Аз днес само се правя, че работя 
Скрила съм се зад компа и чета форумчето, и само пресмятам дати и цикли 

АЗ днес "избягах" от работа :lol:т.е. взех си отпуск до края на седмицата. 6те си имам майстори вка6ти и 6те мога да си седя във форум4ето. А на работа не мога да се скрия за да си 4ета и да пи6а. Ве4е всяка мисъл ми е свързана с беб4ета. Ходих да купя на племенника си дре6ки и си представях 4е ги купувам за моето беб4е. Пла4а тайно всеки ден и се моля. Все по-4есто сънувам разни стра6ни не6та, не спя...Дано вси4ко да свър6и добре за вси4ки ни

Мили момичета, разберете, че така си вредите повече и не си помагате изобщо.
нямам никаква представа как да насочите мислите си в друга посокоа поне за няколко дни.Аз си спомням, че имах моменти в които бях оцветила всички "книжки за оцветяване" на племенницата си, та дори започнах да си купувам и за в нас.Купих си и флумастри:)и оцветявах ли оцветявах:))))))Сега не ми се вижда толкова добра идея но в онези моменти детето неможеше да си види празни книжките:))))))
Сега ку4ето и котката са ми отдушника и ми помагат много да не мисля.И форума разбира се:)Ами ето, още един ден мина, за мен остават още само 8:))))))))

Намерете си нещо да ви разсейва...не че е лесно:)

за мен вече просто няма нищо друго важно,немога да мисле за нищо друго...става по-зле..и май даже не се и опитвам да спра с мисленето...притеснявам се за толкова много неща,че се чудя как още не ми е експлоадирал мозъка..

и аз съм акто тебе! хем имам изпити , а не ми се сяда да уча ...мислите ми са все там! Днес бях на гениколког , за да ме прегледа профилактично ,да "видим как са нещата" И тя като ми вика: " Е хайде де! няма ли го още това бебе!? Не се безпокой скоро ще настъпи овулация! обещавам ти че ще стане, ще видиш! " и аз като се разревах ....ужас . ох стига ,че и сега започнах...

и на мене ми омръзна ..... чакане..броене на дни...чакане...броене ...чакане...чакане ..а още за първи месец правя тестове за овулация! ама това чакане от лапарото , после гадния диферелин 6 месеца ....и аз май се поувлякох!

Ето ви мнооого много 

И ако имах вълшебна пръчица да ви прехвърля малко от моето търпение:)

Мили момичета, зная, че сега вероятно ви изглежда невъзможно това което ще ви напиша но аз успях да го превъзмогна.
Не ме боли когато видя майка с количка или бременна жена, радвам се защото вероятно те нямат моя (нашия) проблем и точно затова съм доволна.

Лиско, това е страхотно мислене. Май всички трябва да насочим мислите си в такава позитивна насока. Защото аз мн. често се дразня и малко по-малко избягвам общуването с приятелките ми с деца. И все си казвам аз съм искала детенце много преди тях, а то. Да ама явно не е дошло времето, в което да имаме и ние. А то все някога ще дойде. Нима до тогава тр. да съм скъсала връзките със всички приятели и да съм станала супер злобна. Май не.

Благодаря ви момичета и наистина се моля всеки да намери спокойствие в душата и мислите си.Аз преди не съм и предполагала какво голямо богатство е това.

