се работи?
-
Ще използвам темата на Снежка и аз да питам нещо. То се е видяло, че ще се сменя тази работа, просто няма как... гаврите на шефа ми продължават... Та, въпросът ми е дали да напусна доброволно или да го принудя да ме уволни? Дисциплинарното уволнение вписва ли се някъде? Всъщност той няма основание, според което да ме уволни, обаче на мене така ми се иска, за да го осъдя после. Или сама да напусна и да го улесня... Натисках се на това работно време само и само, защото съм на постоянно място и все се надявах, че може да ми се наложи да изляза някога в болнични преди и след раждане... :( Но, май здравето и нервичките ми в крайна сметка ще се окажат по-важни от всичко друго!?
Не е хубаво да те уволнят дисциплинарно, вписва се в трудовата книжка. А и като търсиш работа след това, новият работодател ще види по кой член е прекратен трудовият договор и няма да те вземе на работа. Ако искаш да напуснеш, подай молба за напускане и след 1 месец ще можеш да напуснеш.
-
Мацки, хиляди благодарности! Няма да ме освободи по взаимно съгласие! :( Аз по какъвто и член да се махна от работа, ще се регистрирам във фирмата на мъжа ми или на някой друг 1 месец и след това ще се съкратя и ще отида на борса, от която имам право на 1 година. Иска ми се, обаче да направя нещо и за останалите колеги, защото той тъпче всички! :( Интересува ме, дали ако н-р утре си подам предизвестие за напускане съм длъжна да го работя 1 месец или може и да не се работи?
Мисля, че като напуснеш по взаимно съгласие, ще ти изплащат 3 или 4 месеца някаква сума от Бюрото по труда. Само трябва да представиш в бюрото формуляр, трудовата книжка и ако има нещо друго от бюрото ще ти кажат.Като си напишеш молбата, ако шефът не е съгласен, ще трябва да работиш 1 месец и след това не може нищо да ти каже. Може и след като ти прекратят договора, да представиш болничен, те са длъжни да го представят в НОИ и да ти преведат от НОИ парите.
-
Интересува ме, дали ако н-р утре си подам предизвестие за напускане съм длъжна да го работя 1 месец или може и да не се работи?
През този един месец можеш да излизаш болничен. За това няма ограничения. Можеш да ползваш и отпуска (ако те пусне). Това също не удължава срока на предизвестие. Предполагам, че ако на него не му се плащат отпуски после, ще те пусне.
Напиши в молбата за напускане "Моля да бъда освободена от понеделник. В противен случай нека настоящото се счита за предизвестие".
А що се отнася до останалите колеги... миличка, помисли първо за себе си. Уреди си твоите неща. Малко би могла да направиш за тях, ако те са решили да го търпят. Първо те трябва да направят нещото. Да се надигнат срещу него, да си кажат каквото имат да си казват пред когото трябва и едва след това може да им се помага. Не можеш да помогнеш на хора, които не знаят дали го искат.
-
Много си права, Тамара! Благодаря ти за разясненията! Да видим какво ще става утре! Веселка, elma - :thankyousign: !
-
Снеже, мисля че има някакъв член /конкретен/, по който трябва Душка да напусне, за да може да се регистрира в бюрото по труда /може би е точно този начин, който ти казваш - съкращаване на щата/. Ще разпитам за подробности и ще пиша веднага.
Така е-съкращаване на щата!Аз апуснах поо взаимно съгласие и нямам права никакви за бюрото по труда.Ако те е прецакал шефа само тогава може да играе бюрто
-
Хммм, променил ли се е законът от 2003? Аз тогава напуснах, по взаимно съгласие, но ме заведоха към бюрото и 4 месеца взимах обещетение за безработица...
-
Момичета, реших дилемата. Днес си подадох молбата за напускане и след 1 месец вече не съм на работа. Дано да съм взела правилното решение и Бог да е с мен!
Снежи, желая ти късмет!
-
Снеже, мисля че има някакъв член /конкретен/, по който трябва Душка да напусне, за да може да се регистрира в бюрото по труда /може би е точно този начин, който ти казваш - съкращаване на щата/. Ще разпитам за подробности и ще пиша веднага.
Така е-съкращаване на щата!Аз апуснах поо взаимно съгласие и нямам права никакви за бюрото по труда.Ако те е прецакал шефа само тогава може да играе бюрто
Светалчи и аз знам, че при доброволно напускане не можеш да се регистрираш в БТ. Само при уволнение някакво - тогава.
-
Не знам да има изменение на правилото - на борса за 4 месеца при напускане по взаимно съгласие. Само ако си уволнен дисциплинарно нямаш право на борса.
-
Душка, закона позволява да напуснеш по взаимно съгласие -тогава не отработваш нищо
2.Да напуснеш с едномесечно предизвестие-което трябва да отработиш.Излизането в отпуска или болнични спира предизвестието за този период .Така че не ти го препоръчвам.Има и трети вариант -не си отработваш предизвестието , в този случай просто работодателя те глобява с подлената заплата .Но само това-няма право да не ти дава трудовата книжка или да те освободи по друг член.
В този случай можеш да отидеш на бюрото по труда, но само за 4 месеца .
Повече време около година (в зависимост от трудовия стаж)се престоява на бюрото по труда ,ако си освободена по чл 328 от КТ.Този член дава право на работодателя да те освободи по следните причини:
-за липса на качества от страна на работника за справяне с работата
-за закриване на раб място, съкращаване на щата
-за намаляване обема на работа
За дисциплинарното уволнение не съм се сблъсквала и не съм наясно . :D
-
mari_pet, благодаря ти за подробните обяснения! И аз си мислех, че ако си пусна предизвестие, не мога да ползвам отпуска или болнични през месеца. Днес бурята позатихна, ще си изкарам отпуската и тогава ще му мисля!
-
Мацки, хиляди благодарности! Няма да ме освободи по взаимно съгласие! :( Аз по какъвто и член да се махна от работа, ще се регистрирам във фирмата на мъжа ми или на някой друг 1 месец и след това ще се съкратя и ще отида на борса, от която имам право на 1 година. Иска ми се, обаче да направя нещо и за останалите колеги, защото той тъпче всички! :( Интересува ме, дали ако н-р утре си подам предизвестие за напускане съм длъжна да го работя 1 месец или може и да не се работи?
Душке, аз също стоях в училище с надеждата, че няма да ми се наложи да напускам, а ще изляза в болнични или по майчинство. Напуснах с предизвестие, но почти веднага излязох в платен отпуск (не съм отработвала предизвестието). Директорката беше(и все още е)много луда работа, но имах късмета да се съгласи да ме освободи по взаимно съгласие. Аз още тогава започнах друга работа, но не бях в период на асистирано бебеправене и не съм имала притеснения свързани с това. После бях в неплатен отпуск цялата следваща година (директорката пускаше трудно хората си)и прекратихме трудовите си правоотношения едва тогава. Тогава ми изплатиха и неизползваните дни платен отпуск.
За колегите си не се тревожи, защото някои узряват по-трудно за подобни решения, някои са закрепостени към учителкото място (не заради заплатата, а заради невъзможност да си намерят друга работа), а други просто са съгласни да доизкарат до пенсия по този начин.
