Нямах време да изчета цялата тема, за което моля да бъда извинена, но и това, което прочетох ми е достатъчно. В крайна сметка е ясно - специалистите по репродуктивна медицина в България са много малко. Като такива, то е ясно, трябва да се намери начин да им се помогне поне малко, защото все пак има доста хора, които се нуждаят от услугите им. Поради тази причина хубаво е все пак всички които вече са успели при тях, малко поне да помислят и за следващите и да не бъдат толкова взискателни, придирчиви и да се сърдят, че останалите не са съгласни да се отнема времето на Доктора им. Всички тук се борят за едно и също и нека тези, които са успели вече, да проявят малко благородство на характера и да се поогледат и да видят, че и други искат да станат майки. Аз като не съм ходила при специалиста си по репродуктивна медицина да ми следи бременността, какво? Да не би да не съм родила здраво бебе? И след като моята лекарка не видя, че е спряла сърдечната дейност и съм направила мисед, а го откриха в България чак на 10ия ден, да спра ли да й вярвам, че е добър специалист-гинеколог? И да спра да ходя при нея? Въпреки че до сега съм й имала 100% доверие?
Трябва малко поне да се разграничат двете части на забременяването и бременността. И наистина само в много спешен случай да се търси Доктора, постигнал положителния резултат. Поне така е в нормалните държави.