www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Anna_12_58 в Март 15, 2007, 22:59:00 pm
-
Незнам как ми се изплъзна от устата, никога не съм си представяла че този въпрос мога да го задам ТОЧНО АЗ. А от него най-много съм се дразнела и ме е боляло.Попитах я "какво още чакат". С нея, въпреки че сме много близки, никога не сме говорили на тема деца. Защо те нямат, и защо ние нямахме.
Много ми е мъчно и ме боли,как можах Боже?
Това беше и последния ни разговор.Оттогава не ми се е обаждала, не ме е търсела, а не пропускаше мой празник.Минаха много месеци...Аз направих опит, но не ми отговаря.
Виновна съм.
Не търся съвет.Пиша това за да ви кажа че понякога се случват и такива неща. И не винаги човека отсреща мисли и осъзнава какво говори.
-
опитай отново да говориш с нея. и отново. ако сте (били) толкова близки най-вероятно и на нея й тежи раздялата ви.
въпреки че...абе дано не е като мен
-
"Какво още чакате?" съм чувала от почти всеки, когото познавам. Ако трябваше да престана да разговарям с някого заради това, че ми е задал нетактичния въпрос, досега да съм се изолирала от всички. Всъщност, всеки реагира различно. На мен не ми пука много и отговарям с каквото ми хрумне. Напоследък с "отказвам да отговоря на този въпрос!" :lol: Обикновено след това престават да питат. :D Да си призная и аз съм питала така нетактично и съм се улавяла, че какъвто и да е отговорът не би бил от голямо значение за мен. Но всичко се връща - сега питат мен. Явно човек търси щастливите събития в живота на приятелите си, които закономерно би трябвало да се случват, но забравя, че те не идват по поръчка.
П.П. : TianA, според мен на приятелката ти ще и мине. Може би просто те отбягва от страх да не продължиш с въпросите ...
-
Благодаря ви момичета. Криво ми е, как да говоря с нея и с какви очи да се натискам. Нали знам как се чувства..... :(
Аз лично съм отрязала много хора само защото са ми задавали болезнени въпроси.Ненавиждах ги. Явно не съм била права към някой, защото ето - сега ми се връща.
-
мислех да не пиша, но понеже си се върнала да коментираш все пак написаното, рекох да си кажа какво мисля по случая.
наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника". приятелката ти със сигурност е подозирала какво е дереджето при теб и затова сега й е станало триж по-гадно - именно заради смисъла на поговорката. "тя си опече работата и забрави какво е".
да, често се случва. ама е гадно...
и друго си мисля - колко странни са разбиранията на хората за близост и приятелство. значи, вие сте много близки приятелки, но толкова години всяка от вас си трае за една голяма болка и проблем, които носи в себе си? за какво сте тогава толкоз близки - да си пиете коктейлите заедно ли?
звуча много неприятно, сигурна съм. може би е от часът на денонощието.
но ето ти един добронамерен съвет за компенсация на нелицеприятните размисли - отиди на вратата на приятелката си с една роза и бутилка вино, ако имаш физическата възможност за това. погледни я в очите и кажи - прощавай. помоли я да влезеш и й разкажи за своята борба със стерилитета.
-
Благодаря ти Джам. Стана ми "по-добре".Дано никога не ти се случва да направиш неволна грешка. Нямам какво повече да ти кажа.
наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника".
Аз ей за това продължавам да влизам в този сайт, защото съм забравила....
-
и аз този въпрос съм го чувала от почти всеки.ако и аз бях престанала да контактувам с всеки, сега нямаше да имам с кого едно 'селям' да си кажа!
защо не я потърсиш лично?отиди в тях, обясни и, че имате еднакви проблеми, че съжаляваш..кажи каквото ти е на сърцето!
всеки прави грешки, всеки говори глупости.ако наистина сте били толкова близки, тя ще ти прости, а и този форум тук е доказателство, че много повече подкрепа получаваш от хора с твоите проблеми, отколкото от останалите.заедно ще ви е по-леко по трънливия път!
ау-гаф!от моя страна де!ти вече си имаш човеченце!браво.ами значи можеш много да и помогнеш по пътя!
-
Колко докачливи хора има....
Извинете, но аз ако трябва да спра да говора на всеки, който ме попита "Какво чакаме?" Ще остана най-самотния човек на света.
Неразбирам какво толкова е станало. Или аз съм трудно обидчива 8O :)
За мен по-обидното е, когато девойка след сртерилитет забременнее и започне да се оплаква колко е надебеляла, колко зле се чувства и т.н.
-
Дано никога не ти се случва да направиш неволна грешка.
Мога много грешки да направя, но такава никога.
След като три години се боря и познавам толкова момичета тук, преживяващи толкова мъка.
Това не е неволна грешка.
Това е подсъзнателно желание да изтъкнеш своя успех.
Тя го е почувствала и затова те избягва.
Ако беше неволно, нямаше да стане така.
Моят съвет е да я притиснеш и искрено да се разкаеш.
Но ако не можеш да си искрена, изобщо не се захващай.
Защото ми се струва, че не си много наясно с душевността, не прие мнението, което не ти хареса, значи не чувстваш нещата правилно и вътре с себе си обвиняваш приятелката си, че тя е виновна, защото е тънкообидчива.
Аз също бих те отрязала.
П.П. Нямам нищо лично към теб :lol:, не те познавам, просто те анализирах само по тази тема.
-
А приятелката ти не те ли попита:"Точно ти ли ме питаш за това?"
Послушай съветите на момичетата! Потърси я само ако си болезнено искрена с нея!
Ако приятелството ви е било голямо - ще успееш!!!
:crossfingers: :bighug:
-
наистина репликата не е от "приятните", но чак пък месеци мълчание... вижда ми се малко в повечко и то от близка приятелка. ами говорете, устите служат и за извинения, освен да нараняват. вярно казана дума хвърлен камък, но затова сме хора и можем да говорим. често се сещам как "наказах" моя близка приятелка, която живее в друг град и прояви неблагоразумието да ме пита "какво чакате". доста садистично и без предисловие й разказах за аборта преди месец (тогава). е, не станахме по- малко приятелки. ама на нея колко гадно й стана, нямам думи. май забрави тази реплика веднъж завинаги. хората я изговарят автоматично, без да се замислят, просто за да кажат нещо "адекватно" в дадена ситуация. и ако не са настойчиво нахални, мисля че няма повод за сърдене. все пак сме големи хора. в такива случаи се говори, иначе се помни лошото за цял живот, а няма смисъл. TianA, не знам историята ти (съжалявам за което, май в този момент съм приюопуснала форума), но с едното споделяне нараних приятелката си пред други хора май няма да се оправят нещата. и това продължава месеци, доколкото разбирам... ако наистина сте си близки и си усещате проблемите като еднакви или почти, няма повод за сърдене. чудно ми е тя как не се замислила как така точно от твоята уста чува тази реплика...бъди настоятелна и говорете :crossfingers:
-
... хората я изговарят автоматично, без да се замислят, просто за да кажат нещо "адекватно" в дадена ситуация...
Хората - да.
Но ние /борещи се със стерилитет/ не сме хората.
-
Аз съм съгласна с Лали и Джам.
Аз сега си мисля, че никога няма да забравя през какво минавам и искренно се надявам да го постигна. Наистина ми е чудно как толкова лесно се забравя болката и започваш да ставаш от тях, от „нетактичните доброжелатели”.
И да, няма по гаден въпрос от този „Ами вие какво чакте” .............
Бил ми е задаван и ми е било ужасно гадно. Не че има място за сравнение ама е кофти да зададеш въпрос от рода на „вие кога ще си купувате мерцеде” на човек който едва свързва двата края, нали. Е зададеният от теб въпрос е в пъти и то милион пъти по-болезнен.
-
На мен ми е бил задаван този въпрос мноого пъти,боли наистина, но най-тежко го приех от приятелка, която се бори със стерилитета почти две години. Първо като забременя ми го съобщи по много нетактичен начин, след това през цялата бременност пуши като комин, и когато и правих забележка ме отрязваше, че аз нищо не разбирам, а сега, когато говоря за моите притеснения свързани със забременяването, тя с насмешка ме пита, пак ли се надявам да съм бременна, а и нещото, което много ме дразни, че непрекъснато говори как вече мислила за второ! Виждам,че искрено съжаляваш за допуснатата грешка, това е хубаво, защото има и такива, на които изобщо не им пука. Просто и се извини и обясни, че е станало неволно,дано помогне.
-
най-силно боли от близък, много близък човек :(
Не търся съвет.Пиша това за да ви кажа че понякога се случват и такива неща.
а ти самата как си обясняваш тази агресия към своята приятелка?
Аз бих поискала прошка...
-
Моето мнение е някъде по средата (както винаги). Станалото станало, сега и да спорим или не, важното е, ако Tiana държи на приятелката си - да отиде при нея. Ето Jam каза - бутилка хубаво вино, една роза, повод винаги се намира, ако човек поиска да намери. И разбира се, недей тръгва директно, защото тя може изобщо да не ти е сърдита, а да има десетки други причини, поради които не ти се обажда.
В една реплика може да има много позитивизъм и много негативизъм, зависи кой и на кого я казва. Не знаем на човек какво му е в душата. Сигурно всяка от нас е казвала много реплики, които са наранявали някого по теми, но даже идея си нямаме за това. Ако след неуспешен опит или спонтанен аборт някой ми беше казал това, нямаше да му се разсърдя, ами направо щях да го набия ...
Тя знае ли как си успяла? Не сте ли говорили на тази тема? Ако не сте - имате много неща да си кажете. А също и да й помогнеш и с информация и с разбиране.
Знам, че не си забравила, TianA, самия факт, че си тук всеки ден говори много. Защото моето наблюдение е, че повечето след 12 гестационна седмица просто си обират крушите и се сещаме за тях само ако някой повдигне от архива неволно някоя "прашна" стара тема.