За дисциплинарно уволнение не си и мисли (пък и за какво да те уволнява по този начин 8O). Това се вписва в трудовата книжка и ще те преследва до пенсия, а и едно CV не можеш спокойно да представиш с тази информация в него. При дисциплинарно уволнение нямаш право на обезщетение от бюрото по труда.
Ако не ви карат да давате дежурства, просто си изкарай лятото и провери възможностите през това време.
Много хора напуснахме училище и всички сега се чувстваме по-добре. Учителската професия ми остана за в много краен случай :)
Желая ти много късмет и спокойствие занапред.
-
mari_pet, благодаря ти за подробните обяснения! И аз си мислех, че ако си пусна предизвестие, не мога да ползвам отпуска или болнични през месеца. Днес бурята позатихна, ще си изкарам отпуската и тогава ще му мисля!
Добре, че нещата са се поуспокоили, за следващия път ако ти потрябва: първо си подаваш молбата за отпуска и като ти я подпишат, си пускаш предизвестието за напускане.
-
mari_pet, благодаря ти за подробните обяснения! И аз си мислех, че ако си пусна предизвестие, не мога да ползвам отпуска или болнични през месеца. Днес бурята позатихна, ще си изкарам отпуската и тогава ще му мисля!
Добре, че нещата са се поуспокоили, за следващия път ако ти потрябва: първо си подаваш молбата за отпуска и като ти я подпишат, си пускаш предизвестието за напускане.
:good_post:
-
mari_pet, благодаря ти за подробните обяснения! И аз си мислех, че ако си пусна предизвестие, не мога да ползвам отпуска или болнични през месеца. Днес бурята позатихна, ще си изкарам отпуската и тогава ще му мисля!
Добре, че нещата са се поуспокоили, за следващия път ако ти потрябва: първо си подаваш молбата за отпуска и като ти я подпишат, си пускаш предизвестието за напускане.
Благодаря, jul4e! Само, че аз нямам право да си пусна молба за отпуска, докато не ми кажат кога! :( Но при евентуално напускане, може би ще се съгласи, защото в противен случай трябва да ми я плати, нали? :wink:
-
Здравейте!Аз също съм учителка от 7 години.Обичам си професията и се чувствам на място в училище.И двете ми извънматочни бременности бяха през август,та не ми се е налагало да отсъствам през учебно време.По време на първото ин витро бях болнични близо месец.Да ви кажа честно,то по-добре да си бях на работа-всеки ден ми звъняха за нещо.Родителите и те се разпискаха,че децата губят,а материалът е матуритарен(но проблемът беше в ръководството,затова че не назначи заместник).След 3-4 месеца отново отсъствах след трансфер на замразени ембриони-пак същото.Сега през ноември ми предстои лапароскопия и после,надявам се,ипроцедура.Дълго мислих как да постъпя-да напусна ли работа или не.Говорих с шефката,тя ми каза никъде да не ходя да си взимам болнични и да си стоя.Да,ама не!Мислих,мислих и го измислих.Излизам неплатен отпуск за 1 година.Прецених,че това е най-рационалното решение.Говорих с зам.-диекторката-пуска ме,но трябва да се видя и с шефката,но нея в момента я няма.Това,което не ми е ясно,е кога да я пусна тая молба за неплатения.А ако директорката не ми разреши,мога ли по време на отпуск да си пусна предизвестието?
-
е нали чак ноември ще ти трябва. Стой си до 15.09 и после си пусни платени, неплатени, каквито има. Тя все ще се върне директорката и ще ти каже какво да правиш до септември. Иначе раазбира се че можеш да напуснеш докато си отпуска - прекъсват ти отпуската и напускаш.
Ако сега останеш ти не ядеш от заплатата на колегите си а и нали този месец се очаква някакво увеличение на заплатите - вземи си го ако има и после мисли.
-
Здравейте!Аз също съм учителка от 7 години.Обичам си професията и се чувствам на място в училище.И двете ми извънматочни бременности бяха през август,та не ми се е налагало да отсъствам през учебно време.По време на първото ин витро бях болнични близо месец.Да ви кажа честно,то по-добре да си бях на работа-всеки ден ми звъняха за нещо.Родителите и те се разпискаха,че децата губят,а материалът е матуритарен(но проблемът беше в ръководството,затова че не назначи заместник).След 3-4 месеца отново отсъствах след трансфер на замразени ембриони-пак същото.Сега през ноември ми предстои лапароскопия и после,надявам се,ипроцедура.Дълго мислих как да постъпя-да напусна ли работа или не.Говорих с шефката,тя ми каза никъде да не ходя да си взимам болнични и да си стоя.Да,ама не!Мислих,мислих и го измислих.Излизам неплатен отпуск за 1 година.Прецених,че това е най-рационалното решение.Говорих с зам.-диекторката-пуска ме,но трябва да се видя и с шефката,но нея в момента я няма.Това,което не ми е ясно,е кога да я пусна тая молба за неплатения.А ако директорката не ми разреши,мога ли по време на отпуск да си пусна предизвестието?
Ние в нашето училище нямаме право и на неплатен отпуск! :( Дали са прекалено много власт в ръцете на директорите - те колят и те бесят! :( Миналата година около 1-ви септември колежка говори с директора за 1 година неплатена отпуска, той уж се съгласи и след 2-3 дни я извика и и каза да решава - или се връща или напуска!(били забранили неплатените) Преди месец-два друга искаше да си вземе неплатена, той я пуснал уж за 1-2 месеца(до ваканциите), но само ако си намери заместник!? :( Ако не бях притисната толкова много финансово, че да мога да се лиша от тези 400 лв - изобщо нямаше да му мисля! ... Иначе и при мене е така - зам.-шефката вика, не напускай, вземай си болнични, когато трябва, а ми звъни всеки ден в къщи! :(
Дано намериш вярното решение за себе си! Успех!
-
Да се присъединя и аз към учителите в тази темичка.
На мен ми е много неудобно, когато трябва да си взимам болнични по време на уч. година. При мен все още въпроса е свързан само с инсеминация, но знаете че пак в месеца поне 4-5 дни трябва да отсъстваш от работа.
До сега все съм си взимала болнични, като едва от май т.г. започнах да отстъствам повече. Понеже знаете, че въпроса с неходенето на работа е малко сложен в училище, много ми се искаше да използвам цялото лято за евентуално нови инсета /ако резултата от това излезе отрицателен/. Но, вчера подразбрах, че в клиниката в която ходя най-вероятно няма да правят АРТ процедури през юли и август.
Иначе моят директор е много разбран човек, споделила съм му за какво ми се налага да отстъствам и той ме разбира.Никога нищо не ми е казвал, но да не се хваля, че нищо не се знае.....
-
На мен също ми е много неудобно,когато се налага да отсъствам и именно за затова реших да напусна.Колегите започват да мърморят,постоянно ме викат за нещо до училище,звънят телефони.А и сега с това качване на норматива са ме сложили на три методични единици-9,11 и 12 клас.Аз също се надявах,че ще мина през процедура през ваканцията,но след като направих снимка се оказа,че трябва да мина и през лапароскопия,което изтегля нещата за зи
зимата.Моята директорка е готина и винаги е подхождала с разбиране,но не и колегите.Решението ми за напускане е твърдо и категорично и няма връщане назад.
