Тя лисанка е тук, ама нали от емоции много огладнявам та сега бях двойно гладна след изненадата за Александров:)
Отидохме с Мими. и Вени (черна, черна роза) и докато се изчаквахме в кафето Ани ни видя и ни каза, че още е горе ама бил много начумерен и можело да си тръгне. И ние беж лиско да бягаме, ама питайте Мими как се бяга с тази тежка кошница:))))))На живо кошницата беше още по-хубава от снимките, уникална.
Скрихме се в чакалнята където всички ни чуха и разбраха. А и имаше още едно момиче с тризнаци с което ме запознаха и което каза, че било в 4 месец ама след подробен разпит се оказа, че е в пет и половина:)))))) та докато разменяхме опит Мими дебнеше в коридора да не избяга под носа ни доктора:) И по едно време вика, в коридора е и влезе при Ани. Викам давай, ние сме, нападай:)
Излизаме вкупом в коридора, аз с рицарския букет, Мими с кошницата превита на две а Вени както винаги с празни ръце:))))))))хахах, е почти празни, буташе количката с Мартин. И тъкмо сме до асансьора Александров излиза от стаята на Ани, вижда ни и започва да се смее, махна с ръка "идвайте тук" и тръгвайки към кабинета си вика " цялото кралско войнство ли е тук"
))))))))
Намъкнахме се и докато му поднасяме подаръка и букета Вени успя да го накара и да позира за снимка. Каза, че и мен ме е хванала ама докато не видя не вярвам:))))))
Тя от вълнение си забрави чантата в чакалнята, добре, че поне за Мартин и за количката се сети, че не остави и тях там.
Беше си много усмихнат и в настроение. Посмяхме се, надухме му малко главата и го оставихме да работи, че го викнаха в стаята дето много хубаво се спи по време на пункция:)
Та да ви кажа...всеки ден да има рожден ден този човек, малко ще е.
Благодаря ти докторе за всичко.
Обичаме те:)
Няма страшно, той мъжа ми знае, че го обичам доктора си
Ако нещо не сте разбрали питайте
.
Ваш приятел вечен, верен рижав Лиско.