Знам, че ще намериш пътя до сърцето на своята приятелка, ако ти трябваме с идеи тук сме.
А на нея й пожелавам още тази година 2 броя и тогава съвсем няма да може да ти се обади и да иска :babyflips: :babyflips: :)
-
ТианА, не съм много сигурна в мотивацията ти да пуснеш темата. Казваш "да знаете, че такива неща се случват". Ама ние всички това си го знаем - когато чуваме този въпрос, той не е непременно злостен или с цел да ни обиди, даже може да е проява на загриженост, но във всички случаи си е адски нетактичен. И ако лесно може да го простим на баба си или на приятели, дето вятър ги вее на бял кон по въпросите на стерилитета, то не така лесно се прощава на някой, който знаем или подозираме, че е минал през целия този ад. Сега, според мен ти търсиш някакъв вид потвърждение, че макар и да си сгафила, човешко е, тя пък какво толкова преиграва... Предполагам, сама разбираш вече, че тук най-трудно ще получиш подкрепа точно за това. Според мен гафът си е много голям и ти си на ход, ако държиш на това приятелство. От друга страна, може да не те избягва само заради тази реплика, може просто да преживява нейните си тежки моменти в тази борба и да не иска никого да вижда; може да не й се приказва за бебета и да се опасява, че с нова мама няма как да се подмине темата... Мисля по-скоро като Cygnus и горещо подкрепям идеята на Jam, иди ти у тях, не отваряй точно сега темата за детето си, извини й се и й кажи, че ако иска, ще говорите за това ти как си успяла, ако не иска, просто ще си пиете виното и ще обсъждате другите ви общи любими неща. Желая ти успех!
-
Като чета тази публикация виждам че съм била в положението на наранената приятелка.
С моята приятелка се борехме заедно със стерилитета години наред.Ходихме по лекари,изследвания и операции.Аз дори и платих лапароскопията ,защото тя нямаше възможност да си я плати.После й направиха пластика тръбите,забременя и започна да ме отбягва.Накрая имаше наглостта да ми каже,че съм я натоварвала с непрестанните си приказки за бебе.Оттогава не съм и проговорила,не й вдигам телефона и въобще не искам да я виждам!Хората бързо забравят,а това не е добре...Човек трябва да помни през какво е минал и кой му е помогнал.
-
Мъчи ме от одеве един въпрос .....
Как (тук следва нещо което не бива да пиша) се задава НЕСЪЗНАТЕЛНО подобен въпрос от човек преборил се със стерилитет към човек борещ се със стерилитет????
-
Тина, и аз понякога съм нетактична :(
Но понеже аз не се впечатлявам от такива реплики - приемам ги като израз на добронамереност и загриженост от близките ми (но като се замисля, не са ми задавали такива въпроси приятелите, но пък аз съм им казала какво е дереджето и те само питат имаме ли напредък), та затова и аз не бих си дала сметка, че ще нараня някого с подобна нетактичност. Сега, като чета тук, явно човешката душевност бива различна и много хора го приемат изненадващо лошо :?
Ей затова е добре по-малко тайни и дискретност, да не се получават конфузни ситуации.
Не го изживявай толкова, ако приятелката ти е близка наистина, едва ли това трябва да е причина за разваляне на отношенията.
-
А аз не се учудвам - има хора и хора, дори напоследък и в този форум се случват подобни неща - не точно въпрос от рода "Какво чакате?", но доста пърхащи темички с оплаквания от бременността и трудностите по нейното понасяне, като например напълняването. Имаше дори и няколко теми за коремчетата. Някои хора много бързо забравят как са се чувствали (това не е лично към автора на темата). По принцип се въздържам от четене на подобни теми, ама някак започнах да се дразня. Иде ми да викна - Момичета, недейте така бе, тук има хиляди жени, които мечтаят за тези неприятности, а сигурно половината от тях никога няма да ги изживеят. Всеки човек знае сам на какво дередже е - някои успяват да забременеят, а някои не успяват никога. Ами ако приятелката ти е един от вторите, ако се бори да постигне душевна хармония и да живее с мисълта, че няма да стане? Мисля че постъпката ти е била повече от ужасна и според мен непростима. Поне аз не бих ти простила.
А иначе аз имам обратната случка - мой приятел (не интимен) се ожени преди доста години, но деца нямат. Подпитах го много тактично и стигнахме до проблема, че не става. Тогава, отново доста тактично му дадох този форум, дадох му и съвет за клиника по стерилитет (с думите "ако искате, можете да прочетете", "ако искате можете да направите консултация" и т.н.). Казах му, че съм минала по този път. Разказах му, какво се е случило с мен. Не съм му натрапвала нищо. След като ме изслуша, ми отговори, че те не се притеснявали - и майка му била забременяла трудно с него - почти 10 години пробвали, та и те сега нямало за какво да се притесняват. От тогава не съм го чувала, предполагам, че не му е било приятно, но тайничко се надявам да са направили нещо по въпроса.
-
наистина трябва много да си си вирнал носа, за да забравиш толкова бързо откъде си минал и какво си преживял, и да зададеш сакралния въпрос "какво чакате още"! за такива случаи има поговорка - "кога стана калайджия, кога му почерня задника".
Подкрепям изцяло мнението на Джам. На мен ми се струва невероятно да забравиш борбата, сълзите, разочарованието... но разни хора, разни идеали.
А за калайджията и черния му задник - ми мога да пиша, пиша , пиша ... включително за изцепките на някои бременни жени в чата...
-
Всеки човек знае сам на какво дередже е - някои успяват да забременеят, а някои не успяват никога. Ами ако приятелката ти е един от вторите, ако се бори да постигне душевна хармония и да живее с мисълта, че няма да стане?
:(Ето това е вредна мисъл, не виждам как може да се живее с нея. Човек трябва да има вяра до край. Всички ще имаме деца!
-
Напълно съм съгласна с ЛАН!!!
-
:( Всички ще имаме деца!
ДАНО!!!
-
Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки :(
-
Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки :(
Това не ги прави по-малко майки! Всеки постига щастието си, ако наистина силно го иска.
-
Естествено, че това не ги прави по-малко майки.
Но болката си остава за цял живот.
-
Благодаря и за съветите и за критиките.Заслужавам си ги,днес като ги чета и с Джам съм съгласна.
Пуснах темата не за да търся оправдание както някой по-горе е написал. Направих го защото имах нужда да споделя, защото наистина ми тежи и трябваше на някой да разкажа.Съжалявам че натоварвам точно вас.
Живея в чужбина, а тя в България. Иначе досега да съм отишла пред вратата и милион пъти. Момичето живее с приятеля си много време, без брак.Може би затова не съм се замисляла че може да съществува проблем.Но вече знам....
Днес ще седна и ще и напиша писмо.И ще и разкажа всичко.
-
Естествено, че това не ги прави по-малко майки.
Но болката си остава за цял живот.
Искрено се надявам да грешиш.
-
Аз пак съм съгласна с ЛАН!!
Какви са тези думи "никога"?!Никой не знае какво ще му се случи утре или след година или 10.
Защо предварително трябва да си мислим,че няма да стане?
Както няма гаранция,че дадено нещо 100% ще се случи в живота, така и няма гаранция,че дадено нещо няма да се случи!!!!!
След като има дори и 1% вероятност, значи "никога" не съществува
-
Ох, имам чувството, че една стара тема се повтаря на нов глас и пак почваме да си човъркаме в раните :(. Не разбирам как хората, които вече са успели да забременеят, твърдейки че преди това са страдали дълги години от безплодие, могат да забравят всичко това и да ни дават акъл как да чувстваме. Моля ви да не започваме пак със споровете, няма смисъл от такива.
Лан, болката ни, че е огромна, няма грешка! Би трябвало да го помниш, не беше отдавна и ти като пишеше за своята.
Трябва да имаме вяра, съгласна съм, човек просто трябва да вярва, че ще се получи.
Но истината, мила Лан, е, че някои жени никога не стават биологични майки :(
Това не ги прави по-малко майки! Всеки постига щастието си, ако наистина силно го иска.
Да, права си, но повярвай ми, че едва ли има някоя от нас тук, която не иска щастието си. Просто не винаги става това, което искаме, дори с цялото си същество. Това, че някоя от нас не е успяла, не означава, че по-малко го е искала.
TianA, добре си направила, че си осъзнала грешката си и вярвам знаеш поговорката, че признатият грях е половин грях! Взела си хубаво решение да поговориш с приятелката си и да си изясните нещата.
Желая ти успех и дано си оправите отношенията!
-
Брей, наистина ви завиждам на оптимизма.
Напълно подкрепям мненията на Грейс и Бори_ст
-
bori_st, написах го точно защото не съм забравила и за да разсея тези негативистични мисли.
Не е успяла да забременее е едно, не е успяла да стане майка е друго. Бременността не те прави майка, а безграничната любов към едно същество. Още съм на мнение, че човек винаги може да постигне щастието си, стига достатъчно силно да го иска.
Историята на Fussii го доказва. Борбена и силна жена - поиска щастието си и го постигна. Тя е много повече майка от повечето биологични родителки, които познавам и се надявам да не таи останала болка както предполага Grace, а да е искрено и много щастлива, защото няма човек, който да го заслужава повече от нея.
Все пак това е краен вариант и невероятно трудно решение, само тя си знае как го постигнала. Обаче го има като вариант - докато има шанс, какъвто и да, няма място за отчаяние. Пък ако има и биологичен шанс - още по-малко е мястото за отчаяние!
Не разбирам, как от постът ми, който целеше да вдъхне надежда се стигна до "ти си забравила". Явно трябва да си пиша само в темата на бременните и никъде другаде, защото фактът, че имам лентичка отдолу веднага изкривява думите ми!
