Като е тръгнало така и аз да се оплача.. В събота си чистя аз в нас и идва свекърва ми.. (живеем в два съседни апартамента)Лафи ми нещо разпитва ме и по едно време ми вика:"Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...
По принцип след година и 2 месеца се запитахме защо не се пазим ,а още нищо не е станало и решихме да потърсим експертно мнение.Аз си направих необходимите изследвания и мъжа ми също.След като за несох всичко при гинеколога ми ,той ми каза че съм идеална здрава майка и да правим редовно секс и няма как да не стане.. О'к .Получаваме спермограмата и новината ни удари в главите 80% неподвижни 5% бавноподвижни ,5% подвижни и 10% активно подвижни..Ние се стараем да решаваме този проблем с лечение и по- здравословен живот,но както и да е.. Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)

Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)

Здравейте момичета
  Честит празник на всички много любов и нови изненадаи чакаме.
Аз тихичка да ви кажа вчера си направих тест 2-3 дена по рано имам 2 чертичка не е толкова ярка като контролната но я има не е въображаема Искам да изненадам моето момче довечера и дано не е напразна радоста ни.
  Пожелавам на всички които чакат мечтаните 2 чертички да ги видят скоро и да се радват като мене , хайде повличам крачета :)Не губете кураж
[/quote

Ей пак тези чертички, бади малко по тактична и прочети тимата за какво става въпрос. Тук момичетата чакат и се борят с емоционалната и физическа болка, чи не успяват да ги видят тези чертички и как им се отразява това на живота.
Изненадай любимия си, щото аз няма да мога да му направя този подарък, поне за сега.

Цитат на: lubaboiko в Февруари 13, 2008, 20:24:17 pm

Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)

Е защо не й го показваш? Кажи й, така и така, аз съм добре, проблемът обаче е еди какъв си ... истината винаги помага. Казвам ти го от личен опит, защото и ние сме в същата ситуация - при мене няма открит проблем, но при моето момче - два и то сериозни. Докато криехме, беше ад, когато обаче споделихме и с неговите родители, нещата много се промениха. Хората просто не знаят, че проблемите може да не са в жената.

.."Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...

Девиза ,който ме измъчва най много е "Ще се успокоя ,когато стане"Много е гаден ,но съм разбрала вече че само така ще се успокоя,или да легна и да спяяяяя докато не видя 2 черти.... което е невъзможно... 

Лелеее, момичета, като гледам накъде се завихри темата...искам и аз да споделя една случка точно от преди 10 минути. Бях споменала в постинга си по-нагоре в темата, че колегите в работата ми хич не ми помагат и много ме натъжават понякога без да го осъзнават....Не мога да им се сърдя, те не знаят, изобщо си нямат идея какво се случва с мен...но аз пък не мога да не се разчувствам от толкова горчиви за мен думи.
Така се случи миналата година, че всички млади в работата ми си имат бебенца, буквално миналата и тази година беше бум! Сега оживено това е тема номер едно Аз съм единствената, която нито е бременна, нито има бебе, има надежда за такова , но всеки път много се разочарова, тъжи, плаче, не общува с тях, защото я боли.......
Поредния разговор, в който обсъждаме как се къпе бебе на няколко дни, колко баби има наоколо, колко градуса е в стаята, каква е температурата на водата и т.н.....След 15 минутен разговор в тази насока, една колежка изстреля: "А вие докога ще се МОТКАТЕ, БЕ"????????
Аз онемях за секунда.......не знам какво да кажа......излезох от ситуацията с: "Ами ние сме младички още, имаме време.....", преди да го изрека имам чувството, че станах по-червена от домат, а погледа ми се отнесе в пода.....
Това е всеки ден...повтаря се непрекъснато....достатъчно ми е това, което изживяваме за да ми се донасажда от добронамерените ми колеги и приятели......Как да спра да бъда чувствителна на подобни реплики, как да запазя самообладание.....изобщо не знам вие как се справяте....

Моите пък разбраха че имаме проблем и всеки месец ми разправят..Какво и този ли не стана... Ти само го мислиш и то за това не става или пък Не позволявай да ти стане фикс идея....
Лелееее идва ми да ги удуша с 2 пръста... Ма им се хиля и не им показвам абсолютно никаква емоция...

Мен като ме питат хайде кога ще имате бебе, или пък баба ми: "Хм, котка ще ми гледа, я вземи си направи едно бебе него да гледаш вместо котката, че си вече на възраст ...". Просто поглеждам човека право в очите и му обяснявам спокойно, че това е въпрос на късмет, тото и нищо не може да се планира на 100%.

Не виждам защо трябва да се чувстваме подтиснати, или например непълноценни за това, че просто не сме имали късмет. То е също като тотото: пускаш фишове, правиш комбинации, пускаш много фишове с много комбинации и какво става... Някои хора с един фиш успяват, а ние отново трябва да се потрудим за следващия тираж .... Каквото било писано ... това.

Да не говорим че понякога половинката е толкова мързелива, че направо къса нерви. Моя например не мога да го накарам да направи една спермограма от 4-ри (да, четири) месеца. Иначе ако го питаш: "Даааа, много искам бебе". Ами то миличък само с искане не става

А относно натрапчивите мисли, аз знаете ли как се справям с тях - гледам да се разсейвам (със спорт, танци и т.н.), или и ако и това не помага ... намирам си други натрапчиви мисли - нещо като клин клин избива. Ето сега - отказвам цигарите. После друг кусур ще си намеря да поправям и така...

И честито на elza76!