нещо по полезно от солети

Май гроздето е кисело, а Лили?
Следващият път ако държиш зрънчо, зад гърба ли ще си го криеш? Едва ли има майка, която да те приветства ако дадеш на детето боички с консерванти и все пак не можеш да не дадеш. Ако не ти е много близка майката дори не можеш да излъжеш и детето, че този зрънчо е много лют. Тогава сигурно ще си гузна, че си натровила детето.
Търсиш си за какво да се притесняваш...

Мило, стига вече се тормози, случва се!!! И не е повод да те порицаем. И на мен ми се е случвало, точно защото не знам как да реагирам - дали майката ще ми позволи или не.
Да не говорим, колко се дразня, като сме с приятелки и техните деца ядат торти, сладоледи, шоколади и се опитват да пробутат и на моето, което такива неща не яде и не са му разрешени все още. Сбъркала си, според теб, видя си грешката и това е. Няма нужда от допълнителен психичен тормоз от страна на който и да било.

Търсиш си за какво да се притесняваш...

Хващам се за думите на Тамара и темата на Лили , защото ме провокираха да мисля в друга посока.
Оставям на страна  това ,за или против почерпка на дете. На мен ми се е случвало да ми бяга съня , ако съм направила забележка на дете , макар и справедлива , дори според майката....
Питам се до колко дълбоко е стигнала самокритичността , невъзможността да си простим , липсата на любов към самите себе си ?
Защо си мислим , че правим грешки , защото  не сме били майки?
Че сме несъвършенни , недодялани , нетактични....
Дали съзнанието ни , не превръща всяка наша грешка в огромен по мащабите си грях , който трудно си прощаваме?
Или  това е нормално?

Efirche, нормално е, и аз като вече с дете пак бъркам и редовно се самообвинявам за нещо и по отношение на него и по отношение на други деца. При мен специално забелязвам, че с годините тази тендценция се увечличава. Като по-млада като че ли не забелязвах толкова и си прощавах по-лесно. Сега за дребни неща мога да се докарам до сълзи и безсъние...
Иначе независимо от полезността на храната тази уж любезност с даването е вредна. Има и злонамерени хора, храната трябва да е в къщи от мама/тате или близки хора. В парка трябва детето да знае кое е негово и кое е чуждо. Така и по-лесно се възпитават малчовците да не искат всичко.
Другата ужасно вредна практика е веднага след като са предложили на бременна храна и тя любезно е отказала да последва: "Ама вземи си, защото на бебето може да му стане нещо (или може да му се яде)!" ...Няма да казвам как се чувства човек след такава реплика. Подобно изнудване съм чувала и към деца...отврат е!

Другата ужасно вредна практика е веднага след като са предложили на бременна храна и тя любезно е отказала да последва: "Ама вземи си, защото на бебето може да му стане нещо (или може да му се яде

а това е класика! и мен ужасно ме дразнеше подобно настояване.

Лили, темата ти ми напомни една случка, от която и аз като теб имах терзания и ми беше много криво. Пътувахме, Симона се омаца с нещо и спираме в ОМВ да я измия. На излизане от тоалетната чувам нещо като изгракване, виждам някакви хора пред нас, един от тях пак с въпросното изгракване се втурва напред право към нас, дръпват го и аз успявам да асимилирам ситуацията. Майка и баща, и голямо дете - момиче, с умствено изоставане в развитието. Сблъскали сме се на вратата и детето реагира с някаква емоция и нечленоразделен звук.
Съответно, аз вече разбрала ситуацията след първоначалното учудване какво става, като едно нормално човешко същество, трябваше и да се държа човешки - т.е. естествено. аз обаче нещо се притесних, опитвам се да се дръпна и да им направя път, но те също точно в тази посока се дърпат и така ха напред, ха назад, докато се разминем. притесниха се (че са ни притеснили нас) и таткото с лека сконфузна усмивка ми се извинява, а аз му отговарям с тъпото "ама моля ви се", все едно му казвам "разбира се, че ще ви направя път, все пак вие сте с увредено дете, моето е нормално, ще изчакаме!" Толкова тъпо ми беше после по целия път, идеше ми да си прасна няколко шамара, не можах ли да се държа нормално, естествено! Момичето сигурно беше на поне 22-23год и аз дори и не мога да си представя колко сила и борбеност, и обич са необходими, за да избереш да го отгледаш това дете, а не да го оставиш в дом и тези хора едва ли им се слушат похвали за деянието им, а искат просто с тях да се отнасят нормално, а аз не успях после си казвах, че с който и да се бях сблъскала на вратата, от изненадата - бих имала същата рекация. но истината е може би някъде по средата и най-вероятно и аз съм типичния член на нашето общество, неприемащ различния и онеправдания, защото няма място в моя уреден свят и може би именно заради това се сконфузих...