-
Размислите на повечето момичета обхващат почти всички възможни интерпретации за ситуация като тази. Не мисля, че е непростима тази реплика. Още повече, както излиза, тя не е знаела, че те опитват да имат деца. Най-вероятно, те не са приятелки в истинския смисъл на думата, защото в такъв случай момичето нямаше да мълчи месеци, а щяха да се изяснят досега. Репликата е и най-обикновена подкана,каквито се отправят към младите. Друг е въпросът, че, който се е борил със стерилитет, е много по-чувствителен на тази тема. Оказва се, че TianA даже не е знаела за това. Аз не бих я съдила толкова строго, още повече, че момичето има съмнения, че може и да не е постъпило правилно. И аз съм я чувала тази реплика, отправена към мен, и то от близки уж хора. И съм прощавала, защото знам, че не влагат лош умисъл. Хората са загрижени, но в един момент дотолкова всичко се е изговорило, обсъдило по темата, че те не знаят и какво да кажат, с кави думи да ни успокоят. Затова вече не съм толкова обидчива. Мен лично ме дразни друга реплика: "Ами, пак ще опитате! Другият път всичко ще е наред!". Идва ти да им крещиш, че може и да не е наред, че толкова те е страх и т. н. Но те просто не знаят с какви думи вече да ни успокояват. Аз вече на никого нищо не разказвам по въпроса - правим с мъжа ми, каквото трябва и не занимавам никого от близките си с проблемите си. На сестра си например не мога да разказвам нищо, защото мъжът и (чужденец е) не иска деца и тя каквото и да съм и казвала преди е казвала, че не е голяма работа и да мисля положително. Всички тук знаем, че само с положително мислене не стават нещата. Тя страда, че той не иска деца (чудя се защо стои още с него, като тя толкова много иска) - казва и, че имало време да опитват, а тя е на 35. Затова нищо вече не споделям с нея, защото за нея е мъчение да разсъждава за неща, за които нейният красавец и казва, че е още рано да мислят за тях. На майка си също нищо не казвам, защото тя след това не спи по цяла нощ, плаче, вдига кръвно; с една дума - преживява моите неудачи. Ето, например, вчера ми правиха хистероскопия, но тя никога няма да разбере за това. Ще си умре от притеснение. Така че, аз лично вече не се сърдя и не се засягам по темата. Проблемът си е в моето семейство и ще се справим сами с него. Но и нямам право да съдя другите. Няма непростими думи. За всичко можеш да поискаш прошка!
-
"Какво чакате" почти никога не съм я чувала, най вече от приятелите ни. Всички знаят, че имаме проблеми, то е очевидно за толкова години и никой не си е позволил да ни попита такова нещо. Някои от приятелите ми не подхващаха тази тема, защото си мислеха, че ще ме наранят, но с времето разбраха, че за мен нито е тема табу, нито се притеснявам от нещо. А аз никога не съм си позволила да попитам, защото ми е ясно, че има два вариянта - или не искат все още дете, или имат проблем.
-
bori_st, написах го точно защото не съм забравила и за да разсея тези негативистични мисли.
Не е успяла да забременее е едно, не е успяла да стане майка е друго. Бременността не те прави майка, а безграничната любов към едно същество. Още съм на мнение, че човек винаги може да постигне щастието си, стига достатъчно силно да го иска.
Историята на Fussii го доказва. Борбена и силна жена - поиска щастието си и го постигна. Тя е много повече майка от повечето биологични родителки, които познавам и се надявам да не таи останала болка както предполага Grace, а да е искрено и много щастлива, защото няма човек, който да го заслужава повече от нея.
Все пак това е краен вариант и невероятно трудно решение, само тя си знае как го постигнала. Обаче го има като вариант - докато има шанс, какъвто и да, няма място за отчаяние. Пък ако има и биологичен шанс - още по-малко е мястото за отчаяние!
Не разбирам, как от постът ми, който целеше да вдъхне надежда се стигна до "ти си забравила". Явно трябва да си пиша само в темата на бременните и никъде другаде, защото фактът, че имам лентичка отдолу веднага изкривява думите ми!
Lan, само ще ти кажа, че тук няма слаби и неборбени жени!
И Лан, всеки има различно разбиране за щастие.
Моля за толерантност.
А аз никога не съм си позволила да попитам, защото ми е ясно, че има два вариянта - или не искат все още дете, или имат проблем.
Аз пък питам, защото бих могла да помогна поне с информация.
Има много хора, които не знаят какво да направят и си губят времето. За това сме приятели - да си помагаме, а не да си мълчим.
-
Моля за толерантност.
Опитвам се :(.
-
TianA, едва ли си искала да я нараниш.
Ако ти е истинска приятелка щеше да го разбере.
Все пак зависи с какъв тон си го казала.
Надявам се да успеете да се сдобрите.
-
Аз пък питам, защото бих могла да помогна поне с информация.
Има много хора, които не знаят какво да направят и си губят времето. За това сме приятели - да си помагаме, а не да си мълчим.
Да съгласна съм с теб, но то се усеща кога човек тъси помощ и кога не. Никога не съм пренебрегнала човек който търси помощ от мен, но и никога няма да я дам ако не я търсят. Просто не знам как ще се изтълкува.
-
Аз пък ще ви кажа,че точно от най-близката приятелка боли най-много.Имах такова преживяване и приятелката вече е бивша-след 20г. връзка.Не че не бях готова да говорим за моя проблем,просто тя не пожела да ме чуе,дори не ме попита как се чувствам,какво правим и какви са изгледите за успех.Имаше свое виждане по въпроса и се опита да ми го наложи.Беше свикнала да приемам мнението й с голямо доверие.Но когато тя-майка на 3 деца ми каза,че едва ли не съм глезла щом ме боли и плача,че в живота се случват наистина много по-лоши работи и вместо да се опитвам да забременея трябва да си осиновя дете /а знаеше,че мъжа ми не приема идеята за осиновяване/,защото тогава ще стана човек с главно "Ч",просто й казах че този разговор ме дразни.Разчитах,че като сме толкова близки ще ме разбере и ще спре да ме измъчва.Но тя се обиди и повече не ме потърси.Все пак й пратих картичка за рождения ден.След 2 месеца ми писа да благодари за картичката и да изкаже съжалението си,че вече не сме приятелки.Попитах я според нея какво се случи.Отговори,че понеже живеем в различни страни сме станали много различни и затова сме се разминали.Много ме боли от тази раздяла дори и сега-1г. по-късно.Тиана,през цялото това време много се надявах тя да ме потърси с искренното желание поне да ме изслуша и да се опита да ме разбере.Не стана така.С писмото си тя ми даде да разбера,че е приключила с мен,при това е и огорчена че аз не съм разбрала добрите й намерения да ми даде полезен съвет.Така,че най-важно е да си сигурна какво искаш да се случи между вас оттук нататък.Дали искаш да си върнеш приятелството или просто да се извиниш.Напиши й това което написа тук.Напиши й че ти е много болно,че точно ти си я наранила,че знаеш през какво минава и искаш да й помогнеш с всичко което си научила в годините на твоята борба.В случая нейните чувства са много по-силно наранени от твоите.Непременно я потърси,но внимателно подбери думите си към нея.Друг е въпроса,че е възможно да не те търси не заради култовия въпрос,а по съвсем други причини.Например защото се е затворила в себе си-насаме с болката и проблемите си.Но в този случай пак има нужда от близка приятелка,която я разбира и подкрепя.Желая ти успех!
-
Истинските приятелства са толкоа ценни и толкова малко, че трябва да се правят усилия да не се губят. Dji-djo, поздравявам те, че си направила първата крачка. Жалко, че приятелката ти не е оценила жеста... :(
-
Не разбирам как хората, които вече са успели да забременеят, твърдейки че преди това са страдали дълги години от безплодие, могат да забравят всичко това и да ни дават акъл как да чувстваме. Моля ви да не започваме пак със споровете, няма смисъл от такива
Понеже в цитата по-горе се пише в множестено число, а в темата освен Лан, споделих мнението си и аз, моля за извинение, ако неволно съм наранила някой.
-
Ааа :)! Лейди, ти не влизаш в това число :hug2:, а и повечето списващи също. Просто от време на време се появява някой, който да ни налее в акъла колко грешим, че страдаме и се обиждаме за глупости. Обикновено такива хора са изключения тук.
-
Тиана, важното е, че си осъзнала, че си създала някакъв разрив помежду ви и се опитваш да оправиш нещата. Това, че си признаваш грешката, също има огромно значение. Надявам се да се оправят нещата и да възстановите приятелството си. Понякога е нужно много малко, за да помогнеш и една дребна крачка, за да се извиниш.
Изобщо не съм съгласна, че не се забравя през какво си минал. Някои хора тук, във форума го показват доста отчетливо. Така че няма смисъл да нападате момичето. Паметта на хората е къса за лошите моменти.
Съжалявам, ако не сте съгласни с моето мнение, но моя личен опит с някои "приятелки" с проблеми го показа. В момента, в който забременяха спряха да контактуват с мен. Така че, не всички са толкова праволинейни като вас, Лали и Джам.
-
Паметта за лошите моменти на човека е къса, това е естествена защитна реакция, за да оцелее, но тук става въпрос за първите седем години.
-
Паметта за лошите моменти на човека е къса, това е естествена защитна реакция, за да оцелее, но тук става въпрос за първите седем години.
И не само, за съжаление.
-
Tiana, ако бях на мястото на приятелката ти и аз бих се обидила, но най-вече бих се почувствала предадена, защото дори и да не съм споделяла открито болката през всичките години борба съм си мислела, че получавам твоето мълчаливо разбиране, твоята мълчалива подкрепа. Все пак не всички могат да споделят за проблемите си и не всички се чувстват по-добре, когато говорят за тях. Някои хора имат нужда точно от това мълчаливо разбиране. Когато си я попитала по този доста нетактичен начин, тя си е дала сметка, че си забравила за болката, че си забравила колко хубаво и прекрасно нещо е подкрепата от приятелите, точно, защото е мълчалива. И мен това би ме наранило и то много. Хубаво е, че си решила да й пишеш. Обясни й най-искрено всичко, без да се оправдаваш и дано нещата се оправят.
