Бих искала да ви попитам как се справяте с фактора свекърва във вашето всекидневие?
Как се справяте с вечните и забележки и подпитвания: Дойде ли ти цикъла?, В каква поза правите секс понеже от личен опит знаела че еди коя си..? и т.н.
Когато ви поставя най-различни диагнози и ви кара да пиете някакви илачи прочетени или чути от някой си?  
Дайте съвет защото на мен вече ми се изчерпаха идеите от които не постигнах никакъв резултат, а и тя ми идва повече на нервите вече.

Аз още не съм намерила начин да се справя с този фактор... Последният път като дойде ми извади душата с въпроси от типа:"Ама айде, какво чакате? Време ви е вече?" и за капак на всичко като минавах покрай нея ме хвана, надигна ми блузата и каза:"Я аз да видя, да не би да има нещо, че ми изглеждаш напълняла"...Направо ми идеше да й цапна един...    Едвам се сдържах да не извадя спермограмата и да и я навра в муцуната, но се въздържах единствено заради мъжа ми, защото нищо не им е казал. Но пък всичко това взе да ми идва малко в повече. После ревах цял следобед. Така че и аз търся рецепта за справяне с "фактора свекърва".

Здравейте момичета, не ви е лесно и на вас обачееееее аз работя със свекарва ми и и свекър ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"РАДОСТ" в къщи.
Не че се оплаквам, аз почти нямам проблеми с тях, напротив много се уважаваме и помагаме (те не чак толкова) ама нищо! Все пак помагат, пак казвам не се оплаквам.
Нашият единствен проблем с тях е, че мислят предимно за малкия си син, който е вече 23 годишен, което не е никак малко, обаче той не работи и те го издържат, в пълния смисъл на думата.
Всяко негово желание се изпълнява, направо ужасно, е как тоя човек ще стане наистина ЧОВЕК се питам аз.
Та така, освен да ви кажа, че единственият начин със справянето с този фактор е да не обръща внимание....това е.

 

Здравейте, момичета. Аз май съм облагодетелствана в този случай, защото моята свекърва е много тактична и интелигентна жена. Още като се сближихме с нея в началото ми беше разказвала за неволите със собствената си свекърва и се молеше да не стане някой ден и тя такава. Тя също е имала известни затруднения със забременяването и свекърва й постоянно й е "опявала на главата" и явно знае какво е, защото до ден днешен не съм чула и половин думичка от нея по повод на това защо все още нямаме бебе. Веднъж даже в обикновен разговор каза - ако даде Господ да си имаме бебе...защото мъжът ми е единствено дете и от другаде внуци няма да имат. Затова съм й безкрайно благодарна.

Здравейте, момичета. Аз май съм облагодетелствана в този случай, защото моята свекърва е много тактична и интелигентна жена. Още като се сближихме с нея в началото ми беше разказвала за неволите със собствената си свекърва и се молеше да не стане някой ден и тя такава. Тя също е имала известни затруднения със забременяването и свекърва й постоянно й е "опявала на главата" и явно знае какво е, защото до ден днешен не съм чула и половин думичка от нея по повод на това защо все още нямаме бебе. Веднъж даже в обикновен разговор каза - ако даде Господ да си имаме бебе...защото мъжът ми е единствено дете и от другаде внуци няма да имат. Затова съм й безкрайно благодарна.

И аз имам щастието да имам страхотна свекърва, Моята свекърва когато открие някоя статия относно бременост, проблеми и т.н, просто ми я дава ако ме интересува да прочета а аз след това споделям мнението си и го обсъждаме абе държи се сташно коректно и любезно
 
Мили момичета не може ли вместо да се разстройвате да седнете с тях на един приятелски разговор в който да им обясните че имате някакъв проблем, да им кажете как се чувствате така те ще спрат да ви питат и намекват а може и съвети да ви дадът, а ако не искате съвети кажете им просто че правите всичко предписано от лекарите но нещата не се получават и те ще са първите които ще научат ако има радостна вест.  