Мише, аз преди години бях стигнала наистина до там, че не си вдигах телефона на бременните си приателки или тези с деца и все се правех, че имам много работа и бях "все в офиса". Един ден (многото от които бях започнала да излизам на разходки сама), в парка се усетих, че се радвам и усмихвам на майките с количките, на крещящите им деца.Изпитах вина и малко срам, че съм "обвинявала" познатите си за радостта им от тяхната бременност или от родените им дечица и съжалих за многото пропуснати срещи и мигове. Разбира се, че имаше въпроси (и сега ги има) :"хайде твой ред е", "ами вие какво чакате"))Някои знаеха за проблемите ни, други не, но спрях да приемам въпросите им като опит да ме наранят или да ме накарат да се чувставам инвалид, защото разбрах, че не те са искали това а аз с мисленето си съм си го причинявала...
Сега постоянно им напомням, че ако имат работа може да ми оставят бебетата, децата си да ги гледам:)И се радвам когато го правят.За мен е боатство да мога да общувам с малките човечета:)Даже се шегувам с повечето, че ще си регистрирам ясла или детска градина (това ми е между другото една от мечтите-да мога да направя такова добро ама още не съм порастнала достатъчно:))))та поне да могат по цял ден да си стоят с мен:)))

Прегръщам ви силно и се радвам, че мога ако не друго поне малко усмивки да ви предизвикам:)))))

Ох момичета това с разсейването на мислите е добра идея, но аз и там ударих на камък Аз си мислех дали да не се оженим с моя приятел след като той няколко пъти ми предлага. Помислих си така по подготовката за сватбата ще се разсеям и ще се чуствам по спокойна. Но познайте какво .... пак моята шантава глава си каза "ами ако немога да имам деца, защо да го обвързвам по този начин", "ами като почнат да питат хората защо се бави бебето, как ще ги гледам в очите". Тези глупави мисли утрепаха желанието и пак се върнах от начало, направо съм за 

Аз също мн се радвам на майките в парка, имам и една бременна приятелка, с която често се виждаме и всеки път я гушкам мн силно защото има страхотно коремче. Дразнят ме единствено любопитните въпроси на хората, защото не осъзнават че може да ме заболи ката питат.

Мила Галичка, немогат да разберат а и не е необходимо:)
Те немогат да усетят и осъзнаят твоята болка защото за тях не е било трудно това което на теб понякога ти изглежда невъзможно.А и защо да се опитваме да им обясняваме?Те вероятно имат други болки и терзания и понякога ние вероятно засягаме тях като питаме а даже не разбираме?:)Любопитни и нетактични хора около нас ще има винаги, но ако спрем да ги приемаме като дразнители няма да могат да ни влияят:)

Животът е прекрасен и твърде кратък.Наслаждавайте му се защото докато обичате и има кой да ви обича другото си идва на местото но с вяра:)

Мила Кайли (дано да го пиша правилно), другите хора са просто други хора , които не би трябвало да те интересуват:)Щом човекът до теб е преценил, че иска точно теб какво значение има какво мисли някой който минава за малко.
Дори и с близките и роднините ни е така.Те са част от нас но не са нас.Ние си имаме семеиства и свой живот.Затова...каквото и да те питат-за бебета или за здраве, гледай ги в очите без страх а с любов и спокойствие.
Някой ден им омръзва да се занимават с теб и проблемите на другите.

Прегръщам ви и не се отчайвайте.Поне не много на този етап:)

lisko 

Lisko и от мен мнооооого 

Лиско, не мога да ти опи6а с какъв оптимизъм, спокйствие и благодат пълни6 сърцето ми и предполагам на вси4ки моми4ета. Ти си един прекрасен 4овек и едно голямо БЛАГОДАРЯ за това което прави6.