Въпросът "Какво чакате?" при мен се превърна в "Какво толкова чакахте?" Отговарям с полу-усмивка: "Вие други проблеми освен нашето чакане нямате ли си, та ви вълнува толкова?" Обикновенно всички млъкват или най-малкото сменят темата. Някои даже изглеждат видимо засрамени, но не изпитвам и грам съжаление към тях.
И аз искам да се извиня. Ако съм засегнала някого с постовете си в този прекрасен форум СЪЖЕЛЯВАМ!
-
Пратих и-мейл и вчера получих отговор.
Моята мила приятелка е започнала втора работа и няма време да се обажда на никой,не само на мен. Не си спомня какво съм и казала и е шокирана от разказа ми.
Плануват бебе след две-три години. Дано никога не се налага да се ползва от съветите ми.
Истината е че май всичко е плод на разбитата ми психика от всичко през което преминах и преживях.
Благодаря на Сигнус,Ганка, Диана и на другите момичета които не ме нападнаха.
Постъпих грозно , зная......можеше и да не ми се размине така лесно.
Но! Малко съжалявам че споделих страховете си тук.
-
Не всички имат проблеми със стерилитета, за съжаление понякога просто когато решат да имат деца - случва се да е късно.
Важното е, че нещата са се оправили и всичко е наред. Сега знаеш, че тя винаги може да се обърне към теб за съвет и подкрепа.
Не съжалявай, че си споделила. Важното е, че ти е олекнало и си се справила с проблема!
Поздрави и нацелувай бебока!
-
:bighug:
-
А дали не те е излъгала, както аз излъгах точно по същия начин една "приятелка-доброжелателка"?
Ти какво си мислиш, че аз се изправям и казвам директно - ти си невъзпитана, неделикатна, обиждаш ме, груба?
Не, драга TianA, първо започвам с избягване на контакти под благовидни предлози. После, ако ме притиснат до стената си измислям една благородна лъжа, че съм се отказала за момента например и така избягвам по-нататъшни конфронтации.
Както и че имам много работа, което не че не е истина, но човек винаги намира време за две думи, ако има желание.
Доста познат сценарий от страна на приятелката ти.
И знаеш ли защо не и казвам директно?
За да не унижавам себе си, да не навлизам в болката си отново и отново, за да не и позволя да ми кълчи душата.
-
Лали, мисля че целенасочено се заяждаш с мен :(.
И да, сигурна съм че не ме е излъгала.
Няма нужда да си измисляш сценарии.
-
И да, сигурна съм че не ме е излъгала.
Как разбра? Човек в желанието си да се спаси става страшно изобретателен.
Все повече се убеждавам, че те е излъгала.
Ти си си заровила главата в своя егоизъм и не виждаш нищо, нито разбираш нещо.
Не се опитвай да се защитаваш от мен. Не те нападам. Пиша ти за да те анализирам и да ти помогна да намериш себе си.
Не е нещо конкретно към теб. Такива като теб има много.
Ти нищо не разбираш, не можеш да имаш приятелки, борещи се със стерилитет.
За мен си отписана.
Гледай си детето и не се опитвай да се занимаваш с неща, за които нямаш сърце.
-
За съжаление съм съгласна с Лали. 100% съм сигурна, че те е излъгала. Аз също съм постъпвала така.
-
Напълно съм съгласна с мисленето на Лали. Разбира се, че твоята приятелка те е излъгала. Лали не се заяжда с теб, просто както винаги е убиствено конкретна. Дори и да си се изтървала в разговора, можело е на шега да кажеш - аз пък как забравих, че не става лесно. Твоята приятелка не е забравила тъпия ти въпрос. Дано момичето забременее и ти прости изцепката.
-
Момичета, мисля, че няма нужда от повече тежки думи по адрес на ТианА. Дали приятелката й е излъгала - това само приятелката си го знае, ние няма как да хвърлим боб, хората са различни, не всички реагират като Лали. Тук има и момичета, които пък говорят съвсем открито, за да престанат да го подпитват, всеки си има стратегия, съобразена със собствения характер. Ако ТианА нямаше сърце за тези неща, досега да ни е теглила една пловдивска дума на всички и последните й постинги щяха да са съвсем различни. Да, направила е голям гаф. Но го осъзнава. И направи необходимата крачка, протегна ръка, според вас какво повече да направи в тази ситуация? И, сигурна съм, повече никога няма да зададе онзи въпрос!
-
TianA, целта на съществуването ни е да съвместим бляскавата представа за самите себе си с отвратителните неща, които другите мислят за нас :) Ако успеем и се чувстваме щастливи, занчи сме намерили баланса :) и сме добри, защото винаги се намираме и от двете страни. И мислим лоши, но и хубави неща за другите, в същото време и те мислят така за нас. Не съжалявай, че си споделила тревогата си, прекрасно е да можеш да споделяш с хората около теб, прекрасно да споделяш и със себе си. А ти можеш. Толкоз от мен и се усмихвай, не си направила кой знае каква голяма грешка, но пък аз непрекъснато допускам грешки, даже веднъж например бях изхвърлена от психиатрията, защото депресирах останалите пациенти :) Дано да съм те ободрила и да се е усмихваш вече. Поздрави.
-
Според мен темата е предупредителна лампичка и ТианА направи много хубаво, че я сподели с нас. Осъзнала е грешката си, споделила е, опитвайки се да предпази други от нея, извинила се е на приятелката си. Не всички, разбира се, но съм сигурна, че има момичета, които биха могли да сбъркат по същия начин било то сега или след години, ако не бяха прочели темата и можеше дори да не се усетят, какво са казали. И не само по темата за забременяването. Има много теми, по които си заслужава да помислим преди да кажем нещо.
-
Според мен темата е предупредителна лампичка и ТианА направи много хубаво, че я сподели с нас. Осъзнала е грешката си, споделила е, опитвайки се да предпази други от нея, извинила се е на приятелката си. Не всички, разбира се, но съм сигурна, че има момичета, които биха могли да сбъркат по същия начин било то сега или след години, ако не бяха прочели темата и можеше дори да не се усетят, какво са казали. И не само по темата за забременяването. Има много теми, по които си заслужава да помислим преди да кажем нещо.
Много точно казано от Сигнус! Аз съм сигурна, че преди ние да се сблъскаме с този проблем лично, сме си мислели същите неща понякога! Не мисля, че хората го казват с лошо. Е,винаги има и такива, които предполагат и целят да те наранят, но такива дребни душички рано или късно си намират майстора!
Важното според мен, е да намериш сили да се извиниш или пък да бъдеш великодушен и да простиш!
-
Моля за извинение преди да бъда прочетена до края, но просто не издържах. Ето, Лали и сие момичета, защо тук много от вече забременелите и родили момичета не влизат. Защото има такова заяждане от страна на хора, като теб, Лали.
Аз не вярвам, че има безгрешни хора! Такива, ако има - нека те да хвърлят първия камък.
Досадно е и жалко, и ми е болно от такива неща.
Ти, конкретно, Лали, кое от двете момичета познаваш? С коя си се видяла и си говорила, че знаеш на кой какво има в душата? Та ходиш с кални крака вътре????
Честно и почтено си признавам, че те уважавах много - до вчера. Съжалявам, за мен всичко това е грозно. Човек търси понякога прошка от себеподобните си и е човешко да се греши, а велико - да се прощава. Коя си ти, че да съдиш? От къде знаеш един човек има или няма сърце? Или твоята болка толкова е замъглила погледа ти, че не ти позволява да погледнеш по-надалеч?
Момичето дойде и каза - сгреших. МОля да ми дадете съвет. Не да ме ритате, защото съм паднала. Защо продължаваш да се заяждаш? И да се държиш лошо? На всеки може да се случи и никой не е защитен.
Съжалявам, отвратена съм от това, което се разигра тук. Просто повече думи нямам...
И искате момичетата да помагат... НА кого? За какво? Все по-малко успели момичета ще се връщат тук...
-
Разграничавам се от спора. Само да кажа какво мисля.
Не познавам ТианА, нито приятелката й, но не мисля, че в историята има нещо повече и че момичето е излъгало за истинската причина да не се чуват повече. Все пак ТианА й е разказала историята си, освен че се е извинила. Ако приятелката й имаше репродуктивни проблеми, няма причина да лъже близка, която вече е минала през това. Нали едно са незапознатите доброжелатели, а друго - хората, които наистина могат да те разберат? Защо да криеш и от тях?
-
Кое е по-жестоко:
- да направиш неволна грешка. Да осъзнаеш, че може би си наранил. Да опиташ да поправиш грешката си и с чисто сърце да протегнеш ръка.
- да те пернат по протегната ръка, нищо че си излял сърцето си и си го направил с най-добри чувства.
Лично аз, не знам дали бих се засегнала от подобна реплика. Много зависи как, с какви чувства е поднесена. Ако усетя доброжелателност, може да ми стане криво, но в никакъв случай няма да се обидя на този човек.
От второто обаче много би ме заболяло, дори и да знам, че и човекът, който ме е ударил по протегнатата ръка също много го боли.
Смятам, че TianA, може и да е сгрешила, може и да не е (това само приятелката и го знае), но чест и прави, че си е разкрила сърцето и че е протегнала ръка. Ако приятелката и не е намерила сили да и прости безкрайно я съжалявам, защото се лишава от човек, който наистина мисли за нея, обича я и би могъл да и помогне в толкова труден период от живота.
