Теди, по добре прави това, което те прави щастлива, аз лично виждам винаги моята племенница когато ми е тъжно, защото само тя може да ме зареди с положителна енергия. момичета бъдете силни и правете път на слабите и глупавите, само така ще победим и ще стигнем до заветната ни цел. кураж нав сички.

Теди, знам, че не е лесно, но се опитай да не страдаш и се радвай на племенницата си.  Аз поне така се старая да правя. Вчера бяхме на рожден ден и дъщерята на моя колежка се залепи за мен почти цяла вечер и падна голяма игра. Аз много си я обичам и вярвам, че някой ден и аз ще си имам такова сладко и добро дете. 

P.S. Сигурна съм, че и племенницата ти много те обича и се радва, когато си играете или просто прекарвате времето заедно. Невиждането няма да облекчи болката ти, защото навън е пълно с деца. Не можем да вървиш със затворени очи, въпреки че понякога ми се иска да можех.

Теди, радвам се 4е  е минало добре. Но и аз смятам 4е невиждането с племенницатат ти няма да промени не6тата. най-добе се изправи сре6ту страха ти и болкатат ти. Много е трудно знам, всеки път го изпитвам и аз. днес ми се струва 4е успях за първи път да нокаутирам вси4ки свекърви, лели, баби и т.н. о6те в на4алотото на първи рунд и сега се 4увствам по-добре. прекарах си добре с племенника/като изклю4им само 4е еднатат му баба нон-стоп бързо бързо го грабва6е от всеки и не дава6е много много да го гу6кат/.е, мъ4но ми е, о6те се питам дали 6те стане, кога 6те стане, за6то така, но май след тази битка съм по-добре.
И това го постигнах с ва6а помо6т, за което благодаря от сърце. вие сте ми най-голямата опора и  много ви оби4ам. 

Зная, че трябва да бъда по-силна, но... понякога не ми се отдава. Старая се. Понякога ходя у тях често, после като ми се насъбере мъка изчезвам за ден -два и... отново се връщам. Колкото до кръвното родство имам племеница и от страна на сестра ми. Те не са в България от доста време и се чуваме по скайп. Часове прекарвам в компанията на тази ми племеница /вече е на 6/ и досега сякаш не са ме обземали чак такива чувства. Знам ли. Докато беше малка, преди да заминат съм я бавила и играла с нея с дни. Тогава обаче проблемите с липсата на наше бебе не ни бяха толкова силно обзели. Все още живеехме с мечтите, че стане просто така, по естествен път, но днес нещата стоят по друг начин

Много е гадно,но спокоино момичета Господ си знае работата и нащия ред ще доиде да сме много щасливи.
Моето СВЕКИ,аз с парвия пат забременях,и етарва ми била забременяла така,и браво на вас герои сте мислиха си,че в мен е проблема.
Оказа се,че в мъжа ми е проблема та млакнаха сега е като попарена,не е казала нищо,все си мислят,че вината винаги е в жената не знам....
 УСПЕХ МОМИЧЕТА,САМО НА ПРЕД И НЕ ИМ СЕ ДАВАИТЕ НА ТЕЗИ НЕТАКТИЧНИ ХОРА
                         

Неши, разбира се, че ще стане. Само дето не знаем кога. Разбираемо е да сме нетърпеливи, но нека се опитаме да запазим присъствие на духа. 
Теди, не тъгувай! Не се предавай на болката!
Аз пък много искам да имам племенници, но първо ще трябва да изчакам брат ми да си намери булка (или аз да изляза с предложение  ).

Здравейте и от мен. Ние от година и половина сме започнали с "ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ" и на мен ми е ставал крив света не веднъж. В нашето емоционално състояние всички ни изглеждат като злобни чудовища, щом засегнат темата, от телевизора почти всеки кадър крещи на тази тема (реклами за памперси, за прах за пране, за зърнени закуски, шоколад, публицистични предавания за социалната политика на държавата и от филмите даже - затова наблягам на бруталните екшъни и научната фантастика ). И ние често чуваме намеци и прословутото "АЙДЕ". С мъжа ми сме много близки и в "нашия си свят" се борим с решаването на проблема ни, също и емоционално. На никого не сме казали и с никой (освен с лекарите ни) не обсъждаме ситуацията, в която се намираме. Нашия защитен механизъм е пълното мълчание пред роднини и познати по темата. Като питат и като подканят с "Айде", особено моята майка и милите ми баби (знам, че те не с лошо), дежурният отговор е: "Като решим и като стане, първи ще разберете! До тогава няма какво да питате, като сме готови, то ще се разчуе." и разговора е приключен. Не че не го изживяваме, но с тази реплика убиваме тягостните разисквания още преди да са се развихрили и постигаме тишина по въпроса. Много съм благодарна на съдбата за човека до себе си
Бъдете силини, момичета, не позволявайте на хората да боравят с думите като със скалпел и без упойка. Прегръщам ви и искам да ви "виждам" тук само усмихнати. В борбата ни (за каквото и да е) всеки неуспех трябва да ни прави по-силни и по-мъдри и един ден, като имаме нашите бебета, ще сме достойни родители повече от всички, които сега дърдорят и обиждат!

