Да, Зори, права си. Разсъждавах от позицията, в която съм в момента.

Напълно подкрепям Лали. На фона на тързаещите се души тук да почне някой да хленчи за нещо за което другите водят неистова борба направо не го разбирам. Вярно, че всеки прави грешки, но за жена която знае, че може и да няма шанс - е, това е непростимо. Дано всичко мине нормално без последствия.

Много обичам квалификации от последна инстанция и най вече присъди .......
Да не цитирам имена!
Госте, имаш още време, много хубаво си помисли за аборта, да не се хапеш после! Знаеш много добре какво значи борба със стерилитета!!!!  Ако си позабравила, чети тука във форумите - ще си опресниш темата перфектно.
Изобщо не знам за обстоятелствата около теб, но знам, че когато бях млада и зелена(22г.) мислех, че съм забременяла от мъж с 15 години по-възрастен от мен, полуразведен и без никакви намерения да остава с мен за дълго. През ум не ми е минавало да правя аборт. Тогава си мислех, че детето ще си е мое, а таткото, ако не го иска - прав му път. Оказа се, че нъм бременна..... както и да е.....
Съвети вече не давам, но мисли, преди да правиш акквото и да е
Мисли си с главата, за това ни е дадена  
Много ти стискам палци и късмет, каквото и да решиш!!!

Живота винаги ни поставя пред изпитания!
От нашата мъдрост и натрупан опит зависи как ще ги преодолеем.
АКО не сме си направили изводите и поуките от това което ни се е случвало преди... може да се окаже че повтаряме едни и същи грешки, и тогава няма на кой да се сърдим, освен на себе си....

Госте, ти сега си изправена пред такова изпитание, и ме учудва бързината с която вече си решила какво ще правиш, дори не си оставяш време да помислиш. Вече си си записала час за аборта, пък току-що си разбрала че си бременна.
Дори и 5% вероятност да дадеш живот ли не оставяш? Време да помислиш, преди да решиш?!?
Хич ли никаква вероятност няма, да можеш дори сама да се справиш с това изпитание...

Три пъти помисли преди да отрежеш....
Това не съм го измислиа аз, а народа... и има доста мъдрост в тези думи.
Смяташ ли че бързите решения са най-правилните?!?!?
А, помисли ли поне за 1 час.... ами ако сгрешиш???
Даде ли си поне 1 час време и да раизграеш сценария в ума си...
“Какво ще стане ако реша това бебе да се роди? Ще мога ли да се справя? “ “Интересува ли ме мнението на другите?”
Мъж до себе си можеш да намериш винаги. Независимо дали си със или без дете. Ако те обича истински ще те обича такава каквато си, и никой не би те съдил за това, че след като си се борила със стерлитета с години, сега си решила да избереш да дадеш живот.
Децата обаче,..... НЕ стават винаги когато ги искаме. Жалко е, но е така. За това и всички ние тук се борим. И ти също си се борила, знае за какво говоря.

Ти споменаваш че имаш нова връзка. Това бебе не е станало просто от първия срещнат, а е от нова връзка.
Аз на твое място, може би щях да обърна земята, но да намеря начин да се справя сама със ситуацията. Колкото и засукана и безисходна да ти се струва в момента.
Знай че изход винаги има. Просто трябва да го потърсиш, за да го намериш.
Да го искаш.
Ами ако един ден намериш мъжа на живота си... и тогава се окажеш отново и изходната точка? Дори и при него да няма проблеми, ако природата сега те е дарила с лудия късмет, точно сега да забременееш, (и то от първия път) дали тази случайност ще се повтори тогава когато отново я искаш?!?
Дали ще ти бъде много лесно  (и евтино) пак да вървиш по пътя на борбата... изследвания, стимулации, инвитро (ако тръбите наистина са запушени)?

Знам че от страни е лесно да се дават съвети. Аз не се опитвам да ти дам съвет.

Решението при всички случаи е само и единствено твое, но е хубаво да го обсъдиш с мъжа който сега е до теб.
И всичко това написах, не за да ти давам акъл, ти най-добре си знеш, а просто да те провокирам да помислиш по всички варианти.
Да не бързаш с решението.

И да имаш мъдростта да направиш правилния избор.
Желая ти късмет и успех.

Госте, съжалявам за ситуацията в този й вид - по-добре щеше да е да си бременна от най-желания баща, но и аз да се присъединя към повечето от писалите - бе удари му първо едно по-сериозно мислене - аз, хипотетично, мисля, че бих го оставила.
Хората се срещат и разделят. Няма вечни неща. Животът е динамичен. За нещастие - и семействата са динамични в днешно време. Това не пречи на по-нестандартни конфигурации да бъдат пълни с любов, когато хората са съвременни и благородни. С което искам да кажа, че ако с този мъж не останете заедно, в бъдеще детето би имало своя баща в лицето на някой друг свестен човек.