-
Странно е, че нещо, което е написано по-строго се приема, като заяждане.
Когато пишеш в интернет според мен е трудно да бъдеш разбран правилно понякога.
За мен Лали е невороятен човек, който е готов да помогне винаги.
Колкото до тези момичета, които Гането визира, моето лично наблюдение е че тях просто не ги е грижа.
Гане, факт е че доста често тези същите момичета, когато имат нов проблем се завръщат. Аз лично на тяхно място не бих имала очи да го направя.
Наблюденията са ми от създаването на "проблемно забременяване" в дир.бг и след това тук във форума на зачатие.
-
За мен още в началото на целия разказ на Тиана има нещо сбъркано. Някаква непоследователност и нелогичност на постъпки и чувства, обяснения и заключения.
По отношение на автор на сценария, нея бих избрала ...Автор, който е очаквал да е само адмириран, но е претърпял и критика.
По повод обидените момичета, които видиш ли не идвали да помагат ...
Ганка, а с какво според теб ми помага такъв пост?
Лали, аз не бих си правила труда да помагам повече. Не се търси това - търсят се аплаузи, от всички, ако може...
-
Гане, факт е че доста често тези същите момичета, когато имат нов проблем се завръщат. Аз лично на тяхно място не бих имала очи да го направя.
Наблюденията са ми от създаването на "проблемно забременяване" в дир.бг и след това тук във форума на зачатие.
Диана, мисля че това което написа се отнася за мен. Стана ми много жално и ме заболя. Жалко е , че мислиш по този начан.
Какво значи "като имат нов проблем се завръщат"? Изпадала съм в дълбоки депресии, когато наистина съм нямала сили да пиша, но винаги съм четяла какво се пише тук. Как можа да го кажеш! Направо не мога да повярвам. Ще се делим на редовни посетители и на нередовни - така ли? Преди години нямах нет в къщи и крадешком четях само в работата. Вече имам нет и в къщи и влизам по-редовно, но чак сега разбирам, че това се приема за наглост и безочие от моя страна.
-
Диде, когато един строг коментар е направен както трябва, без заяждане - нямам нищо против. Достатъчно оплюхме момичето. Казахме й къде й е грешката. Нямаше нужда да я ритаме пак, да й обясняваме колко е без сърце и тем подобни.
Да, спор няма - Лали е такава, но тук, на това място не е. Точно в конкретния случай. Поради тази причина написах, че изключително много я уважавам, но в случая не е правилно всичко това. Колкото до тези, който търсят наново помощ, а преди това са забравили какво е било - грешката е тяхна. Просто всеки сам за себе си преценява колко и какво може да предложи от себе си. Всеки сам избира с какви очи да се покаже на света.
ММери, какво означава сбъркано? Какъв сценарий може да има според теб? Момиче, което бърка и то точно за такова нещо, ако е малко по-умно, мислиш ли, че ще пусне точно такава тема тук? За да я изядат такива като теб с парцалите ли? Защо да се натоварва емоционално, след като никога нямаше никой да разбере какво е станало. И за какво да очаква адмирации? За това, че е сгрешила и търси най-добрия път да поправи грешката си ли? Ами никой не я познава, не я знае, не знае какво е станало. Защо да си трови живота, като идва и казва нещо подобно? Ще си живее и ще си е щастлива с това, което има.
Не съм видяла някой да търси аплаузи. Жалко е че не желаят някой хора да видят по-далеч от собствените си капаци и болка.
Колкото до помощта - всеки сам си преценява от каква точно помощ има нужда. Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем! Препратка към съседна тема - Как ме промени стерилитета.
-
Изцяло подкрепям Ganka, че трябва да сме по-умерени и внимателни, когато съдим другите! И аз го казах в моя постинг. Но не в това е въпросът! Темата излезе извън контрол! И се самоизчерпи отдавна! Имаше идно момиче, което пита нещо за конкретна своя постъпка, а тук се впуснахте само от тази конкретна постъпка да си вадите изводи и "верни" според вас заключения за цялата му личност! Ама това е прекалено! Е, вие, всичките агънца Божии ли сте, или просто ви трябва изкупителна жертва? Разсъжденията навлизат все по-уверено в сферата на предположенията, догадките и развихреното въображение! Извинявайте, ама това, че някои все още нямаме деца, не ни превръща автоматично в светици! Не ни освобождава от чисто човешките отговорности само защото много страдаме, че не сме майки. Някаква сектанска праволинейност се прокрадва, което е опасно като явление, защото никой, който не се чувства много праведен, няма да се осмели да попита, когато се съмнява, че в нещо е съгрешил! Ми, то ще го разпнат жени, които по друг повод ще искат другите да са снизходителни към тях! Към никого конкретно не е насочено мнението ми, разбира се!
-
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем!
Гане,не е вярно!Има,има! :hug2:
П.П.Айде,стига караници!Темата бе поучителна за всички!
:grouphug2:
-
Солейче, Дидка съвсем друго иска да каже. Изобщо няма предвид теб. :bighug:
-
Solei, това, което Диана написа изобщо не се отнася до теб.
Ти си един безкрайно стойностен човек.
-
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем!
Гане,не е вярно!Има,има! :hug2:
П.П.Айде,стига караници!Темата бе поучителна за всички!
:grouphug2:
Фани :hug2:
П.С. Съжалявам, но няма начин да ги няма тези неща.
-
Тюх, че мазало стана. На тая приятелка сигурно й греят ушите две седмици да говорим за нея ;)
-
Леле, какви тежки думи и обиди се изписаха :( :( :(, които не съм очаквала точно от тези хора. Направо съм смразена :(.
-
Честно казано не знам кой крив и кой прав - ТианА, точно когато пусна темата си, аз сдробих подобен гаф - не на репродуктивна тематика, но пак доста болезнен. С приятелката ми се разбрахме с извинение и обич, но истината е, че ми държи влага. В този момент обаче видях и възможност да съм и полезна - ако не беше гафа ми сигурно щях да я пропусна. Така че, гафове стават, важното е да има добра воля от двете страни. Освен това имаше една приказка, че много достойни постъпки са в резултат на чувството за вина. Е много е вярна :-)
А по повод изказването на Гането
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани.
Мога само да добавя - че независимо от продължителността на проблема, ако пък все пак забременеят естествено проблема с присъствието им сякаш е още по-голям ... Това го казвам от лично впечатление или може би е индивидуален подход. На моменти чак да ти се отще да напишеш нещо - така че може би това е част от причината да не се връщат тук тези момичета. Друг е въпроса, че например докато бях бременна хич не ми стигаше времето с работа и постоянна сънливост, както и веднага след раждането. Междувременно доста неща са се променили - променят се и предпочитанията за доктори в областта на репродуктивната медицина. Лично аз влизах за да видя за кои изследвания кои лаборатории се препоръчват в момента - така че опита, който съм събрала четейки тук и там, се оказва остарял. С какво точно да помогна в този случай??? - така че просто чета - понякога пиша - обикновено за неща, които са ми на дневен ред и съм в някаква степен информирана за тях. Но независимо от всичко съм много признателна на всички пишещи във форума за точната информация, а и за споровете, от които човек винаги може да се поучи.
-
Солей, изобщо не съм имала предвид теб, нито една част от момичетата, като теб.
Аз лично имам нужда от тези, които са вече майки!
Дори ще помоля да не ни напускате.
Радвам се за всяка една успяла от нас.
Съжалявам, че си ме разбрала грешно.
-
за да не повтарям, само ще кажа, че подкрепям размислите на Диана и mmery.
Ganka, мното те харесвам, но мисля, че се изплесна здраво в последния си постинг, а именно:
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем!
ние направихме специално място в тези форуми за забременелите и родилите момичета, именно, за да останат тук и за да им покажем, че са желани.
точно ти нямаш и най-малкото право да изказваш подобни твърдения, че никой не се радвал на успелите, след като изкара цялата си бременност в чата на Зачатие и ежедневно даваше отчет за нейното протичане пред купчина жени, борещи стерилитет (нещо, което аз и Сигнус, например, така и не си позволихме да направим). и тези жени искрено съпреживяваха твоите вълнения, проследиха вестта за раждането, радваха се всички за бебе Алекс. знам това, защото и аз бях от тях. с това си изказване, според мен, ти обиди косвено всички жени тук, които някога са поздравили някого за видените две чертички или роденото дете!
съзнавам, че всички тези откровения излизат извън рамките на темата, за което моля ТианА да ме извини.
-
за да не повтарям, само ще кажа, че подкрепям размислите на Диана и mmery.
Ganka, мното те харесвам, но мисля, че се изплесна здраво в последния си постинг, а именно:
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем!
ние направихме специално място в тези форуми за забременелите и родилите момичета, именно, за да останат тук и за да им покажем, че са желани.
точно ти нямаш и най-малкото право да изказваш подобни твърдения, че никой не се радвал на успелите, след като изкара цялата си бременност в чата на Зачатие и ежедневно даваше отчет за нейното протичане пред купчина жени, борещи стерилитет (нещо, което аз и Сигнус, например, така и не си позволихме да направим). и тези жени искрено съпреживяваха твоите вълнения, проследиха вестта за раждането, радваха се всички за бебе Алекс. знам това, защото и аз бях от тях. с това си изказване, според мен, ти обиди косвено всички жени тук, които някога са поздравили някого за видените две чертички или роденото дете!
съзнавам, че всички тези откровения излизат извън рамките на темата, за което моля ТианА да ме извини.
Джам, никога не съм си позволявала да давам отчет на никого за това, че съм бременна, както и че имам дете. Няма да се връщам към една също толкова скандална тема по въпроса за форума, за чата и за разговорите за дете. Още тогава стана ясно, че аз поне съм явно изключително нежелана. Когато знаеш за някой че е постигнал успех или има дете - винаги първото нещо, което правиш е да го попиташ как се чувства и расте ли детето му. Винаги съм отговаряла едносрично или пък съм се стремила да отклоня темата. Да не говорим, че имаше изказани съмнения че имам проблем и едва ли не съм дошла тук да се хваля.