Лиско, напълно съм съгласна с казаното от теб. Излишно е да се натоварваме с допълнителна мъка заради нечии неволни думи или щастие, което в момента ние самите нямаме. И при нас ще дойде рано или късно, по един или друг начин, стига да го искаме достатъчно и да не престанем да се борим.
Тези дни си мислех колко съм страдала за глупости преди да срещна моето момче. Тогава си мислех, че когато намеря Човека всички проблеми ще ми се струват песен. Сега го имам до себе си, точно такъв, какъвто винаги съм си мечтала да бъде, а вместо да се радвам на времето, прекарано с него, пак страдам, че нямам нещо друго. Искам някой ден детето ми да има страхотните родители, които си мислим, че ще бъдем, а не двама души с разклатени нерви и отношения. Не искам да отлагам щастието за тогава, а после за някой друг път, май накрая става навик, а животът си минава.
Ето, от няколко месеца отлагам едно пътуване до България, не смея да запазя билети защото все си мисля "ами ако се окаже, че съм бременна и пътуването ми се отрази зле?". Три мои приятелки родиха наскоро, а аз още не съм ги видяла - страх ме е да не извадя някоя тъпа реакция, а наистина ми липсват и се радвам за тях. Реших, че няма да отлагам повече и да се товаря с такива мисли, пък каквото сабя покаже
Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне Не приемам такива неща насериозно, не вярвам, че могат да решат реални здравословни проблеми, но мисля, че в емоционален план има своята логика, а и защо пък да не отменим малко някоя приятелка, вместо да се отчуждаваме... би било забавно и за двете
Момичета, много се разписах, но имах нужда да споделя мислите си с вас Съжалявам, че се срещаме точно в този форум и ни вълнуват нещата, които ни вълнуват в момента, но и това ще мине, ще видите. Прегръщам ви всичките

Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне

Де да беше вярно! Колко деца са минали през мене....Ама неисе....Поскоро си мисля че всичко е психика! Преди време се запознах с една бездетна жена и дълго време си мислех за нея, чудейки се дали аз самата ще имам. Бях почти сигурна в положителния отговор тъй като моята майка е родила три деца, и е правила много аборти по-простата причина че забременяваше от въздуха както си беше със спирала и с др контрацептиви. И аз си мислех че съм като нея...дори дълги години се вардих да не би да залитна и да забременея. Ако съм знаела само....Но сега си мисля,че сама съм привлякла към себе си много негативизъм / явно като си мислиш едни и същи неща с огромна доза страх- те се сбъдват/, а после....то е ясно. Но сега гледам с нова още по-голяма увереност, че АЗ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. Вярвам,че някъде там във вселената съществуват една или две душички които чакат да се родят на тая земя като МОИ ДЕЦА! Това е единствената ми мисъл и друга не мога да допусна до съзнанието си. Пък и в крайна сметка какво ми струва да мисля по-различно, да вярвам в себе си и в собствените си възможности.

Цитат на: Jael в Март 06, 2008, 15:09:03 pm

Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне

Де да беше вярно! Колко деца са минали през мене....Ама неисе....Поскоро си мисля че всичко е психика! Преди време се запознах с една бездетна жена и дълго време си мислех за нея, чудейки се дали аз самата ще имам. Бях почти сигурна в положителния отговор тъй като моята майка е родила три деца, и е правила много аборти по-простата причина че забременяваше от въздуха както си беше със спирала и с др контрацептиви. И аз си мислех че съм като нея...дори дълги години се вардих да не би да залитна и да забременея. Ако съм знаела само....Но сега си мисля,че сама съм привлякла към себе си много негативизъм / явно като си мислиш едни и същи неща с огромна доза страх- те се сбъдват/, а после....то е ясно. Но сега гледам с нова още по-голяма увереност, че АЗ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. Вярвам,че някъде там във вселената съществуват една или две душички които чакат да се родят на тая земя като МОИ ДЕЦА! Това е единствената ми мисъл и друга не мога да допусна до съзнанието си. Пък и в крайна сметка какво ми струва да мисля по-различно, да вярвам в себе си и в собствените си възможности.

миличка и аз колко деца съм гледала и гледам....ама уви моите ги няма още! и аз по едно време си мислех дали всичко ще е наред и дали ще имаме деца (при всяко наболяване на яйчниците) и какво направих? Навлякох си го на главата! Сега не ми се мисли ...имам си някакво предчувствие че ще стане - дано не се самозалъгвам! Ето и е "огледала" в неделя ще дават мода за бременни....навсякъде само за бебенца говорят! Искам и аззззззз......!