Здравей
mi66,
И аз като Лили се колебаех дали да пиша. Искренно ти съчувствам за проблема с едното близначе и разбира се, не се и съмнявам че избора ти няма как да е друг освен да си гледаш и двете дечица след 6 опита и един аборт! Жена която е чакала и се е борила, знае какво посвещение изисква мечтата да си майка. Имено заради това в поста ти прозира разочарование от мал шанса -Даун. Но дали те боли от лекарския "пропуск" или от сътбата, която за пореден път те поставя пред изпитание незнам дали си отговорила на себе си...
БХС при близнаци няма как да се направи -ДА, но едно амнио е твърде ризковано и за двете бебета. A ти най-добре знаеш, след 6 опита и една неуспешна бременност, дилемата ти дали да я направиш щеше да е според мен по-скоро отрицателна. Има различни степени на Даун и децата с Даун (мое мнение) са едни истински чисти същества и доставят много радост, стига да сме малко по-разбиращо и толерантно общество.
Аз като бивша пациентака на Сигридов, мога да кажа че със сигурност е видял и вероятно е имало маркери -ДА. Мнението му дейсвително е, че АРТ бебетата са с много по-слаба вероятност от малформации от естеството на подбор, разбира се. Но самия той никога не би изразил опасения за Даун или друг сериозен проблем, освен ако не е сигурен или пък ако знае че има възможност да бъде преодолян. В твоя случай везната "полза - риск" е изцяло наклонена към риска...
От коментиран мой проблем с него знам, че за него психическото здраве на бременната е изключително важно.И когато аз бях информирана за релността, че ще родя много недоносено бебе (от друг лекар) и страхотно изплашена в средата на бремеността си той ми каза, че е могъл в самото начало да ме натовари с всички рискове, но така вероятността от влошаване състоянието ми и релно застрашаване на бремеността ми би било неизбежно! Да лекарите ежедневно взимат решения, за нас често правилни, но по някога (според теб в твоя случай)-неправилни. Казваш , че така или иначе не е имало много какво да се направи, тогава информираността за едни несигурни маркери за Даун какво биха ти донесли? Нима щеше да си по -спокойна или знаейки преди раждането щеше да промениш нещо?
Аз смятам - не! Но това е мнение от далеч и отстрани! Не съм на твое място и не съм част от приятелите и семейството ти. Прости ми че си позволих да коментирам, но поствайки тук историята си и предизвиквайки дебати, може би искаш да споделиш и да си отговориш сама на себе си и приемеш някак факта, че живота те поставя отново в изпитание ...
Живота е борба ... И никой не е застрахован, че утре няма да го сполети някаква житейста история. Аз лично в момента съм страничен наблюдател на такава, тъй като наши близки приятели отгледали здраво и пораснало детенце, след 1:1 000 000 изкаран енцефалит, събират средстава за лечение на 7г. си дъщера в будна кома в чужбина...
Децата са богатство! Желая ти много хубави моменти с двете ти рожби
Заслужила си да се радваш и усмихваш на щастието да си майка! Господ не ни праща повече от това което можем да понесем! (звучи като клише-може би, но е така - поне според мен)От момента в който станем родители започват страховете за здравето и щастието на децата ни ... Просто меже би когато си се борил толкова за да ги имаш, сякаш ти се иска като се родят да ти е по леко, но уви не винаги е така ....