Няма да споменавам и това, че на някои хора просто престанах да съм им нужна или да им помагам след като видяха заветните две черти. Преди това изключително често говореха с мен и питаха за много неща.
Преди време бях решила да не пиша повече тук и изобщо да не влизам. Оформят се едни такива групи на настроения, на приятелства и много често се изключва даже и мисълта да се отговори или помогне на някой. Много често на едни въпроси се отговаря светкавично, а на други - ми потъват в забвение. Да не говорим, че често често се размахва пръст, както го направихте така.
Колкото до радостта - ами извинявай, но може един - двама да са се зарадвали, но някои теми в емоционалния подфорум говорят друго.
Днес, получих вест от един много скъп за мен човек. Невероятно радостна, но някак си на фона на всичко казано тук - просто загуби блясъка си.
Въпреки всичко - много много съм щастлива за този човек! И много много го прегръщам и му желая късмет!
-
Оформят се едни такива групи на настроения, на приятелства и много често се изключва даже и мисълта да се отговори или помогне на някой. Много често на едни въпроси се отговаря светкавично, а на други - ми потъват в забвение. Да не говорим, че често често се размахва пръст, както го направихте така.
оцени факта, че ти размахах пръст въпреки, че съм те вписала в приятелския си кръг. много по-удобно би ми било да пропусна, нали?
-
за да не повтарям, само ще кажа, че подкрепям размислите на Диана и mmery.
Ganka, мното те харесвам, но мисля, че се изплесна здраво в последния си постинг, а именно:
Явно момичета, забременели и с деца тук не са желани. И мога да кажа и защо пречат - пречат, защото имат нещо, което останалите не са постигнали. И ако някой ми каже сега, тук, че искрено се радва на забременелите и мамите - хич няма да му повярвам. Ама съвсем!
ние направихме специално място в тези форуми за забременелите и родилите момичета, именно, за да останат тук и за да им покажем, че са желани.
точно ти нямаш и най-малкото право да изказваш подобни твърдения, че никой не се радвал на успелите, след като изкара цялата си бременност в чата на Зачатие и ежедневно даваше отчет за нейното протичане пред купчина жени, борещи стерилитет (нещо, което аз и Сигнус, например, така и не си позволихме да направим). и тези жени искрено съпреживяваха твоите вълнения, проследиха вестта за раждането, радваха се всички за бебе Алекс. знам това, защото и аз бях от тях. с това си изказване, според мен, ти обиди косвено всички жени тук, които някога са поздравили някого за видените две чертички или роденото дете!
:good_post: (http://board.the-iron-wolves.com/phpBB2/images/smiles/agree2.gif)
След прочетеното, определено ще се замисля дали да влизам в дългоочаквана, дори само за да поздравя някое момиче за радостта, постигната независимо по какъв начаин. :? :( Мноооооого тъпо ми стана да прочета, че искреността в поздравите написани в тези щастливи теми се подлагат на съмнение :? :(
-
За мен още в началото на целия разказ на Тиана има нещо сбъркано. Някаква непоследователност и нелогичност на постъпки и чувства, обяснения и заключения.
По отношение на автор на сценария, нея бих избрала ...Автор, който е очаквал да е само адмириран, но е претърпял и критика.
Аз много се извинявам, че се намесвам в спора, но като нова, явно съм повечко наивна, че да вярвам на всичко, което се пише! Абе, хора, ами що да не е истинска историята, бе? Карате ни да се чувстваме като глупаци. Кажете тайната, как по-старите форумки разпознавате фалшивите истории? Не е ли малко обидно към момичето, задало въпроса? То може и да се къса от рев сега? Щото на някои историите са по-истински от на другите. На мен като на нов член на форума ми е малко обидно, че се проявява такава подозрителност и недоверчивост. Щото нали уж смисълът на форума е да се подкрепят всичките. А не едни да се подкрепят, а други да се подозират, че разказват измислени сценарии. Ми, що да ви вярвам на вашите истории? Просто защото виртуално ви се доверявам, затова вярвам и на историите ви. Леко ми е обидно! И да се говори открито за оформени вече "приятелски кръгове" на някои от по-старите форумки?! 8O Ми, то непробиваемо изглежда тук!
-
Оформят се едни такива групи на настроения, на приятелства и много често се изключва даже и мисълта да се отговори или помогне на някой. Много често на едни въпроси се отговаря светкавично, а на други - ми потъват в забвение. Да не говорим, че често често се размахва пръст, както го направихте така.
оцени факта, че ти размахах пръст въпреки, че съм те вписала в приятелския си кръг. много по-удобно би ми било да пропусна, нали?
Много зависи какво искаш да постигнеш с размахването на пръста. Виж, харесвам те много като човек, възхищавам ти се на това, което си постигнала и на това, което правиш. Но не мога да търпя, когато едва ли не ми се говори назидателно или обидно. ТианА просто изкара на повърхността някои неща, които тлеят от доста време и се въртят около едно и също. Аз никога не съм влязла тук, не съм пуснала тема или публично да съм се похвалила, че съм бременна. Или пък да съм се държала обидно или пренебрежително към някого. Ако неволно съм обидила някой - нека си каже. Моля да бъда извинена. Но да се търсят сценарии, да се обижда и да се изкарват егоисти определени хора - ами извинявай, не е правилно. И най-малкото не знаеш какво става в душата на един човек, че да му говориш така.
Вени, сложи си ръка на сърцето и ми кажи - не ти ли се е случвало в определен момент, когато чуеш, че някое момиче е бременно, да не те е заболяло или да не ти е станало зле? Да не си си помислила - Ето тя е успяла, а аз не съм. Да не си си задала въпроса защо така? Има ли тук една жена само, която да си сложи ръка на сърцето и да каже с чиста съвест, че не си е мислила така??? Аз имам смелостта да си призная, че съм завиждала и че съм си мислила защо на мен точно се случва така.
Дива Роза, извинявай! От сърце те моля да ми простиш! Пожелавам ти искрено и с цялата си вяра да успееш, както и много момичета, които чакат техния час!
ТианА, моля за извинение! Съжалявам!
-
Не си ме обидила, Гане! Не се притеснявай! И стига си се извинявала за всяко нещо! Тук сме събрани толкова различни женски същества и всяка си има мнение и, разбира се, си е права за себе си. Никой няма право да определи дали другият се чувства "правилно", или не. Щото иначе щеше да е много скучно само с едно общо, абсолютно правилно мнение и усещане за случващото се! Всеки преживява нещата по свой си уникален начин и никой няма право да го критикува за това! "Не съди, за да не бъдеш съден", нали така?
-
Гане, наистина ли мислиш, че има хора, които не се радват, когато някой друг успее???
Това звучи страшно, ако е истина!
Защото мила ми Гане, аз се радвам за всяка една, а това, че ти не можеш да го повярваш е жалко.
Съжалявам, че трябва да го кажа.
-
Гане, наистина ли мислиш, че има хора, които не се радват, когато някой друг успее???
Това звучи страшно, ако е истина!
Защото мила ми Гане, аз се радвам за всяка една, а това, че ти не можеш да го повярваш е жалко.
Съжалявам, че трябва да го кажа.
Диде, цяла нощ не съм спала заради всичко това и ми е болно, че големи и разумни жени не можем да се разберем и говорим на различни езици. Мога само да ти кажа, че хора, с душевно благородство като твоето са много рядко срещано явление. В моя живот е пълно с примери на обратното, точно поради тази причина ми е трудно да повярвам. Съжалявам :(
-
За мен Джам и Сигнус /от активно пишещите майки в целия форум/ са ЕТАЛОН ЗА ЕТИКА.
Разбира се, има и много други, но те не са активно пишещи.
На Ганка всички проследихме дружно радините вълнения по време на бременността в чата. Това беше времето, когато всички там бяха в поредната процедура. Аз лично не съм потърпевша от това, защото имам дете, има кой вечер да ме гушка и да ми казва "обичам те, мамо", но усетих тогава прескачането на сърцата на момичетата, затихването, прибирането в черупката, свиването, снишаването, унижението, че си "втора категория" човек, така че не е лично.
Силните и големи момичета мълчеха и гълтаха.
Мълчеха, защото енергията и силата им трябваше за поредната процедура.
"Приносът" на Ганка за сайта се изчерпва с това.
Дива роза, когато постоиш четвърта година из форумите се научаваш да разпознаваш житото от плявата.
Не познавам Тиана, нямам нищо против нея.
Предизвиках дискусията, за да покажа обобщения образ на нетактичната личност.
Дива роза, да, смисълът на форума е да се подкрепят всички, но ти неправилно разбираш подкрепата.
Подкрепа не означава гладене по гръбчето и мяу-мяу, ти си права, ти си идеална и т.н.
Подкрепа означава да дадеш размисъл, да помогнеш на човек да открие пътя към себе си, да се разбере...
Между другото, голяма чат от тези, които ме уважават най-много съм ги шамаросала при първите ни срещи.
Някои и сега ги шамаросвам.
Но шамарът отрезвява, изважда от вайкането, дава пътя.
Между другото пиша и шамаросвам само хора, в които виждам потенциал и които уважавам.
Плитко-скроените са ми безинтересни и като цяло не се занимавам.
-
По конкретната тема, тъй като действително е изчерпана, само едно изречение:
За хора, които не разбират от импликация и не могат да четат между редовете разяснения и обяснения, нямам намерение да давам. Кой каквото разбрал - разбрал.
По отношение на разразилата се епистоларна атака извън Тиана ще замълча.
Аз като потребител на труда на хората тук освен БЛАГОДАРЯ, друго не бих казала. Ако някога успея да допринеса с нещо ще съм радостна и щастлива.
