може ли минутка за мрън....
Стягам се , утре пътувам за преглед, а във вторник - второто хистеро.
Ама... никога така притеснено не съм се чувствала...не е страх, ама...да има как да се скрия и никъде да не ходя...Не съм плашлива , ама нещо се сдухах тия дни...
Главата ми се е изпразнила от съдържание, седя пред едно листче и мисля, мисля какво да питам Док ...и нищо не се сещам... То време не остана, пък нищо не ми ражда главата, какво беше...не помня...
Ам...стискайте палци, пък дано Бог помага и всичко да мине добре! Останете си със здраве!