Не е Катя от Ритон, не се главоболете, то ще се чуе. Нека да оставим жената на спокойствие, че то и без това взеха да я приказват и то нелицеприятно. Много известни хора идват за помощ при д-р Стаменов и е в реда на нещата да се сблъскаш с някой по коридорите. Написах изречението, ако влиза да ни чете, да знае, че и желая успех, защото ме досрамя да и го кажа лично.

Не знам защо, но се почувствах гадно след хистерото, като ми каза Шефкетова, че още е рано да говорим за стимулация...сякаш ми издърпа килимчето под краката...
Дано следващият месец нещата да са се пооправили след цикъла... Много съм притеснена и ми е още по-свита душичката. Вие знаете как е, да не ви натоварвам.

Радвам се за Велка! Велче, дръж фронта, имаш красиво човеченце на снимките Добре, че е фейсбука, тук много хора забравиха да се разпишат

Цитат на: an_manisto в Септември 24, 2010, 10:48:05 am

Та свекървата на Катето от Ритон е комшийка на баба ми в Стара Загора и навремето казваше,че снаха и не искала да има деца щото щяла да си развали фигурата,ама сега след 15год може и да си е променила мнението.

На тъп въпрос жената просто е отговорила по същия начин.

 

New Love,
И аз знам, че след хистерото се изчаква малко да се възстанови организма, по-различно е от лапарото, имай търпение и много късмет ти желая!

... Написах изречението, ако влиза да ни чете, да знае, че и желая успех, защото ме досрамя да и го кажа лично.

Дано следващият месец нещата да са се пооправили след цикъла...

Дано, нали на там отиваме. Късмет!

Здравейте момичета.
Аз след 3 неуспешни инсета се чувствам малко уморена. Естественно и гарда ми е спаднал  . Не се отказвам, но ми е все по-трудно. Започвам да се обърквам и да ме обзема паника. Стахувам се от неизвестността. Този цикъл трябва да почивам защото имам задържал фуликул. Исках да се отпусна, да не мисля, да се оставя на течението /както казва една моя приятелка/, но при мен не се получава  .
Добре, че сте вие да ми вдъхвате кураж за да действам. И годините много ме притесняват, но не мога да върна времето назад, нали?

Чоки, няма място за отказване. Аз имам 3 неуспешни опита и скоро минавам в групата на 40 годишните. Нормално е да не можеш да се отпуснеш, то просто няма как да не мислиш, поне при мен е така. Трудно е, след всеки опит ставаме все по-несигурни.
Само вярата и надеждата ни карат да продължим.
Все някога ще успеем всички, вярвам в това
Много ми харесва подписа на мерилин, приеми че нашите бебета ги носи охлюва.
Колкото и бавно все ще ги донесе някой ден, важното е да не се отказваме
Специални   за du6ka, вярвам че не се е отказала окончателно.
Все някъде дълбоко в сърцето си таи надежда и не се отказва.

Добро утро,
чета ви редовно но няма какво да пиша,вярно е че много момичета се покриха,
Какво ли става с Ишо?Не е писала откакто си взе заповедта,дано всичко да е наред.
Момичета не се отказвайте от мечтата си да станете майки,аз не се отказах,вярно е че и моят Охлюв е от бавните но го дочаках.
Търпение му е майката!

Здравейте и от мен!Досрамя ме като прочетох,че много сме се покрили,май така стана:).На 16 .09.ми сложиха блокираща инжекция и сега чакам цикъл,който закъснява със 6 дни,а на 2.10 почва стимулацията.По дълъг протокол съм.Ще чакам,не се тръшкам вече толкова.Станах улегнала жена.На 18.09 след 19 г.връзка се омъжих!Въобще се случват много неща наведнъж.Ако можете да ми кажете нещо за това закъснение ок, или да ходя утре до клиниката...
Обещавам вече да пиша по-редовно!

Десинка, ще ти дойде цикъла, пък и да не ти дойде доктора ще започне стимулация. Успех!!!

Специални  за du6ka, вярвам че не се е отказала окончателно.
Все някъде дълбоко в сърцето си таи надежда и не се отказва.

Благодаря, мила Felindra, само, че този път вече е съвсем окончателно... Благодаря ти, че не ме забряваш! Стискам ти палци да сбъднеш мечтата си колкото се може по-скоро! 
Момичета, когато имам време влизам тук и ви чета. И тъй като не съм вярваща и не мога да се моля, много силно ви прегръщам всички и ви желая само успешни опити!
... Може би е Гала?...

Айде и един Ра40 да се напъха във вашата темичка,колкото и нахално да е! Не мога да ви подмина,момичета,че то всички се борим с времето ,а то върви само в една посока,за жалост! но като ви четя,много се ентусиазирам,че сте толкова силни и все пак фактора"време" не ви е преборил! Желая ви на всички,ама абсолютно всички да си получите така желаните бебоци!! Дри на Душка! Всичко става на този свят! Вярвайте! 

