Моята не пита нищо, не подмята. Да си помислиш идеалната свекърва, ноооооооо доколкото я познавам чака удобния момент да каже на сина си да разкара тази яловата.
За момента това ме устройва идеално просто.
Предполагам си мислия за това, най-малкоо по бг стандартите сме женени 3 години, аз съм на 28, той на 30- направо сме графа застаряващи .

Моята свекърва хем гледа да е тактична, хем като се намеси, направо побеснявам. Тя е лекар (но не гинеколог) и много упорито настояваше къде да ходя и какво да правя. Е, аз пък съм си малко инат и като ме карат насила не отказвам директно, ама вътрешно страшно се съпротивлявам. В момента има малко затишие, защото мъжа ми й каза да не се меси, но си знам, че няма да е за дълго. Хем знам, че го прави заради огромното си желание да има внуче, хем понякога направо имам чуството, че се е намърдала с нас под чаршафите (въпреки, че не живеем заедно и слава Богу, че е така). Аз гледам да не се карам с нея, но все не мога да забравя, че тя беше една от многото причини да започнем толкова късно опитите за бебе. Понякога си казвам, че с нежеланието си да направя всичко сега и веднага (както тя иска) наказвам повече себе си, отколкото нея, но не мога да го преодолея. А и вече съм решла да ходя където аз реша, а не където тя ме праща и сега се чувствам малко по-спокойна. Преди все имах чувството, че след всеки мой преглед ходи да разпитва лекаря и после все ми се обаждаше да ми "напомни" да си пия лекарствата, или да пита направо кога си очаквам цикъла, пък като наближи пак да пита уж случайно всеки ден какво става. По едно време направо ме беше страх да вдигам телефона, а като чуех гласа й ме заболяваше корема ниско долу.
Когато започнахме изследванията и гинеколога поиска първо спермограма, тя направо заяви, че сега търсели причините и в мъжа, пък едно време не било така и виновна била все жената и че тя била сигурна, че на мъжа ми му няма нищо, ама да направи изследването, след като го искат (то и така си беше, но защо трябваше да го казва).

Лелеее, ми тя моята е направо злато бе, чак се замислих да й напиша благодарствено писмо Е това в кръга на шегата, но наистина ми е много свястна. По принцип е малко отнесена и не се съобразява какво говори, но по въпроса за неставането на бебето е супер тактична, нито пита, нито разпитва, а ако нещо стане дума винаги ми обяснява колко съм млада и как живота ни е пракрасен и трябва да го живеем пълноценно и да се радваме, а за всяко нещо си имало време, абе направо злато ви казвам Даже след операцията тя беше единствения човек, който намери правилните думи, когато ми се обади, жената си ме обича, това е

Лелеее, ми тя моята е направо злато бе, чак се замислих да й напиша благодарствено писмо Е това в кръга на шегата, но наистина ми е много свястна. По принцип е малко отнесена и не се съобразява какво говори, но по въпроса за неставането на бебето е супер тактична, нито пита, нито разпитва, а ако нещо стане дума винаги ми обяснява колко съм млада и как живота ни е пракрасен и трябва да го живеем пълноценно и да се радваме, а за всяко нещо си имало време, абе направо злато ви казвам Даже след операцията тя беше единствения човек, който намери правилните думи, когато ми се обади, жената си ме обича, това е

Дай боже всекиму такава свекърва. Късметлийка си ти.  

Моята свекърва хем гледа да е тактична, хем като се намеси, направо побеснявам. Тя е лекар (но не гинеколог) и много упорито настояваше къде да ходя и какво да правя. Е, аз пък съм си малко инат и като ме карат насила не отказвам директно, ама вътрешно страшно се съпротивлявам. В момента има малко затишие, защото мъжа ми й каза да не се меси, но си знам, че няма да е за дълго. Хем знам, че го прави заради огромното си желание да има внуче, хем понякога направо имам чуството, че се е намърдала с нас под чаршафите (въпреки, че не живеем заедно и слава Богу, че е така). Аз гледам да не се карам с нея, но все не мога да забравя, че тя беше една от многото причини да започнем толкова късно опитите за бебе. Понякога си казвам, че с нежеланието си да направя всичко сега и веднага (както тя иска) наказвам повече себе си, отколкото нея, но не мога да го преодолея. А и вече съм решла да ходя където аз реша, а не където тя ме праща и сега се чувствам малко по-спокойна. Преди все имах чувството, че след всеки мой преглед ходи да разпитва лекаря и после все ми се обаждаше да ми "напомни" да си пия лекарствата, или да пита направо кога си очаквам цикъла, пък като наближи пак да пита уж случайно всеки ден какво става. По едно време направо ме беше страх да вдигам телефона, а като чуех гласа й ме заболяваше корема ниско долу.
Когато започнахме изследванията и гинеколога поиска първо спермограма, тя направо заяви, че сега търсели причините и в мъжа, пък едно време не било така и виновна била все жената и че тя била сигурна, че на мъжа ми му няма нищо, ама да направи изследването, след като го искат (то и така си беше, но защо трябваше да го казва).

