jam, ами смей се, то какво да му ревем на това - неизбежна работа. И да удържа фронта с игрите и играчките някое си време - като иде на градина и всички имат бакуган /или каквото е там актуалното/, или само за това дуднат и Дани ще запее същата песен - нямам грам съмнение. Просто ще трябва да купя още няколко по-големички коша да събирам PVC-армията изроди, докато ми падне пердето и изхвърля поне половината, за да купувам нови подобни и така. Подготвям се психически дето се вика
Не знам обаче, аз ли нещо съм изкукала, или наистина от година на година - все по-изродски играчки идват на мода и стават актуални.
Думата "изродски" я използвам съвсем буквално и въпреки, че досега съм купувала за подаръци, не за своето дете т.е. не толкова често - ми набива ми се на очи някак подобна тенденция, може и да греша де... Не съм консервативно настроена и количка за кукли и кухня и пр. водещи се "женски" играчки ще му купя, ако изяви желание, понеже го намирам за полезно и възпитателно това. Обаче - яко ми бъркат в здравето по принцип тия пластмасови тъпотии с неустановим вид, функция и смисъл...
А има и по-лошо, племенникът вече не ще "бионикъл" и "бакуган" за Коледа ,а "Call of Duty" /номер незнам кой ще е тази година/. В превод - игрицата представлява кръв, черва и автомати до припадък, агресия и насилие преливат отвсякъде. Доколкото зависи от мен - Дани няма да го огрее да цъка подобни игрички, а то зависи, защото все пак - не може да си ги купи сам... Отплеснах се пак, ама съм в някакви размисли как, хем не искам да му се налагам и да го ограничавам в избор, желания и интереси, хем - няма как да не го правя изобщо, защото тези неща ще го формират като личност, малко по малко, едно върху друго напластени.
За Коледа - май ще получи собствен плюшен котарак, който да лигави и да скубе на воля, защото сега е превзел моя и го направи на леш, а аз все пак с него спя и си подпирам дископатийката
Реалният "плюшен котарак" се брани от попълзновенията на Дани засега - той я скубе, тя го търпи, като й писне му бие една лапа/без нокти/, а той почва да реве дълбоко обиден, че тя го отблъсква
Ако баща му е наблизо, става още по-голяма драма, защото той пък жали котката и трябва да утешавам и него, че детето не я скубе нарочно...Когато детето реве - тя ходи да го проверява разтревожено и гледа мен накриво, понеже е схванала, че аз основно имам отношение към звуците идващи от страна на принца. Когато се скарам на мацата - реве Дани - обиден защото мисли, че викам на него. Нормално де - на него викам "не" и на маца викам "не", та сега внимавам да не викам изобщо. Котката - доволна, защото вече почти не й се карам, за да не ревне той... Въобще, благодарна съм, че в този цирк не настъпвам и бакугани засега.