-
Ей тези учителски неволи :?.. аз започнах миналата година в едно училище, само за да улесня директорката, един вид услуга и направих докато си намери човек - минаха месец, два, така и не намериха друг. Директорката изненадващо излезе в болничен за дълго време, а месеци се изнизваха - дойде пролетта и пак тръгнах по процедури. Излязах в болничен за 2 седмици, през което време от администрацията ми звъняха всеки ден с глупави въпроси, дори си позволиха да се съмняват в болничните листи които представях. Както бях на легло то 20 дена, отидах на място и вдигнах джангър и половина - първо затова, че са ме вдигнали от леглото за глупости, и после да им осветля, че съм направила лична услуга на директорката - същия ден ме освободиха по взаимно съгласие. Идеята да ме разнася целия колектив къде съм и що съм, никак не ми допада, тръгнах си без да давам обяснение.
-
Наистина е много кофти, когато всички в един момент разберат за какво отстъстваш.Някакси все те гледат и като че ли искат да попитат, но всъщност само си говорят помежду си разни врели-некипели....
Но пък нека си говорят, нали не можем да затворим устите на хората.
Момичета, направо ви се възхищавам че взимате такива решения за напускане на работа.Аз честно да ви кажа нямам смелостта да го направя, но може би ако ми се наложи с месеци да отсъствам и аз така ще постъпя...
-
Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.
-
Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.
Заради достойните и прекрасни хора сред моите бивши колеги си позволявам да не се съглася. Сигурно не си искала да прозвучи обидно, но резултатът е такъв. И за мен учителската професия загуби очарованието си, но не бих осъждала така еднозначно всички, които останаха в сферата на образованието.
Извинявам се за спама.
-
И аз да се присъеденя към учителите. Да си призная нямах представа, че сме толкова много тук. Аз започнах да ходя по лекари май месец тази година. На шефа казах че имам проблем, но не съм обеснявала какъв. Тъй като бяха само прегледи и хидротубация отсъствах няколко пъти по за ден-два, а болничен ми даваше джипито с някаква диагноза.Надявах се лятото през ваканциите да мина инсето /това ми предстои/, но уви, вече стана ясно, че клиниката няма да работи. Проблема при мен е същия като при вас - от септемви как ще се отсъствам, и при нас започват да пискат като отсъства някой и учениците губят, да не говорим че родителите на учениците от моя клас непрекъснато ми звънят у дома и т.н.Много нерви пръскам в работата и си мислех като мине инсето да поискам да остана у дома на спокойствие - не знам още как ще стане това- "мирише" на "кауза пертута". Засега се страхувам да напусна.
-
Иве, аз също съм учителка и то в частно училище.Шефката като разбра, че съм ходила в София при Владимиров още на другия ден ме привика да ме пита какво става.Понеже ние ходим по мъките от 2 години вече, тя знае за нашия проблем и уж, влиза в положение, но да видим докога...Като разбра, че иксито ще е в началото на октомври и ми вика -ами, ти сигурно после болнични ще си вземеш.А аз какво да кажа, като въобще не знам изхода какъв ще е.За да си запазя мястото все пак отговорих, че на мен в къщи не ми се стои и че ако съм добре, живот и здраве, ще работя.Но усещам работите на къде вървят.Много неподходящ момент е сега да напускам.При нас колеги трудно се намират, защото яка работа пада и на малцина им се стои за тези пари и този стрес, и само се надявам това да ме спаси, защото вече 8 години съм там и сигурно 2-3 пъти само съм отсъствала.А при частниците парите са над всичко, за съжаление.
-
Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.
gotina_2007 сигурна съм, че навсякъде има такива хора - клюкари и интриганти, аз работя в банка и мога да те уверя, че в тези среди изобилства от такива. Аз също се чудя какво ще правя като не съм на работа, обаче целта иска жертви. Още от сега /все още съм в предизвестие/ ми е тягостно, обаче... какво да се прави. Желая успех и кураж на всички, взели това трудно решение и дано жертвата ни накрая се увенчае с така желания резултат!
-
gotina_2007, познавам страшно готини хора - учители. Хайде наистина да не слагаме всички под общ знаменател :D Както и Снежето казва, в банката е същото. Аз съм инженер и работя в консултантска фирма с доста големи и известни имена, които се предполага, че не са "дребни душици", но и те са такива клюкари(КИ) и интриганти(КИ), че....думи нямам... Хора всякакви. Никога няма да спрат да приказват. Това е...Трябва да бъдем силни и да се справяме с чутото по най-добрия за нас начин.
-
Момичета, имам една малка молба до всички, които ще прочетат.
Преди около месец докато бях при д-р Владимиров на 5-ти етаж се разговорихме с една много мила жена, също като мен учителка по Английски език, но тя беше от Пловдив и преподава в частно училище.
Тогава аз бях с червеникава коса малко под раменете, сини очи нормално телосложение.
Така и не се запознахме и не знам името й.
Тогава тя ми каза, че за първи път са при Владимиров и от септември ще започват икси /аз й казах, че съм за инсе/
Нека ако тази жена прочете написаното от мен ми пише на лични съобщения.
Искам да установим връзка и да си пишем.
-
Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.
Днес водих разговор с директорката.Опитва се да ме убеди да остана.Изпадна в лични откровения,че си е осиновила дете(преди 23 години) и ме съветва и аз така да направя.Чувствах се много неудобно през цялото време,защото с нея изобщо не сме близки,имаме чисто служебни отношения.Накрая тя ми каза да си помисля още и да й се обадя,макар че аз през цялото време й казвах,че няма да се отметна от решението си.
Тъй като директорката от утре е в отпуск,смятам до края на седмицата да говоря с пом.-директорката дали ще ми разреши 1 година неплатен.Ако не става,си пускам предизвестието и това е.
-
gotina_2007 ,
помисли много добре какво ще ти коства да послушаш шефката си и...каква ще ти е ползата да изпълниш своето решение... Бъди твърда.
На тях хич не им изнася работоспособни хора да напускат по принцип, още повече когато могат да им се разстроят собствените планове, за отпуски и др. "Напусках" два пъти, преди да напусна наистина на третия. Съжалявах всеки път за това, че обсъждах намерението си с шефката, че я оставях да ме убеди да остана. Нищо не се промени, напротив ставаше все по-лошо... Самата тя е с нелека житейска съдба, приямах я за авторитет, дори я харесвах, но...
Много хора имат нелека съдба, това във връзка с откровенията, но в интерес на истината, много малко са отворени към другите и наистина могат да ги разберат, да им съдействат...
Ох, не знам, дали се изразих много ясно. Искам да кажа само, че те подкрепям!
-
Учителското племе е много кофти-"дребни душици",много са ограничени.Дай им само интриги и клюки.
beauty,беше ми много трудно да взема решение.Предполагам,че като дойде септември ще ми е доста празно и тъжно,но.......това е положението.Мисля да се запиша на някакви курсчета да си уплътнявам времето,а и за социални контакти.
... Мислех, че и ти си учителка, но явно съм се объркала! :( Да си учител не е просто професия, това е призвание! Чувствам се лично засегната от изказването ти! Винаги съм имала страхотни учители, с някои от тях сега сме колеги и им свалям шапка за това, което са! Една от причините да не искам да напусна са именно колегите ми - интелигентни, всеотдайни и за жалост хора, които работят на още една работа... както самите те казват - едната за духовно, а другата - за физическо оцеляване!
