Госте, не вярвам някой тук да ти е писал с отрицателин чувства, също не вярвам никой от нас да те обвинява или каквото и да било  Просто споделяме какво мислим.
По някои от повдигнатите от теб въпроси - преди да срещна мъжа си, претърпях гинекологична операция, покрай която имаше рискове. Ако тогава можех да забременея от някой мъж (без непременно да е мъжа на живота ми, просто някой приемлив) - не бих се поколебала. Не се случи така, но за щастие и операцията мина добре.
Сега имаме мъжки фактор. Опитаме се да го преборим, тъй като положението въобще не е трагично. Но и двамата сме си говорили, че сме готови при нужда да пристъпим както към донорска инсеминация, така и към осиновяване.
Като четох, си мисля .. мъжът на твоя живот не е постъпил добре с теб. Може би не заслужава твоята висока оценка. Което може пък да значи, че нещата не са абсолютни - този е перфектния, този не става... Пък и нещата се менят във времето. Перфектният за момента може да се окаже голям провал след време.

Имаш нашата подкрепа, каквото и да решиш!

Според мен тази тема е гадна и изобщо не на място. Позволявам си да използвам лоша дума за първи път в този форум, но точно така го чувствам. Извинявам се и ако модераторите сметнат, нека ми изтрият мнението. Няма да казвам нищо повече.

Госте, права си за голяма част от нещата, които си написала. Ти искаш стабилна връзка преди да имаш дете и това е разбиремо.Но помисли, една връзка се гради с години, а не с дни и месеци, та дори и тогава гаранции няма, както ти самата си се уверила от собствен опит. Ще те питам дали можеш да си позволиш лукса да чакаш принца. Времето  за всички тук  тече 2,3,10 пъти по-бързо. Според мен трябва да дадеш шанс на тава създание, та дори на връзката с този мъж. Защо не помислиш, че може и да се получи.
Щастието, което може да даде едно дете, не може да се сравни с една връзка, колкото и истинска, и стабилна, и финансова подплатена да бъде тя. И не се сърди на този форум, ти би трябвало да знаеш, че ще бъдат хвърлени много камъни - заслужени или не, преди да споделиш тук. Но аз си мисля, че ти все пак искаш това дете, но те е много страх. Едва ли има нужда да ти казвам, че живота е труден и то не само за теб. А парите на кого стигат!?

След като писах по темата вечерта веднага съжалих за прибързаното си мнение - наистина на жената хич не и е лесно. Аз имам позната самотна майка и мога да ви кажа, че изобщо не е лесно. Но не и невъзможно. Много зависи от силата на самия човек. В един момент си помислих, че Госта е решила окончателно какво да прави, но явно всичките провокации от присъстващите тук и вдъхнаха кураж да преосмисли нещата. Добре, че ви има.

Чакайте аз ли нещо не съм наред или наистина нещата така се развиват. В крайна сметка тук пишат жени и мъже които имат проблеми със забременяването. Старах се в предишните си 2 мнения да не изказвам оценка, ала вече май немога да се сдържа. Ти ГОСТЕ след като си била дълго време сред нас защо сега пазиш анонимност? И след като си забременяла (със запушени тръби, след неуспешно ИКСИ) какво очакваш да срещнеш тук? Някой да ти каже направи аборт спокойно всичко ще е наред. Това ли очакваш да ти кажат момичетата във форума за проблемно забременяване и борба със стерилитета. Е не се гаври толкова с човешкото нещастие де. По въпроса за момичетата с мъжки фактор тук те ще си решат проблемите постепенно щом продължават да пробват явно има все още надежда. А ти ГОСТЕ щом си си легнала с този мъж без да се предпазваш предполагам не е било от отвращение нали? Все пак е имало някакво привличане немога да сравня ситуацията като с дарителската сперма. Моето мнение е че не само форума, ами и сайта си сбъркала. Като искаш някой да те подкрепя върви в Дира или АБВ-то. Ама да пишеш тук взела вече решение да направиш аборт и да очакваш разбиране това е просто ......

Е не се гаври толкова с човешкото нещастие де. .... Моето мнение е че не само форума, ами и сайта си сбъркала. Като искаш някой да те подкрепя върви в Дира или АБВ-то.

Към тези две изречения на Старлет, няма какво да добавя.
Знаеш ли Госте, твоята съдба и решение са тотално безинересни за мен.

За какво всъщнст хленчиш и си недоволна - за това че ние имаме мъже до себе си, въпреки че доста от нас са небременни ли?

Аре моля ти се, лигавщини.

В живота няма перфектна ситуация и не всичко е "цветя и рози". Съжалявам, но това е истината и всеки от нас трябва да има смелостта да посрещне последиците на решенията, които е взел.

Офф: Лейди, а бе какво правиш, та все не ти излизат цитатите?
Натискаш ли  само цитат?

Лали, ми натискам , ама на ...

Ами много странно, друг път ти ги оправям, сега нещо не става

момичета, много е хубаво, че сменяте темата.Този гост или си измисля проблема.Или си мисли " ето, не е била в мен причината , а в бившия.Мога да си забременявам,ще си направя аз едно абортче , пък когато ми се прииска наистина дете ще щракна с пръсти и ще стане"
  Или пък, това че са решили с бившия да имат дете не е било подтикнато от истинско желание, а просто не са се пазили , а то не е ставало.И от чисто притеснение за самите тях си са ходили по доктори.
 

п.с. след 2 аборта в моя живот и сега ,когато имам проблем, мога откровено да си кажа, че няма да чакам вечно бебето да се получи задължително от нас двамата.Та нали бих осиновила и обичала дете, като свое биологично.Ами инвитрото...
 
