и моята колежка е бременна, на края на 3-тия е почна да и личи малко. често се хващам как я гледам в корема и си мисля защо не аз също? защо не на мен същата тази радост? а тя така да се привзема, постоянно ох и их, корема ми, главата ми, постоянно иска да е център на внимание....   не знам, може би и аз преувеличавам, но ми е много кофти като стане въпрос за това, гледам да не обръщам внимание, но до кога??? И АЗ ИСКАМ, ГОСПОДИ!!! 

Мила ще стане!!!!!!И твоето слънце ще изгрее!!!!!

Благодаря ви, милички!! ако не е друго поне ви имам вас!!! знам, че вие ще ме разберете най-добре!!! целувки!!!

Здравейте момичета, наскоро попаднах случайно във форума. Първо искам да ви кажа, че аз съм много по-голяма от вас. На повечето мога да им бъда майка. Имам син на 22 години. Имах трудна бременност, през цялото време лежах за задържане. Много от това, което пишете ми е до болка познато. Имах чувството че града е пълен с бременни жени или с майки с малки деца, но никога не съм се съмнявала, че това ще се случи и при мен. Искам да кажа на всички: Вярвайте силно и се молете. Не е нужно да ходите в черкви. Молете се искренно всеки ден и чудото ще стане. Това не означава, че не трябва да търсите компетентна лекарска помощ, но избирайте най-добрата. Желая на всички ви от сърце много скоро да се поздравите с толкова очакваната бременност!

"Искам да кажа на всички: Вярвайте силно и се молете. Не е нужно да ходите в черкви. Молете се искренно всеки ден и чудото ще стане. Това не означава, че не трябва да търсите компетентна лекарска помощ, но избирайте най-добрата."
 Да, това е разковни4ето...

Не съм се 3амисляла, 3ащо тя е бременна а а3 не. Просто го приемам като нормално.
Но....какво се случи днес.
Една от колежките ми сподели на 4 очи, че е в 7 г.с. бременна. Тя е италианка, бременна е от турчин, който е женен и не желае да се ра3чува. Ако го притеснява 3а и3дръжка или прави опити да го ра3дели с жена му, я очакват последствия. Кара я да абортира. Тя не 3нае какво да прави и иска от мен съвет. Ра3плаках се и и ка3ах да роди бебето. Ра3ка3ах и накратко 3а мен и моето желание 3а дете и, че ако това се случи с моята дъщеря, която е 21, няма да и по3воля никога да направи аборт.
Обясних и 3а моя вторичен стерилитет.
3ащо е такава съдбата или 3ащо Господ така решава?
Италианката е на около 25. Неженена. Просто не 3нае как ще справи финансово и сама бе3 помощ от родители. Тук помощите са много малки.
Няма да ви и3лъжа, ако ви кажа, че веднага се 3амислих, като на филм, да ми го даде това бебе, като го роди.
Ей това ме дра3ни. Хората не искат и 3абременяват от въ3духа дето се ка3ва, а ние правим опити и не става.
Дано Бог не ни 3абрави.
Толкова искам бебе, че душата ме боли.

Перла, толкова ми е познато това състояние. И на мен днес още една приятелка ми каза, че е бременна. Уж го искали и двамата, а сега се чуди какво ще правят, защото живеели на квартира.
Какво да правя като при мен не става??? Имам чувството, че вече нямам приятелка, която да не е бременна или да не е родила. Все по-рядко намирам с кого да излизам, защото те говорят само за това. Разбирам ги, че се радват, но на мен пък ми иде да вия от болка. И след срещата вместо да гледам с оптимизъм, аз съм направо смазана психически. Какво толкова съм направила, че не заслужавам да бъда майка???

Розинка,миличка!
Моля те,днес имаш рожден ден!
Прегръщам те силно и ти желая-
да те споходи онова за което копнее душата ти!
С нищо не си заслужила това!Повярвай ми!
Ти си МАЙКА вече в сърцето си!
Въпрос на време е да дойде малкия човек!
Желая ти го от цялото си същество!
 