П.П. На теб ти желая успех, каквото и да решиш!
-
Аз се колебаех дали да кажа точно за какво ще отсъствам на шефа, но се опитвам да разбера и тяхната психология, дори и да прояват емпатия към нашия проблем и да кажат че напълно ни подкрепят, нашето "заболяване" ще ги лиши от присъствието ни поне за 2 години...а на тях /шефовете/ им трябват работещи хора...та затова реших за сега да не давам обяснения...А що се отнася до колегите учители има всякъкви, като във всяка работа и клюкари и интриганти и такива които се мислят за приятелски настроени и "разбиращо" те питат - Ти какво, няма ли да забраменяваш вече? И така...мисля си обаче наесен да кажа истинската причина на шефа преди процедурата и евентуално после да искам неплатени дни...направо не ми се мисли сега. Казвам си, че сега е лято и трябва да почивам и да изчистя главата си от такива мисли, ама на, не става по поръчка... Между другото малко съм изненадана че има толкова учители тук...ако наистина проблема освен органичен е и поне малко в главата ни /стресов, психологически/ представете си къде работим... :)
-
du6ka ,
не се засягай, извинило се е момичето! Всички понякога оплитаме думите, особено когато сме неспокойни и притеснени...
Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.
-
du6ka ,
не се засягай, извинило се е момичето! Всички понякога оплитаме думите, особено когато сме неспокойни и притеснени...
Извинявам се,че съм поставила всички учители под общ знаменател.Игнорирайте мисълта,че смятам цялата учителска гилдия за такива.Познавам много качествени и стойностни хора от тази професия.Още веднъж се извинявам.Просто не съм си формулирала добре мисълта.
Да, Оgnyana, видях, че се е извинила, но трябва малко да се мисли, преди да се напише нещо... :(
П.П. Убий човека и му кажи "извинявай" след това! :lol: :wink: :lol:
-
Ivetod, мислиш ли, че ще ти дадат неплатен отпуск? Ако е така - добре. На мен, обаче ми обясниха, че по закон е редно първо да ползвам платената си отпуска(която все още не успявам) и след това неплатена и то само през ваканциите. През учебно време, особено в началото и в края на учебната година не ми разрешават, защото съм им била необходима. Неплатен отпуск в краен случай, с разрешение на директора и само след като си намеря заместник! :(
-
Душе, много си мисля по този въпрос въпреки, че до септември има време. Знам че като дойде време за разговори с шефа ще се панирам. До сега почти не съм отсъствала от работа с изклячение на няколкото дни от м.май. Казвам го защото си мисля че е редно да го вземе предвид, когато поискам повече дни...При нас с платен отпуск не се отсъства през учебната година /с изклячение на избори, малки ваканции и т.н./.Ако на някой му се наложи, си пуска неплатен отпуск. Излизали са поза 2.3.3.4 дни /а аз ще моля за повече/Спомням си, че началото когато постъпих на работа преди около пет години един колега отсъства цял срок и имаше заместник. Та се надявам и аз...Доколкото знам, а и си намерих Кодекса на труда, работодателят няма право да отказва неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платеният си, както и не зависи от трудовия стаж. не съм цитирала, но ако изкаш провери-това е чл.160. До 30 работни дни се признава за трудов стаж. Помисли върху това...не звучи лошо нали. Ще сме по-силни пред шефовете, ако имаме съответната нормативна уредба и сме "подплатени" с нея :)
-
Подаваме молба и готово , но си мисля за друго ами когато парите започват да влизат на половина в семейният бюджет , как се справяте с тази част от проблема , защото най - лесно е да се напусне , въпросът не е до кариера или семейство , а по - скоро до финансовият проблем след напускането ...
-
Подаваме молба и готово , но си мисля за друго ами когато парите започват да влизат на половина в семейният бюджет , как се справяте с тази част от проблема , защото най - лесно е да се напусне , въпросът не е до кариера или семейство , а по - скоро до финансовият проблем след напускането ...
Всеки преценява за себе си. Вярно, финансовия проблем е от голямо значение, но аз сметнах, че за мен е по-важно да имам деца и да направя всичко по силите ми за да го постигна. Да е жив и здрав мъжа ми, на неговите пари се надяваме. Специално за мен като проблем сега, след напускането на работа, е това, че съм някакси безполезна, незаета с нищо, напразно бездействаща, липсва ми контакта с колегите и клиентите, с които съм работила. В мислите си все съм там, в банката с колегите. Много странно, не съм си и мислила, че ще ми липсват чак толкова...
-
snejka_7,
и аз бях така. Починах си до втората седмица и половина, от там нататък започнаха да ме "сърбят ръцете". Поне ми стана ясно от колко време отпуска се нуждая, за да си почина добре и тръгна отново на работа с хъс (3 с.)... :lol:
Но
тъкмо сега е времето да започнеш да правиш всичко онова, за което преди не е оставало време... Аз тръгнах на езиков курс. Много ми се искаше да си продължа посещенията по рисуване - но тук вече се обади финансовия проблем и прекъснах... Това лято съм събрала 3 дечурлига и всеки ден за около час се правя да "госпожа учителката по английски език" - голямо удоволствие е, те - щастливи и аз съм щастлива... Важно е наистина човек да се чувства полезен... :D
-
По принцип работата край няма но ако все отлагате времето си лети така че направете всичко възможно да действате горови със шефа си да влезе в положение ако е човек би трябвало за такава основателна пречина да те освободи но все пак зависи от човека.Но за нищо на света не отлагай процедура защото може да е печеливщата така че обмисли нещата ако трябва пък времено спри работа в името на бъдещото ти детенце.
-
:help: Момичета мили, искам да се обърна за помощ и съвет към вас, защото не знам какво да правя - пред дилема съм - дали да остана на работа или да напусна. Проблема е такъв, че аз за 2,5г през които съм на настоящата си работа се е налагало непрекъснато да отсъствам заради проблемите си. Няколко месеца след като постъпих се наложи да правя аборт по мед.причини - отсъствах доста, защото аборта беше в 16г.с. и имаше усложнения. После се наложи да лежа за задържане при втората ми бременност, което отиде пак към аборт /мисед/ - пак около месец отсъствие. миналата година бях болничен 2 месеца заради операция от извънматочна. Сега отсъствах 1,5м задари ин-витрото, което правих. Тъй като е неуспешно се налага второ, вече съм си взела час за октомври-ноември в София, което налага пак отсъствия от поне 1м. Да не говорим че док иска да правя лапароскопия и хистероскопия в София - айде пак поне 2 седмици отсъствие. Проблема е, че работя в банка и на съответната длъжност съм само аз, т.е. няма кой да ме замества като отсъствам и когато това се наложи започват едни акробатики кой точно да се заеме с работата ми, шефа недоволства, мръщи се, мърмори, непрекъснато се обажда кога ще се връщам, колко още ще отсъствам и вече не издържам, честно. Не ми стигат другите ми тревоги, ами и да мисля дали заместващия се справя с работата и какви ги мърмори шефа. Поставям се и на негово място, разбирам че това е голямо неудобство служител непрекъснато да ти отсъства, затова засега съм решила да напусна. Не знам дали е правилно решение, ако можете да ми помогнете със съвет момичета.Дали някоя от вас е изпадала в подобно положение и как се е справила с това?