мухахаха...

аз пък се побърквам, когато хора настойчиво подтикват Криско да си вземе от "вкусния" junk food. и се сещам как една майка от БГ-Мама беше сложила значка на детето си: "Не хранете детето!"

и се сещам как една майка от БГ-Мама беше сложила значка на детето си: "Не хранете детето!"

идея за табелка от варненския зоопарк:

"Животните са на хранителен режим. Не им давайте допълнително храна!"

Редовен потребител съм и с много от вас  се познавам  и за това се срамувам да застана с името си  и ползвам тази тема –заглавието ми се стори подходящо,макар и много в страни от моя  проблем.
Направих  нещо срамно и лошо –дайте  ми мнения  и съвети  как  да постъпя.
Срамувам се   дори  да  споделя .Мъжът ми незнае  за това.
Става  въпрос за следното – работя  в   една  фирма   и шефа не  ни беше  внасял осигуровките  и  бе казал ,че  в тази  фирма  няма  да  внася осигуровки .Аз  следя  всички задължения  и  плащания от клиенти и  той ми има абсолютно доверие.Понеже  все пак тези  осигуровки са  важни за  нас  -болнични ,майчинство на колежката ,пенсия един ден живот и здраве ,преди време направих нещо от което се срамувам – заделих едни пари без той да усети –става  въпрос за около 3 хил –толкова бяха осигуровките.Не ме питайте как- има си начини ,а и аз   следя  за плащанията  и  мога  да „замаскирам „.Направих  го  с  идеята  именно да се  внесат осигуровките  .Но  в един момент той все  пак реши и ги плати  ,а  парите  си останаха  в мен.Което  си е  кражба  .  Успокоявах се ,че съм  ги заслужила  ,защото колежката  ,чиято работа поех аз  е вземала  двойна заплата  спрямо моята за същата работа ,ама това  не е оправдание  и го знам –да съм си искала повишение.
Сега   в един момент започнах да се питам дали всичко което се  случва  с проблемите  около забременяването ,не е  в следствие на това ? Че откъдето дошло –там отишло  -че ще дадем  и вече  сме дали много повече от това по д-ри ?
Мога да върна парите   в някоя  сметка без той да усети /не  бих могла да призная какво  съм сторила / .Питам се има ли смисъл  - ето че проговаря  егоиста  и гадната  ми страна  - когато за него  това  са нищо парии ще  ги похарчи  по кръчми и жени за отрицателно време/ а и в  бизнеса  му са парите са  изкарани по лесен начин /,а  за нас  това  би била една процедура

...Много сложна дилема...
Ако искаш, да изчистиш съвестта си, ги вкарай в някоя от сметките, т.е. "замаскирай" вноската, както сама се изразяваш.
Друга алтарнатива би била да ги дариш за благотворителни каузи.
Знам ли, наистина смятам, че така съвестта ти ще се изчисти.

Да ти кажа труден въпрос.

