Мармотче,благодаря ти много за полезната информация.Ще се възползвам от "Вита" на първо време.Иначе да ви честитя най накрая зимата

Привет на всички!

Фуси, радвам се за развоя на събитията!

Тук от събота си е зима. А особено от тази нощ вали на парцали, без да спира и натрупва сериозна снежна покривка. Преди малко излизах да рина сняг (в къща сме). А във вторник ходих с колата да прибера детето от свекърва ми в една изключителна поледица. Тъй като, валеше дъжд, но поради минусовите температури, веднага ставаше на лед по асфалта и по колите.

Интересното е, че малката не е във възторг от снега, за мое учудване. Само повтаря "има няг, има няг", но видимо това не и харесва. Правя и топка, а тя плаче, че се е изцапала със сняг. Дано все пак, го заобича, защото явно няма да се стопи скоро.

Ще ви разкажа на кратко какъв кошмар изживяхме по време на прибирането от София в събота. Бяхме там за детското Коледно парти на фирмата, в която работи мъжът ми. Към 14:30 благополучно се измъкнахме от София. караме си, всичко е наред, пътят си е хубав, НО .... до Бяла. От Бяла насам - сняг, лед, постепенно се влошава обстановката. Минахме с. Волово и малко след това се оказахме в своеобразен капан. попадаме в километрично задръстване, в което не се движим, а 2 часа седяхме спрели на едно място в плътна колона от коли и камиони. И това на баир нагоре, който е заледен. Представете си, само на 40км. от Русе сме! И седим на място!!! Минават разни опесъчаващи камиони, минаха полицейски коли, както и пътна помощ, която носеше катастрофирала кола. След 2 часа ни отпушиха и започнахме бавно да пълзим нагоре по заледения път. Видяхме колони от камиони отбити встрани, както и катастрофирали коли. около 2-3 километра след това, попаднахме в нова колона. Михаела вече ревеше, защото не издържаше да стои в колата на едно място. За капак, и аз започнах тихо да си рева, защото се плашех, че ще прекараме там цяла нощ, а и ми се пикаеше още от Бяла. Накрая, обърнахме и тръгнахме през селата, където пък никой не минаваше, но успяхме да се приберем в 21:30ч.
Затова се зарекох, че повече на коледно парти детето няма да го водя до столицата!
Освен, ако не е през лятото!
Не ви пожелавам това! Сигурно сте чули, че преди 3 дни там загинаха трима души.

Мечтая си за магистрала Русе - Бяла, но не знам дали ще доживея. Този път е адски натоварен заради многото ТИР-ове.

синьо кокиче, без да се обиждаш, ама вие сте луди за връзване...

парси, моят син за 3 седмици имаше 3 пъти възпаление на окото (поне аз така си мислех). Първият път беше още в родилното, като ми бяха дали капки. Вторият - вече у нас, пак капки, пак мина. И на третия вече ми бяха свършили и се чудех какво да правя. Като отидохме при педиатърката, тя каза да му правим масаж на слъзния канал, че бил запушен (пуска се пръст от началото на окото към носа - веднъж дневно). От тогава не сме имали проблеми.

синьо кокиче, без да се обиждаш, ама вие сте луди за връзване...

а, що да се обиждам, аз винаги съм твърдяла за себе си, че съм много луда.
А мъжът ми тръгна, за да ми угоди. Нямам къде да ида на коледно парти, тъй като не работя в момента. А от тяхната фирма все по партита ходят.

Но като тръгнахме, не сме подозирали в какъв капан ще попаднем. Мъжът ми редовно пътува до София с кола в командировки. Ето, тази седмица, отново ходи за 2 дни и разчитах на неговия опит зад волана.

Това ми е за пръв и за последен път. 

парси, моят син за 3 седмици имаше 3 пъти възпаление на окото (поне аз така си мислех). Първият път беше още в родилното, като ми бяха дали капки. Вторият - вече у нас, пак капки, пак мина. И на третия вече ми бяха свършили и се чудех какво да правя. Като отидохме при педиатърката, тя каза да му правим масаж на слъзния канал, че бил запушен (пуска се пръст от началото на окото към носа - веднъж дневно). От тогава не сме имали проблеми.

Благодаря-и това ще пробвам.Засега отшумя от само себе си

Надявам се, че някои от по-старите потребители помнят едно момиче с ник Делфинче. Днес мама Делфи стана мама на принцеса Стела, която е с перфектни манекенски мерки - 3180 кг и 48 см. Да й е жива и здрава и много да я радва!

И Жорко много не се впечатли сутринта от снега и постоянно искаше да му чистя обувките ,че били мръсни .

Същата работа и при нас. И Мишката се възмущава, че ботушите и са изцапани със сняг.
Зори, явно са ни много фини и изтънчени децата.

Украсихме елха и Михаела, като и се радва, застава пред нея и казва "Убака тя" - в превод "хубава елха"
Като я питам "ти хубава ли си?", отговаря ми "Убака! "
"А сладка ли си?" - "Тяяка"
"а умна ли си?" - "Ука!"
... и т.н. с речника на Михаела

Гане, страхотна новина! Нали за Делфинчето от Пловдив говорим

Мари, точно за нея

... и Стефания на година и 9 месеца, прибирахме се точно 4 часа, 2 стояхме там, за да дойде татко и да ни тегли. Хем нямаше виелици, ама бая студ си беше като нямаш акумулатор и няма парно в колата  

Ха, и Мишка сега е на година и 9мес. Ама ние 7 часа се прибирахме от София. 3 часа и половина беше до Бяла и още толкова до Русе.

Важното е, че и вие сте се прибрали живи и здрави, все пак, както и ние.

  Пък ние понеже не сме финни и изтънчени, а сме лакоми - снега го ядем 

оф, то и нашата кака умира да го яде, едва я опазих вчера докато се прибирахме от градината да не изяде всички сняг по пътя иначе много се кефи на снега, мина през всички преспички, въргаля се, кеф голям

Кокиче искренно се засмях с този речник на Мишка 
и ние явно сме от вашата партия постоянно се чистим от снега и като кажа хайде на снега да излезем И Момчил прави "бу"(студено било)и свива рамене  и прави едни големи крачки направо е като космонафт в снега  но нещо не го кефи да пипа снега пък камоли да го яде  абе детска му работа

Ох, вие говорите за "цапане" от снега... Ели не иска дори да стъпи на него и ме кара да я пренасям  . Започва да вика "снег - не иска", та сега обяснявам че не е страшен, дано има ефект, че с парцалите сигурно е 15 кила...

А другата седмица, пак трябва да ходя до офиса да работя, ама обясних на немския шеф, че Щефан ще е с мен да си прави сметката и ще видим колко време ще ни изтърпят . Яд ме е, че все така планират нещата, ако изобщо ги планират като наближат празници или пък в петък вечер да ми наринат една камара неща за вършени и да ги искат най-късно в понеделник да са готови...

Вики, моите съболезнования! 

Мартин също се страхуваше от снега в началото и категорично не искаше да стъпва по сняг.

оф, то и нашата кака умира да го яде, едва я опазих вчера докато се прибирахме от градината да не изяде всички сняг по пътя

Пък аз тъкмо да похваля снегопочистващите фирми в квартала