Перличка ,щастието за едни е препъни камък за други!
Изпадала съм в подобна ситуация!Желала съм нечие дете!
А малкото ЧУДО е вече на 4 и е щастливо с майка си,
която сама го отглежда!Живота ни поднася какво ли не!
Ние катерим по-трудния път от едната страна,те от другата!
Късмет! :butterfly:Желая ти твоето щастие да е скоро!
             

Перличка  мила, ако можех - бих ти помогнала. Толкова искам да стане при теб... Душата ме боли за това, че не се случва.... Моля се много и така исках Алекс да ти е на късмет... Надявам се все още да стане Заслужаваш го!

Мише, благодаря ти за пожеланията! 

Как ли...?Много трудно.На моменти е непоносимо.Снаха ми наскоро роди(малката е само на 2седмици и съм много щастлива заради нея,но...)Братовчедка ми , с която сме като сестри е бременна в 5м и макар да се радвам за нея - много ме боли.
При създалите се обстоятелства, сами разбирате ,вкъщи постоянно се говори за бебета, на мен ви идва да крещя.Но кой ли ще ме чуе!?

... постоянно се говори за бебета, на мен ви идва да крещя.Но кой ли ще ме чуе!?

Ще те чуят, но само хората, които са в същото положение като теб, като мен и като всички тук. Само тези които минават по този път знаят какво е! Другите отстрани, близки,  приятели, познати, могат да имат най-добрите намерения и чувства към теб, но не могат да разберат страха и ужаса ни от Нищото.

Цитат на: pissa в Август 26, 2006, 12:07:36 pm

... постоянно се говори за бебета, на мен ви идва да крещя.Но кой ли ще ме чуе!?

Ще те чуят, но само хората, които са в същото положение като теб, като мен и като всички тук. Само тези които минават по този път знаят какво е! Другите отстрани, близки,  приятели, познати, могат да имат най-добрите намерения и чувства към теб, но не могат да разберат страха и ужаса ни от Нищото.

Много вярно.

Виждам, че отдавна не сте писали по тази тема......
Бременните около мен се увеличават, ПИСНА МИ ВЕЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.
Четири приятелки са бременни. 
Няма с кого да си поговоря в този момент.
Нищо вече не ме радва, всеки ден на работа, сиво ежедневие.
Скука, скука. Извинявам се, но съм малко разстроена в момента.

Е, и аз да се похваля 
Днес сестрата на мъжа ми си направи тест пред мен и излезе, че е бременна.
Показаха се две ГОЛЕМИ червени черти, а тя "горката" въобще не искала сега...  тинтири-минтири.... 
Това е живота 
Дори вече ще си мисля, че и аз не искам бебе, може пък и да стане обратното 

Чета, чета и ми се насълзяват очите. Но излиза, че аз съм голяма късметлийка имам две колежки при които бебока не става и приятелка която от доста години се бори с този проблем та няма в близкото ми обкръжение бременни и майки които да ми бодат очите(неволно разбира се). Иначе и аз като повечето от вас се радвам безумно на бебоците, но от бременни понякога ми става тежко. Явно много зависи от това в какъв точно момент ги срещна. Ако щете ми вярвайте но в първите дни на М не смея да погледна бременна за да не я уручасам или нещо такова. Знам че с нищо не ми е виновно момичето но чувството е толкова силно, че не мога да го преодолея. И затава ги избягвам всячески. А иначе през повечето време им се радвам и си мисля как ще изглеждам аз един ден с такова коремче, как ще ходя, как ще сядам - ей такива щуротии, които ме успокояват. Колкото да онези не особенно приятни мисли " защо тя а не аз" или пък "не е честно" веднага си припомням една теория на Т.Пратчет - никой никога не ни е давал гаранция, че животът ще бъде непременно и винаги честен спрямо нас. Нали ако всичко става както и когато го пожелаем няма да оценим го подобаващо .
А пък, че рано или късно всички ще се пъчим със сладки коремчета това е сигурно!
Успех на всички ви.

Много ми е тежко вече, когато се разминавам с бременни жени или с малки деца. Все едно някой ме хваща за гърлото и душата ме боли.