Здравейте, искам да попитам дали някой знае дали има развитие по тази Наредба 28 за възрастовото ограничение? Много се говори, много се изписа и ми се струва, че накрая стана едно голямо нищо... както с повечето неща в тази държава...

Няма възрастово ограничение... Във Франция например има за безплатните ин витро порцедури - 42 г.

Рачо - здравей, до къде стигнахте с адашката? Ти се загуби и аз помислих, че сигурно успяхте, а ?
Не съм чула да е отпаднало възрастовото ограничение от 43г за ин-витро опити със стимулация в БГ. Нищо не направиха, говориха, говориха и пак в тия.
Аз се развълнувах от историята, която разказа приятелка в друг форум. С нейно разрешение ще я публикувам, за да събудим вярата си...поне на мен ми е нужно всекидневно.

*
А да ви разкажа и една друга история. На село баба имаше една черна котка, която беше доста стара вече, но никога не беше имала котета. А не беше кастрирана - ходеше СИ навън. Просто не можеше. Гледаше котетата на другите котки, абе много трогателно беше. Докато не роди 1 коте. Момичета, тази котка не се отделяше от него, влизаше в жесток бой с едно куче, дето нямаше лоши намерения, ама тя бранеше малкото. Ако не ѝ давахме храна, можеше и да не потърси. А малкото коте (женско, което е голяма котка сега, живее си при баба) буквално ѝ се качваше на главата. Влачеше я за опашката, когато си играеше и понеже беше малко и не можеше, тя ходеше назад, все едно че то е успяло, пък то как радваше колко е силно аххахах. Играе си например с някакъв орех, завира го някъде и не може да го стигне, мале тая котка седеше там в опити да му извади ореха, докато някой не ѝ помогнеше не преставаше да пробва! Малкото спи, а тя го мие по един час. Когато заспиваше (до него разбира се) птичка да зачурулика си отваряше очите, оглеждаше се за опасност и пак заспива. Абе такава грижа му удари! Защото това ѝ беше последният шанс, наистина си беше стара, даже не знам как успя... Та то порасна, ама тя пак не се отдели от нея, такава мила гледка бяха  Love  Та черната котка преди това беше доста апатична, явно е страдала, само малко коте ѝ привличаше вниманието, след като роди и малкото ѝ порасна достатъчно, за да е ясно, че всичко е наред, голямата котка се промени. Започна да си играе с него, постоянно идваше при нас, скачаше по мухите и баба ми беше казала, не знам дали е истина или за подсилване на историята, че за първи път е чула тази котка да мърка...
Много може да се научим от котките, въпреки възрастта си, ѝ се сбъдна най-голямата мечта, Ще кажат някои - да, да...котка и мечта, ама пред погледа ми се промени и единствено я занимаваха чуждите малки котета, така че...   *  ВЯРА!!!

Ооо много мила история  :)Разчувства ме...аз съм пристрастна защото обичам животните и в частност котките/имам котана/ и разбира се съм в тази прекрасна възрастова група,която никак не е за подценяване  Вяра и успех на всички желая от сърце !

Ей, Рачо, все така позитивен! Как върви при вас?

Това с времето, ех ... както и да ги смятам годинките, все напред вървят, ама се надяваме и ние като черната котана орехчета да вадим скоро.
Котките са божествени създания, от както не живея с родителите си (щото те не даваха), само с котки съм покрай мен, а пък откакто съм в къща, елате ме вижте ...

ВЯРА!

Спокойно момичета!! Вяра!!!! Всички сме май едни "черни котки "! И котараци ,де!Ама няма му се даваме на това време да ни надвива! Идва добрият край на приказката,само без отчаяние! Ние започваме отнова,Снежи,няма да се предаваме я....! :lol:Успех на всички!!Няма да ви оставя така лесно, въпреки че   този опит ще ни е последен!! Нали ще има+++!!!  

Да Вяра и горе главата момичета, аз забременях инвитро на 37 год. след 8 год. ходене по мъките и родих по естествен път на 38 здраво момиченце, което вече има голямо желание да ми помага във всичко  .

И аз почти 10 години си вярвах, но...Само с вяра не става...
Тази година за малко ми се усмихна щастието, но сега отново съм на стартовата права и като че ли вече не толкова вярваща...Нещо май са ми потънали гемийте.
Преди малко си получих новите резултати от хормоните и нещата са още по-плачевни...

Я, да не чета унили приказки!
Няма само вяра, борба трябва!
Аз съм на 42 със сума ти опити - за повече инфо - дневника ми и продължавам да вярвам.
Картиче, я по-бодро!
И какво си се угрижила за тези хормони, какво значение има какви са ти хормоните?