Здравейте момичета, прочетох малко късничко темата, но е много подходяща да ви разкажа и моя случай! :( От три години вече се опитваме да имаме дете-по естествен начин. А от една година и шест месеца вече опитваме след консултация с доктор по стерилитет изкуствено осеменяване. За сега без резултат но не се отказваме. :)
През октомври 2007г. се наложи принудително да напусна любимото си работно място. След множество отсъствия /Болнични, отпуски и т.н./ заради започналите излеследвания в клиниката по стерилитет в София, започнаха да недоволстват колеги, а оттам и след техния натиск и шефа. В службата моите колежки са се на възраст с вече оттдавна пораснали и дори семейни деца. Те разбира се знаеха че съм омъжена и много преди да отсъствам поради лечение подмятаха как така още нямаме деца? не пробваме ли ? не искаме ли? :? Това им беше много чудно а и заради моите 27години. :? :( Те на тази възраст имали вече голямо дете. Между другото аз изпадах ден след ден в голяма депресия, защото чувах зад гърба си грозни подмятания от колежките. Работех с пари налагаше се всеки ден да има човек на касата и да покрива текущите приходи и разходи в брой. Единствената колежка която е на пенсионна възраст и трябваше да ме замества ми подхвърли грозно защо не си оправя нещата, че не може така да се работи /касиера постоянно при всяко отсъствие приема и предава касовата наличност/. "....не ми стига другата работа ми и теб да замествам.... да си търсят друг човек да те замества...". :? :( Така ми беше дошло до гуша от подмятания на колежки , който всячески втълпяваха на шефа че така не можело да се работи....докато един ден шефа ми ме извика в кабинета си и ми каза че ще се наложи да ме съкратят, заради множеството отсъствия, неизпълняване на текущите задължения и спиране на работния процес/това бяха обясненията/. Обясних, че е наложително да отсъствам-той много добре знаеше защо отсъствам, но явно това изобщо не го интересуваше. :(. Помолих го да си подам молба по взаимно съгласие и така след по-малко от 15 дни напуснах. :balk_145: Оттогава търсих работа на други места но, като споменавах, че ще отсъствам....просто казваха многообещаващото "Ще ви се обадим" и после нищо.... Така вече 1г. и 6м. съм вкъщи, и в пълна депресия-сякаш съм ненужна на обществото само заради това, че се боря с тази така нар.болест "Безплодие"... :(
-
Тина, не знам направо какво да ти кажа...
За населението на възрастта на колежките по принцип нямам никакво добро впечатление, относно качества като работоспособност и колегиалност... За мен тези поколения са развалени от социализма - малко напъване или хич, сигурна работа и заплата... Манталитетът също не им е блестящ, претърпяла си го. Лошото е, че именно от тези поколения не може да се очаква разбиране по нашия проблем, разбиране относно реподуктивно здраве може да се търси от 65 набор, да речем, нагоре...
Разбиране от страна на работодатели, само за едни-два съм чувала, и то от тук във форума, а виж колко сме... Не очаквай работодател да е готов да ти плаща при положение, че ще липсваш на работното място - пълен абсурд!
Не мога да ти дам съвет относно това, ще изглежда крайно, но въпреки това според мен на роботодателя, особено бъдещ, трябва да му се спестят подобни приказки, важното е да си осигурена и да можеш един ден да ползваш болничните, които ти издават...
Опитай се да се спасиш от депресията - трудно е, но не е невъзможно.
Работа ще си намериш, сега е трудно, но ще успееш.
И не унивай, все пак си само на 27 години, ще се справиш и с единия и с другия проблем!
-
Тина, не знам направо какво да ти кажа...
За населението на възрастта на колежките по принцип нямам никакво добро впечатление, относно качества като работоспособност и колегиалност... За мен тези поколения са развалени от социализма - малко напъване или хич, сигурна работа и заплата... Манталитетът също не им е блестящ, претърпяла си го. Лошото е, че именно от тези поколения не може да се очаква разбиране по нашия проблем, разбиране относно реподуктивно здраве може да се търси от 65 набор, да речем, нагоре...
Разбиране от страна на работодатели, само за едни-два съм чувала, и то от тук във форума, а виж колко сме... Не очаквай работодател да е готов да ти плаща при положение, че ще липсваш на работното място - пълен абсурд!
Не мога да ти дам съвет относно това, ще изглежда крайно, но въпреки това според мен на роботодателя, особено бъдещ, трябва да му се спестят подобни приказки, важното е да си осигурена и да можеш един ден да ползваш болничните, които ти издават...
Опитай се да се спасиш от депресията - трудно е, но не е невъзможно.
Работа ще си намериш, сега е трудно, но ще успееш.
И не унивай, все пак си само на 27 години, ще се справиш и с единия и с другия проблем!
Благодаря за подкрепата, дано повече момичета с този проблем намерят някакъв изход по-добър от моя "Затворник" вкъщи за съжаление. :? относно работа- ако спестя на работодателя да кажа че ще имам бъдещи отсъствия и те зачестят ще се случи същото и така ще се въртя в един омагьосан кръг... а за годините тази година правя вече 30 години :(
-
Много е жалко, че има толкова лоши хора. Визирам някои работодатели и колеги. Но в манталитета на българина е да гледа паничката на другия.
"Не е важно дали аз съм добре, важното е че Вуте е зле"
Като чета историите ви, направо настръхвам. Само мога да си представям на какво сте подложени. Малко ви е стреса от доктори и процедури. Ами трябва и с луд народ да се занимавате.
Направо се чувствам истинска късметлийка. Колегите които са запознати с проблема ни, ме подкрепят на 100 %. Стискаха ми плаци при процедурата, надяваха се с мен, накрая плакаха с мен при неуспеха. Нещо се подмотвам за втория опит, а те милите ме амбицират и напомнят да отида вече при док. Обичам ги много.
Шефовете- за две години двама. И при двамата ми беше трудно да кажа, че имам проблем. Но пък без подкрепата им, нямаше как да отсъствам от работа. Но и на двамата като споделих, застанах зад мен веднага. Не са запознати отблизо( дано не им се налага), но веднага предложиха съдействие. Финансово, морално, абе от каквото имам нужда. А след споделянето на проблема, видях че преди всичко са ХОРА. Общуването ми с тях премина на друго ниво. След разговора ми с тях, те ми станаха приятели. А с някои хора не мога да го постигна с години.
Благодаря на колегите си и на шефовете си, за подкрепата и за дадената ми възможност, да работя любимата си работа. Благодаря им, че НЕ ме накараха да правя избор- работата или бебето.
Пожелавам на всички вас, колеги и шефове като моите.
-
Аз мисля,че по-важно е човек да гледа здравето и щастието,а именно дете-толкова желано и мечтано...Нито една работа,нито парите са по-важни от тази цел(лично мое мнение).
Както каза едното момиче-важното е другия да е зле,а не ние да сме добре,така мислят много хора,за съжаление.Но в Бг е така.Има и добри хора,хора,които те разбират и съчувстват,но те са много малко-единици.
