Граци, ама ти съвсем си настръхнала, като коте срещнало куче! Пак ще ти кажа да приемаш нещата по-леко. Съгласна съм с теб за парите, но го приеми като недоразумение, защото практиката на тези хора в центъра не е такава. Знам, че всичко става със заеми и наред с притеснението ДАЛИ ЩЕ ЗАБРЕМЕНЕЯ???, се питаме ДАЛИ ЩЕ МОГА ДА СИ ПЛАТЯ??? Ако ги имахме парите в излишък, нямаше да се дразним, знам. Аз получих цялата информация за разходите като седнах с бял лист и писалка срещу диктора и изброихме всичко. Просто питах подред, защото преди всичко той е човек и е човешко да забрави нещо в момента да ми каже. Въпреки че съм чела 100 пъти ценоразписа, пак продължавам да го поглеждам. Теглих чертата накрая и светанаха 5-6 бона (ако има замразяване на ембриони и бластоцист трансфер) и това е. Ако ми харесва?
Сега трябва да си много спокойна и не се коси....кафето се пере. Ето малко смешки, за да се разведриш.
Случвало ти се е да се наконтиш от сутринта с готино костюмче и да тръгнеш на работа пеша, със служебен автомобил, който те чака на средата на пътя, за да те закара на другия край на София. Наконтена щото фирмено сме на театър вечерта и наконтена от сутринта щото нямам време да прелетя от Младост до Надежда, че да се наконтя точно преди театъра. Тъ......качвайки се сутринта в колата на колежката, ми се СЦЕПВА целият седалищен шев на панталона от горе до долу. Костюма черен с фешън късо сако и един Голям Бел Задник лъснал кат лампа!!! Ко ще кажеш, а??!! Кърък или просто лош късмет. Не питай как преживях деня?! Не отидох на театър, щото се сговнясах. Даже не помня дали се ших във фирмата или си дойдох до вкъщи.
Или нещо друго. Но тогава никак не ми беше смешно. Миналата година, 11 октомври още не мога да проумея как го преживях? В този ден:
-Дойде ми М след първо инсе с МНОГО големи надежди
-Първи работен ден след 40 дневен болничен за лапарото
-Бясна шефка, че не се свърза с мен 40 дни по телефона, щото си смених умишлено номера. Мислеше, че съм бременна и няма да се върна на работа
-Офиса е бил цяла седмица без нито един човек и няма кой да наплюе клиента щото от 2 колежки няма нито една. Аз в болничен, другата напуснала.
-Среща с бившата ми шефка на паркинга на фирмата, заради която напуснах предишната си работа и която ми казва, че ще ми бъде новата колежка
Просто не искам да се сещам!
Искам да ти кажа, че не всичко изглежда толкова гадно и винаги има накъде да се потъва. Кафето и 200 лв. + или - не е болка за умиране. Не се ядосвай и си гледай интереса. Кажи "майната му" на всичко и бъди спокойна. Единствената ти цел сега е за забременееш.
Целувки и споко! Ние сме с теб!