Просто обаче си мисля , дали той шефа ти се е тормозил и една хилядна от твойте терзания,когото с лека ръка е махнал и казал,че осигуровки няма да плаща.И по този начин ви е лишил от достъп до здравни услуги а и от сигурност в бъдеще.

Незнам сложно е аз също работя подобна на твойта работа,изкушавала съм се,но за сега нещата са коректни във фирмата.

Аз също съм била счетоводител и зная какви могат да бъдат шефовете. Такива, които се чудят да внесат или не осигуровки... с лопата да ги ринеш. Рядко са такива, които биха внасяли осигуровките заради работниците, а не защото е задължително.
Та за твоя шеф... на мен хич, ама хич, не би ми пукало. Никога не бих върнала парите. Той не ги заслужава. Та ти не си сигурна дали другия месец няма да реши да не внася заради икономическата криза или защото е станал с г*** напред. Дръж си ги, за да можеш да си внесеш ти твойте осигуровки ако той реши да не внася. Хич да не ти пука за колегите. Те не биха направили жест за теб.
А що се отнася до заплатата. Тя е наполовина, защото ти си си я договорила такава. Тук шефът няма вина.
От друга страна... ако ти се струва несправедливо... но всичко с мярка, за да е за по-дълго.
Казвам ти го от опит.

Поставила си се в неприятна ситуация.
Моето мнение - това е фирма на шефа ти , парите на шефа ти и решенията също са негови.
За неплатени осигоровки , държавата има механизми за принуда .
Дали парите са му лесни и за какво ги харчи , не мисля че е твоя работа. Ти си избрала да работиш за него , това може да се промени , но до тук спират трудово-правните отношения , останалото е надничане в "чуждото канче".
Парите са откраднати , мотива не е важен.
Останалото нека го каже съвестта ти!

Ефирче, когато видях, че си писала след мен бях сигурна, че си написала нещо такова. Винаги съм се възхищавала на последователността ти и на принципите, които отстояваш. Убедена съм, че това е начинът да спиш спокойно.
Не искам да ти противореча и да защитавам собствената си позиция. Зная, че от морална гледна точка е грешна. И това, което ще напиша не е отговор на твоя пост.

Става  въпрос за следното – работя  в   една  фирма   и шефа не  ни беше  внасял осигуровките  и  бе казал ,че  в тази  фирма  няма  да  внася осигуровки .Аз  следя  всички задължения  и  плащания от клиенти и  той ми има абсолютно доверие.Понеже  все пак тези  осигуровки са  важни за  нас  -болнични ,майчинство на колежката ,пенсия един ден живот и здраве ,преди време направих нещо от което се срамувам – заделих едни пари без той да усети –става  въпрос за около 3 хил –толкова бяха осигуровките.

За мен тези пари не са откраднати. Който и да е анонимния, не ги е взел, за да си вее гащите из Европа. Взел ги е, за да плати осигуровки, за да изпълни поредното задължение. И това й е работата. Рискувал е доверие. И сега няма смисъл да рискува отново да ги връща, а след месец пак да ги взима и така до безкрай. Онзи човек й има доверие и с тази си постъпка тя само доказва, че го е заслужила.

Може ли да уточним една подробност - при подадена информация в НОИ, болничните се изплащат независимо дали са платени осигуровките.

А защо не дариш парите за "Коледа в Зачатие"?! Ще помогнат реално на конкретни хора.
 И шефът ти не трябва да разбира за това, защото едва ли ще разбере мотивите ти и може да си загубиш работата. От друга страна, ако искаше да си ги задържиш парите, едва ли щеше да споделиш публично за това. Нещата невинаги са черно-бели, макар че по принцип е добре да не се изкушава човек.

