сагласих се само,4е явно шока ,4е неможе да има собствени и доиде в пове4е и после размислиха и се отказаха.Така и нищо не стана с моето донорство

Абе чудна ми е цялата тая работа.

Живот и здраве когато реша да имам второ дете отново ще стана донор. Смятам, че тази програма е много добра защото в случая се подпомагат взаимно две семейства. Не заставам зад продажбата на яйцеклетки с цел свободно финансиране (не за процедура на донора нали).
Информацията, която имах по времето когато аз правех моята процедура бе, че много малко жени се съгласяват да станат донори.
Искренно се надявам да не съм дала само надежда на другото семейство и сега те да са в очакване на рожбата си .
Не се бия в гърдите, че съм била донор. Не съм го направила безвъзмездно. Но това, което дава донора от себе си също изобщо не е малко.
Също мнението ми за търсене на донор или реципиент е, че това трябва да става чрез клиника, а не в сайт. От там се получава най-добра информираност и се разбират всички подробности относно процедурите.
А и не смятам, че е честно спрямо жените, които са се записали като реципиенти в дадените клиники и чакат по многоооо време да се появи някои донор. Живеем във век на свободното слово и всеки може да коментира, да търси и намира това, което му трябва с каквито и да било начини, но дали ще си напишеш 1-2-3 ЛС с евентуалния ти донор/реципиент в някои сайт не би трябвало да има значение. В случая на донора, ти даваш тази надежда и не би трябвало да има значение къде отива. Страданието, молитвите и надеждите на другото семейство са същите като при вас (не визирам никои в момента). А и все пак нали целта на занятието е да е анонимно.
Успех пожелавам на всички.

Нахинце

Успех момичета!

Абе чудна ми е цялата тая работа

Сигурно и не си единствената която се 4уди ,но аз не се замислих дори за миг.Несам искала никаква финансова облага,но така са решили.Отказаха се 

Поздравления за темата, Алтеа!
Отдавна се каня да отговоря, но чак сега имам време да се „включа” на спокойствие. Т.к. темата е специфична (а както видях, има много хора, които се интересуват от нея), предлагам също тази тема да бъде отделена като отделен подфорум или форум /модераторите да преценят/.
Както може би знаеш, аз съм един от „ветераните” по темата с донорските процедури. Бях на 29г., когато цикълът ми спря,  и минаха почти 3г., докато се установи каква е била причината за това.
През последните 2 години направих три опита ИКСИ с донорски яйцеклетки, но за съжаление и трите бяха неуспешни. Единствената „светлина в тунела” е, че само преди месец се установи каква е била причината за неуспехите.
Така че продължавам смело напред!

В началото ми беше изкючително трудно да приема мисълта за донорството. Както всички жени, исках децата ми да бъдат част от мен и не можех да приема мисълта, че това не е възможно. Впоследствие, след всички кошмарни диагнози, процедури и прогнози, успях да преодолея вътрешната си съпротива и приех мисълта за донорството. Осмислих факта, че е много по-важно да родиш и отгледаш дете, отколкото да търсиш начин да продължиш гените си. (Ох, казано така, звучи много просто, но аз си знам колко много ми костваше да започна да разсъждавам по този начин!...)

А сега, по въпросите, които задаваш:
Въпросът с донорството е много зле регламентиран от юридическа гледна точка. Вместо да се търсят варианти, с които този процес да бъде облекчен (както за донора, така и за реципиента), в средата на тази година законодателството наложи допълнителни условия, които изключително много усложняват тази и без това сложна процедура. Т.к. не съм юрист, не мога да бъда съвсем конкретна, но знам, че ситуацията се усложнява, вместо да се опростява.
Според мен е нормално жените, които могат и искат да бъдат донори, да получават някакво възнаграждение за това, защото тази стъпка не е никак лека за тях и е нормално да бъдат овъзмездени по някакъв начин.

Мислила съм много по това дали бих искала да се запозная лично с донорката си или не. По-скоро не.  Най-вече защото не бих искала някой ден детето ми да разбере, че носи гените на друга жена. Поне засега не мисля, че за едно дете би било добре да научи за сложните събития, които са довели до появата му на бял свят.
Все пак, животът е непредсказуем и не бих могла със сигурност да твърдя как точно ще реагирам след години.

И накрая, стискам палци на всички момичета тук! От собствени яйцеклетки или от чужди, желая от сърце на всички да прегърнат своите бебета и да  бъдат много, много щастливи! Заслужили сме го!