Желая ти успех, каквото и решение да вземеш!

те ти булка дискусия....

ако си проблемно забременяваща или стерилна жена... има ли значение от кого ще родиш или е по-важно да родиш?
повечето, гледам, декларират, че биха осиновили дете, ако не успеят да си родят. е, то не е ли родено от първите срещнати?!!

след като е преценила, че може да прави секс с него, би трябвало да може и да роди дете от него, не казвам - "да гледа дете С него"....

Аз си мисля, че когато ЖЕНАТА е проблемния фактор, ударението се поставя на това, че искаш да родиш собствено дете, без значение на спермалния донор.
Въпреки това, смятам, че въпросът е строго личен и всеки гледа от позицията на своя живот, защото каквото и да бъде решението, ще го промени коренно.
Госте, няма да ти давам излишни квалификации за постъпката ти, не защото не искам, а защото нямат смисъл.
По отношение на написаното от теб :Съжалявам, че се стигна до там, но все пак по добре е едно дете да има и двама родители, след като има възможност за това, както и такива с що годе нормални материални възможности, а не да живее бедно и децата да му се подиграват.
Уверявам те, не винаги е най добре с двама родители, не е винаги най добре да си задоволен материално и цената да е липсата на подигравки от другите деца за това че не си беден. Говоря от собствен опит, но не ми се пишат подробности от личните ми преживявания в тази насока.
Все пак помисли доста върху въпроса, преди да направиш аборт.
Успех, каквото и да решиш.

А това дете вероятно и баща има все пак. Не е ли нужно той поне да научи а може и друг акъл да му дойде тогава.....

Честно казано от една страна ти се ядосвам, че си постъпила хлапашката, от друга страна сякаш усещам ужаса, страха и колебанието ти и не ми се иска да ти викам...много. Или си се била примирила, че няма опасност да забременееш въобще някога и си решила да не се пазиш, или просто не си мислила. Не го познавам човека, от когото чакаш дете ама нали уж зрелите хора си говорят? Защо пък не пробваш да разбереш какво е мнението му? А я си представи, че след аборта срещнеш "твоя" мъж обаче се окаже, че вследствие твоята глупост и аборта никога няма да можеш да имаш свое дете? Тогава няма ли да ти се прииска да се върнеш назад и да поправиш грешката? Недей да взимаш решението с лека ръка за да не се разкайваш цял живот. Самотни и разведени родители има и винаги ще има. Но ако срещнеш истинския човек, той ще те приеме макар и с дете. Поне аз така си мисля. Знам, че ти е трудно, но такъв е живота. Успех.

Аз мисля,че момичето не иска чак толкова много дете.В противен случай не би пропуснала възможността да стане майка за нищо на света.А колкото до въпроса какво искаше от нас и за мен остава неясен. Може би просто е искала да сподели с някого ,че е бременна.Решила е да е във форума на Зачатие ,защото знае ,че тук ще и се обърна внимание.Както и стана.

Аз мисля,че момичето не иска чак толкова много дете.В противен случай не би пропуснала възможността да стане майка за нищо на света.А колкото до въпроса какво искаше от нас и за мен остава неясен. Може би просто е искала да сподели с някого ,че е бременна.Решила е да е във форума на Зачатие ,защото знае ,че тук ще и се обърна внимание.Както и стана.

И на мен ми мина това през ума. Пък и със запушени тръби - макар че чаудеса са ставали и ще продължават да стават.

Тази тема взе да има и привкус на такава, която следва да бъде споделена в "Емоционални проблеми" - примерно.

Даааа, съдбата е много интересно нещо.......

 Но да не забравяме и друго - аборт се прави лесно, дете се прави трудно.
 А при този подарък от съдбата....не знам...

Даааа, съдбата е много интересно нещо.......

 Но да не забравяме и друго - аборт се прави лесно, дете се прави трудно.
 А при този подарък от съдбата....не знам...

Този подарък от съдбата, на мен ми се струва че се е случил точно по Коледно-Новогодишно време, когато "Небето се отваря и се сбъдват най-съкровенните желания".Поне като гледам днешната дата и като върна около 14 дена назад... Всяка от нас мечтаеше да получи такъв подарък....
Ето, понякога наистина чудесата се случват....
Но някой не си харесва подаръка...

НО със птичето което каца на рамото, всеки сам си решава дали да го приеме или да го отпрати и да чака някой друг ден да се сети пак при него да кацне........