Гледайте себе си и постигнете това,за което се борите(някои от вас от години) и хич не му мислете-работа има за които му се работи-здраве и щастие с пари не се купуват.
Успех,момичета.
-
Ники, благодаря за споделената история!
Направо е толкова невероятно, че има такива хора, като твоите колеги и шефове! Браво!
Думи като твоите ми връщат вярата в хората!
-
Работата, моята и на съпруга ми беше свързана с пътуване извън България така 10 години.
Като стана ясно, че единствения шанс да имаме дете е ин витро спряхме и двамата това беше 2005год.
Толкова съм му благодарна, че смени професията си и започна работа, която е твърде различна и трудна от тази, която практикувахме в името на това да имаме дете.
В труден за нас момент отново излезнахме в чужбина но само, за да закрепим финасовото състояние пък и аз имах нужда от почивка.
Аз освен периодичните месечни ангажименти не работя вече почти 4 години.
Няма да коментирам колко много ми липсва това да се чувствам пълноценен човек с адекватен социален живот.
Не мога да си представя да започна работа и след две седмици например да искам отпуск да отсъствам.
Искрено се надявам тази ситуация съвсем скоро да стане минало в моя живот.
Snow_white, споделих своята позиция, съвет не мога да ти дам.
Прецени сама и вземи най-правилното решение за теб!
Успех!
-
Айде и аз в отбора на неработещите.
Не работя от две години, откакто започнахме с процедурите. Имах много весели шефки, които се вълнуваха много покрай всичко, което се случваше около мен, но въпреки това напуснах, защото работех под адско напрежение, без фиксирано работно време.
Да ви кажа аз не се чувствам непълноценна от това, че съм си вкъщи постоянно. Преоткривам себе си в сфери, които ми бяха чужди преди-готвене например, цял ден мога да си разглеждам рецепти, имам цялото време на света за книги, филми, самоанализа :). Приемам това положение с розови очила, повечето хора никога нямат време за себе си, а дай боже когато станем майки няма да имаме време за нищо друго, освен бебчовците.
Факторът пари не е за пренебрегване, но и когато човек не ходи на работа, харчи по-малко, поне аз така правя.
Та tina799 недей да униваш, смени очилата и всичко ще се нареди :)
-
темичката е от миналата година :balk_149: дали е актуална все още? Защото и аз изказах мнение,но... :dontknow:
-
Темата наистина е от миналата година и вероятно момичето, задало въпроса си отдавна вече е взело решение! :( Но пък е доста актуална, така, че който иска да си пише в нея! :wink: :lol: Аз лично в момента съм адски изморена и доста нервна и много ми се иска да напусна работа, за да съм спокойна по време на предстоящата ми, вероятно последна процедура....Но, при мен има винаги едно голямо "Но", не мога, защото съпругът ми от известно време не е на работа, т.е. е пуснат в неплатен отпуск, незнайно до кога!? :( И така - пак ще си пътувам по сред нощ, ще вися цял ден в клиниката, ще пътувам пак посред нощ, после - пак на работа и така до края на процедурата...
-
Темата наистина е от миналата година и вероятно момичето, задало въпроса си отдавна вече е взело решение! :(
osi_13 Е, ама и аз съм един шемет... Поне се постарах да дам съвет. :smiley_abxb:
... И така - пак ще си пътувам по сред нощ, ще вися цял ден в клиниката, ще пътувам пак посред нощ, после - пак на работа и така до края на процедурата...
Душе, подкрепям те и вярвам, че ще намериш сили да се справиш. Сигурна съм!
Пожелавам ти щастлив край на тази процедура!(http://dl6.glitter-graphics.net/pub/1012/1012416t0rs31q82m.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
-
Темата наистина е от миналата година и вероятно момичето, задало въпроса си отдавна вече е взело решение! :(
osi_13 Е, ама и аз съм един шемет... Поне се постарах да дам съвет. :smiley_abxb:
... И така - пак ще си пътувам по сред нощ, ще вися цял ден в клиниката, ще пътувам пак посред нощ, после - пак на работа и така до края на процедурата...
Душе, подкрепям те и вярвам, че ще намериш сили да се справиш. Сигурна съм!
Пожелавам ти щастлив край на тази процедура!(http://dl6.glitter-graphics.net/pub/1012/1012416t0rs31q82m.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
:bighug: :bighug: :bighug:
И аз на теб, мила! :crossfingers: :goodluck: :hug2:
-
deep мила, аз още мин.година взех решение да напусна работа, малко след като пуснах темичката и момичетата споделиха своите мнения. Но въпреки това благодаря ти за съвета. Аз /все още/ не съжалявам въобще, че го направих, макар че ми липсва работата и контакта с хората и колегите. Но борбата без жертви не минава.
Желая успех и на теб от сърце!
Душе и на теб късмет и успешна процедура!
-
Сноулайт ме изпревари. Тъкмо това исках да напиша, че тя отдавна взе решение. Но темичката се поднови от Тина799... А и по принцип е много ценна тема...
Ето аз например се намирам в подобна дилема. Вече без малко 2 години не работя, защото работата ми беше за смяна, проблемът ми се задълбочаваше, исках да го реша, а не виждах как това ще стане на едно ново работно място - тъкмо да започна и да отсъстам през ден по половин ден за преглед... Не става някак си...
Но ето че финансово сме изчерпани, трябва да започна нещо, в същото време по проблема със стерилитета тъпчем на едно място... Общо взето на ръба съм да се предам, а това не ми е присъщо...
-
deep мила, аз още мин.година взех решение да напусна работа, малко след като пуснах темичката и момичетата споделиха своите мнения. Но въпреки това благодаря ти за съвета. Аз /все още/ не съжалявам въобще, че го направих, макар че ми липсва работата и контакта с хората и колегите. Но борбата без жертви не минава.
Желая успех и на теб от сърце!
Душе и на теб късмет и успешна процедура!