Скъпа моя, сигурно е че ще се радват, е как иначе.
Не съм чула някой да не се радва на внуче...............
Обаче не вярвам аз на приказки, дето никога да не сте се подразнили от някоя постъпка.
Аз също си говоря на всички теми със свекърва ми и свекър ми даже.
Те много добре знаят за проблема и никога нищо не са казали, даже напротив, успокояват ме, да не се притеснявам и съм сигурна, че го мислят наистина така.

Защо и аз не случих със свекърва, опитвала съм да говоря и да си изясним нещата но без резултат. Като си е наумила нещо не се отказва. За нея това че съм имала сексуален живот преди да се умъжа е ... Едва ли не съм някаква лека жена и за това сега имам проблеми.
P.S. Не да се оправдавам ама по-интимните ми партньори се броят на пръстите на едната ръка.

Моята свекърва също е интелигентна жена и не разпитва за щяло и нещяло, интересува се, но тактично. Не мога да се оплача от нея, въпреки че /нали съм снаха!!!/ в един случай ме подразни, когато каза, че била говорила с лекаря, който навремето оперирал мъжа ми /съпруга ми е претърпял операция на единия тестис на 15 год.възраст заради травма в училище/ и той й бил казал, че това няма отношение към способността му да има деца. Може и така да е, но тя откъде е толкова сигурна?!!! ми то аз не съм сигурна в себе си хем нищо не са ми открили, а пък тя "било сигурно, нямало да я лъже лекаря"/. Добре де, ама като не става все има причина нали!!!
После й казахме, че спермограмата му не е много добра, но тя пак си мисли сигурно, че причината е в мен...

Обаче не вярвам аз на приказки, дето никога да не сте се подразнили от някоя постъпка.

Мари, в никакъв случай ни бих го твърдила това. Разбира се, че съм се дразнила понякога, сигурно и аз нея съм дразнила. Но съм благодарна, че поне засега не ме тормози.

Аз още го нямам тоз проблем със свекървата. Първо че е надалече, е не че не мрънка от две години като не сме щяли да се женим поне да сме й направили внуче. А второ досега се оправдавах, че имаме време, че не сме женени...Жална ми майка сега от октомври като мине сватбата - май ще се почне от всички страни. Иначе досега само майка ми знае и то щото в едно от посещенията си в Бг съвпаднаха с мои изследвания и все забягвах без да й кажа къде отивам и тя заподзря нещо. И и казах. Но не съжалявам. Нито ме тормози със съвети, нито със статии и т.н.

След като се оженихме преди почти две години и минаха няколко месеца след сватбата свекърва ми започна да подпитва за внуче. Съпругът ми казва, че го е питала няколко пъти, докато са били насаме, има ли някакъв проблем, а той и отговарял, че няма проблем, че ще дойде внучето, има време. Мен се е осмелила да ме пита два пъти и като видя колко криво ми стана повече не повдигна въпроса. Ама преди 3 месеца като разбрахме, че засега проблемът е при съпруга ми /лоша спермограма и последвала операция/ и казахме и тя спря да пита. Разбра, че сме започнали изследвания и ще докараме нещата докрай, докато не разберем, дали има и причини при мен. Оттогава само гледа да ме успокоява и да ми вдъхва положителни мисли, че ще стане бебето, ще видите, тя била сигурна. Дано излеза права!  

Нямам проблеми нито с моите, нито с неговите родители. Това много ми помага да мисля позитивно и да очаквам щастливата развръзка. Не бих издържала някой да ми прави забележки и гадни коментарчета. А ако някой го прави, то си мисля, че и след човешки разговор не би се спрял.

И аз нямам проблем с мойта свекърва. Тя се опитва да ме успокои и само ми дава примери как тази или онази нейна роднина нямала дълги години, пък след това има по едно или две деца. Тя знае,че проблема е във мен, но никога даже не е и намеквала нещо или обидила. Чак след първия аборт ми каза, че ако не става ще си осиновим и пак няма да останем сами.