В живота за съжаление командата "Undo" не работи.

Аз ако бях със запушени тръби и ми се случи това щастие да забременея, със или без мъж до мен, бих си родила детето.  И както е казала Фреши, вече са възможни нестандартни конфигурации между 2ма души. Това не е даване не акъл кой какво да прави, просто си казвам мнението.
Защото, чесно казано..... вече почвам да не разбирам Защо беше пусната тая тема.
Защо са тия притеснения какво може да се случи ако е извънматочна и страха че ще трябва да се действа бързо. Значи се страхува да не си загуби тръбата, което пък означава че Гост има силното желание да има дете един ден, но не точно сега и не точно от този мъж.
Е, съдбата й показва че това не винаги е концерт по желание.
Надявам се да се вслуша в вътрешния си глас.
И да преосмисли решението си за аборт.

Горния гост бях аз.
За съжаление забравих че не съм влязла през регистрацията.

Госте,не те моля да се съобразиш с моето мнение,но не мога да не изразя и своята позиция по въпроса.
За мен това си е чудо.В живота няма сигурни неща.Хората се събират,после разделят.Имат пари,нямат пари.Живеят добре,едвам оцеляват.Всичко се мени.Днес си тук,утре те няма.Единствено децата са през целият ти живот ТВОИ ДЕЦА.С тях не можеш да се разведеш.Те са твоя плът и кръв.И много често единствено те усмислят живота.Защо са ти пари,ако не виждаш детски усмивки около теб,ако няма на кого да прочетеш приказка преди лягане,ако няма кой да те гушне и каже "лека нощ,мамо".
Вярно е,че всички ние мечтаем да се оженим за принца,да живеем щастливо и отгледаме заедно децата си,но не винаги се случва,нали?
Мисля си аз как бих постъпила на твое място.След години борба със стерилитета,след отчаянието ,че не мога да стана майка,след разрухата на  една връзка.Е, бих била на седмото небе ако ми се случи.ОК човека неподходящ.Случва се често.Но това не би ме спряло.Бих се чуствала горда и силна с моето дете в корема.Бих го приела като чудо.
Всеки има право да решава как да изживее живота си.Така е госте.Ти решаваш и ти си носиш последствията - добри или лоши.Пожелавам ти късмет и щастие в живота.И дано никога не съжаляваш за решението,което ще вземеш.

И аз се присъединявам към горните. Мисля, че си направила глупост, като не си се предпазила, но си помисли, дали няма цял живот да съжаляваш след аборта.
Добре е да поговориш с този мъж, ако има възможност. Понякога нещата в живота стават случайно, но всъщност, не са случайни. Мисля, че съдбата, макар и късно ти е дала нещо, към което си се стремила с години. Струва ли си така лекомислено да го премахваш, да пренебрегваш нейното благоволение?
Ако решиш да оставиш  детето, според мен ще се намерят хора, които да ти помагат, ако от това се страхуваш.
 Ако примениш решението си, пиши тук, тъй като доста хора се развълнуваха от противоречивото ти поведение. Успех

Аз съм гостът, който според вас прави глупости, но на вас всички ви е лесно да изхождате от тази позиция, защото имате мъже до себе си и то мъже, които обичате и които ви подкрепят физически и психически в борбата за това да имате дете. И когато постигнете това ще сте много щастливи, именно защото това дългоочаквано дете ще е част от вас двамата. Аз мислех точно като вас преди. Бях готова да съм самотна майка, само и само да имам дете от точно този мъж, но детето не ставаше и не ставаше. Според мен всяка от нас иска дете и заради това, че в него ще вижда част от човека, който обича. А, ако това не е така, не е толкова лесно, повярвайте ми. Съжалявам, че ще го кажа, но човекът, от който исках дете ме заряза на времето точно заради това, че не забременявах, а аз го обичах с цялото си сърце. Дори след като ме изостави аз го помолих да ми даде част от себе си, като се подложа на инсеминация, вземах всякакви хормонални препарати, само и само да стане, направих и това, но бебето така и не дойде. Разделихме се и не съм го виждала от тогава. След като така ме обвинявате защо не кажете Вие които ми пишете тук и сте с проблем от мъжки фактор, след като толкова искате да станете майки, защо не го направите от друг? Явно все пак това, което ме кара да мисля върху това не е толкова просто и лесно за да махна с ръка и да кажа "ще родя това дете, нищо че няма да има баща, който да го обича". Повярвайте ми, дори и след толкова борба, не е лесно. Предполагам, че не съм нито първата, нито ще съм последната, на която се случва нещо подобно, но не мога да спя, откакто съм разбрала това, не съм решила с лека ръка. Благодаря ви, че споделихте с мен възгледите си , накарахте ме да предприема стъпката и да поговоря с човекът от който е детето. Благодарение на вас ще премисля отново и отново решението си. Ще пиша отново. Още веднъж ви благодаря. Освен това искам да напиша на момичетата, които ме обвиниха, че слагам тази тема, тук където всички се опитват да имат деца. Не веднъж съм чела на страниците на форума и тук и на други места, за много от Вас - имам предвид читателките и създателките на този сайт, каквито сме всички ние - щастливи съобщения, че са забременели и, че след дълги усилия са видели двете чертички. Никой не ги е обвинил за това. Може би според вас трябваше да сложа тази тема в "На халба бира и раздумка", така ли? Извинявам се за това, че породих толкова отрицателни, но и разбиращи мнения относно това, за което написах, може би не съм се изразила правилно първоначално, но това което написах беше веднага след като си направих теста, но след като толкова време съм била в този сайт и малко или много съм комуникирала и била с вас тук, просто исках да споделя с вас, за да ми дадете съвет - психологически съвет.