"За мен тези пари не са откраднати".
Тами, ще извиняваш , ама не съм съгласна.
По твоята логика, когато аз се чувствам онеправдана от някой, имам пълното право да си присвоя тайно от неговите пари, за да има вселенско равновесие.
Ами ако възприема тази логика за житейска философия, не му виждам края.
Анонимната веднъж приела условията на работа, или се съобразява с тях или не.
Такива изпълнения а ла Робин Худ, никак не ми се нравят.
"Сега   в един момент започнах да се питам дали всичко което се  случва  с проблемите  около забременяването ,не е  в следствие на това ?"
Тези дерзания, ще ти изядат главата!
Аз бих върнала парите, точна по начина, по който съм ги присвоила.

Колкото и да мрънкате и врънкате колко е благородно и с каква цел са взети тези пари, колко е лош шефа и тем подобни Ефирче е права. Това е кражба. Парите са на човека и това какво ще направи той с тях си е абсолютно негов проблем. По скоро бих контрирала човека докато не плати на хората осигуровките, бих го подтикнала към благотворителност и тем подобни, но той лично да реши и нареди какво да се случи с неговите пари. Без неговото съгласие това си е кражба и НЕ Е ЗАКОННО. Върни му парите без да разбере, рано или късно липсите излизат.

Моето мнение   е ,че  щом вече  си поставяш въпроса и това те терзае ,значи отговорът  е ясен -така  както си  ги взела -така  и  ги върни -и ще  спиш   спокойно .
Това  е -просто  и ясно .Ако никога не се беше замислила  за това правилна или не    е постъпката  ти    ,може  би не  би имала  терзания-но щом поставяш въпроса -значи  цял  живот  ще ти тежи .
Това как ти усещаш нещата  ,трябва да  ти продиктува отговора.
Аз работя подобна работа  ,шефа  ми изкарва  лесни пари  и ако някой каже ,че  не е изкушен от служебните ,когато има възможност  ,мисля че би излъгал - смесвала съм лични със  служебни пари -къде волно или неволно  -ама 2-5 -10 лева.Винаги  ходя с две портмонета  -за служебните и лични -ама понякога пъхна рестото  в джоба на чантата и  после гледам 5 лева и се чудя от кои са

Вярно -има много престъпници  -остават ненаказани -харчат си парите и си живеят ,но  това  си е техния  живот.Споре мен  един ден всичко се връща-ако не на човек -то на децата  му .

Това си е чиста кражба. Аз не бих живяла в хармония със себе си, това ще ми тежи. Бих ги върнала задължително. Не ме интересува дали другите хора са честни или не. Ако съществува занапред проблема с осигуровките или говори с шефа ти, или си потърси друга работа. Друг е въпросът дали няма да ти се услади и друг път да прибереш още пари.

Мисля, че проблемите със забременяването нямат нищо общо, могат да служат само като оправдание пред самата теб. Каквото и да правиш трябва да имаш вътрешна хармония. Ако не ти пука - задръж ги.

момичета  -просто ми бе  нужно да чуя от  вас това  което аз усещам и мился.ю
Благодаря  ви .Срамувам се   и незнам какво повече  бих могла да кажа.
Незнам как  би реагирал  съпруга ми и дали  да  споделя.
Утре  са по сметката  или ще извърша някое плащане и така...


Това не е  оправдание  ,но по повод следното :
 [
quote author=miusli link=topic=28291.msg502492#msg502492 date=1227784038]
Може ли да уточним една подробност - при подадена информация в НОИ, болничните се изплащат независимо дали са платени осигуровките.
[/quote]
в НОИ информация не се подаваше ,защото  тогава  осигуровките  излизат като  задължение и им вървят лихви  Заплатите  по ведомост не се начисляваха  - тогава  закона бе  друг -не както сега  - и на практика  болничен или майчинство нямаше как да се ползва - осигуровки се дължаха при изплащане на заплати  - заплатите  се  водеха неначислени  и така -висящо във въздуха.

. Друг е въпросът дали няма да ти се услади и друг път да прибереш още пари.

не съм

Идеята  за благотворителността  е  добра -замисляла съм се,но смятам че е редно да  ги  върна на човека ,от когото са взети.

Ами това е от мен  засега .