Сигурно и не си единствената която се 4уди ,но аз не се замислих дори за миг.Несам искала никаква финансова облага,но така са решили.Отказаха се 

Аз по-скоро се чудя как съпрузите на 2-те двойки реагират.
Нали се сещаш, че вече става по-сложно.
Трябва да са съгласни не 2, не 3, а 4(ЧЕТИРИ) човека.
Първо, жените имат едно разбиране, мъжете съвсем друго.
Желанието на всяка цена да стане майка надделява и това
изкривява представите за реалност и фантазия.

Аз дори се питам как мъжът ми щеше да реагира, ако трябваше да
ползваме дон. материал. Дори не знам аз дали бих се съгласила.
Нали искам дете точно от ТОЗИ мъж.
Затова ми е една каша в главата.

Дано намеря решение по въпроса.

моят сапруг нямаше нищо против,но за другото семеиство незнам.Може и за това да са се отказали.Нямам представа каква е при4ината.

Нали искам дете точно от ТОЗИ мъж

Мисля,4е и при двамата е имало проблем,ина4е щяха да ползват донор за яицеклетка или сперма от други хора.Незнам какав им е бил проблема аз само мога да предполагам.А и това пак е вариант вместо да осиновят.Така пак няма да е тяхно биологи4но,но поне така жената ще изпита трапката да е бременна.Както казваш желанието и да стане маика надделява,но мажат и сигурно не е могал да го вазприеме.Както казах само мога да предполагам за тяхната при4ина да се откажат.

Правя поклон до земята на момичета като Ази, Наха, Петя, Counterfeit.
Поздравявам ви за смелостта и отзивчивостта.
Аз, евентуално, бих била от другата страна, т.е. реципиент.
Алтея, поздравления и на теб да отвориш тази тема. Знаеш, в какъв момент на вземане на решение сме и ние.

Но по отношение на търсенето, аз лично, не бих могла да се справя сама, затова много бих искала този въпрос да е регламентиран и ясен в самите клиники, тъй като това е много деликатен въпрос имайки предвид запазване на анонимност. Според мен, няма нищо лошо ако се заплаща определена сума на донора, та дори и някои да го виждат като сделка. Мисля, че коментари относно заплащането са излишни.
При мен въпросът с донорството бе решен много спонтанно. Впредвид напредналата ми възраст и 2 неуспешни инсета, реших че това ще е последното нещо, което искам да направя - инвитро с донорски яйцеклетки. Психологичният момент от това, как ще понесем подготовката, самата процедура, очакванията, финансите е много голям и все още не сме взели решение да го правим. Но зная, че в момента, в който сме готови, и в който се убедим че уредбата на донорството е в наша полза, ще го направим.
Признавам си, че емоциите ми са на ниво зачеване, от там нататък се опитвам да не го мисля.
Ще следя с интерес развитието на темата и дано се включат повече момичета с опита си.
Подкрепям идеята за отделяне на темата като подфорум, а би било добре модераторите да привлекат и представители на клиниките в България, които да представят и разяснят как действат програмите за донорство при тях.

и представители на клиниките в България, които да представят и разяснят как действат програмите за донорство при тях.

На същото мнение съм и аз.balk_47:
 От клиниката ,в която разписах декларация,че желая да ми намерят донор,ми обясниха че се чака от 6мес.до 1 год.Обясниха ми,че в България все още  няма "банка" за яйцеклетки тъй като въпроса не е уреден юредически.Чакало се толкова защото всичко зависи от "доброто желание" на тези,които така или иначе се подлагат на стимулация.

Освен това, дори и човек да си заведе донор, то този човек няма да му стане донор на него, а на друга двойка, за да се запази анонимността на донора

Е хубаво де, ми ако донора е сестра ти примерно и ти си държиш именно нейна яйцеклетка да получиш?Така детето ти все пак ще носи твоите гени.Пак ли ще ще дадат нейните яйцеклетки на друг?

Да, пак. Законово положение, доколкото разбрах, и няма мърдане

Лично мое мнение - и с право. Защото никога не знаеш кой какви претенции ще предяви в един момент, а пълната анонимност ти гарантира, че никой, никога и по никакъв повод няма да предяви претенции, че това дете не е твое, независимо, че ти си го износила, родила и отгледала, и че то е най-свидното нещо на света за теб...

Защото никога не знаеш кой какви претенции ще предяви в един момент, а пълната анонимност ти гарантира, че никой, никога и по никакъв повод няма да предяви претенции, че това дете не е твое, независимо, че ти си го износила, родила и отгледала, и че то е най-свидното нещо на света за теб...