Като моя свекър който се изказа: "Пожелавам ви едно ревливо,да ви видя тогава как ще спите до обяд"-направо се втрещих, прозвуча ми като клетва!Пък и намерил кой да ми дава акъл до колко часа да спя,като е на 50г и нито работи, нито плаща сметки,само спи, яде, и дава "съвети"

Не му обращаи внимание raia123,както каза какво го интересува до кога ще спите, :sleepingbabygirl:да си гледа него

Момичета,напълно ви разбирам и прекрасно знам какво е да те подпитват чужди и близки.Но и аз като някой от вас,предпочитам да се защитя,като просто ги отрежа по някакъв начин.Но това,което ми се случи миналата година,не знам дали на някого се е случвало.Като го разбрах-направо щях да падна.
Та значи прибира се 1 ден мъжът ми и ми разказва,че един негов приятел му казал,че чул че съм бременна.Мъжът ми казал,че не е вярно това нещо.Момчето му отговорило-Е,кво се прайш,ся.Аз от сигурен източник знам.И като ми го разказва това мъжът ми аз правя връзката че неговата тъща живее близо до нас и е много вероятно този източник /като не сме аз и той/да е свекито.Казах му-само майка ти нещо е казала,за да твърди,че е от сигурен източник.И право при майка му и двамата.Тя е на долния етаж.И разказвам и, така и така-ти да си казвала нещо на някого?!И тя ни гледа като застреляна.Ами.........то тя.........била срещнала една комшийка...........и тя я питала дали не съм бременна вече.........и тя за да не я пита вече и казала,че съм бременна.Представяте ли си?!?Въпреки,че знаех че е тя,като го каза направо щях да падна.И като я емнахме със сина и двамат,такова конско,че....сигурно още и държи влага.И аз я попитах-добре,сега като видят,че не ми расте корема и какво ще си мислят хората?!?Сега ще идеш да си измислиш,че съм направила аборт ли?!?И тя гледа и не смее да пита.С мъжа ми след като и се накарахме и забранихме категорично да споменава за нас,дори някой да я пита.
Много бях ядосана от тъпотията и.Още съм ядосана,въпреки че беше преди почти година.Толкова ужасно не се бях чувствала никога.Въпреки,че тогава се успокоявах,че може би това е просто знак от Бог,че скоро ще забременея.Но след като мена 1 година,съм сигурна ,че не  е било никакъв знак,ами си е било абсолютна простотия.
Та това е моя основен сблъсък с човешката нетактичност и простотия.Простете,че стана толкова дълго,на за първи път го разказвам на някого.

Много време се канех да напиша и моите мисли по този въпрос и ето, че най-накрая се наканих.
С моя мъж сме заедно от 10 г., преди 4г. решихме да се женим и да имаме деца. И преди това сме искали, но просто бяхме решили да изчакаме. Е, накрая решихме и почнахме да се надяваме всеки месец, че и на нашата улица слънце ще изгрее. Но така или иначе не ставаше и не ставаше. Преди да се оженим всички ни викаха АЙДЕ КАКВО ЧАКАТЕ ДА СЕ ЖЕНИТЕ, после минахме на АЙДЕ КАКВО ЧАКАТЕ ЗА ДЕЦА, няма време, годините си минават. Минаваха годините и все нямаше време да тръгнем по доктори за изследвания, все работа и работа. Но накрая решихме и тръгнахме, но и в този момент особено нашите родители постоянно взеха да питат КАКАВО ЧАКАТЕ. Сега напоследък явно се усетиха, че има някакъв проблем (все още не сме има казала официално, но те си знаят), но продължават от време на време да разпитват. Последно даже на Великден много ни притиснаха и от полуразговора, който се получи съм сигурна, че вече са убедени, че има проблем и той е в моя мъж. Хем искам да им кажем какво става, но после пък ще имата постоянно да питат какво стана с докторите, как минават инсеминациите и т.н. Същото се отнася и за приятелите, поотказаха се напоследък да питат. Колежката ми само от време на време пита къде ще ходим като трябва да отсъствам, и аз казвам само, че имаме работа и така досега.
Но много скоро на всички ще стане ясно, защото ще трябва да се гласим най-вероятно за инвитро и тогава просто няма начин, всички ще научат.
Май малко дълъг пост стана, но май имах нужда да споделя всичко това. Благодаря ви!

Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.

Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.

Абе гледаме да не се подаваме, по принцип ги режем доста директно, че не е тяхна работа, но последния път милия много се издразни. Аз знам, че за хубаво питат, че вече са доста възрастни, а и болни, а и преди година и половина и баща ми почина и не можа да дочака внуче, а за това ми е най-мъчно и много ми се иска вече да ги зарадваме. Но скоро ще научат какви са проблемите, особено както се очертава инвитро, няма начин да не разберат, но все още малко отлагаме, пък ще изтраем още малко.

