Здравейте, отбора!:)
Вече съм си в къщи. Голям зор вчера докато намерим входа / за трансфера де/, ама разгеле - на втория път стана! Да се надяваме де!
Върнаха ми един бластоцист и една "маруля"
аз така я кръстих за по-благозвучно , пък май морула се казва!
Доста се шашнах като не можа да стане първия път, гледам доктора притеснен, крачи нервно около мен и се чуди кво да прави.Строи всички в две редици, ама после благоразумно реши да отложим с един-два часа, че то като се паникьоса човек греши. Аз не смея нищо да питам! Говорят си че много кръв имало
-рекох си айде замина, отде тая кръв бе? После като разбрах, че входа не бил там дето се очаквало и това бил проблема, който се решава просто с използването на друг катетър - камък ми падна от сърцето!:)
И отново д-р Тачева - злато човек! Седна до мен, приказваше ми, обясняваше ми, абе изобщо нали знаете понякога самото присъствие успокоява! Аз си мислех, че изглеждам непоклатима и се мъчех да се усмихвам , ама май не съм много успяла- по-скоро като озъбване ще да е било:)
И СЕГА, ЧЕРЕШКАТА В СЛАДОЛЕДА!
Малко преди да вляза за втория опит , ме пресреща едно жизнерадостно момиче, с думите "Мименце, здравей!" И ми стисна топло ръката! А сега де! Гледам и се чудя! Аз -вика- съм Оги!!!
От кога те дебна!
Така ме трогна, миличка! Аз преди това се оглеждах да те разпозная, ама не можах:) Нямахме никакво време да си поговорим, а така ми се искаше!:)
Малко време ви остава с Бубата и вие двечките ще си гледате "марулите"
Дано Господ е с нас!