:bighug: Благодаря ти! Желая успех и на теб! :goodluck: :bighug:
-
прижет и от мене искам да жи кайа 4е аз са6то се опитжаме с моят саприг же4е 5 г да имаме бебе и аз от 5г не работя понейе сам е ендометриоза но аз са6то сам се збласкжала с такижа ло6и хора които са ми казжали ходи се лекъжаи аз искам 4ожек които тук да работи без да отсастжа еи хораааа никои не е застрахожам от тожа 4е няма да мъ се слу4и затожа жи казжам за мене е по жайно да имам дете а работа и след мен 6те имаааааа
-
Момичета, цяла нощ не съм спала .... Мисля и премислям, плюсове и минуси и не мога да взема решение. Знам, че няма кой освен да го вземе, за това само споделям. Живот и здраве, ако е писано другият месец ще правим инвитро. До сега отсъствах, заради извънматочна и в часове в които трябваше да съм на изследвания или преглед, дори и в деня на цветната снимка, отсъствах само за 3 часа и след това се върнах на работа. Обаче не издържам погледите и коментарите ВЕЧЕ. Тази седмица се разболях - вирус. Взех си болничен, защото все пак най-важното е да съм здрава... какво да ви кажа ТОРМОЗ... на ден по 4-5 обаждания. Това не е човешко.Дори в деня в който ме приеха миналата година в болница, за да ме оперират ми се обадиха гадовете с въпроса "Ти нали знаеш, че имаш ангажимент по проекта? Кога мислиш да се връщаш?"... а аз дори не знаех дали ще ЖИВЕЯ...Вярвам,че скоро ще стана майка по един или друг начин и не мога да си представя, как бременността ми ще е изпълнена с телефонен тероризъм или тероризъм на място. Това са хора без сърца. Та с две думи съм на кантар. Но пусти пари... :BangHead:
-
Момичета, цяла нощ не съм спала .... Мисля и премислям, плюсове и минуси и не мога да взема решение. Знам, че няма кой освен да го вземе, за това само споделям. Живот и здраве, ако е писано другият месец ще правим инвитро. До сега отсъствах, заради извънматочна и в часове в които трябваше да съм на изследвания или преглед, дори и в деня на цветната снимка, отсъствах само за 3 часа и след това се върнах на работа. Обаче не издържам погледите и коментарите ВЕЧЕ. Тази седмица се разболях - вирус. Взех си болничен, защото все пак най-важното е да съм здрава... какво да ви кажа ТОРМОЗ... на ден по 4-5 обаждания. Това не е човешко.Дори в деня в който ме приеха миналата година в болница, за да ме оперират ми се обадиха гадовете с въпроса "Ти нали знаеш, че имаш ангажимент по проекта? Кога мислиш да се връщаш?"... а аз дори не знаех дали ще ЖИВЕЯ...Вярвам,че скоро ще стана майка по един или друг начин и не мога да си представя, как бременността ми ще е изпълнена с телефонен тероризъм или тероризъм на място. Това са хора без сърца. Та с две думи съм на кантар. Но пусти пари... :BangHead:
Може би си прочела и моята история по-горе в темата... Аз избрах да се "БОРЯ" за наследство, за дете. Нищо друго не остава след теб освен това което си създал...
След една година без работа разбрах че мога да живея и с малко за себе си, да харча по-малко и оцелявам. Преди се "глезех" с разни неща за който хвърлях много излишни пари. Сега разбрах че мога и без тях...Помисли кое важно за теб! Може да си потърсиш надомна работа за периода за който ще ти се налага да се разправяш с изследвания, лечение и т.н. Аз така направих! Преди всичко за да стане ти трябва спокойствие, спокойствие и пак а там където си никога няма да го имаш...Желая ти всичките ти усилия и лишения да се овенчаят с успех! :crossfingers: yahoo_17 stork-boy
:blowingdust2:
-
Така е Тина! Но само като си представя цените за изследванията, процедури... Болнични, майчинство (колко вярвам само :oops:)... Как да легна на гърба на мъжът ми. Сърце не ми дава да го оставя сам да поеме всичко. Виж за надомна работа не се бях и замисляла, но ето сега е добър момент да разуча вариантите. :idea:
-
Здравейте милички. Като ви чета сърцето ми се къса. Но ако сте решили да имате детенце, а то е така, оставете работата за после. Когато забременях с двете си деца бях безработна и изкарах много безпроблемни бременности. Съвсем скоро, обаче забременнях и решихме, че ще си имаме трето детенце, но продължих да ходя на работа, като си мислех, че няма да имам проблемна бременност. Но в живота не винаги всичко е ок и въпреки че прокървх и пиех лекарства продължих да ходя на работа,защото нямаше кой да ме замести във фирмата. На 12.03.2009 г. направих спонтанен аборт. Въпреки, че имам две дечица, много ми е тъжно че загубих третото. От моята история може да си извадите заключение. Работа и проблемно забременяване, или проблемна бременност не могат да вървят ръка за ръка, за съжаление. Желая ви само радостни и щастливи моменти в живота. Дано съвсем скоро да си имате така желаното детенце. :bighug:
-
Така е Тина! Но само като си представя цените за изследванията, процедури... Болнични, майчинство (колко вярвам само :oops:)... Как да легна на гърба на мъжът ми. Сърце не ми дава да го оставя сам да поеме всичко. Виж за надомна работа не се бях и замисляла, но ето сега е добър момент да разуча вариантите. :idea:
Когато съм пред дилема правя нещо много просто, сядам и пиша на един лист плюсовете и минусите на дадено решение. Като излезе математиката под чертата решението е взето. :)
Помага! :wink:
-
Извинявам се предварително, не съм чела цялата тема, но:
Ифи, точно в момента не съм човека, който може да ти казва такива неща :balk_600:, но:
Стисни зъби, издръж още малко. Пусни си пердето - кофти реакции ще има винаги
ако те няма на работа - защо си в болничен; като забременееш - защо точно сега...;
като родиш - какво си мислиш като си с малко дете
НЕ ОЧАКВАЙ ПОДКРЕПА от хора, които не са ти близки. Това е горчивата истина. Никой не ни е длъжен и на никой няма да му пука, ако ще по корем да се влачим, без значение какъв точно ни е проблема.
Имаш нужда от парите. Имаш право на болнични. Имаш право да работиш - "това е пошението", както казва един мой дребничък познат :wink:
Емоционално си нестабилна в момента, а трябва да си прагматична. Заради едни злобни кокошки, не можеш да рискуваш
-
:bighug: Благодаря за съветите момичета! То май вярно ще постискам зъби, дано да е наистина за малко, а както казва и малкият приятел "това е пошението" :D И аз ще търпя и те ще търпят, пък където му излезе края.... :hug2:
-
Iffi 13, щом имаш нужда от парите, не напускай работа. живот и здраве да забременееш, излез в майчински, пък ако трябва и телефона си ще изключиш или ще си смениш номера без да даваш новия на шефовете си. не позволявай да влияят на живота ти хора, от които нищо не зависи. пусни пердето и това е! съвета ти го давам от личен опит, година преди да забременея обмислях как ще напусна работа, как ще им го върна тъпкано заради експлоатацията и няма да ми дреме, ама хич ... е, не напуснах, за щастие забременях въпреки всичко и сега си ползвам майчинските. пък на шефовете пак не им е весело, ама никак. всичко се връща. стискай зъби и късмет на процедурите!