Така де ,момичета усмихвайте се колкото можете повече и не обръщайте внимание на гости, които изчезват и тайничко само си четат

Гостенке, на място си си публикувала темата, не се притеснявай за това.
Получи се хубава и ценна дискусия, жалко, че ти май не извлече полза от нея.
Ще ти кажа само, че тук има много двойки, които са тръгнали към донорска инсеминация или осиновяване.
Ако моят мъж нямаше сперматозоиди, и аз щях да направя донорска.
За мене това да искаш дете на всяка цена от този мъж, пък дори и да си го гледаш сама, е признак на емоционална незрялост - казвам го, защото като млада и аз съм имала такива пориви с предишните си големи любови. сега не мисля така.
а, и нещо друго - добре де, като искаше дете само от този мъж, а той си е отишъл... сега какво мислиш да ти е съдбата - бездетна до живот, щото втори такъв естествено няма по света?

както и да е, всяка от нас тук просто си излива мислите... в крайна сметка, не агитираме толкова теб, колкото говорим със себе си...

виждам, че реакцията ти от първия и от втория постинг е една и съща, явно решението е взето, а може би дори и осъществено.
така че ти желая късмет в живота по-нататък и дано се сбъдне мечтата ти за желано дете от желан мъж!

Както и да е малко или много, взех своето решение и напълно мога да се мотивирам пред вас, независимо дали ще разберете или не. Когато разбрах, че е станало бях толкова еуфорично настроена и  толкова изумена, което е слабо казано, че просто изключих мисленето относно факти, на които много повече трябваше да обърна внимание, когато решавам какво да правя. На първо място, когато това се случи двамата с човека, с който го направихме, бяхме пияни, беше в нощта след нова година. На второ място, той беше с възпаление на гърлото. На трето място от 2 до 7 ден след забременяването вземах антибиотици, защото имах цистит. На следващо място докато още не подозирах, ходих на рентген и т.н. Само да не пропусна, в момента също  вземам антибиотици, защото ми се наложи хирургична интервенция относно един зъб.  За да се замисля над това всъщност ми помогна разговора с човека, от когото забременях, който е медицинско лице. Вие ме насочихте към разговор с него. Така че каквото и да си говорим ми помогнахте  да взема решението си, за което със сигурност няма да съжалявам, имайки предвид тези обстоятелства. Каквото и да си говорим никой не иска да даде живот на увредено дете. Дано имам късмет и не ме увредят при аборта, но в крайна сметка решението си продиктувах главно от това, че е голяма вероятността от риск за детето. Иначе искам да ви кажа, че тук винаги съм влизала като гост, не се крия. Дори да си бях сложила ник - мими, пипи, кики, пак нямаше да ме знаете коя съм нали. Най -лесно е да си направя регистрация, но какво ще разберете от нея за мен. Освен това, което пиша. Не мисля, че съм в по-добро положение от вас в случая. Аз видях двете чертички, видях два пъти на видеозон така очакваната преди време точка, там където трябва да бъде за да е наред всичко, но тя ще трябва да я махна. Дано имам шансът да я видя пак след време, но това е божа работа. Желая Ви и Вие да видите това, което видях, дори и да не са налице всички обстоятелства - мъжа, който обичате, материалното положение. Достатъчно наистина ще е да не сте се подлагали на медикаментозно лечение и да има опасност плодът да е увреден.

Ами с това трябваше да започнеш...в такъв случай нещата се променят.Както и да е ,ползата от цялатата тая дискусия е всеки да се замисли как би постъпил в ситуация,като тази,а колкото да решението - да,явно вече е взето и е правилно. И най-вече-това,което ти се е случило е поредното доказателство,че съдбата си прави "майтап" с хората. Толкова години мъки и накрая-под влияние на алкохола,при лечение с антибиотици,ренген и ...ето ти бременност.Не спирам да се изумявам - защо     Желая ти успех !

Аз съм гостът. Направих си регистрация. Така, че вече ще съм Канди, за тези от вас, които искат да знаят коя съм

Честита регистрация!

Няколко думи по медицинската част на въпроса - нито един от изброените факти (пияни, болно гърло, антибиотици, облъчване и т.н.) НЕ Е показание за извършване на аборт по медицински причини. Зная, че не те улеснявам, но решението ти за аборт не е защото детето ще  е увредено.

Хайде, нова песен, сега пък детето ще е увредено.
Защо не си направиш аборта и да престанеш да ни занимаваш?
Не мога да разбера какво точно искаш от нас.

Тази дискусия май е за подфорум "Емоционални", ако изобщо е за "Зачатие".
Темата е кръстена "Моля кажете какво да правя", а всъщност е размисли на тема "Защо искам да направя аборт?".
Ами има толкова жени, които правят аборт, без да занимават с това групата  жени тук, които години наред правят  всичко възможно за да имат дете, включително - инсеминации от донор, ин-витро с донорска  яйцеклетка, лечния с какво ли не с цел износване на бременността и не на последно място предприемат осиновяване.
Не искам да бъда груба, но форумите в Зачатие не бива да бъдат кошче за душевни отпадъци.
Извинявам се, ако съм те обидила, Кandy, но и ние си имаме чувства.

Не искам да бъда груба, но форумите в Зачатие не бива да бъдат кошче за душевни отпадъци

Подкрепям ! Вместо да се бълват емоционални излияния, можеше да се започне с питане за медицинския аспект при решение за аборт в подходящия подфорум