Здравейте момичета.Аз съм нов член във форума,но искамда споделя за моята свекърва.С мъжа ми се оженихме когато бях бременна в 4 месец,но иначе живеехме с него вече от три години на семейни начала.Забременяването ми не беше планирано,но бебето беше много желано от нас двамата,но не само от нас,но и от моите родители.А иначе със свекървата се скарахме в края на 9 месец от бременноста,от там аз дигнах високо кръвно и загубихме детето.тя въобще не се трогна от това,че сме  го загубили детето,не ми влезе в положението,както писах се скарахме и самата тя ми каза който има бебе да си го гледа.Въобще не сме в добри отношения със свекървата,но мога да кажа от както излязохме с мъжа ми на квартира ми е много спокойно и не ме интересува нищо за тях.Тя каза ,че в квартирата няма да дойде и аз съм спокойна.От загубата минаха само три месеца,но смятам през март месец да опитаме отново.Няма да ви казвам в каква емоционална дупка съм.За раждането не искам да пиша,че то просто е един голям ужас. Ще споделя с вас всичко каквото ви интересува.Приятна нощ )) И успех на всички.

Червена розичке,

съжалявам за това, което ти се е случило. Дано времето мине бързо за теб и се сдобиете с едно прекрасно бебе. И много хубаво сте направили, че ст излезли на квартира.

Принципно моята не е лоша жена /ама това само принципно/ Не живеем заедно /опазил ме гостпод/...дори живеем в различни градове  Обаче много обича да прави коментари не на място...абе не се ли осеща тая жена незнам. Вчера ми беше на гости за по кафе...ами уж отиде в тоалетната а я заварих как ми разглежда спалнята и рови в скрина  И понеже неможе да каже нищо щото ме познава вече доста добре и знае, че яхам метлата често и се изниза като прани гаши от стаята...дори и след като мъжа ми и направи забележка какво прави там тя само се усмихна
Иначе сега нещо я е ударило на либоф щото се залюбила с някакъв старозагорец и поне не ни звъни по три пъти в седмицата да пита дали ще си ходим при нея.
Също много обича да си направи план /без нас естествено ама и ние играем роля в плана и/ а пък аз си умирам от кеф като го разваля плана
Прост пример...отиваме си в нейния град но по пътя звъня на кумата/и те живеет в града на свекърва ми/ да се видим на кафе и се уговарям с нея...обаче моята любима свекърва вече начертала плана...тук ще идем..това ще направим..все при нейни колежки, които са възрастни жени и аз нямам работа там. Обаче не позна...облече се и ще тръгва тя...обаче и аз нали се облякох тя помисли, че нали всечко е по план...демек отивам с нея...е да ама не. Като излезнахме на улицата аз хванах пътя към кумата и тя ми вика...ами хайде бе майко да ходим у леля ти...така съм се разбрала. Ами ти хубаво си се разбрала ама аз пък съм се разбрала с кумата и си тръгнах....а иначе не е лоша жена

   

Аз пък да ви се оплача какъв подарък получих...
Чанта за мамита? вътре със омясто за пелени,шишета и т.н.
Кажете как да не я обичам

а моята свекърва какъв номер ми извъртя... е не че не и го върнах де     . Мъж ми има рожден ден. Аз на работа с една инфекция кръс ме мъчи едвам ходя. Прибирам се в 16:00 и тепърва да готвя да оправям. Влизам в къщи и що да видя: взели си те бут от прасе и поне имаме фризер ракла(купен с общи парички) решили че точно днеска ще си го разфасоват в пликчета.Хера не знам ти как яхваш метлата ама за половин час беше намерен превоз да си вземат фризера сасе бутчето. Оставиха ми обаче свинщината след себе си и (а да не ви казвам че имаше части от бутчето и по стените,свекър ми така се беше вихрил със сатъра)аз като пепеляшка : рева и търкам и охкам. Прибира се мажа ми в тоя момент и като видя побеля. Яхна и той метлата и изчезна с колата на някаде си. Е върна се след 1 час . Дали му парите за фризера и т.н.
Оправихме се някак си , гости до 4 сутринта, лъскай и след тях ама си изчистих и си лягам към пет.И най голямата простотия , ставам сутринта към 11. Едвам ходя.Сълзи ми текат а тя идва и вика: Що бе лиде си изчистила, аз щях ДА ТИ ПОМОГНА.      с кеф да я отепаш
И чака кафе да и сервирам.Такова кафе и сервирах че близо месец не се появи         ОХ Щастлив месец : КАДЕ СИ

