миличко жабчее....

пиша, бърша,пиша, бърша...
сърцето ме боли, като чета постингите ти...
как е възможно да има толкова много болка...
защо всичко това се случва, на хората, които най-много го искат...

 
само те гушкам...много те гушкам...

Миличко, миличко, Жабче!!!... 

Жабче,със свито сърце четях последните ти постинги в темата на бременните,и се надявах кошмара да не се превърне в реалност за тебе,и лошо ми стана като видях днес темата ти.
Ужасно съжалявам.Пожелавам ти никога повече да не изпиташ тази мъка.
Прегръщам те силно.

Съжалявам, Жабче! Толкова се радвах за теб лятото...
Знам, че ще събереш сили и ще продължиш. "Това, което не ни убива, ни прави по-силни."
И не забравяй, че ще бъдеш майка.

 

Жабче миличка така ме заболя за теб болката е ужасна немога да спра сълзите  :balk_145:си толкова гадно ми стана за теб.
просто нямам думи

Как ли сме устроени хората, че можем да понесем толкова много изпитания ...

Съжалявам много за това, което е трябвало да преживееш, Жабче! Желая ти бързо възстановяване и кураж! Щом веднъж е станало, пак ще стане, въпрос на време е, дано имаш късмет и скоро всичко да се подреди!

Прегръдки от мен!

Мило Жабче, не те познавам, но за съжаление знам как се чувстваш /колкото и банално да звучи понякога това/. Загубата не се преодолява. С времето тя се превръща в част от онзи хъс и воля, с които продължаваме да преследваме най-истинското си и човешко желание - да имаме рожба. Желая ти скорошно възстановяване, много здраве, сила и сбъдване на съкровената ти мечта!

Мило Жабче, душата ми плаче от мъка. Незнам какво да кажа, само те моля бъди силна и имай вяра.
Целувам те.

Благодаря, момичета! Прегръщам ви всички! 

Добре съм, справям се някак. Започнах да правя вече планове за бъдещето, връщам се и на работа. Физически ще се възстановя, психически съм готова за нов опит още сега. Ината съм, не се отказвам лесно - македонската ми жилка се обажда.
Само надежда трябва да има, трябва да вярвам, че щом е станало веднъж - ще стане отново. И отново ще усетя онова гъделичкане в коремчето от движенията на малкото човече. Искам да го усетя, така че няма да се предам.

Благодаря, момичета! Прегръщам ви всички! 

Добре съм, справям се някак. Започнах да правя вече планове за бъдещето, връщам се и на работа. Физически ще се възстановя, психически съм готова за нов опит още сега. Ината съм, не се отказвам лесно - македонската ми жилка се обажда.
Само надежда трябва да има, трябва да вярвам, че щом е станало веднъж - ще стане отново. И отново ще усетя онова гъделичкане в коремчето от движенията на малкото човече. Искам да го усетя, така че няма да се предам.

възхищавам се на такива хора.всички трябва да сме така .да не се затваряме в себе си, а да продължаваме да се борим. и ти пожелавам от :heartbeat:скоро да по4уства6 това гадели4кане в коремчето отново      

Жабче разбира се ,че ще стане пак!Желая ти да усетиш пак гъделичкане и много силни ритничета от бебешки краченца.И на финала най сладкото бебоче за което мечтаеш.Успех!

Жабче, да ти пиша и тук много съжалявам за болката ти, но знам че ще се изправиш и ще продължиш напред защото твоето слънчице е някъде там в бъдещето и те очаква, загубата никога няма да се прежали, може би болката няма да е така остра ...., но заради това което ти предстои трябва да се изправиш и да продължиш а накрая за всяко болка има лек и това е едно мъничко човече , което ще се появи в твоя живот за за излекува всички рани

Мила Жабче, много съжелявам за загубата ти. Знам как боли, когато изгубиш бебчето, което си чакал дълго но когато отново изпиташ познатото пърхане в коремчето ще ти стане по-леко, ще се научиш да живееш с болката и отново ще се събуждаш с радост и надежда! Пожелавам ти да бъдеш бременна много скоро!

 

Не писах до сега, защото рецепта няма. Не се преодолява такава загуба, дори времето няма да я заличи напълно. Винаги ще се сещаш за този си период, това е почти като да си загубил някой близък.

Дано не раводнявам темата, но това обикновено води до някои екзистенциални въпроси, в които следващата връзка е твоя личен живот и неговия смисъл. А той съществува, със сигурност. Въпрос на време е да се отърсиш от спомените и да продължиш напред.
И наистина си струва.
Успех!!!

Точно преди година преживях това...

Прегръщам те! 

deep 

Жабче, толкова много съжалявам!!! Прегръщам те!!! Ние вървяхме заедно с теб, от успешната лятна серия на док., но и аз преди два месеца го преживях!!! Беше ми много трудно, но с времето болката понамаля!!! Може би наистина е вярно, че времето и новата надежда лекуват раните!!! Искрено се надявам да се чувстваш по-добре!!!

Жабче много много съжалявам за това което ти се случи.
Аз знам за случилото се от друг фором.
Ще видиш другия път всичко ,ще мине добре голяма прегрътка.
Аз също съм със 1 загуба и знам каквое.