Всичките ми приятелки имат деца. Вече не излизам с тях. Тях ги вълнуват децата им сега, болестите им, коя какви проблеми с тях има и т.н., което е много хубаво, но аз какво да кажа за проблемите на майчинството? Как да се включвам в техните разговори? Плаче ми се само като ги слушам и затова вече ги избягвам. Говорим само по телефона, а когато ги срещна на улицата се опитвам да си тръгна възможно най-бързо.Чудя се не започвам ли да полудявам?

Зарадвах се, когато попаднах на този форум. Не се радвам на липсата ви на късмет, момичета. Радвам се, че намерих жени, с които да мога да контактувам без да изпитвам желанието да избягам.

Желая на всички ви късмет!

Моите приятелки всичките са бременни,с изключение на една,но скоро сигурно и тя ще забременее,защото се омъжи,дай боже пожелавам и го.Вече незнам с кой да излизам,чувствам се непълноценна жена,когато говорят за децата си,много е тежко.Не смея да се радвам на децата,когато сме навън,защото ме гледат със съжаление.Постоянно съм на тръни някой да не пита нещо за деца.Кога ли ще свърши всичко това ,да можем и ние да се отпуснем ,да не сме със свити сърца и да се радваме на децата си!

Допреди месеци, бях убедена, че със съпруга ми не сме готови и емоционално и финансово за бебе.Всичките ни приятели са с по едно или две деца,и ни питаха "Няма ли вече да си правите бебе", а ние отговаряхме "По-нататък" и "По нататък".Но един ден племеницата ми, която е с 9 години по-малка от мен ми дойде на гости с прекрасното си бебенце.Прегърнах го и нещо в мен се пречупи-разплаках се.Осъзнах, че всъщност много отдавна съм искала това щастие, просто съм имала задръжки заради трудния живот в България.Оттогава, два месеца опитваме.Знам, че това е малко време и все още няма нищо обезпокоително, но ме измъчват въпросите "Дали като го отлагах толкова време, не съм предизвикала съдбата да ме накаже".Измъчва ме и когато колежки идват в офиса с дечицата си, защото толкова искам и аз да имам едно толкова малко и сладко същество.Но въпреки това вярвам, че тази радост ще се случи на всяка една от нас, защото го заслужаваме и най-вече защото го искаме повече от всичко .Вярвайте момичета,знайте че всяка от нас ще види някой ден         УСПЕХ!!

   Здравейте момичета! :balk_64:Вчера ми се случи нещо от което много се притесних и реших да се поровя във форума по темата.Днес с годеника ми станахме кръстници.Вчера излязохме на вечеря с кумците ни да се доуточним и ни съобщиха че ще имат бебе.Когато чух това в първият момент вместо да се зарадвам имах чувството, че ме удариха с чук по главата.После за малко ми стана весело и после ми се искаше да се приберем по-бързо за да си поплача-дори сега ми се насълзиха очите.През цялото време се опитвах да мисля за нещо друго,защото щях да ревна като магарица.  :balk_146:После не спах спокойно и като се разбуждах в тъмното все за това си мислих.Ние пробваме отскоро и просто не знам какво ми става напоследък.Никога не ми се е случвало да не се зарадвам на човешкото щастие-това не съм аз!!!                                                                                       Днес обаче бях истински щастлива за тях и още повече се радвам ,че открих този сайт!УСПЕХ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА(превърнали се в кукувици) !!!Надявам се и като излизам да спра да броя бременните жени -а са толкова красиви и МНОГО!!!!Радвам се че ви има,макар че ви познавам отскоро

Елина чувствам се по същия начин по който и ти.И ние все си викахме по нататък има време.Ето решихме,но 3 месец нищо нестава.И аз си мился че господ ме наказв.Защото някой попиташе ли ме за бебе аз все виках"Стигасте откачали аз съм малка не мога да поема такава отговорност'.Но когато мисля че ми е дошло времето не става.Около мен всичките ми приятелки народиха.Много се радвам за тях.Обаче много болно ми става когато моя мъж прегръща и целува племеницата си.Напрво ми ида да изкрещя от болка.Искам някой ден да прегръща и наше дете така.Но все си мисля че няма да стане.А го искам толкова силно