Ще напиша тук с молба, ако модераторките преценят да ме преместят като нова тема някъде.
Към 5 сутринта отидохме до Пирогов. Там хирурзите ме гледаха казаха, че е малко вероятно да е апендисит (дано така да се пише) и ме пратиха при гинеколога. Той ми се навика - "Защо не си отишла в "Майчин дом, а тук!" (аз даже не знаех, че в "Майчин дом" имат спешен кабинет). После вика: "Нищо ти няма, ти симулираш, това си е нормална бременност!" Аз литнах до небето при тези думи (макар, че през цялто време той ми се караше). Върнах се при хирурзите да си дам листчето, но те ми казват:" Абе боли те не боли те, ела и утре към 3-4 следобед да те видим, да не е пък странно развиващ се апенисит!". Биха ми някакво обезболително и ми казаха да не ям за всеки случай (добре, че го казаха!). Отивам следобед. Хирургът вика: "Веднага на гинеколог!". Отивам, там гинеколожката: "Мила, веднага на операция, вече имаш кръв в корема!". Аз в шок, не мисля нормално, питам "Може ли да стане с лапароскопия?", тя "Възможно е, но нашите хирурзи няма да се навият!". Отивам с надежда в "Майчин дом". Там ми казват:"Невъзможно, тръбата я няма, всичко е в кръв! Още на снимката, която носите от Пирогов е така!". Оперираха ме в 9.30 (имаха някаква родилка, а е само един хирург, дано да е жива и здрава жената, така и не разбрах какво е станало с нея).
Всичко мина успешно. Вече си нямам тръба. Нервите и психиката ми са още нестабилни. Плача и за себе си и за бебо и за тръбата. Не искам да пиша за хигиената и отношението на сестрите в "Майчин дом". Не искам да пиша и за "подходящата" храна, от рода зеле, грах и суров домат (от който направих ужасно болезненана криза, добре че не изядох и зелето и граха). Минало е. Просто искам да посъветвам, ако имате, момичета, планови операции и намерите достатъчно добър хирург другаде, не отивайте там.
Благодаря на спешния екип хирург, анестизиолог (дано и това така да се пише) и медицински сестри в операционната, които са били на смяна в събота вечер. Така и не им научих имената, но ще съм им благодарна до живот.
Др. Димитров ми каза, че е било въпрос на часове да си тръгна жива и първият гинеколог, който е заявил, че нищо ми няма е за съд. (в последствие разбрах, че диганозата, която ми е изписал на листчето е точно съмнение за извънматочна. Истината е, че ме изгони, без да ми го каже, а аз не знам латински)