Мимка, потвърждаваш ми впечатленията, че хората, които най-много се смеят и усмихват, са тъжни...
Мим, няма да изразявам подкрепа, защото това е ясно... Споделеното от теб ме върна назад и добре припомни вкуса на солта в устата и празнотата, която може да се изпитва, когато се стигне до подобни взаимоотношения. Ти си разумен човек и думите ти ми говорят, че решението ти не е взето импулсивно. Направила си добре обмислен избор. Навремето и на мен, както и на много други момичета, ми се наложи да направя избор по същите причини, от който сега търпя последиците и ми е мъчно... НО не мога да се упреквам, защото за тогава решението ми беше правилно и дори от днешна гледна точка, въпреки терзанията ми смятам, че съм постъпила правилно и донякъде благодарение на това нещата се развиха в правилна посока за нас. Няма универсална истина. Тя е различна според всеки, времето, обстоятелствата...
Пожелавам ти да бъдеш щастлива, мило момиче, само на почти двадесет и осем!
И никакво - сбогом! Чу ли!?