Сорри,че питам тук,но просто тук писах за първи път във форума искам да попитам как да си направя и аз такава картинка каквито имате вие?Аз днес се регистрирах така,че няма да бъда гост

Сорри,че питам тук,но просто тук писах за първи път във форума искам да попитам как да си направя и аз такава картинка каквито имате вие?Аз днес се регистрирах така,че няма да бъда гост

Влез в профила си и най отдолу пише аватар и има бутон препратка към галерия от аватари избери си един и се върни в профила си и подвърди новите настройки накрая

Хера_76,      
не се казва "изнизва се като прани гащи", а "изнизва се като пръдня от гащи". За праните гащи е "я ела тука, недей да висиш там като прани гащи".    

Моята също големи чудесии създаде. Ще ви разправям при някое друго вклЮчване да видите нашата драма как се разиграва между 3 държави.

Здравейте момичета, реших и аз като нов член на форума да се включа във вашата дискусия за свекървите....

Моята свекърва съм я виждала точно три пъти, в началото на запознанството ни с бъдещия ми съпруг..... Хубавото в случая беше, че тя тогава така си показа рогата, че мъж ми даже не й каза кога ще се женим, на свадбата не дойде, и не смее да звънне у нас, звъни му само на мобилния....
И да ви кажа - ХИЧ не се оплаквам от този факт...

Но мен друго ме тормози - как се справяте с приятели, познати и колеги, които непрекъснато ви питат "айде бе, няма ли най-сетне да го направите това бебе..."
Или пък с разни близки и познати, които си мислят, че сте сключили брак, защото сте били бременни (аз се омъжих миналата година, на 35...)
И ако сте се сблъсквали с такива неща, кажете ми как се справяте, защото вече не издържам...
Много искаме и двамата да си имаме бебе, но подложени на такъв натиск....  

Тука много хора не обичат чалгата, ама виртуално ще ти запея една част от куплет  на песен на Ивана:

"Вижте не е ваша работа,
как жвеем с него двамата ..."

Тегли им една майна и не се занимавай с глупости, а ако се занимаваш - не им позволявай  на тези глупости да те травмират. Това само може да ти навреди, не и да ти помогне.

Здравейте момичета!Много се извинявам,но като мойта свекърва никой няма.Слушайте сега:::
80/осемдесетгодишна,лоша жена,никога не се усмихва,неблагодарна,винаги тя има право,за нея съществуват само тя и двамата и сина/мъжа ми и брат му/,с децата си цял ден говори и не спира,а щом се прибера аз в къщи,сяда на един стол и дума не продумва,само гледа с едни изцъклени очи,много гаден орлов поглед,само върви подир сина си/девер ми/,държи го за ръчичка /той е на 47 години/ и го гледа в очите цяла вечер,за нищо не и пука,отвратително положение.Всичко това вече 7 години го търпя.А пък на всичкото отгоре брат му на мъжа ми дойде да живее при нас.Какво ще кажете за всичко това?На никой да не му пука,че на мен ми трябва спокойствие.Добре че сега е майка ми при мене.И добре че работя,иначе сигурно щях да сам откачила.Доста дълго стана,ама няма начин.Бог да ви опази от такова чудо.Най-лошото проклятие за някого е да има свекърва като моята.Успех на всички!

4естно казано малко са хората които харесват свекървите си.
мислех си 4е няма да съм от тях - оба4е: в на4алото когато се запознахме беше мила и много внимателна, направо да ти е кеф да си говориш с нея /и през цялото време се 4удех как може съпругът ми да не иска да общува с родителите си?!? - живеем в друг град, 400км, КОЕТО Е ПРЕКРАСНО!!!!/
когато се разбра 4е искаме да се женим, просто тя си показа 'рогата'.такива приказки и разсъждения 4ух от нея /4е и от майка й   - все едно 2 свекърви/. вси4ко ми направи напук и колко плаках, и колко се молих на мъжа ми /относно сватбените истории имам в предвид/ но нищо - и понеже съм инат казах 4е един ден в живота си ще изтърпя, но след това................
да не говорим 4е в деня на сватбата ми направи няколко изре4ения и ако беше някой друг хи4 нямаше да й мъл4а...
сега се виждаме много рядко.и не й говоря.изобщо.тя се усети ама ве4е е късно.просто не мога да се пре4упя и да се държа добре.съжалявам.

От Павликени е. Ама то навскякъде ги има такива.

Туто, ама от Павликени хората били хубави....