При нас ситуацията е същата. Като чели са ги вадили от калъп. /мойта също е лекар - педиатър/

[quote="CvetelinaПри нас ситуацията е същата. Като чели са ги вадили от калъп. /мойта също е лекар - педиатър/[/quote]
Ами явно е типичен "лекарски" синдром. Но още не съм намерила рецептата за справяне с него.

според мен (от лични наблюдения), пенсионирана лекарка-педиатърка е последният човек, от който бих взела акъл на медицински теми!

Е, моята не е педиатърка, а вътрешни болести, но май няма особена разлика. Само дето въпреки, че е пенсионирана, работи и непрекъснато се консултира с колежките си.

Е, моята не е педиатърка, а вътрешни болести, но май няма особена разлика. Само дето въпреки, че е пенсионирана, работи и непрекъснато се консултира с колежките си.

Петя, те дори обикновените гинеколози не разбират от стерилитет, пък какво остава за лекари от други специалности!
Ние тук разбираме повече от тях!

Права си Jam, ама я им го кажи, да видиш как ще реагират.
Когато гинеколожката ми предписа Дуфастона, свекарва ми едва се сдържа да не накара да го пия още на момента, нищо, че и гинеколога й каза, че няма смисъл да го почна на 23-ти ден от цикъла.

Момичета,

Каквото и да си говорим, свекървата си е свекърва - майка на нашата половинка. В качеството си на такава тя има достатъчна заслуга, но никакви права оттам нататък! Колкото и да се обичаме и уважаваме, както и да се наричаме взаимно, колкото и хубаво да си говорим (най-добре по тел., отдале4е   ), ние си оставаме 'другата' , чуждата страна. За нашите, женските майки, съпрузите ни също са в тази светлина, нали Ами така де - нали нашите си родители ще са винаги зад нас (да са ни живи и здрави!) - ще ни утешат, простят, оправдаят, оневинят безрезервно, прегърнат ... Не можем да разчитаме на такт, разбиране, съобразяване, дискретност от хора, които не са ни кръв, а по стечение на обстоятелствата и може би по съдбовна добра (е, в повечето случаи де) промисъл са станали наши т.нар. роднини. Не можем да искаме много от тях, но можем достатъчно ясно, твърдо и категорично да покажем докъде могат да стигнат. Понякога дипломацията и дипломатичността не стигат. Кратко и ясно! Режеш и хвърляш, според ситуацията. И от нас зависи много - дали любимите ни мъже са със собствените си глави на раменете или все още се оставят 'мама' да им служи за шия - да ги направлява, наставлява, намесва, командори ... Пази, Боже, от мамини синчета! След като са достатъчно узрели за собствено семейство (често под въпрос   ) и за идеята за собствено дете, значи трябва да си поемат отговорността и да разграничат 'преди' от 'сега'. Те глави на семейство ли са или що? Аман от мислещи и действащи с погрешната глава!
Може би се поолях малко със словоизлиянията, ще прощавате, но като чета как някои свекита си позволяват да надигат блузки, да винят момичето и да не дават и дума да се каже за евент. проблем при синчето ... настръхват ми косите. По-далече от такива! Ами че то комплекси и ред психически проблеми от такъв тормоз са по-неизлечими от сума ти патологии! То като ти слухти пред спалнята, като ди диша във врата, за каква бременност си говорим?!? Ами помислете - един ден, живот и здраве, се изпълни нашата мечта, ами че то няма да ни се махне от къщата - пътека ще проправи, пак ще свети с нови съвети и искания  
Да споменавам ли избора на име ... Това да са ни проблемите!
Е, не, спирам, че се самоядосах вече ...

Момичета,


 Ами помислете - един ден, живот и здраве, се изпълни нашата мечта, ами че то няма да ни се махне от къщата - пътека ще проправи, пак ще свети с нови съвети и искания  
Да споменавам ли избора на име ... Това да са ни проблемите!
Е, не, спирам, че се самоядосах вече ...

Опази боже от такава орисия. Домашната ми педиатърка ще е постоянно вкъщи. Дай му това, храни го така, прави иначе...
А по въпроса за името караниците започнаха още преди да започнем да работим по въпроса.
Веднъж както си "минавала" покрай стаята чула как мъжът ми ми предлага да кръстим бъдещето ни дете на баща ми. Представете си после какво стана

E,аз нямам свекърва и никога не съм имала,но не си представям ,ако имах как щеше да се бърка в личния ми живот,аз на майка ми не позволявам,та какво остава за чужд човек.Иначе мъжа ми се разбира отлично с нашите,а те горките не смеят да обелят дума за проблема.

