Другата ужасно вредна практика е веднага след като са предложили на бременна храна и тя любезно е отказала да последва: "Ама вземи си, защото на бебето може да му стане нещо (или може да му се яде
а това е класика! и мен ужасно ме дразнеше подобно настояване.
Лили, темата ти ми напомни една случка, от която и аз като теб имах терзания и ми беше много криво. Пътувахме, Симона се омаца с нещо и спираме в ОМВ да я измия. На излизане от тоалетната чувам нещо като изгракване, виждам някакви хора пред нас, един от тях пак с въпросното изгракване се втурва напред право към нас, дръпват го и аз успявам да асимилирам ситуацията. Майка и баща, и голямо дете - момиче, с умствено изоставане в развитието. Сблъскали сме се на вратата и детето реагира с някаква емоция и нечленоразделен звук.
Съответно, аз вече разбрала ситуацията след първоначалното учудване какво става, като едно нормално човешко същество, трябваше и да се държа човешки - т.е. естествено. аз обаче нещо се притесних, опитвам се да се дръпна и да им направя път, но те също точно в тази посока се дърпат и така ха напред, ха назад, докато се разминем. притесниха се (че са ни притеснили нас) и таткото с лека сконфузна усмивка ми се извинява, а аз му отговарям с тъпото "ама моля ви се", все едно му казвам "разбира се, че ще ви направя път, все пак вие сте с увредено дете, моето е нормално, ще изчакаме!" Толкова тъпо ми беше после по целия път, идеше ми да си прасна няколко шамара, не можах ли да се държа нормално, естествено! Момичето сигурно беше на поне 22-23год и аз дори и не мога да си представя колко сила и борбеност, и обич са необходими, за да избереш да го отгледаш това дете, а не да го оставиш в дом и тези хора едва ли им се слушат похвали за деянието им, а искат просто с тях да се отнасят нормално, а аз не успях
после си казвах, че с който и да се бях сблъскала на вратата, от изненадата - бих имала същата рекация. но истината е може би някъде по средата и най-вероятно и аз съм типичния член на нашето общество, неприемащ различния и онеправдания, защото няма място в моя уреден свят и може би именно заради това се сконфузих...