За себе си съм приела тактиката да не позволявам на никого да започва разговор на тема деца и прочие, защото сития не знае колко хляб да даде на гладния. Хората , които не страдат от стерилитет дори не знаят нито какво да ни кажат, нито как да ни съчувстват, затова - далеч. Като добавим простаците и идиотите,решавам че не е нужно да им давам информация за приказки. Не се притеснявайте, от един момент нататък хорските приказки спират.
Обаче проблема е наш. Имаме нужда да споделим и радост и болка, за това казвам - ДОБРЕ,ЧЕ ВИ ИМА. Понякога един преглед на сайта ми действа успокойтелно.
Кураж на всички.

Цитат на: svetal4y в Май 08, 2008, 13:41:42 pm

Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.

Абе гледаме да не се подаваме, по принцип ги режем доста директно, че не е тяхна работа, но последния път милия много се издразни. Аз знам, че за хубаво питат, че вече са доста възрастни, а и болни, а и преди година и половина и баща ми почина и не можа да дочака внуче, а за това ми е най-мъчно и много ми се иска вече да ги зарадваме. Но скоро ще научат какви са проблемите, особено както се очертава инвитро, няма начин да не разберат, но все още малко отлагаме, пък ще изтраем още малко.

Меги, не забравяй, че ВИЕ НЕ НОСИТЕ ВИНА ЗА ТОВА КОЕТО ПРЕЖИВЯВАТЕ!!! Така го казваш , като едва ли не си им спестявала умишлено досега, за да не се заяждат.НИкой няма прав да се заяжда с това, камо ли най-близките роднини. Не трябва да се извинявате-след като не знаят как трябва да се говори за това, няма да им позволяваш да говорят.Ама честно като чета и побеснявам. Не е човешко бе! А те не са се сетили досега сигурно че вие всъщност имате проблем, нали?Съмнявам се...Амаха!
На мен свекървата един ден като ме сгази по темата и казах, че когат искаме тоогава.И понеже ми се стори , че тона ми е доста рязък, казах- ами то пък да не става по поръчка. Знаеш ли какво ми отговори-ами като искаш става!Ееех, едно време все е ставало явно.....

Едно време може и да е ставало, но сега определено не става по поръчка за съжаление. Знам, че не носим вина, но понякога ми е жал за тях, знам, че много искат и честно казано не им се сърдя особено, просто някой път като ни уцелят в някой кофти момент и се получава напрежение. Общо взето наистина си спестяваме информация от тях, защото ще почнат пък постоянно да питат къде ходихте, какво правихте, докъде я докарахте и тогава съвсем ще се изнервя. Казват ни, ако имало проблем да сме вземели мерки и Що си мислят, че не сме взели. Да не сме малки, че да не можем да се оправим и да преценяваме. Освен това с нищо не могат да ни помогнат, а мисля си, че като знаят само ще ме натоварват психически, а нямам нужда от това. Тъкмо малко взех да се успокоявам, да не плача вече след като видя, че ми е дошло, някак си си изживявам нещата и гледам какво може друго да се направи. И аз отначало има време, има време, но ето скоро правя 31 г., милото преди няколко дни направи 37г, вече хич не са малко, наистина взе да няма време, а толкова исках децата ни да имат млади родители. Е, за съжаление точно това няма да стане, но поне важното е да ги има.

Меги,вие изобщо не сте стари!Да ти кажа тука в САЩ много хора ражат след 30г.
но и никой не пита като в БГ-айде бе, к'во чакате още!
Но то си е въпрос на култура и среда.само като те пита някой такова нещо,просто му прецени умствения багаж и ограничи контактите с него,доколкото е възможно!То какво ли пък ще спечелиш от такъв.
един истински интелигентен човек просто не може да си позволи да пита за нещо,което не му влиза в работата!!!

Да ти кажа напоследък явно взеха да се усещат хората и не са ми досаждали такива близки приятели, освен нашите, като че ли взеха да проявяват здрав разум и да не задават глупави въпроси, което ме радва, разбира се. А, че си опира до манталитета и възпитанието, безспорно е така

За съжаление няма рецепта за избягването на такива хора.
Аз лично директно казвам "еми не става и затова ин-витро".Едните замълчават с отворена уста, които са по-интелигентни де, а тези които не са и започват с въпросите ги отрязвам с фразата "има интернет чети и ще разбереш повече".Да имала съм случаи на простаци, които като чуят ин-витро и започват "ми те се раждат с увреждания" и редица такива простотии. На такива обикновено отговарям "то и аз и ти сме с увреждания ама на на този свят сме, пък ти и деца си родила". Е след тази фраза повече директни въпроси към мен няма.

хахахааа :)искрено ме изкефи това
Браво,систур!