Аз пък не мога да си представя да дам яйцеклетка на друга двойка, да се подпиша в пълно съзнание под действието си, да съм искала да го направя, да съм знаела, че това дете ще е тяхно... И в един слънчев ден да се събудя и да си кажа: "я днес да взема да стъжня живота на тези хора, ей така ми се прииска да кажа на детето, че половината му ДНК е моя". 
Това е не само неморално, ами не знам още как да го нарека... нечовешко е просто. Става въпрос не за 1, а за поне 3 човешки съдби, които биха били унищожени от една такава приумица.
Дори и да нямам свое дете никога, не бих могла да потърся това дете и да му обърквам живота.

Е, да, само че хора всякакви на тази земя. И затова трябва да има законодателство и анонимност. А може да е толкова просто... ако всички сме толкова добри с другите, колкото искаме да са с нас!

Когато от клиниката ми казаха да си търся донор,след като уточниха критериите,на които трябва да отговаря той и условието за анонимност ми казаха,че донора може да е роднина,сестра, братовчедка като в този случай няма проблем,че не е анонимен тъй като е от семейството. Малко не е ясно как да си заведеш донор ,който не ти е роднина пък хем да го намериш хем да е анонимно,но когато чрез форума се свързах с моя донор ,при положение,че не сме имали контакти на живо/това е на доверие защото кой ви знае имали ли сте или не контакти/,в клиниката започна съвместната ни подготавка и нейните яйцеклетки щяха да бъдат поделени между двете ни,а не да отидат за друга двойка иначе какъв е смисъла да си търся донор.Предупредиха ме,че ако по някакъв начин заподозрат,че контактуваме и се срещаме с донора ще прекратят процедурата.

Ази, точно това е - ти не си такава, други момичета също няма да го направят, но както ти самата казваш - свят широк, хора разни, не знаеш кой как и защо....

Алтеа - в моята клиника изрично казаха - дори и да си доведеш донор, какъвто и да е той, той на теб няма да ти стане донор. Твоят донор ще бъде друг, предвиден за друга двойка.

...дори и да си доведеш донор, какъвто и да е той, той на теб няма да ти стане донор. Твоят донор ще бъде друг, предвиден за друга двойка.

Добре де, аз се чудя... ами ако дай боже и двете имаме деца, едната момче, другата момиче и по неведоми пътища се срещнат и се харесат (те не знаят, че имат обща ДНК), какво ще се случи?
Това си го мисля от известно време. Просто се чудя, не че ми попречи да дам яйцеклетки.

Вие какво мислите?

Ази точно по тази причина съм си мислила,че ако един ден чудото се случи и имам детенце като стане достатъчно голямо за да осмисля нещата бих му казала как се е появило на този свят,както бих казала и на осиновеното си дете,макар,че като стане родител човек в желанието се да предпази децата си им спестява доста неща и променя начина си на мислене.

Ази точно по тази причина съм си мислила,че ако един ден чудото се случи и имам детенце като стане достатъчно голямо за да осмисля нещата бих му казала как се е появило на този свят,както бих казала и на осиновеното си дете,макар,че като стане родител човек в желанието се да предпази децата си им спестява доста неща и променя начина си на мислене.

И аз бих казала, но не по тази причина. За мен не е срамно да кажа на детето си, че е "бебе в епруветка", напротив. Нека знае, че много е било желано и сме дали всичко от себе си, за да го създадем.

Обаче от друга страна, когато научи, че може да има някъде генетичен сродник от другия пол на негова възраст, представяте ли си да тръгнат с джобни ДНК тестове по дискотеките?!? "Чакай да те проверя, преди да започна да те свалям, че може да си ми полусестра."

Аз много отклоних темата за донорството, извинете ме  !

Ееее хора с риск да засегна някои макар това да не ми е целта ама в големи филми се вкарвате. А инъче и аз като Рали-пат (не само защото ходим на едно и също място нали) подкрепям идеята на клиниката. Мен изрично ме питаха за имената на първите ми братовчеди на пример преди процедурата. А и психиката е нещо странно и не знаеш как може да се обърне след някаква процедурата на пример, в която ти си дала яйцеклетки и не си успяла пък реципиента е успял и т.н... А и именно заради това не се споменава нищо от лекаря за успеваемостта след процедурите даваш каквото даваш и до там инфо няма. В моя случай вече се знаеше, че сме с положителен резултат и аз исках да ми кажат дали другто семейство са успели, но д-р Владимиров категорично отказа да ми каже. Повече не попитах, само ми остава да си се надявам да са успели. Такава е политиката на клиниката и аз я подкрепям.