ей това по повод на кофти свекървите - виц от абв-то:


Седят три жени и пият кафе.
Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на
едно много хубаво място - тишина,
слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на
хубаво място - тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на
свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами... Какво правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се!
Хората взеха хубавите места, а
ти още се моташ!

Този виц е стар и да ти кажа правичката, Госте,  не е сто процентова истина.
Ако моята свекърва - майката на моя мъж, беше жива, животът ми щеше да протече по съвсем друг начин /в позитивен план/. За съжаление не е между живите .
Лично на мен не ми е кеф, че е на тихо и спокойно място, обградено с мрамор. Бих предпочела да е до мен и да си говорим приятелски /както тя го умееше/, вместо да паля свещ на гроба й.

Нямам сериозни оплаквания от моето свеки Може да се каже че се разбираме чудесно

Преди няколко дни си говорехме за бременност, раждане и т.н съвсем случайно (не сме ги уведомили за опитите си) и тя вика ами то в месеца два пъти може да се забременее - един път в началото и един път в края.    
И това не е някоя захлупена жена, а дори е много съвременна и в крак с модата

Страх ме е да си помисля колко хора не знаят нищо за овулацията, цикъла и кое защо и как се случва ..........

Ако моята свекърва - майката на моя мъж, беше жива, животът ми щеше да протече по съвсем друг начин /в позитивен план/. За съжаление не е между живите .
Лично на мен не ми е кеф, че е на тихо и спокойно място, обградено с мрамор. Бих предпочела да е до мен и да си говорим приятелски /както тя го умееше/, вместо да паля свещ на гроба й.

Лейди, при мен ситуацията е същата. Искам си свекървата!

Наистина са малко жените случили на свекърва, но благодаря на Господ че ме е избрал да съм една от тях!

Искам да споделя със вас какъв страхотен човек имам до себе си - моята СВЕКЪРВА!     Това е човека който мога да твърдя че ме познава най-добре. Тя е на 58г но е супер съвременна и лъчезарна жена.  След като загубих родителите си, СВЕКЪРА и СВЕКЪРВАТА са ми като втори.   Вярно е че не могат да ги заместят, но те правят всичко възможно да не усещам болката която изпитвам от това че ги няма !  Миличките ми те, дори и когато съм ядосана на сина им за нещо те пак застават зад моя гръб.  Е как да не ги обичам тия хора? Още повече, че моят мъж има брат който си има жена която почти веднага му роди дете (най-красивото което съм виждала), и въпреки всичко свекърва ми казва че аз съм й по-мила, по-близка, и по-си ме обича. И понеже и аз си я обичам, и гледам на нея по-скоро като на приятелка отколкото като на свекърва, без никакво притеснение й споделих още в началото на опитите за бебеправенето че явно имаме проблем. Може би това направи връзката ни още по-силна даже. ТЯ е постоянно с мен по докторите, по лабораториите, по хидротубации, по снимки, по фоликуметрии тъй като моето момче е на работа и няма как да дойде. Когато пък ходихме във Варна докторите там дори не повярваха че ми е свекърва, а аз държах да влезе с мен в кабинета което съвсем ги обърка, за първи път били виждали такава силна връзка между снаха и свекърва!  Имаме си и още много приключения но няма възможност как да се разкаже всичко.
А аз между другото да отбележа- не съм от най-кротките, мога да бъда много добра, но настъпи ли ме някой мога да бъда и много зла, и тя е наясно с това.
Но какво да ме прави жената, свикнала ми е вече! Девет години минаха, да ми ГИ пази Господ още деветдесет, (и нас покрай тях) и да ми помогне да им родя една красива внучка- нищо друго не ща!
ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ,  обичам ги!!!

Здравейте момичета!
Реших и аз да се вкюча в темата за свекървите.
За 5 години брак моята свекърва само веднъж ме е попитала дали няма проблем за да не  я дарим с така чканото внуче.Винаги е била много тактична, но ме заболя от това, че е обсъждала това с нейна братовчетка, която дори не познавам.Знам, че го е напртавила аз добро, но мисля,че не е редно.Нея я разбирам, но немога да разбера дъщеря и, която ми се обади да ме поздрави по случай 8 март и във прав текст ми каза, че нямам представа колко е хубаво да си майка и колко жалко, че още не познавам това чувство. Наложи ми се на дълго и на широко да и обеснявам, че все още не искаме деца, но тя упорито ми обясняваше, колко е щастлива с нейните деца. Наближава и тази година 8 март и незмам как изобщо ще говоря с тази жена.