 Животът не е лесен, права си....
 Успех ти желая, каквото и да решиш....и сме с теб, да знаеш.
 Сигурна съм че всички момичетата, които писаха тук (и аз включително) сме ти мислили единствено доброто, за това са били тези съвети...
 Все пак избора е твой, и съм сигурна че ще вземеш правилното решение. Пишеш като умно момиче и вероятно си такова.
 Кураж, късмет и силен дух, мила

И аз ти желая успех, Госте! Съгласна съм с написаните от теб неща и мисля, че всеки сам решава какво да прави със собственият си живот. Според мен е трябвало да помислиш предварително и да се предпазиш по някакъв начин, но това е лесно да се напише, когато факта че си бременна е вече налице. Не бих искала да те обвинявам за нищо, защото разбирам колко ти е трудно в този момент. Подкрепям решението ти да говориш с човека от който е детето. Мисля, че заедно трябва да решите как да постъпите, защото и той трябва да поеме своята отговорност.
Аз просто ще ти напиша едно изречение, което често го пишехме едно време по лексиконите и го помня и до днес, а то е:
В книгата на живота не допускай грешки, второ издание няма!
Още веднъж успех каквото и да решиш! Знам, че е трудно!

И аз ще допълня нещо.
Да,госте,права си.Всеки от нас желае да има дете от мъжа до себе си.Борим се за това,очакваме го,желаем го неистово.И когато се случи бихме били безкрайно щастливи.Но в живота не всичко е розово.Случва се в дългата борба със сперилитета хората да се очуждят,изнервят,да се разнинат в желанията и очакванията си и следва една неизменна раздяла.И после какво.Човек се чуства излъган,защото дълги години се е борил рамо до рамо със партньора си за постигане на нещо толкова естествено и нормално-просто да станат родители.Но раздялата е факт.И как да постъпи човек от тук нататък.Всеки решава сам.Но ето ,че понякога става чудо и живота става по-красив.Например жената забременява.Не е от човека когото иска до себе си,но е факт,че се е случило.И то след много години борба.И най-лошото , което е ,че човек незнае дали ще има втори шанс за дете.А подобна мисъл минава през главата на всяка жена.Да не говорим за момиче,което е желало и се е борило именно за това.И тогава перспективата самотна майка не е толкова страшна.А пък живота поднася изненади.Можеш да откриеш човека,който винаги си чакала.По трудно е да отнемеш живот,който втори път не се знае дали ще ти бъде даден.Но животът наистина е риск.И той трябва да се ръководи единствено от твоите желания и чуства.Не обръщай внимание на нас,момичетата.Мисли за себе си,за хармонията в живота си и разбира се,потърси мнението на бащата.Имате право да го решите заедно.
Пожелавам ти както и да постъпиш никога да не съжаляваш за взетото решение.

Аз искам само да споделя нещо чуто:
Докато лежах в болница за лапаро имаше едно момиче от ромски произход, което правише инсе от донор, тъй като съпруга и е претърпял катастрофа и няма шанс. Нейната реплика беше "То пак ще си е наше и никой няма да разбере!" Ама наистина ми напълни душата!
А нещо преживяно:
Аз съм на 35 години и зпочнах с опитите за бебе преди 3 години само защото до тогава не бях открила ДОСТОЙНИЯ баща! Ама сега е трудно и алтернативата е само АРТ.
Избора е твой, но каквото и да решиш ти пожелавам никога да не съжаляваш!!!