Като цяло считам, че темата беше оздравителна.
И естествено не тая лоши чувства към Тиана - дано конфликтът е бил полезен за всички.
-
Лали ,правилно ли разбрах?
Квалифицирала си хората тук на такива които те уважават, респективно и ти тях и плитко -скроени ?
Съответно доброто ти отношението към първата група се изразява в шамаросване?!
Тези квалификации са крайни и обидни!
-
Вени, сложи си ръка на сърцето и ми кажи - не ти ли се е случвало в определен момент, когато чуеш, че някое момиче е бременно, да не те е заболяло или да не ти е станало зле? Да не си си помислила - Ето тя е успяла, а аз не съм. Да не си си задала въпроса защо така? Има ли тук една жена само, която да си сложи ръка на сърцето и да каже с чиста съвест, че не си е мислила така??? Аз имам смелостта да си призная, че съм завиждала и че съм си мислила защо на мен точно се случва така.
Гане, не очаквах да кажеш нещата, които каза в предния си пост (че едва ли не всички неискрено поздравяваме) не очаквах да видя написано и това! ДА, слагам си ръка на съцето и казвам, че няма за какво да ме боли. За какво да ме боли? Защо да не се радвам? Аз си знам положението, знам начина, по който да го променя и действам. Вчера бях на кафе и видях момиче с което заедно бяхме в процедура. Отлагах обаждането си да й кажа какво е станало с мен , само и само да не я натоваря, защото при нея станаха нещата, и защото радвам и се надявам че всичко е наред. Скара ми се разбира се, и сега в почивните дни ще се видим, защото изглеждаше притеснена......а аз ще съм до нея да я успокоя! Точно вчера казах, че като не е станало при мен - при други 5 примерно е станало и това ми дава някаква надежда за втория опит! И да завиждам и да ме боли полза няма.....нито ще забременея по-бързо, нито нищо! Никога не ме е боляло и няма да ме боли от поредното успяло момиче, нали това е целта на всички тук, да преодолеем проблемите. Много ясно че съм си задавала въпроса ЗАЩО! Но защо не става- какъв е проблема, а не защо при другите става! Сега като знам ЗАЩО, не си го задавам! Когато видях положителния тест изпитах страх! Страх как да кажа на моята приятелка че е станало, когато тя загуби детето си седмици преди термина! Почувствах се виновна че може да е станало, а при нея още не! Защото тя знаеше колко се радвах за нея, колко чаках и аз това дете, колко плаках след това дни наред след загубата, все едно аз съм го загубила! Е, след това всичко свърши, и разбира се и тя ми се накара, че съм си мислила такива неща и беше до мен както аз преди време до нея!
Единственото нещо от което ме боли е загубата на нетактичност някъде по пътя. Боли ме от такива теми, които се развива по този начин! Боли ме, че когато някой каже нещата едно към едно не е удобно! Истината боли, но я има.
Подкрепа не означава гладене по гръбчето и мяу-мяу, ти си права, ти си идеална и т.н.
Подкрепа означава да дадеш размисъл, да помогнеш на човек да открие пътя към себе си, да се разбере...
Но шамарът отрезвява, изважда от вайкането, дава пътя.
И аз съм на това мнение!
ПС: Аз бих направила препратка към тази тема.......Едва ли ще има някой, който да не поздрави искрено след така дълго чакания тест!
От колко време правите опити за бебе или колко време мина докато забременяхте (http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=9787.0)
-
Ефирче, има един тип - с широка ценноста система, добри и деликатни.
И втори тип - плитко-скроени, за радост - единици.
Но има един трети тип - това са хората, в които добрината и деликатността са заложени, но не умеят да се изразят, на такива винаги помагам и тях ги уважавам. Те грешат, но мислят и задават неудобни, но адекватни въпроси, спорят с мен и аз с тях. Търсят пътя, искат да се променят, да се впишат. Като Дива роза например, от включената в дискусията и от новите.
Доброто ми и ценно приятелство с част от хората е започнало с отрезвителни шамари преди много време.
Разбира се, с голямата част просто от раз сме разбрали, че сме единомишленици.
Сайтът съществува благодарине на това единомислие и безрезервната и безусловна преданост на тези хора.
Сайтът работи и помага. И на теб.
И няма да допусна плиткоумието да превърне сайта в празнословие.
-
Отново се извинявам на ТианА за спама в нейната тема, която иначе изчерпахме по същество.
Гане, хич не си права за това, че няма искрена радост при успехите. Може да не е повсеместна, но е много! Не веднъж съм чела как подфорума за Дългоочакваната... зарежда с нова надежда част от момичетата, особено статистиката на успеха. И сега в този подфорум има редовно пишещи момичета, които още не са мами или бременни. Те не са там, щото завиждат и ти добре го знаеш. Вярно е, че някои може да се чувстват потиснати, ние сме различни характери, но пък те просто не влизат там.
И още нещо, препратката към темата за как ме промени стерилитета не ми хареса. Защото там вярно, че има некрасиви признания, но пък се искат сили да си признаеш такова нещо. А и темата е емоционален отдушник. Нека не ставаме Големия брат и нека не сочим с пръст. Ясно е, че не всички ще се радват, но първо, там много момичета си казват, че дори да изпитват завист или самосъжаление към познатите си, това рядко е така по отношение на момичетата от Зачатие. А дори благите вести тук да нараняват някого, това категорично не са всички и силните ти думи бяха обидни за останалите.
Честно казано, мисля, че и двете с Лали прескочихте границата на добрия тон, бих се радвала да виждам по-малко недобре обосновани нападки в бъдеще.
-
Присъединявам се към мнението на Розичка, Дидето, Лали и Джам и другите момичета, изказали се като тях.
Колкото до това, че Гането се опита да ни изкара едва ли не чудовища, мога да кажа, че съвестта ми е абсолютно чиста. Радвала съм се и продължавам да се радвам на всички забременели и родили във форума, друг е въпроса, че по някой път ми става болно като разбера за нежелана бременност или за майка оставила децата си в мизерия и нищета. Имам много бременни и родили приятели, роднини и съседи, на които по никакъв начин не съм завиждала и винаги съм се радвала от сърце на успеха им :).
-
Не мога да не кажа вече какво мисля и аз.
Много тъжно и грозно е всичко изписано тук, чета и невярвам 8O
Гане, спри се бе, познавам те в друга светлина, но явно това е истинската Ганка.
Не си мисли , че ако ти си завиждала, когато някое момиче е забременяло, че всички хора са като теб, не трябва да има злоба и завист, защото никой незнае какво му предстои.
Момичета, нека не забравяме кой от къде е тръгнал и какво прави.
Радвам се на всяко едно момиче, което е забременяло, защото знам колко е дълъг пътя към щастието и още повече тук, тук във този форум.
Нека бъдем толерантни една към друга, нека като забременеем да не се хвалим, на коя колко и е корема и коя колко е яла, нетактично е.
Не съм била тук , когато Ганка е била бременна, но сега съм тук и проследявам друга бременност, а знам много момичета които са бременни и не го правят.
Надявам се да бъда правилно разбрана.
-
Момичета, четох, четох, чудех се дали да се включа в дискусията...Накрая не издържах...
Колкото и да ви е странно, съгласна съм с Ганка... Просто не може, не става по този начин!!!
Лали, Джам - разберете! - има хора, които не могат да приемат вашето поведение! Не могат да приемат вашия изказ, вашето отношение! "Шамаросването", както казва Лали, не винаги действа, не винаги води до добро!
Баракудке - ти казваш, че си възмутена от факта, че според Гането има момичета, които казват "Защо не на мен?" - ами да, има такива! И аз съм от тях, и казах на милото, че и ако втория опит не стане, то аз ще искам развод, защото той заслужава да има дете, а аз не мога да имам!
Може според Лали да съм "плитка душа", но не съм, поне според мен - винаги се радвам, на момичетата, които са бременни, даже звъня на милото, за да му съобща Н-ти поредната радостна новина... Радваме се заедно, но това не ми пречи да ми е мъчно...
Пфуууу... стана много объркано, но идеята ми беше - не съдете, когато не сте на мястото на хората, за които иде реч! Когато не знаете за какво точно става дума! Когато не виждате реалността! Най-лесно е да спуснете гилотината и да отсечете! - Да, ама кой ви казва, че сте прави?
-
айде, пак ме изкараха някаква озъбена хиена, ебати... :(
де го чукаш, де се пука.
-
айде, пак ме изкараха някаква озъбена хиена, ебати... :(
де го чукаш, де се пука.
Не беее, не те изкарвам озъбена... Просто има хора, на които този подход им се струва мнооого груб, нищо повече :lol: То си е до човек! А и винаги съм си мислела, че трябва малко или много да си сядаме на д-то, и на егото, с цел този форум да е полезен на макс. хора :lol: :lol: :lol:
-
хората сме много прости и в същото време много сложни същества. често е трудно наистина да почувстваш другия. важно е да опиташ. аз не заемам страна, само ми се прииска да споделя разсъжденията си. а те може и да се окажат нечия страна. понякога редактирам постингите си многократно. и не, не защото съм безчувствена, нямам такт или не разбирам другия. а именно, защото се опитвам да го правя. не винаги ми се получава, предполагам. не съм толкова мъдра, имам да се уча.
тук трябва да е еднакво уютно за всички ни. тук дискриминацията е недопустима. всяка болка е най-важната и всеки заченат живот е най-светият. инакомислието е грях.
съжалявам за всяка моя дума, която е наранила някого, и за всяка моя дума, която ще нарани някого. това е неизбежно. само Бог е безгрешен.
-
айде, пак ме изкараха някаква озъбена хиена, ебати... :(
де го чукаш, де се пука.