Проблемът Свекърва е всеобщ. Не казвам че имам сериозни проблеми с моята, но определено понякога ме дразни, не с друго , а с опитите си да контролира мъжа ми. Нейната дума едва ли не е закон. А за проблемите с бебеправенето съм й казала , че не желая да говорим и да се бърка, достатъчно направи две години, като убеждаваше мъжа ми, че проблеми няма и да не се изследва. За сега наистина проблем при него няма , но без спермограма не мога аз да започна да се изследвам .  Най тежко ми беше, когато зълва ми забременя (на мъжа ми сестра му) и ми изтърси : аз с един яйчник забременях от първия път . Сега има детенце на единадесет месеца и аз много го обичам .Но сестра му само ми говори за приятелките й които били с незнам какви проблеми и забременяли от раз. Моите родители и сестри са по коректни , макар че и те понякога без да се усетят ме нараняват с коментари. Когато човек не го изпита не знае как се чувстват другите, затова съм се примирила и не им обръщам внимание, да си говорят каквото искат.

Аз пък с моята свекърва не се разбирам. Всъщност тя не е виждала още баща ми след 5 годишен брак.. Наскоро се опитах да й обясня, че има проблем(да вметна, че дъщеря й имаше 9 год. борба със стерилитета). Когато споменахме с мъжа ми коментара беше: "Ами то не трябвало да й бият инжекции, нямало нужда"...Разбирайте, че си е забременяла "нормално" след поредния опит инвитро.. Няма значение това, явно се срамува за дъщеря си много..Разбирам, но защо когато започнах да говоря за сина й тя отклони въпроса? Стана и ме остави сама и я нямаше доста време..Просто нямам думи.. Но аз си знам какво представлява свекървата и не поддържам никакъв контакт с нея....

Моята е същата стане ли въпрос за сина й. Веднъж ме кара да пия някакви лекарства понежа имала познати които след като го пиели забременявали веднага    и като и казах че няма да пия нищо без да ми е казал лекар който разбира ми отговори: "Аз съм сигурна че на него нищо му няма"

А- а  това е голяма отврат със свекървите,бе Аз нямам такъв проблем - не сме женени и много рядко се виждаме с майка му.Струва ми се приятна женица ама ,колкото по-далеч,толкова по-добре. Това само в България го има да си врат носовете родителите в работите на децата си докато са живи.Станеш ли на 18 и чао - вече си отделна личност.Аз лично работя от 18 годишна и не съм искала нищо от никого,така,че не позволявам на никой да ми се бърка.Не бих изтърпяла подобно вмешателство.По никой начин

Моята Свекърва пък го дава много тактично. За година + брак, нищо не казват. Той мъжът ми е за бой, щото като правих диагностичната лапароскопия, той им казал "че съм в болницата за операция по женски работи" , та хората сега какво ли си мислят, пък сме с мъжки фактор, а аз според изследванията съм на шест. Едва сега, като си бяхме поразвалили отношенията с Мъжо, му говорили да си оправим отношениеята и т.н., и че чакали внук. Така че не знам какво си мислят, но нищо не коментират, и са добронамерени явно.
Иначе преди да се оженим имахме доста проблеми с нея, ама добре че сега нещата вървят.

Има симсъл да се говори, но не и в случай, че свекърва ти смята, че си била лека жена и затова страдаш от стерилитет - в този случай съветът ми е - по-далече, и приказките да минават покрай ушите

При нас не се говори за нищо,все едно проблемът не съществува.Един път не попита как съм,как се справям емоционално и физически,нищо.Просто е толкова невъзпитано и обидно,но вече се примирих.Казала съм си,че ако родя един ден детето ми ще има много малко контакти с нея.Просто го заслужава!

Аз имах прекрасен човек за свекърва. Беше изключително нежна, мила и съобразителна жена. И мога да кажа, че я обичах почти колкото собствената си майка. За съжаление говоря в минало време, защото тя почина преди 9 год., точно 2 год. след като се запознах със съпруга си. Тогава още не бяхме женени. Сега съм сигурна, че ако гледа от някъде, страда заедно с нас и се моли да си имаме бебче . Много ни обичаше и ни се радваше.