Здравеите момичета,
аz не мога да се оплача от моята свекьрва. Тя е на 600 км от нас и се виждаме един пьт в годината zа Коледа и дори се радвам, когато и гостуваме.  
От преди6ната ми бьлгарска свекьрва обаче, имам горчиви спомени. Все се вре6е между нас и все "съвети" дава6е.    С нея може6е само моят Екс да се раzправя, но тои така и не си праве6е труда. Оставя6е ни ние сами да се "спораумеем", докато не ми писна. В краина сметка по-умният отстъпва...
Със съвет немога да ви помогна (при всяка подходът е идивидуален), но искам да ви успокоя, че не само бьлгарските са досадни и все искат да поучават... Имам много поzнати момичета от курсовете zа чужденци, които все се оплакват от немските си свекървиЩта
Така че момичета, горе главата и не се предаваите! Проблема е интернацоинален, ТЕ навсякъде са еднакви! Спасението е да са надалече...
Успех!

Здравейте и от мен.А какво ще кажете за майките,който си врат носа?Свекърва ми никога не се е изказвала по въпроса,но майка ми досажда почти непрекъснато.Живеем в различни градове и не се виждаме много често,но като се видим - уфффф Омръзна ми да слушам как еди кой си я питал има ли внуци и на нея и ставало тъжно или пък как еди кой си забременял еди как си.А когато се чуем по телефона и ме пита "НЕЩО НОВО?" по такъв начин ,че знам какво ново очаква да и кажа,направо полудявам.И това минимум три пъти седмично.Последния път ,когато се видяхме направо и казах ,че това ,че сме женени от осем години не значи ,че от осем искаме да имаме дете.Ние все пак пробваме от девет месеца,лекарката ми каза ,че поне още шест няма място за притеснение и няма причина за да не стане.Ама майка ми - "ох,аз сигурно няма да доживея да видя внуци".И така.Добре ,че живеем сами и по-далече от майки и свекърви.Иначе незнам как щях да се оправям.

А моята свекърва е страшно любопитна. Като е била в къщи имам чувството че и в мръсното белио се е ровила. И като я питам защо ми реди дрехите и изобщо какво прави в спалнята ни тя: Е аз искам да ти помогна ама ти....как го приемаш.Добре момичета , кажете ми аз гледам майка и. Бабката е на 79 години ама физически е ок. По адрава е от мен.За толкова години тя лекар е видяла 2 пъти ама на акъл изкуфява вече. Та вместо да и зготви или да измие чинии или нещо де то наистина ще ми помогне тя... в прането и в спалнята...
А и девер ми се беше настънил в нас. Не ми стигат разходите за изследвания и бабката да храня, та и него. Но и това беше.
Тея хора са мазохисти. Когато си мълчах луда ме правеха а сега като ги отбих станах наи добрия човек. Целта е да ги допуснеш до себе си и пак да ме тормозят ама НЕ. Аз като се опаря веднъж втори път не.
За осем години нищо хубаво не видях от тях и не се и надявам да видя. Докато е жива бабката ще ги потърпя заради нея щото много ме радва ама после един боц и хич да ги не виждам. Наи кофти е че мъжа ми се тормози МНОГО

А моята свекърва е страшно любопитна. Като е била в къщи имам чувството че и в мръсното белио се е ровила... Наи кофти е че мъжа ми се тормози МНОГО

Лидия, напълно те разбирам, защото и при нас ситуацията е подобна. И ровенето, и постоянното вмешателство в нашия живот. Вече 5 години съм в тази къща и досега мълчах, но напоследък се опитвам да "отбия" постоянните атаки на милата ми свекърва. Но за разлика от теб, аз не станах най-добрата, а още по-лоша. Настоявах пред мъжа ми да й кажем как стоят нещата, но той отказа. Сега се чудя въобще има ли смисъл? Така или иначе априори се приема, че виновна за всичко съм аз... Със свито сърце очаквам проверката на проходимостта на тръбите следващия месец и дори си мисля, че ако се окаже, че и там има проблем, по добре е да си взема нещата и да се махна, защото тогава вече наистина няма да издържа... Не ми е и празнично дори, защото както всяка година на Коледа трябва да й отидем нагости /въпреки, че нито една година не сме отишли при моите родители, но те са далече/ и като започнат едни подмятания..."Айде вече догодина бебе да имете. Какво чакате още?" и т.н. и т.н.
Понякога си мисля защо трябва да изживяваме всичко това? Не ни стигат притесненията около прегледи, изследвания, резултати, лекарства, пари, ами и роднините ни да ни тормозят... Знам, че е глупав въпросът, който си задавам, но просто размишляма на глас...

Става ми мъчно като чета такива неща, но и винаги съм се чудила, защо трябва да се "отбиват" тези въпроси. Не ми се сърди, но си мисля, че до известна степен вие си създавате проблема. 5 г. не са малко време, просто на следващия въпрос "какво чакате още" сядаш и най-спокойно ама с всички детайли й обясняваш защо "чакате", като не й спестяваш и най-малката подробност, как са ти били упойка за снимата, как после си се чувствала много зле и т.н и т.н.
Аз процедирам така от самото начало и повярвай ми нямам никакви, ама никакви проблеми с никой от родителите, напротив срещам само подкрепа
Успех