-
Здравейте момичета! Не съм писала отдавна, защото не ми остава много време. Искам да пиша и аз по темата. Много е неприятно, но за съжаление и аз напуснах работа когато трябваше да правя процедура. Шефовете ми знаеха за проблема още при постъпването ми на работа..., но това не помогна. Заплатата ми беше смешна за това, което работех-чертаех проекти на AutoCAD. Оказа се, че мъжете са взимали за същото нещо(без да могат да чертаят на тази програма) от 2 до 5 пъти по-големи заплати.. Подписваха се срещу проектант, без да имат такава правоспособност, а единствения човек с трудов стаж като инж. бях само аз, а колежката ми имаше опит също с проекти и то доста голям.. Отношението беше отвратително. Тя имаше 2 деца и когато се разболяваха и отсъстваше беше обвинявана за неуспехите на мъжете, въпреки че чертаеше в къщи и всъщност това, което зависеше от нея тя го правеше много бързо и в срок. Мъжете снасяха погрешна информация на шефовете, че тя не си била свършила работата, въпреки че в компютъра се вижда точно на коя дата е направен чертежа.. Отношението към мен беше подобно. Накрая бяхме принудени двете да напуснем работа... Аз напуснах веднага, защото ми предстоеше процедура, а тя остана. Месец след като аз напуснах и тя си взе неплатена отпуска се появи обява, че си търсят проектант и техн. сътрудник- за нашите места. Не искаха да ни изплатят полагаемите ни се минимум 4 брутни заплати по чл.331 от КТ.. Стана страхотен скандал. Онзи нямало защо да ни дава 4 такива заплати. За сведение един от голегите ми взима на месец 1200 лв. Моите 4 брутни заплати са точно 1400 лв. Друг от колегите е взимал чисти 1500 лв. Та затова си помислете дали има смисъл. С мен се изгавриха и коментираха, че съм била третирана различно заради положението, в което съм била... Как съм третирана? Заплатата ми беше много ниска и като излязох болнични 1 месец заради процедура сами се сетете колко съм взела.. Тях не съм ги ощетила по никакъв начин,но въпреки ниската заплата взех още по-малко пари, защото болничния, който се полага от фирмата (за 1 ден)не ми беше изплатен... Така че незнам дали е правилно да се уведомяват шефовете за тези проблеми... Аз втори път никога не бих го направила! Бих си взела платената отпуска и неплатена също, за да не разбират въобще. Аз напуснах и направих процедурата-неуспешна, но следващата беше успешна.. Сега си гушкам детето и се радвам, че се махнах от онзи ад..
-
а така те искам Ифи :wink:
горе главата!
-
Туто Бене, не си късай нервите с нещо, което не можеш да промениш! За себе си си взела правилно решение, тази фирма е за гърба ти и толкоз!
За съжаление, дискримацията по отношение на заплащането на жените и мъжете е факт, относно заемането на постове, длъжности, превилегии също, въпреки че смело мога да твърдя, че именно жените в БГ са тези, които работят повече и по-прецизно и се справят с още куп задачи покрай работата си...
А колкото за историята, която споделяш, да, за съжаление такива неща ни се случват, и моя милост е в групата, ама няма да се предадем, нали?!
Фуси, а ти с твоя коментар и цитат на мъничкия ти познат, страшно ми повдигна духа! Поздрави, и да го нацелуваш добре!
-
Здравейте момичета и от мен.
И аз като вас се чувствам леко разочарована от предишните ми работодатели при които изкарах 4 години ,и им донесох доста пари и накрая като се разболях от ЛУФ синдром се чудеха как да ме изритат,защото имах 10 см киста ,която или трябваше да се оперира или да лежа в къщи по цял ден докато изчезне.За щастие за 2 месеца се редуцира с дуфастон,но лошото чувство остана.Казах си ,че трябва да решавам между бебе и перспективата да си влошавам здравето докато съвсем загубя всички шансове да стана майка.Напуснах .Беше ми много мъчно ,защото бях направила кариера в тази фирмичка ,хората ме уважаваха ,но за нищо не съжалявам.За 9 месеца успях да разреша доста от причините за проблемите си ,да ги локализирам и да вървя напред.
В края на Ноември миналата година усетих началото на икономическа криза и реших да започна работа в една не толкова прехвалена фирма.Истината е ,че трябва да се мисли и за майчинство и за болничен.В момента съм в 7 седмица бременна ,все още ходя на работа ,но планувам през месец юни да излеза в болничен.Хич не ме интересува кой какво ще казва и т.н.Момичета трябва да се научим да мислим повече за себе си и да не се раздаваме безрезервно!
Поздрави
-
Да се включа и аз :D, въпреки, че засега не мисля за болничен, но никога не се знае. Аз съм на държавна работа /дом за деца без родители/,работи се по график, който включва и нощни смени, и удължено работно време, но всички закони се спазват. Но и психиката на хората, които работят в тази сфера е различна от другите - почти всички са много мили, отговорни и наистина влагат сърце и душа в работата си с тези деца. Аз срещнах разбиране в колегите си от екипа, въпреки, че дори официално не съм регистрирана като бременна, преработиха се графиците са работа - вече работя само редовна дневна смяна с възможно най-малка отговорност и физическо натоварване. Знам, че ги затруднява повече, но когато кажа нещо да излизам в болнични или напускане.. дума не дават да се издума.Ако можеха всички да са такива..
-
ей хора, как ще напускате? Вашия шеф незнае ли че в днешно време стерилитетът е по разпространен и от грипа, и то с доста проценти при мъжете. На всичкото отгоре вашия мърморещ шеф има деца, но не се знае по какъв начин ще има внуци......
горе главата.
-
Реших да почета малко в тази тема и това което прочетох не ме изненада,но никак не ми хареса!Колко жалко за нас българите - истината е черна и грозна !
Вместо с тоя отрицателен прираст да се вземат мерки ,то ......
Момичета и аз съм в трудно положение в момента !
Работя само с мъже двама от които чакат бебета !
Никой не знае от тях какво ми е !
А то и аз още не знам - в момента търсим причината правим изследвания ,но се налага да пътувам при док в друг град за прегледи и т.н вие всички знаете как е!
А шефа - той дори и за отпуск платен който ни се полага мрънка !
Иска ми се да се махна , но парите ни трябват ,така че алтернативата за сега е да стоя там и да се ослушвам за друга работа - по-спокойна и не толкова отговорна !
Така че ще се мъчим не знам още колко !
Дано нещата за напред да се променят много силно се надявам !
Но май първо трябва да променим манталитета си .....
-
viviq ,търси си по-спокойна работа,поне докато направите бебето.Сега осъзнавам ,че нямах никакви шансове за бременност ако бях останала в предишанта ми фирма- малка фирма,голям стрес,командировки ,заплата със 200 лева повече от текущатата ми.
Текущата е другата крайност ,но за бременност ми е удобна.
Желая ти късмет да намериш това,което търсиш!
-
Виви, мила напълно те разбирам! При мен нещата са подобни само, че аз работя само със жени, които не спират да ме питат кога ще имам бебе, няма ли да забременявам вече, за всякакви празници ми пожелават бебе, а то така и не идва и на мен не знаят колко ми се плаче....и аз правя изследвания...а те с онези съжелителни уж погледи.... ..ама стоя-ден не мога да остана без пари, защото с милото изплащаме много голям ипотечен кредит...та така ако някой ден излезе нещо по-добро втурвам се натам с пълни сили! Пожелавам ти и на теб това да ти се случи и също така скоро да дочакаме и така желаните бебчета!!!
-
Анизи мила и ние плащаме ипотечен кредит и сме още в началото на ипотеката от 2 г сме го купили жилището !
Но ще стискаме зъби и тва е а пък аз ти пожелавам да сменим професията с професия МАМА :D на всички го желая от сърце!
-
Ох и на мен как ми се иска да не ходя на работа ... Около мен само колеги с деца и техните въпроси ...
Дано скоро излезем в продължителна почивка, а после с големи усмивки и положителен заряд след 2-3 години с радост се завърнем по работните места.
-
дано Гардже, дано....чак след 2-3 години, а защо не след това и за още 2-3....не отказвам....... :oops:
-
ЕЕЕх милички наистина ако можем да сменим професията с тази на МАМА ще е супер
Размечтах се и аз !