Да бе да "озъбена" ... само като ти погледна снимчицата в аватара и аз се нахилвам та ти дето го гледаш по цял ден ли ще си назъбена :-) няма начин.
Лали шапка ти свалям защото винаги си отговаряла на многократно и многохилядно повтаряни въпроси - всеки път ти се учудвам на енергията.
Моето мнение /изпитано на собствен гръб/, а и мисля че това имаше предвид и Ганка е че момичетата тук се радват искрено на успехите на другите и аз съм се радвала и пак се радвам като видя радостна вест в този форум това обаче не пречи да им е мъчно за тях самите и че те все още броят месеците или годините на неуспех. Не може да става и дума за неискреност в честитките - просто няма как 6-7 страници изпълнени с честитки да са фалш. Въпроса беше, че както Лали казва, е усетила затваряне на момичетата във форума - мисля че повечето от вече забременелите също го усещат - и за да не дразнят си траят. Не мога да си представя, че някоя от тях е забравила колко много го е искала това дете/деца и преднамерено да рови в раната на другите.
А иначе в спора се ражда истината .... понякога :-)
Ама като се тръгне с такива обяснения и то си ... мамата ...
-
Първо моля за извинене че станах причина да се породи този грозен спор и да се изпишат толкова тежки думи.
Пуснах темата си в момент на слабост. Когато онази вечер отворих пощата си, и видях че пак нямам писмо от моята приятелка ми стана много мъчно. И понеже това е моя клуб,в който влизам почти от създаването му, реших тук да се изповядам. Знаех че ще получа критики и ги приех с отворено сърце.Признах че съм виновна. Получих и много ценни съвети.Благодаря. Потърсих прошка и я намерих от нищо неподозиращата си приятелка.
Не очаквах обаче да получа цялостен анализ на моята душевнот и моята искреност да бъде подложена на съмнение.
Лали,много ме обиждаш. Чета те от много време и понякога съм се шокирвала колко ненужно груба си към хората. Да те попитам ти с какво ми помогна? И Джам ме насмете по-доста груб начин, но поне ми даде някакъв съвет което оцених. Ти какво направи? Сгря ли се душата ти след всичката помия която изсипа върху мен?
И няма да допусна плиткоумието да превърне сайта в празнословие.
Извинявай, но ти за коя се имаш? Незнаех че си главнокомандващ тук. Че чак и шамари раздаваш. Тежко на тези които не се вписват в представите ти за " човек със широко скроена ценностна система".Останалите какво да ги правим?
Може много хора да те уважават, но и много те недолюбват. Колкото си помагала, толкова си и унижавала. И друг път съм ставала свидетел на подобни грозни сцени. Много момичета си отидоха. И аз ще съм една от тях.
mmary, за твое успокоение - научила съм се да чета между редовете. И това което прочетох между тези на Лали е - "не си ми симпатична, махай се оттук!"
Желая на всички борещи се момичета успех в този не лек път към мечтаното дете.
Аз винаги ще си остана една от вас. Такова нещо за съжаление никога не се забравя и остава за цял живот. Затова страдах от неволно изречените от мен думи. Затова и писах тук.Защото продължава да боли.Иначе нямаше да ми пука.....
Ивинявам се още веднъж на всяка една от вас.
п.п.И още нещо.Няма нужда да коментираш написаното от мен Лали, защото НЯМА да се върна за да го прочета.Всичко това ми дойде в малко повече.
-
Забравих да призова да не се сърдите на Ганка.Пиша това не защото тя се опита да ме защити. Тя е човек който винаги ще протегне ръка и мисля че не е целяла да нарани никого.
Много от най-старите потребителки забременяха и си родиха дечица. Други обаче още се борят. Мислите ли че те не си задават въпроса - а аз кога? и не ги боли при всяка следваща радостна вест? Разбира се има и такива които истински и без никакви резерви се радват. Има и от едните и от другите.
Както се разбра от написаното от Лали по-горе, много хора не са се радвали истински на Ганкината бременност. Това показва много точно какво се опита да ви обасни тя.
-
Сайта, на който се намираме в момента се казва Зачатие.
ЗАЧАТИЕ.
ЗАЧАТИЕ.
ЗАЧАТИЕ.
Най-отгоре пише:
Зачатие e българският портал за профилактика и преодоляване на стерилитета, репродуктивно здраве и семейно планиране, който съдържа много полезни материали и съвети, връзки с ресурси, свързани с лечението на безплодието и новите асистирани репродуктивни методи.
Сдружение Зачатие има за цел да обедини, информира и подпомага над 270 000-и български семейства, които не могат да имат свои деца, докато не им бъдат направени необходимите за целта изследвания и лечение.
Възпитанието и етиката изискват да се спазват правилата на дома, в който си влязъл.
Всяко нещо трябва да си е на своето място.
/По взаимно съгласие и единодушно решихме да добавим подфорум за Майките от Зачатие, където да споделят своето ежедневие и да поддържат своите приятелства./
Имам си една молитва.
Често си я повторям.
Моля ти се, Господи, от душа ти се моля, когато забременея, направи така, че никога да не забравя за мъката на все още неуспелите момичета и никога да не ги нараня с еуфория, чието място не е тук.
Моля те, Боже.
На все още неуспелите ще кажа:
Всички ще успеем, ще бъдем най-добрите Майки.
Вярвайте!
Ако понякога не ви достига вяра, аз ще вярвам и за вас.
А когато на мен не ми достигне вяра, моля някой да повярва малко и за мен...
-
Възхищавам се на хора, като Лали и Джам! Това са истинки хора за мен. Без грам лицемерие и нагаждане. Това са качества, които много малко притежават.
TianA, ако ти притежаваше и част от тези качества, тази тема нямаше да я има. Помисли.
-
Честно казано, последните страници от тази тема ми се струват нереални ...
Човешко е да се сбърка, да се сподели, да се поиска прошка. Да помогнеш, да подкрепиш.
Да се имаш за "последна инстанция" не е много хубаво. "Шамаросването" и според мен е обидно. Все има начин да се каже мнение, но по-деликатно. Грубите думи не помагат, а огорчават.
Мен въобще не ми пречат бременните и вече родилите, които си пишат тук, даже ми е много приятно, че са сред нас, а не са избягали в друг форум. Че нали с тези хора съм си писала 3 години, близки са ми. Изгледала съм мъчителния им път към успеха. Като забременея и родя, нали тях ще търся за съвети, а не обществото в БГ мама, което не познавам.
-
Аз предлагам да се заключи темата, защото наистина е неприятна.
-
За мен спора започна от това, дали Тиана беше искренна в молбата за съвет до момичетата или по-скоро дали е искренна, че неволно е изтървала коментираната фраза. Не коментирам факта, че преди да пише тук, можеше да пусне есемеса до приятелката си, която веднага и отговорила. Изведнъж темата се измести само заради упорството на някой на всяка цена да докаже колко е прав и в тази си мания се изписаха думи, които както Тиана писа, съжалява, че е изрекла. Може би наистина е по-добре да се затвори темата.
-
Фреш, ако сте в процедура заедно с най-добрата ти приятелка оттук. Ако сте минали вече редица неуспешни процедури заедно, заедно сте плакали, заедно сте падали, заедно сте отупвали коленете си и сте си давали кураж и ти успееш, а тя не, дали ще можеш да охкаш и ахкаш колко ти гади, как не ти стават вече дрехите, как ти пречи коремчето да спиш, знаейки, че тя брои мълчаливо твоите седмици, които щяха да бъдат и нейните...
А тя ти праща усмихнати човечета... но през сълзи...
Дали ще видиш сълзите?
Някак си не ми се вярва.
Все още вярвам в доброто у хората и съм оптимист.
Специално за теб вярвам, че не би постъпила така.
Темата отдавна няма нищо общо с Тиана.
Темата е за ЕТИКАТА.
Това са неща, които тлеят и съществуват и заключването на темата не ги разрешава, напротив разговорът е този, който би помогнал.
Защото има много момичета, които ги боли, срамуват се от болката, не смеят да пишат, но ако има анонимна анкета, нещата няма да изглеждат така.
А болката не е срамна.
Боли и какво от това?
Това е цената на щастието да станеш родител.
Ок. Заключвам темата. Който разбрал, разбрал.
И за да не изглежда, че имам последна дума, който много държи да се включи да ми пише лично съобщение.
-
Съжалявам, че ще използвам модераторските си права, за да пиша, но колкото и да се опитвах да се стърпя не успях.
Няма да ви отегчавам с дълги размисли по темата, изписа се достатъчно, напротив, ще съм максимално кратка и ще попитам само едно - защо аджеба след като всички се правим на толкова доброжелателни, мили и безкористни, и уш сме тук само и единствено за да помагаме на себебподобните, след като някой ни каже нещо, което не е както Лали казва мяу-мяу, най-демонстратично се заявява "аз повече няма да пиша тук". Леле разтревожих се, защо няма да пишете тук, някой си пуска тема, иска мнение, получава множество такива, е няма как да съвпадат всички с негото, не сме в детската градина. Етотова никога не съм го разбирала и няма да го разбера.
Хайде сега нека да помислим и по този въпрос!
Болката ни е голяма, болката ни е една...
и ако аз вече имам дете, повярвайте ми това не ме кара да се чувствам по-щастлива, знаейки колко хора минават през това, което аз съм преживяла.
-
Искам да благодаря на тези момичета, които в лични съобщения изразиха благодарност и подкрепа на моята позиция.
Момичетата, които ги боли, че все още не са успели, но болката не ги прави по-малко Човеци...
Напротив, това са Големите и Силни момичета, пред които аз падам безмълвно на колене...
Аз не мога да бъда толкова силна и затова възхищението ми се увеличава безкрайно...
Вярвайте, ще бъдем най-добрите Майки.
П.П. Аз ще продължавам да пиша тук, защото личните съобщения от тези дни за пореден път ми показват, че съм права.