Аз да попитам справилите се с махането на памперса. От 5 дни сме без памперс. Взех памперс гащетата на Либеро(Много ми харесаха) и ги ползваме на обяд и през ноща докато спим. Досега колкото и да съм я карала и молела, малката не искаше и да чуе да седне на гърне или тем подобни занимания. Миналата седмица обаче окончателно задърпа да сваля памперса. Аз категорично и отказах да го сваля, и кротичко и обясних, че тя не иска да сяда на гърнето и не можем да пишкаме из цялата къща. Тя мрънка плака, обаче памперса не и свалих. Останах като ударена когато ми донесе гърнето и се настани в него
. Като и свалих памперса пък се и изпишка, направо ме уби
. Скрих всички памперси и започнах да я подсещам през 10-20 мин да сяда на гърнето. Когато не иска не я прнуждавам. За тези пет дни имаме няколко аварии, но то не може. Обаче не иска самичка да си казва. Играе си, изпусне малко в гащите и тогава се усеща и започва да ги сваля, вече напишкани. Опитваме се да пройзнесем пиш или нещо подобно, но не иска.
manhattan и моята колкото и да не и обръщах внимание правеше страхотни истерии. Казах и че такива деца не обичам, не ги гушкам, не ги целувам и не лягам да спинкаме заедно. След един час дойде време за сън и тя седна да ми сочи шишето за мляко и да ме дърпа към спалнята. Казах и че още съм и обидена и ще си спинка сама. Рева муча около 15 мин и тогава чак отидохме да спим. След няколко повторения, сега като и кажа ще ти се разсърдя спира и се замисля. В 50 % има ефект, другите 50 % цирка е неописуем, но и аз броя до 10 и си повтарям, че и да я плясна ефекта е нулев, само цирка за съседите ще е 100 процентов.
От два три дни успявам и да ви почета, но нямам време да пиша много. Тук ще напиша, много здраве и усмивки на всички празнуващи и бързо оздравяване на всички болнички. Много бебета и нови бременности.
Онзи ден ми удариха и колата и купона е на 6. Едно момченце на 19 години. Спря и ме изчака да стигна до него, тръгна и се заби в лявата ми предна врата и предния калник. С такава наглост слезе и ми заобяснява че ме бил видял, но съм карала много бързо
. Карах с 40 и добре че не беше с повече, защото не ми се мисли.
Бяхме с малката. Идваше ми да го удоша. КАТ разбира се си му написаха акта, но за мен си остава уплахата за мен и детето и смачканата кола. Правим и разни ремонти, подготвяме се за още един мой изпит и ясла. Направо в чудо сме се видяли. Дядо ми е на легло, паднал и крака много го боли. С две думи, от както се прибрахме от морето направо ми се реве.